Р E Ш Е Н И Е

№ 37

гр.Плевен, 29 Януари 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 900 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 755 от 31.05.2014 г., постановено по нахд № 2909/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 362-А/13 от 15.07.2013 г. на Началника на РУП – Долна Митрополия, с което на „Евротур – Т” ЕООД град Етрополе, ЕИК 131258284, със седалище и адрес на управление гр.Етрополе, ул. „Малки Искър” № 3, представлявано от О.Л.Т. – изпълнителен директор, с ЕГН **********, на основание чл.42 ал.1, предложение първо от Закона за частната охранителна дейност, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено административно нарушение по чл.4 ал.1 предложение първо от Закона за частната охранителна дейност, за това, че на 09.01.2013 г. в с.Подем, ул. „Рибенско шосе”, като юридическо лице е сключил трудов договор № 11 от 02.02.2009 г. за извършване на дейност – пазач на обект на база с.Подем, община Долна Митрополия, обл.Плевен с лицето Н. В. Х., ЕГН ********** за неопределено време; трудов договор № 13 от 02.02.2009 г. за извършване на дейност – пазач на обект на база с.Подем, община Долна Митрополия, обл.Плевен с лицето А. К. И., ЕГН ********** за неопределено време и трудов договор № 88 от 19.12.2012 г. за извършване на дейност – пазач на обект на база с.Подем, община Долна Митрополия, обл.Плевен с лицето Й. Х. Б., ЕГН ********** за неопределено време, без да притежава лиценз за извършената охранителна дейност.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от внд Директор Й. Г. К., който го оспорва изцяло. Посочва, че от РУП – Долна Митрополия е изпратена покана до представляващия ответното дружество за съставяне на АУАН, с което е изпълнено задължението по чл.40 ал.2 от ЗАНН. Счита, че АНО е изпълнил задължението си да уведоми нарушителя с изпращането на една покана до дружеството по законоустановения ред, като необходимо и достатъчно условие, за да се реализира правото му на защита на законните му права и интереси. Сочи съдебна практика в тази насока. Твърди, че от представените по делото доказателства и по-конкретно от подаденото възражение вх.№ 249Ж от 01.07.2013 г., нарушителят е бил запознат с акта, знаел е за какво нарушение следва да бъде санкционирано дружеството и О.Л.Т. в качеството си на представляващ това дружество е имал възможност да осигури неговата защита. Посочва, че от представения по делото График за дежурство по охрана на производствената база на „Евротур-Т” ЕООД в с.Подем от 01.12. до 31.12.2012 г. лицата, с които дружеството има сключени договори за длъжността пазач, изпълняват своите задължения на сменен режим, поемайки дневни и нощни смени. Намира, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание; атакуваното НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити; обстоятелствата, при които нарушението е извършено, са описани пълно, подробно и ясно, с посочване на всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.4 ал.1 предл.1 от ЗЧОД, при точно индивидуализиране на установените сключени в нарушение трудови договори. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба „Евротур-Т” ЕООД гр.Етрополе, в съдебно заседание не се представлява, депозирал е писмена молба, в която е заявил, че оспорва подадената касационна жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение. Излага подробни писмени съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че разпоредбите на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането, установяването на съответното административно нарушение, отделните етапи в действията на административно наказващият орган, които в своята последователност и при наличието на осъществен състав на административно нарушение  имат за своя последица реализирането на административно наказателна отговорност за съответният субект. Посочил е, че неизменна част от посочените по-горе процесуални правила, визирани в разпоредбата на чл. 36 ЗАНН и следващите съставлява установяването на административното нарушение и обективирането му в нарочен акт за установяване на административно нарушение. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 40 ал.І ЗАНН, според която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението и само по изключение-в негово отсъствие- когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен, същият да бъде поканен от страна на наказващият орган за съставянето на съответният акт за административно нарушение. Съдът установил, че на 25.02.2013 година на “ Евротур – Т “ ЕООД град Етрополе бил съставен акт за  извършено административно нарушение по чл.4 ал. 1 предложение първо от ЗЧОД, като същият бил съставен при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя или на негов представител. След анализ на приобщените доказателства съдът направил извод, че същите доказателства не могат и не установяват какво е наложило прилагането на тази разпоредба на закона, тъй като преписката не съдържа каквито и да е доказателства дали изпращаните покани са били доведени до знанието на своя адресат, кога, от кого и кому са връчени. Съдът се позовал на приложения по делото акт за установяване на административио нарушение и установил, че същият е връчен едва на 26.06.2013 година  на лице с неустановена самоличност. Въпреки положените от страна на съда усилия в тази насока, до приключване на делото във въззивната инстанция не били представени каквито и да е доказателства за начина на връчване на въпросните покани, за това кога е извършено връчването им и на кого. При така изложените правни и фактически съображения съдът намерил, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано , тъй като е издадено в разрез с установените процесуални правила на чл. 40 ЗАНН и на това основание отменил същото.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Ето защо правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

