Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 / 6 Януари 2015 г.

гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Данева

Секретар: Г.К.

Прокурор: Иван Шарков

Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.дело № 895 по описа за 2013 г. на Административен съд-Плевен ,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.195б и §9 от ПЗР на Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД /ВиК/, ЕИК 834026369, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул. “Трети март” №59, представлявано от управителя Ю.Х.И. срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №3/04.12.2012 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр.Плевен /БДУВДР/.

Жалбоподателят навежда доводи, че актът е постановен при допуснати нарушения при процедурата по установяването на публичното държавно вземане, както и при неправилно приложение на материалния закон. Размерът на сумата се оспорва, тъй като не е определен съгласно нормативно определения ред за определяне на дължимата такса за водовземане. За всички иззети водни количества е определена такса като за първа категория вода. Последното противоречи на чл.9 от ТАРИФА за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (Приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) /по-долу Тарифата/. Сочи, че съгласно чл.9 от тази Тарифа единичната цена за втора категория следва да е 0,01 лева, а в АУПДВ е определена двойно по-висока цена. В Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г. категорията на подземните води е определена като първа. Тази категоризация не отговаря на действителното положение. Иззетите количества вода не са годни за ползване без допълнително третиране. Обстоятелството, че водата е втора категория, е установено с влязло в сила съдебно решение №12363 от 22.10.2010 г. по адм.д. №3982/2010 г. на ВАС. Разрешително №0378/22.06.2001 г. е отменено като нищожно. Твърди, че определената такса не е ясно за предоставянето на каква услуга е начислена и съответно следва да се заплаща. Таксите като вид плащане имат възмезден характер и се държат затова, че държавата чрез нейните органи престира на ползвателите някаква услуга, дейност или издава документ. Сочи съдебна практика. Твърди, че от издадения акт не може да се установи каква услуга или дейност е предоставена от страна на БДУВДР, за да възникне правното основание за претендираните такси. Административният орган не взема участие в дейностите по водовземането на водните количества, нито в тяхното последващо третиране с оглед привеждането им в състояние, годно за предоставяне за питейно-битови нужди. Твърди, че от началото на 2010 г. разпоредбите на чл.2 и чл.9 от тарифата са в противоречие с актуалната редакция на ЗВ. Липсата на действащ акт /след като Тарифата е мълчаливо отменена/, определящ размера на дължимите такси за водовземане, ползване на воден обект, не позволява правилното изчисляване на размера на евентуално дължимите суми и съответно последните не могат да се считат за дължими. Липсва нормативна регламентация, определяща размера на посочените такси, поради което за 2010 и 2011 г. ВиК не дължи на БДУВДР такси по чл.2 и чл.9 от Тарифата, с оглед на което иска АУПДВ да бъде отменен. По същество, чрез процесуалния си представител адв. А.М. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. В постъпило писмо /в деня след последното съдебно заседание/ от адв.М. сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви на заседанието. Моли да се даде ход на делото. Сочи, че е запозната със заключението на ВЛ по съдебно-икономическата експертиза. Не възразява същото да се приеме. Моли да се даде ход на делото по същество, като ако това стане, да се уважи жалбата и да се отмени АУПДВ. В същото постъпило след о.с.з. писмо моли за присъждане на разноски, като представя списък на последните.

