Р E Ш Е Н И Е

№ 563

гр.Плевен, 9 Декември 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав:                                       Председател: Елка Братоева

                                                     Членове: Цветелина Кънева

                                                                     Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 896 по описа  на Административен съд - Плевен за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 601 от 13.07.2015 г., постановено по нахд № 848/2015 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ № 027-14 от 24.03.2015 г. на ВрИД Председател КПУКИ /Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/ в частта, в която на Д.А.Н. *** на основание чл.35 от ЗПУКИ /Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/ е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева за нарушение на чл.8, изречение 1, предложение 6 от ЗПУКИ и е потвърдил същото НП в частта, в която на Д.А.Н. на основание чл.37 от ЗПУКИ е наложено административно наказание глоба в размер на 7000 лева за нарушение на чл.16, ал.1 от ЗПУКИ и на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ е отнето в полза на държавата полученото нетно възнаграждение за 19.09.2013 г. в размер на 42,30 лева. С посоченото НП на Д.А.Н. са наложени административни наказания затова, че същата, като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3, т.25 от ЗПУКИ – началник отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите” в Териториална дирекция „Държавен резерв” гр.Плевен, с подписването на Доклад изх.№ 1347 от 19.09.2013 г. до директора на ТД „Държавен резерв” гр.Плевен е изпълнила контролни функции в частен интерес на свързаното с нея лице по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ – „Трактор” ООД, ЕИК 114005250 (до 08.04.2014 г. е притежавала 3,4 дяла от капитала на дружеството); не е подала декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ преди или по време на подписване на Доклад изх.№ 1347 от 19.09.2013 г. до директора на ТД „Държавен резерв” гр.Плевен.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от КПУКИ, чрез старши юрисконсулт А.С.П., който счита същото за неправилно в частта, с която е отменено НП. Намира за неправилен извода на съда, че е налице особено съществено нарушение на императивни разпоредби на ЗАНН. Сочи, че нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените е онова, което ще доведе до пълна невъзможност обвиненото лице да разбере какво нарушение е извършило и кои норми следва да бъдат приложени, а в конкретния случай нарушението на чл.8, изр.1, предл.6 от ЗПУКИ се санкционира с разпоредбата на чл.35 от ЗПУКИ, като във втората алинея е предвиден размера на наказанието при повторност на нарушението. Твърди, че не са налице отделни норми, предвиждащи различни санкционни разпоредби, с което да се създаде неяснота в нарушителя относно извършеното нарушение, а и административно наказващият орган никъде в НП не твърди повторност на нарушението, за да има съмнение в нарушителя по отношение вида и размера на наказанието за извършеното нарушение. Според касатора съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН НП трябва да съдържа вида и размера на наказанието, а в обжалваното НП са посочени както вида, така и размера на наложеното наказание. В заключение моли съда да отмени решението в частта, с която е отменено НП и да постанови друго, с което да потвърди НП изцяло.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и от Д.А.Н., чрез адвокат И.А. ***, която моли да се отмени същото в частта, с която е потвърдено обжалваното НП. Посочва, че съдът не е коментирал наличието на факти и обстоятелства, водещи до извод, че нарушението е маловажно, като се е ограничил да посочи, че АНО е изложил мотиви в тази насока, вместо да извърши самостоятелна преценка за наличието на маловажност. Счита за неправилен извода на съда по отношение оплакването за неправилно приложена административно-наказателна норма. Намира, че приложима в конкретния случай за извършеното нарушение- неподаване на декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ не е нормата на чл.37 от ЗПУКИ с предвидена глоба от 5000 лв. до 10000 лв., а тази по чл.34, ал.1 от ЗПУКИ, в който е предвиден по-нисък размер на глобата, а именно от 1000 лв. до 3000 лв., т.к. и двете разпоредби съдържат състав на едно и също нарушение. Сочи, че в този смисъл са относимите към ЗАНН правила на НК, съгласно чл.26 от който, когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касационната жалба на насрещната страна – Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, се представлява от юрк.П.. Моли да се уважи касационната жалба на КПУКИ и да се постанови решение, с което се отменя решението на РС в частта му, в която се отменя НП. Моли да се остави без уважение касационната жалба на насрещната страна. Сочи, че Решението на Комисията, с което е установен конфликт на интереси, е потвърдено с решение на Административен съд София град, което е влязло в сила, поради което не подлежи на оспорване установеното нарушение. Счита за неправилен извода на ПлРС, че има нарушение на чл. 57, т. 1, ал. 7 от ЗПУКИ. Сочи, че в чл. 34 е предвиден размера на наказанието, като в ал. 2 е регламентиран същия при повторност. Никъде в наказателното постановление не се съдържат мотиви, с които да се обосновава повторност на нарушението. В същата норма на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН няма изискване да се посочи разпоредбата, която е нарушена, а да се посочи вида на наказанието, което е налице в наказателното постановление, тъй като е изложено цифрово и словесно. По отношение приложение на чл. 28 от ЗАНН сочи, че административно-наказващият орган и ПлРС са изложили мотиви защо не може да бъде приложен, тъй като са счели, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, с оглед охраняваните обществени интереси и не са налице особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи за това нарушение. Представя писмени бележки, в които отново обосновава възраженията, наведени в касационната жалба и в о.с.з.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касационната жалба на насрещната страна – Д.А.Н., се явява лично и с адв.И.А. *** с пълномощно от първа инстанция. Моли да се съобразят аргументите, изложени в писмените бележки пред Районен съд – Плевен. Счита, че обстоятелствата за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на извършеното нарушение са налице, като не е оспорено, че такова е извършено, тъй като в делото пред Административен съд - София град има наличие на много смекчаващи обстоятелства. Счита наложените глоби за прекомерни и несправедливи. Твърди, че Н. не е имала намерение да извършва нарушение и не е имала съзнание за това, поради което наложените глоби в размер на 12 хиляди лева са по-жестоки от размера на сключения договор за  6000 лв., същите са  несправедливи и няма да имат превъзпитателен ефект. Моли да се отмени решението на съда в обжалваната част и да се потвърди в останалата му част.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства жалбата на Д.А.Н. е основателна, а в останалата му част решението на РС следва да се потвърди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни и са допустими.