За да се счете за спазена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, е необходимо нарушителят да е известен, но да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. В тези случаи актът се съставя в негово отсъствие. По делото на ПРС на л.22 е приложена покана за съставяне на акт за нарушение, отправена до физическото лице О.Л.Т., а не до дружеството „Евротур-Т” ЕООД, чийто представляващ е адресатът на поканата. Последната е изпратена на адрес гр.София, XXX, който не е адреса, вписан в съставените акт и НП- гр.Етрополе, ул „Малък Искър” №2. Последният е и седалище и адрес на наказаното дружество според служебно направената от настоящата инстанция справка в ТР на основание чл.23, ал.4 от ЗТР. Следователно, приложената на л.22 покана е изпратена не до адресата на акта-дружеството, а до физическото лице, негов представител, и не на седалището и адреса на дружеството, които са били вписани в АУАН, а на друг адрес. При това, въпреки положените от въззивния съд усилия чрез неколкократно изискване на доказателства в тази насока, настоящият касатор не е представил такива, удостоверяващи надлежното връчване на поканата, а представената с касационната жалба извадка от регистър за изходяща кореспонденция на РУ-Долна Митрополия също не доказва надлежно връчване на поканата. За да се състави актът за нарушение в отсъствие на нарушителя, последният следва да е надлежно поканен за това и тази покана да е достигнала до надлежния адресат-в случая дружеството, за да може да узнае какво се изисква от него. Становището на касатора, че изпращането на покана е напълно достатъчно, и съставлява изпълнение на задължението по чл.40, ал.2 от ЗАНН не е в съответствие с целта и смисъла на закона, който регламентира тази процедура именно, за да може да узнае нарушителя, че срещу него ще бъде повдигнато административнонаказателно обвинение и да се яви за съставяне на акт. При липса на изискване поканата да бъде надлежно връчена се обезмисля нейното изпращане, защото целта й е адресатът да бъде уведомен за датата и мястото на съставяне на акта, за да се яви, да го подпише и да го получи и да направи при преценка съответни възражения и да представя доказателства. Липсата на доказателства за надлежно проведена процедура по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН съставлява съществен порок, който влече отмяна на НП, още повече, че и съставеният акт за нарушение, и издаденото въз основа на него НП са опорочени и на друго процесуално основание.

Вмененото на дружеството деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, пр.1 от ЗЧОД, а административнонаказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 42,ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, съгласно който юридическо лице, което извършва дейност по чл. 5 без лиценз или без удостоверение по чл. 2,ал. 2, т. 2 се наказва с имуществена санкция от 10 000 лв. до 50 000 лв. От своя страна, чл. 5 от ЗЧОД регламентира дейностите, които представляват „частна охранителна дейност” по смисъла на чл. 2,ал. 1 от същия закон. В пет отделни точки са изброени конкретните дейности, съставляващи такива по смисъла на закона, и налагащи осъществяването им да бъде извършвано при условията на чл. 4 от ЗЧОД- т.е.,след получаване на лиценз. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД въвежда задължение за извършителите на частна охранителна дейност да осъществяват такава само след получаване на лиценз. Нарушаването на тази норма, обаче е налице само при осъществяване на някоя от предвидените в чл. 5, ал. 1 дейности, а именно: 1. лична охрана на физически или юридически лица; 2. охрана на имуществото на физически или юридически лица; 3. охрана на мероприятия; 4.охрана на ценни пратки и товари; 5.самоохрана на имущество на търговци или юридически лица. От това следва извод, че за нарушението на чл. 4, ал. 1 не е предвиден самостоятелен административно-наказателен състав, то представлява нарушение винаги и на чл. 5, ал. 1 и тогава осъществява фактическия състав на санкционната норма- чл. 42, ал. 1 от ЗЧОД, както е разписано и в самата нея. При съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, административнонаказващият орган не е осъществил задължението си да посочи нарушената правна норма в нейната пълнота- в случая това следва да бъде освен посочения чл. 4, ал. 1, и тази точка от чл. 5, ал. 1, съставляваща конкретното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност- а именно- какъв конкретен вид охранителна дейност е осъществявал нарушителят. В АУАН и НП не е посочена относимата към случая правна норма- чл. 5 и съответната точка от него. Така допуснатото съществено нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като с него, на първо място се нарушава правото на защита на наказаното лице. За последното трябва да е налице яснота по всички съществени въпроси, касаещи наложеното му наказание, включително и въпросът какво точно е извършеното от него нарушение с конкретизиране на извършвана от него охранителна дейност по критериите на закона. Допуснатото процесуално нарушение при издаване на НП препятства и преценката за неговата законосъобразност, тъй като, след като не е посочен вида охранителна дейност по чл.5, за която се следва наказание на основание чл.42 от с.з., съдът не може да преценява извършвана ли е такава действително, и съставлява ли ” охранителна дейност” по смисъла на закона и конкретната правна норма.

Ето защо атакуваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на делото, на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъдени поисканите с молба вх.№3291/18.12.2014 год. разноски, на основание ТР N 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7/2008г.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 755 от 31.05.2014 г., постановено по нахд № 2909/2013 г. на Районен съд – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.