От ответника-Директорът на Басейнова дирекция управление на водите „Дунавски район” с център Плевен е депозиран писмен отговор /наименован възражение – л.л.10-13/ в съпроводителното писмо към жалбата, в който се излагат съображения, че същата е неоснователна и недоказана. Сочи, че административното производство по издаване на АУПДВ за дължими такси по ЗВ за 2010 и 2011 г. е започнало с Покана за доброволно изпълнение изх.№5519/10.10.2012 г. на БДУВДР, заедно с уведомително писмо за започване на производството. В поканата е указано, че таксата е изчислена съгласно чл.194 от ЗВ и чл.9, ал.1 и 2 от Тарифата, за осъществено ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, чл.194, ал.2 и 6, чл.194а, ал.1 от ЗВ и чл.2, ал.1 и 2 и чл.6, ал.1 от Тарифата, за осъществено вземане от подземни води, въз основа на § 9 от ПЗР на ЗВ и въз основа на представени справки от ВиК-Добрич за добити и заустени водни количества за 2010 и 2011 г. Съставен е констативен протокол. Установено е, че ВиК дължи за водовземане от подземни води и за заустване на отпадни води 463 602,63 лева, без лихвата. Издаден е процесният АУПДВ, който е обжалван по административен ред, като е потвърден като правилен и законосъобразен с решение №173/13.08.2013 г. на министъра на околната среда и водите /МОСВ/. Таксата за заустване е определена в съответствие с формулата в Тарифата, като са съобразени двете разрешителни за заустване, издадени на дружеството: По Разрешително № 13140148/15.02.2010 г. е заустено годишно водно количество в размер на 6 739 459 куб.м при заустване на втора категория отпадъчни води в трета категория водоприемник; По Разрешително № 13740034/15.02.2010 г. е заустено годишно водно количество в размер на 186 203 куб.м при заустване на втора категория отпадъчни води във втора категория водоприемник. Начислените суми са съответно 6739,46 лева и 372,41 лева. Описана е формулата и са направени изчисления по същата. Твърди, че са неоснователни доводите за неправилно изчисляване на дължимата такса за водовземане от подземни води. Сочи, че ВиК не е представило доказателства, че категорията вода следва да бъде определена като втора. Твърди, че информацията относно категорията на водата се съдържа в Разрешително №0378/22.06.2001 г. на МОСВ. Твърдението, че водата е втора категория като определена такава със съдебно решение №12363 от 22.10.2010 г. по адм.д. №3982/2010 г. на ВАС, е неоснователно. Същото съдебно решение се отнася за периода 2001 г. - 2007 г., поради което няма отношение към настоящия случай. Счита, че съгласно чл.194 от ЗВ за правото на използване на водите такси се държат и твърдението на жалбоподателя за недължимостта им е неоснователно. Твърди, че разпоредбите на Тарифата не са мълчаливо отменени, доколкото такава отмяна може да се осъществи само с изрична правна норма. Цитираната Тарифа е изрично отменена, но тази отмяна е за времето след периода, в който са формирани дължимите такси.Моли да се отхвърли жалбата. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена съобразно втория вариант на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Алтернативно, в случай, че се приеме за относим първият вариант на съдебно-счетоводната експертиза, моли да измени акта до размера на посочената сума в заключението, а в останалата част да се отхвърли подадената жалба.Счита за доказано, че в издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен правилно е посочен корекционният коефициент за първа категория на водата, съобразно заключението на втората съдебно-техническа експертиза по отношение на категоризирането на водите. Не са налице съществени нарушения на правилата при издаване на акта. Въпреки полученото разминаване на количествата водовзета вода, което е установено от справките представени в хода на съдебните заседания и предвид становището за изменение на акта до размера на претендираната сума в него или до размера на първият вариант на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, то не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Представя списък с разноските на основание чл.80 от ГПК. Моли да бъдат присъдени в полза на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен направените разноски за двете съдебни експертизи в размер на 800 лв. и разноски за юрисконсултско възнаграждение или разноски по компенсация, съгласно решението и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че се приеме, че делото е с материален интерес, то моли размерът на юрисконсултско възнаграждение да бъде съгласно чл.8, вр.чл.7, ал.2 от същата наредба. Алтернативно да се присъди юрисконсултско възнаграждение като по дело без определен материален интерес.

Прокурорът сочи, че с оглед на събраните по делото доказателства Актът за установяване на публично държавно вземане № 3/04.12.2012 г. издаден от директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила, като се вземе предвид първи вариант на допълнителното заключение на вещото лице.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Обжалваният АУПДВ /л.л.23-27/ е издаден на 04.12.2012 г. и е получен от ВиК на 10.12.2012 г., видно от обратната разписка на л.21. Срещу същия е била подадена жалба до МОСВ /л.л.173-177/, който с решение №26/04.02.2013 г. /л.л.185-187/ е оставил същата без разглеждане поради просрочие. С Определение №10797/16.07.2013 г. /л.214/ по адм.д. №2993/2013 г. ВАС е отменил решение №26/04.02.2013 г. на МОСВ и е върнал делото като преписка на МОСВ за произнасяне по същество. МОСВ се е произнесъл по същество с решение №173/13.08.2013 г. /л.л.16-20/, като е отхвърлил жалбата и е потвърдил АУПДВ като правилен и законосъобразен. Съобщението за това решение на МОСВ е получено на 16.08.2013 г., видно от обратната разписка на л.14 от делото. На 30.08.2013 г., видно от товарителницата на л.4, е подадена жалбата директно до съда. В определения от съда срок /Определение №778/11.09.2013 г. – л.141/ е внесена държавна такса и е представено УАС. Съгласно приложимия чл.166 от ДОПК, се прилага редът по АПК, следователно и 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