Разгледани по същество, и двете са неоснователни.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Д.А.Н. е заемала длъжността началник отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите" в Териториална дирекция „Държавен резерв"' гр. Плевен и като такава е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ.

На 06.09.2012 г. Н. е подписала длъжностна характеристика, съгласно която: организира, управлява и контролира дейностите по съхранение на държавните резерви и военновременни запаси в собствени складови бази и външни съхранители към ТД „ДР" Плевен; контролира състоянието, качеството и количеството на материалните запаси ДР и ВВЗ, съхранявани в складовите бази и във външните съхранители; следи и контролира изпълнението на сключените договори от Агенцията, отнасящи се до ТД „ДР" Плевен; извършва проверки във външни съхранители и собствени складови бази и изготвя констативни протоколи за резултатите от тях; изготвя АУАН при констатирани нарушения   на   ЗДРВВЗ   при   проверки   във   външни   съхранители   и   актове   при констатирани нарушения на ЗЗЗНН при проверки на задължени лица и съхранители.

До 08.04.2014 г. Н. е притежавала 3,4 дяла от капитала на „Трактор" ООД, което обосновава свързаност съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ от категорията на икономически зависимости по смисъла на ЗПУКИ.

На 18.02.2013 г. е сключен Договор за съхранение на военновременни запаси №ДС-48/18.02.2013 г. между Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" чрез директор на ТД "Държавен резерв" гр. Плевен, от една страна, и „Трактор" ООД, от друга, за срок от 1 година, считано от 01.01.2013 г. и е съгласуван от началник отдел „УСБКРЗ" Н..

Д.Н. е била назначена през 2013 г. за председател на Централната инвентаризационна комисия (ЦИК) със заповед на директора за разглеждане и анализиране на инвентаризационна преписка във връзка с извършена инвентаризация на съхраняваните материали в „Трактор" ООД.

Централната инвентаризационна комисия не е констатирала различия между счетоводните данни и резултатите от инвентаризацията и след запознаване с цялата документация, изготвена във връзка с инвентаризацията на „Трактор" ООД, е констатирала, че същата е проведена съгласно Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризации от 2012 г. За извършената проверка ЦИК е представила Доклад изх. №1347/19.09.2013 г. до директора на ТД „Държавен резерв" Плевен, който е утвърден на 20.09.2013 г.