ВиК – Добрич е ООД с основен предмет на дейност поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, видно от УАС на л.146. Същото е титуляр на разрешителни по ЗВ, като следва:

Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г. /л.л.64-82/, Разрешително за водовземане №21510087/24.03.2009 г. /л.л.83-87/, разрешителни за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения: №11510599/30.12.2010 г. /л.л.89-96/, №11510600/30.12.2010 г. /л.л.98-105/, №11510601/30.12.2010 г. /л.л.107-114/, №11510602/30.12.2010 г. /л.л.116-123/, Разрешителни за зауствания на отпадъчни води в повърхностни водни обекти: № 13140148/15.02.2010 г. /л.л.126-132/, № 13740034/15.02.2010 г. /л.л.135-140/.

БДУВДР е изискала от същото дружество да представи справки по чл.194б от ЗВ за ползвани водни количества за 2010 и 2011 г. и справка за заустените водни количества през 2010 г., като водената кореспонденция и подадените справки са на л.л. 38-63 от делото. На 10.10.2012 г. до ВиК е изпратено съобщение за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, както и покана за доброволно изпълнение /л.л.34-37/. В тях се сочи, че за осъществено водовземане от подземни води и ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, ВиК дължи за 2010 г. - 264 714,21 лева, а за осъществено водовземане от подземни води през 2011 г. - 198 888,42 лева. Обща сума 463 602,63 лева. Сумата е само главница. Посочени са и отделните суми за 2010 г.: за водовземане от подземни води 257 602,34 лева, а за заустване на отпадъчни води 7111,87 лева; Писмото с поканата е получено на 11.10.2012 г. /обратна разписка на л.33/. На 02.12.2012 г. е съставен констативен протокол от служители на БДУВДР /л.л.30-32/, с който се установява въз основа на подадените справки от ВиК за реално добити количества вода и за заустване на отпадъчни води, че ВиК дължи по години: за 2010 г. - 264 714,21 лева, за 2011 г. - 198 888,42 лева. Обща сума 463 602,63 лева. Сумата е само главница. Протоколът е получен от ВиК на 07.11.2012 г. /обратна разписка на л.28/.

По делото са приобщени и решение от 01.04.2008 г. на АССГ по адм.д. №85/2008 г. /л.л.404-406/, с което Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г. е прогласено за нищожно, и решение №12291 от 17.11.2008 г. на ВАС по адм.д. №8473/2008 г. /л.л.407-409/, с което това решение на АССГ е оставено в сила.

По делото е приобщен и АУПДВ №38/27.03.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център гр.Варна /БДУВЧР Варна - л.л.156-158/, с който са установени задължения за право на използване на водите от ВиК-Добрич за 2007-2011 г. Същото е влязло в сила, видно от решение №121/22.05.2013 г. на МОСВ /л.л.159,160/, с което жалбата срещу този АУПДВ е оставена без разглеждане като просрочена. По искане на ответника е поискана информация от БДУВЧР Варна като в приложеното писмо /л.262/ се посочва, че в АУПДВ №38/27.03.2013 г. сумите за 2010 и 2011 г. са изчислени само по отношение на водоизточниците, разположение на територията на БДУВЧР Варна, предвид новите граници на басейновите дирекции. В списък от ВиК са посочени водоизточниците на ВиК-Добрич, попадащи съответно в териториите на БДУВДР и БДУВЧР Варна /л.263 – 289/.

По искане на съда справки за регистрираните съоръжения и иззетите водни количества през 2010 и 2011 г. са представени и от ВиК и приобщени на л.л.237-246 от делото.

От ответника са представени списъци на водоизточниците на Вик, попадащи на територията на БДУВДР /л.л.253-256/.

По делото е назначена комплексна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.333-376. Съгласно последното, от стопанисваните от ВиК Добрич водни съоръжения 126 броя са в района на БДУВДР Плевен и 176 броя са в района на БДУВЧР Варна. Границата, определяща териториалния обхват на двете дирекции е утвърдена със заповед на МОСВ през 2009 г., получена е като шеип файл и е отразена в географската информационна система /ГИС/, ползвана от двете дирекции. Водоизточниците са отразени в ГИС и е видно тяхното местоположение спрямо границата, разделяща двете дирекции. Посочено е в експертизата, че добитите водни количества в БДУВДР за 2010 и 2011 г. са по 8 260 860 за всяка година /в о.с.з. ВЛ Д. уточнява, че стойността 8 269 860 в писменото заключение е техническа грешка, вярното е 8 260 860 - л.381, гръб/. В о.с.з. ВЛ Д. признава също, че не е ползвал справките по делото като източник на информация за добитите водни количества, а е използвал справки, дадени му на място във ВиК. По отношение на категорията на водата се сочи, че тя се определя от различните хидрогеоложки структури. Категоризирането е съобразено с отмяната на разрешително №0378/22.06.2001 г., липса на актуални разрешителни, липса на документация по чл.87 от Наредба №1, ограничен обхват по водовземни съоръжения на мониторинговите изследвания, невъзможност за актуализация със задна дата на мониторингови резултати. Приложен е квазистатистическия метод, с който тези количества вода могат да бъдат категоризирани въпреки липсата на мониторингови изследвания. При категоризирането е взета предвид предимно концентрацията на нитрати. На тази основа е посочено, че водата І категория е 4 733 460 куб.м за всяка от годините /общо 9 466 920 куб.м /, а тази ІІ категория е 3 527 400 куб. метра за всяка от годините /общо 7 054 800 куб.м /.

Това заключение е оспорено в частта му относно добитите водни количества и категорията на водата, като е назначена повторна СТЕ по тези въпроси, като ВЛ използва справките, приложени по делото. Съгласно заключението на тази повторна СТЕ /л.л.393-402/, според приложените доказателства по делото добитите количества вода са 14 439 260 куб.м за 2010 г. и 14 299 481 куб.м за 2011 г., общо 28 738 741 куб.м. Посочено е, че в експертизата са съобразени само 126-те броя водовземни съоръжения, попадащи в територията на БДУВДР – Плевен. Относно категорията на водовзетите води в предходната експертиза е направено разделяне на І и ІІ категория по концентрацията на нитрати, но данни, доказващи приетите критерии липсват приложени по делото и посочената категория на подземната вода не е коректно определена. За определяне на категорията на подземните води, черпени чрез съоръженията на ВиК, може да се използва информацията от ПУРБ. Като потвърждение за твърдението, че подземните води са І категория, е определеното добро състояние на ПВТ /подземни водни тела/ с код BG1G0000QAL052, BG1G000000N049 и BG1G0000J3K051 (приложение №4.2.3.1) към раздел ІV на ПУРБ, който е публикуван в интернет на страницата на БДУВДР. Към документацията по делото не са приложени документи за обстоятелства по чл.48, ал.3 или разрешение на министерството на здравеопазването, съгласно чл.155а, ал.1, т.1 от ЗВ, поради което не може да се приеме, че черпени чрез съоръженията на ВиК Добрич подземни води от посочените подземни водни тела на територията на БДУВДР могат да се определят във ІІ категория.

В о.с.з. /л.л.411-414/ ВЛ Г. заявява, че протоколи за анализи на водите няма, в първоначалната експертиза липсват такива протоколи. Относно ПУРБ на сайта се публикува състоянието на подземните води в количествено и качествено отношение и ако едно от двете е в риск, се посочва, че са в риск, ако и двете не са в риск се посочва, че са в добро състояние. В конкретния случай са определени в добро състояние, което означава, че в количествено отношение не се черпят количества по-големи от ресурсите, а в качествено отношение, че показателите са под нормата на замърсяване. Годни са за питейно-битово водоснабдяване. ВЛ потвърждава заявеното от процесуалния представител на ответника, че ПУРБ е утвърден от МОСВ през март 2010 г., заповедта за утвърждаване не е обжалвана и е влязъл в сила. Планът е близо 3000 страници, оценката за състоянието на водите е започнала още преди 2010 г., и е с период на действие 2010-2013 г. ВЛ също сочи, че отнасянето към ІІ категория на водите според първоначалната СТЕ е съгласно концентрацията на нитрати, но в голяма част от случаите резултатите са под нормата. Водата задължително трябва да се третира независимо от категорията, тъй като във водопроводните тръби, шахтовите станции и др. не може да се каже, че през цялото време е идеално чисто. Ако водата не е първа категория, съгласно Наредба №9 не може да се подаде за питейно ползване. Министърът на здравеопазването може да разреши ползването, но ще изисква програма за пречистването и извън стандартното пречистване.

Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва допълнителната СТЕ, като твърди, че има протоколи за мониторингови изследвания. Прави искане за експертиза с допълнителна задача – за заключение относно категорията на водата съгласно тези съществуващи в жалбоподателя протоколи за мониторингови изследвания, което искане впоследствие оттегля.

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ с цел да даде заключение за дължимите суми за заустване и водоползване за 2010 и 2011 г., като се дадат варианти съгласно първоначалната комплексна СТЕ и единичната СТЕ. Заключението на СИЕ е на л.л.425-432:

По І вариант

за 2010 г. такса водоползване за 4 733 460 куб.м І категория са дължими 94 669,20 лева, за 3 527 400 куб. метра ІІ категория са дължими 35 274,00 лева. Таксата за заустване за отпадъчни води за 2010 г. е общо 7111,87 лева. Обща такса за 2010 г. 137 055,07 лева.

За 2011 г. такса водоползване за 4 733 460 куб.м І категория са дължими 94 669,20 лева, за 3 527 400 куб. метра ІІ категория са дължими 35 274,00 лева. Таксата за заустване за отпадъчни води за 2011 г. е общо 6776,11 лева. Обща такса за 2011 г. 136 719,31 лева.

По ІІ вариант

за 2010 г. такса водоползване за 14439260 куб.м са дължими 288 785,20 лева. Таксата за заустване за отпадъчни води за 2010 г. е общо 7111,87 лева. Обща такса за 2010 г. 295 897,07 лева.

за 2011 г. такса водоползване за 14299481 куб.м са дължими 285 989,62 лева. Таксата за заустване за отпадъчни води за 2011 г. е общо 6776,11 лева. Обща такса за 2011 г. 292 765,73 лева.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. С оглед действащата към момента на издаване на акта разпоредба на чл.195б от ЗВ компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания по този закон е само директорът на съответната Басейнова дирекция. Директорът на БДУВДР не е компетентен да издава АУПДВ по отношение на води от водохващания, попадащи в района на друга Басейнова дирекция. С оглед установеното от ВЛ по комплексната СТЕ, че водоизточниците са разделени в районите на БДУВДР и БДУВЧР Варна, и са съобразени само 126-те източника, попадащи в територията на БДУВДР, актът е издаден от компетентен орган.

Таксите за ползване на воден обект представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл.162, ал.2, т.3 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК), публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон; Основанието за дължимите такси за водоползване са регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на чл.194, ал.1 и §9 от ПЗР на ЗВ установяват заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява на основание издадени разрешителни или без основание. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, с което е прогласена тяхната дължимост, макар размерът им да не е определен в абсолютно число. Предвид големия брой на видовете такси и честите промени на размерите им е невъзможно установяването им със закон по размер в абсолютни числа. В случая конкретният размер на дължимата такса е определен в подзаконов нормативен акт, какъвто в случая е Тарифата. Това становище намира опора както в материалния закон-чл.194, ал.1 и §9 от ПЗР на ЗВ, така и в решение №10 от 26.06.2003 г. по конституционно дело №12/2003 г. на Конституционния съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на петчленен състав на Върховния административен съд за установяване противоконституционността на чл.1, ал.1 от Закона за държавните такси. В цитираното решение е прието, че съобразно с чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България данъците и таксите се установяват само със закон. В съответствие с чл.84, т.3 от основния закон Народното събрание определя задължително размера само на данъците, но не и на таксите. Последните само се установяват със закон, което означава, че законът ги въвежда, с него се уреждат редът и условията за заплащането им. Следователно няма пречка с подзаконов нормативен акт на МС да се определи конкретния вече размер на таксата, която обаче е определена по основание именно със закон. От друга страна чл.195б от ЗВ, в сила към момента на издаване на акта, разписва че таксите за водовземане са публични държавни вземания. Ето защо, съдът приема, че определените такси за водоползване по реда на ЗВ представляват публични държавни вземания. Същите съгласно чл.4 на Тарифата е следвало да се заплатят до 31.01. на следващата година след извършеното водоползване. Тъй като това не е станало, органът правилно е издал АУПДВ с цел събирането им.