С тези действия Д.Н. е упражнила свои правомощия по служба, изразяващи се в извършен контрол и проверка на съхраняваните материални запаси в „Трактор" ООД, свързано с нея лице и по този начин е осъществила състава на чл. 8, изречение 1, предложение 6 от ЗПУКИ, съгласно който лице, заемащо публична длъжност, няма право да изпълнява контролни функции в частен интерес. Установеният частен интерес е довел до нематериална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ за свързаното с Д.Н. юридическо лице и се изразява в оказването на помощ и подкрепа.

Д.А.Н. не е подала декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, съгласно изискванията на чл. 16 от ЗПУКИ - преди или по време на изпълнение на служебните си задължения по отношение на свързаното с нея лице „Трактор" ООД.

        РС е приел, че тази фактическа обстановка се обосновава от представените по делото доказателства, а именно: Решение № РС-122-14-058/10.07.2014 г. на КПУКИ; Решение № 6702/07.11.2014 г. на АССГ по адм. дело № 7908/2014 г., с което се отхвърля жалбата на Н. срещу Решение № РС-122-14-058 от 10.07.2014 г. на КПУКИ в частта, с която е установен конфликт на интереси по отношение на нея, затова, че като началник отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в ТД „Държавен резерв“-Плевен е изпълнила контролни функции в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ – „Трактор“ ООД в нарушение на чл. 8, изр. 1, предл. 6 от с.з., както и установено неподаване от същата на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, в нарушение на чл. 16, ал. 1 от Закона; Решение № 2057/25.02.2015 г. постановено по адм. дело № 15900/2014 г. по описа на ВАС,  с което оставя в сила решение № 6702/07.11.2014 г. по адм. дело № 7908/2014 г. по описа на Административен съд – София.

При така установената фактическа обстановка РС е направил извод, че Д.А.Н., в качеството й на началник отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите" в Териториална дирекция „Държавен резерв" гр. Плевен е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ. С Решение № РС-122-14-058/10.07.2014 г. на КПУКИ по сигнал с рег. № С-2014-122/21.05.2014 г. по отношение на Д.А.Н. е установен конфликт на интереси, за това, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 8, изречение 1, предложение 6 във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ, поради това, че с подписването на Доклад изх. №1347/19.09.2013 г.  до директора на Териториална дирекция „Държавен резерв" гр. Плевен е изпълнила контролни функции в частен интерес на свързаното с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ - „Трактор" ООД. С Решение № РС-122-14-058/10.07.2014 г. на КПУКИ е установено и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ от Д.А.Н. във връзка с подписване на Доклад изх. № 1347/19.09.2013 г. до директора на Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Плевен - нарушение на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. Горното е потвърдено с Решение № 2057/25.02.2015 г., постановено по адм. дело № 15900/2014 г. по описа на Върховния Административен Съд. Решение № РС-122-14-058/10.07.2014 г. на КПУКИ е влязло в сила на 25.02.2015 г. Влязлото в сила решение на КПУКИ не подлежи на оспорване в частта относно установеното нарушение, т.е. самото решение и съдържащите се в него релевантни факти и тяхната правна квалификация, са вече установени със сила на пресъдено нещо между страните. Въпросът за наличието или липсата на конфликт на интереси е бил предмет на проверка в съдебното производство пред Административен съд София-град и Върховен административен съд, като пред тези съдебни инстанции Н. е следвало да изложи доводите си в тази връзка.

Съгласно чл. 30 от ЗПУКИ "В едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл.35 и 37 и се произнася по чл. 33, ал.2 и 3. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение". Съгласно алинея втора - "Наказателното постановление по ал.1 се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания".

При наличие на конфликт на интереси, установен с влязло в сила решение на КПУКИ, за наказващия орган - Председателят на КПУКИ, на основание разпоредбата на чл. 30 ЗПУКИ, остава задължението да издаде в едномесечния срок по ал.1 на текста наказателно постановление, с което да наложи съответните санкции по чл. 35 и чл. 37, респ. да се произнесе по чл. 33, ал. 2-3 от ЗПУКИ. Всички релевантни за наказващия орган обстоятелства от обективна страна, се съдържат в решението на КПУКИ.

В производството по контрол на законосъобразността на издаденото НП остава единствено преценката дали е налице влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, спазен ли е едномесечния срок за издаване на наказателното постановление, наложена ли е санкцията по чл. 35, респ. по чл. 37 ЗПУКИ и има ли произнасяне по чл. 33, ал. 2-3 от закона. При това положение решението на КПУКИ, установяващо конфликта на интереси, респективно решението на съда, с което последното се потвърждава, съдържа всички параметри от обективна и субективна страна на деянието, поради което не се издава и АУАН.

Влязлото в сила решение на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси е задължително не само за административно наказващия орган, но и за съда, пред който се обжалва наказателното постановление, издадено на основание чл. 30 ЗПУКИ. Въпросът за това налице ли е конфликт на интереси или не, не следва да се пререшава в производството пред районния съд, сезиран с жалба срещу НП, издадено по влязло в сила решение на КПУКИ за установяване на конфликт на интереси. РС е приел, че  по отношение приложението на чл. 28 ЗАНН в Наказателно постановление №027-14/24.03.2015 г. на стр. 3 се съдържат мотиви защо административно наказващия орган е счел, че чл. 28 ЗАНН не може да бъде приложен. В процесното наказателно постановление е отбелязано, че констатираното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй като законодателят е преценил, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, с оглед значимостта на охраняваните обществени интереси,   както   и   че   не   са   налице  особени   обстоятелства,   които   да  от-личават конкретното деяние от общите случаи на това нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения,  реализирания механизъм, характеризиращите  предмета на нарушението особености,  мотивите за извършване на нарушението  и социалното отражение на нарушението. Тази аргументация е напълно достатъчна, за да изключи приложението на института на маловажния случай в конкретната хипотеза.

РС е приел, че изложените аргументи в жалбата, че представителят на прокуратурата в касационното производство пред ВАС е дал становище за липса на нарушение на посочените норми на ЗПУКИ и неправилност на постановеното решение са неотносими в производството. Решение № 2057/25.02.2015 г., постановено по адм. дело № 15900/2014 г. на ВАС е окончателно и въпросът относно установеното нарушение и съдържащите се в него релевантни факти и тяхната правна квалификация, са вече установени със сила на пресъдено нещо между страните. За неправилен  приел доводът в жалбата, че за неподаването на декларацията по чл.12, т. 4 от ЗПУКИ наказанието, което следва да се наложи е това по чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ, вместо това по чл. 37 от ЗПУКИ. Цитираната норма на чл. 26 от НК е неприложима. В ЗПУКИ изрично с нормата на чл. 37 е предвидено наказанието за лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 16 от ЗПУКИ. Именно нормите на чл. 16 във вр. с чл. 37 от ЗПУКИ очертават състава на нарушението. Нормата на чл. 37 от ЗПУКИ е специална норма и следва да се приложи именно тя, а не нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ. Разпоредбата на чл. 16 от ЗПУКИ изисква да се подава декларация по чл. 12. т. 4 от ЗПУКИ при наличие на частен интерес по конкретен повод във връзка с изпълнение на правомощие или задължение по служба. Н. не е подала декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ във връзка с подписване на Доклад изх. № 1347/19.09.2013 г. до директора на Териториална дирекция „Държавен резерв"' гр. Плевен, което е нарушение на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ.

С оглед постановките на специалния ред на издаване на наказателното постановление, РС е счел, че изискванията, които въвежда  чл. 30, ал.1 ЗПУКИ са спазени, вкл. е спазен едномесечния срок от влизане в сила на решението на ВАС за издаване на наказателното постановление срещу Д.А.Н., по отношение на която има установен конфликт на интереси. На същата са наложени минимално предвидените санкции по чл. 35 ЗПУКИ - 5000 лева, и по чл. 37 ЗПУКИ - 7000 лева, като е налице и произнасяне по чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Закона. Последната разпоредба изрично предвижда - възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, да се отнема в полза на държавата или общината /ал.2/ и ал.3 - ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.

Затова РС е приел, че законосъобразно при това положение административно-наказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на сумата в конкретно посочен в НП размер, представляваща дневното възнаграждение, получено от трудовото правоотношения с лицето.

Относно нарушението по т. 1, с което на Н.  на основание чл. 35 от ЗПУКИ е наложено наказание глоба в размер на 5000 лева, РС е счел, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, регламентиращо вида и размера на наказанието, като за нарушението по чл. 8, изр. 1, предл. 6 от ЗПУКИ  е наложено наказание на осн. чл. 35 от ЗПУКИ. Разпоредбата на чл. 35 от ЗПУКИ съдържа две алинеи, като съдът е намерил, че е следвало да бъде посочено, в случая на основание на коя от двете алинеи се налага наказанието, тъй като двете алинеи визират отделни хипотези и съответно визират налагането на различни наказания.  Тъй като в случая се касае за допуснато от административно-наказващия орган особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяна на атакуваното постановление, в частта, в която на жалбоподателката на основание чл. 35 от ЗПУКИ за нарушение на чл. 8, изречение 1, предложение 6 от ЗПУКИ е наложено наказание глоба в размер на 5000 лева. Поради това РС е отменил НП в тази му част, като го е потвърдил в останалата му част.

Решението на РС в тази част  е правилно, като надлежно са установени фактите /които не са и спорни между страните/ и въз основа на същите е приложен законът. Настоящият съд споделя и мотивите на РС, като не счита за необходимо да ги преповтаря.

 По отношение на наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Относно твърдението, че липсва нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН за нарушението на чл.8 от закона, тъй като в НП е посочен вида и размера на наказанието, същото е неоснователно. Административно наказателното производство е строго формално. При налагане на наказанието следва наказващият орган да посочи точно санкционната разпоредба, за да може наказаният да се защити. Посочването на чл.35 от ЗУПКИ не е достатъчно, доколкото същият съдържа различни алинеи, уреждащи различни хипотези. За да може наказаният да се защити и да реализира в пълен обем правото си на защита, е необходимо санкционната разпоредба да е посочена точно и детайлно.  

Твърдението, че в конкретния случай за извършеното нарушение по чл.12, т.4 от ЗПУКИ следва да се наложи наказание по чл.34, ал.1 от ЗПУКИ, а не по чл.37 от ЗПУКИ, посочен в НП,  е неоснователно. Наказанието по чл.34, ал.1 от ЗПУКИ се налага на лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок. В случая Н. е привлечена към отговорност за нарушение по чл.16 от закона, който препраща към чл.12, т.4, но за нарушаването на чл.16 от ЗПУКИ съществува друга разпоредба, и това е разпоредбата на чл.37, която правилно е посочена в НП.

Посоченият чл.26 от НК урежда съвсем различни случаи. Същата разпоредба се отнася до продължавано престъпление, при което са налице две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, и които са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При деяния, попадащи в хипотезите на различните състави на престъплението /основни, квалифицирани, привилегировани/, се прави преценка към кой от съответните състави да се подведе съвкупността от деяния. В настоящия случай Н. е привлечена към отговорност за две нарушения – по чл.8, изречение 1, предложение 6 от ЗПУКИ и по чл.16 ал.1 от ЗПУКИ, като на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ е отнето в полза на държавата полученото нетно възнаграждение за 19.09.2013 г. в размер на 42,30 лева. Не е налице продължавано административно нарушение, дори ако се допусне, че ЗАНН или специален закон уреждат възможността да съществува такъв вид нарушение. Няма съвкупност и между нарушения на чл.12, т.4 и чл.16 от ЗПУКИ, доколкото нарушението е на чл.16, макар и последната разпоредба да прави препращане къч чл.12 от закона

Твърдението за маловажност също е неоснователно. Конкретното нарушение на чл.16 от закона /доколкото наказанието за другото нарушение е отменено/ не се различава от типичните нарушения на разпоредбите на ЗПУКИ. Нарушенията на този закон са такива с висока обществена опасност, видно и от размера на санкциите, и същите санкции се налагат и когато нарушенията са извършени по непредпазливост, както се твърди от Н.. Смекчаващите обстоятелства са били взети предвид от органа, като е наложено наказание в минимален размер. РС е коментирал мотивите на наказващия орган за липса на маловажност, като е посочил, че ги споделя. По тази причина излагането на отделни мотиви от страна на РС за маловажност не е било необходимо.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 601 от 13.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 848/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                 

                                                                                         2.