АУПДВ е писмен, в съответствие с предвидената в чл.59, ал.2 вр. ал.3 писмена форма.

По отношение наличието на мотиви, спазването на процесуалните правила и материалния закон, съдът съобразява следното:

По отношение АУПДВ в частта му относно таксите за заустване за 2010 г., видно от приобщените по делото Разрешителни за зауствания на отпадъчни води в повърхностни водни обекти: № 13140148/15.02.2010 г. /л.л.126-132/, № 13740034/15.02.2010 г. /л.л.135-140/, ВиК Добрич като титуляр на тези разрешителни е извършвал зауствания на отпадъчни води. Количествата на тези води са посочени от самото дружество. Видно от АУПДВ, в същия са начислени суми само за заустване за 2010 г. Дружеството не е оспорило в жалбата тези количества, а само твърди, че неправилно е приложен чл.9 от Тарифата /същият се отнася и до заустените количества/. Не отговаря на истината твърдението, че за заустените водни количества е определена първа категория. Видно от заключението на ВЛ по СИЕ /л.425 и сл./, в АУПДВ по Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 13140148/15.02.2010 г. е заустено годишно водно количество 6 739 459 куб.м х 0,002х1 = 6739,46 лева, т.е. при заустване на втора категория отпадъчни води и трета категория водоприемник; по Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 13740034/15.02.2010 г. е заустено годишно водно количество 186 203 куб.м х 0,002х1 = 372,41 лева, т.е. при заустване на втора категория отпадъчни води и втора категория водоприемник; И в двата варианта на СИЕ изчислените дължими суми за заустване на отпадъчни води за 2010 г. са в същия размер, както посочените в АУПДВ. Следва да се посочи, че Разрешителни за зауствания на отпадъчни води в повърхностни водни обекти: № 13140148/15.02.2010 г. /л.л.126-132/, № 13740034/15.02.2010 г. /л.л.135-140/ са влезли в сила административни актове, доколкото няма нито твърдения, нито доказателства, че са оспорени. В същите категорията на водоприемниците е определена като трета и втора и тази категория не е оспорвана от ответника, нито се оспорва в настоящето производство. По тези причини съдът счита, че таксата за заустване на отпадъчни води за 2010 г. е правилно определена в процесния АУПДВ, доколкото тези определени в разрешителните категории са съобразени.

За пълнота съдът отбелязва, че с процесния АУПДВ не е определяна такса за заустване на отпадъчни води за 2011 г. По тази причина неотносимо по делото е заключението на СИЕ, която изчислява таксата за 2011 г. по отношение на заустване на отпадъчни води за тази година, непосочена в АУПДВ. По отношение на дължимите суми за заустване за 2011 г. органът има възможност да издаде АУПДВ, ако тези суми не са заплатени /в потвърдителното относно АУПДВ решение на МОСВ се сочи, че таксата за заустване за 2011 г. е заплатена/.

Относно таксата за водовземане от подземни води за 2010 и 2011 г. съдът съобразява следното:

Не е спорно, че приобщеното по делото Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г. /л.л.64-82/, е прогласено за нищожно с решение от 01.04.2008 г. на АССГ по адм.д. №85/2008 г. /л.л.404-406/, оставено в сила с решение №12291 от 17.11.2008 г. на ВАС по адм.д. №8473/2008 г. /л.л.407-409/. Следователно в периода 2010-2011 г. е действало само Разрешително за водовземане №21510087/24.03.2009 г. /л.л.83-87/, и преди влизането в сила на действие на последващите разрешителни за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения: №11510599/30.12.2010 г. /л.л.89-96/, №11510600/30.12.2010 г. /л.л.98-105/, №11510601/30.12.2010 г. /л.л.107-114/, №11510602/30.12.2010 г. /л.л.116-123/ ВиК Добрич е ползвало съответните водни количества по прогласеното за нищожно Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г. без правно основание. Такова ползване е продължило и след влизането в сила на разрешителните, издадени през 2010 г., доколкото тези разрешителни са само относно малък брой водоизточници, а не за всички, посочени в Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г., и които дружеството продължава да ползва, видно от подадените от самото дружество справки. Следователно в случая намира приложение разпоредбата на §9 от ПЗР на Закона за водите, съгласно която, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни, или без основание, лицето, използващо водите дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени по закона, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Въз основа на тази разпоредба, ВиК дължи такси за водоползване за периода преди влизането в сила на новите разрешителни, независимо от факта, че предходното разрешително е прогласено за нищожно. Още повече, че видно от самия АУПДВ, новите разрешителни се отнасят само до част от използваните източници по прогласеното за нищожно разрешително. Твърдение, в насока за неизползване на водните обекти по прогласеното за нищожно разрешително, липсва и от страна на дружеството, дори напротив, използването им безспорно се доказва от представените и приложени по делото доказателства от самия жалбоподател.

По отношение на ползваните води от подземни водоизточници между страните са спорни както количеството, така и категорията на водата. По тези въпроси съдът съобразява следното:

По отношение на ползваните водни количества: По делото са приобщени справки, подадени от самото дружество, като в тях са посочени ползваните водни количества. Следва да се посочи, че са неоснователни твърденията, че дружеството следва да заплаща два пъти за едно и също количество вода, доколкото за определени водни количества е налице и приобщен по делото АУПДВ на Директора на БДУВЧР – Варна. Видно от приложеното писмо на БДУВЧР Варна на л.262 от делото, в АУПДВ №38/27.03.2013 г. сумите за 2010 и 2011 г. са изчислени само по отношение на водоизточниците, разположение на територията на БДУВЧР Варна, предвид новите граници на басейновите дирекции. Това е видно и от самия АУПДВ на Директора на БДУВЧР-Варна, доколкото ползваните количества вода, съответно таксите за 2010 и 2011 г. са в около два пъти по-малък размер в сравнение с предходните години, което може да се обясни само с новите граници на басейновите дирекции, при които районът на БДУВДР е увеличен за сметка на района на БДУВЧР-Варна, считано от 2010 г. Същата промяна в районите е видна и от заключението на ВЛ по комплексната СТЕ. Но дори да се приеме, че неправилно директорът на БДУВЧР Варна е издал АУПДВ за същите води, попадащи в района на БДУВДР Плевен, неговият последващ акт подлежи на оспорване като нищожен, тъй като би бил постановен при липса на териториална компетентност, и това не се отразява и не може да се отрази на законосъобразността на процесния АУПДВ, постановен преди това.

Следва да се отбележи, че по делото са събрани справки относно добитото водно количество, подадени от ВиК както пред органа в хода на административното производство, така и представени пред съда, като видно от съпроводителното писмо /л.263/, същите са били представени пред директора на БДУВЧР-Варна. В този справки е посочен от ВиК и списък на водоизточниците на ВиК-Добрич, попадащи съответно в териториите на БДУВДР и БДУВЧР /л.263 – 289/. Следва да се посочи, че в тези справки /непредставени пред органа, издал процесния АУПДВ/ са посочени по-големи водни количества в сравнение със справките, подадени пред органа. Именно по тази причина ВЛ по повторната СТЕ е установило, че ползваните количества от ВиК Добрич са по-големи от тези, посочени в АУПДВ. Ответникът не е поискал оспорване по реда на чл.193 ГПК на тези новопредставени справки, поради което същите са приети като доказателства по делото и са използвани при извършването на експертизите. Доколкото обаче положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, съдът може само да потвърди АУПДВ в частта му относно таксите за водовземане на посочените в АУПДВ водни количества. Дори ако се установи в хода на съдебното производство, че дружеството е ползвало по-големи водни количества, съдът няма право да измени АУПДВ, като увеличи дължимата сума. В случая ползването на водните количества, посочени в АУПДВ, е доказано с доказателства, изходящи от самия жалбоподател, надлежно приети по делото. Следва да се посочи, че заключението на първоначалната СТЕ в частта и относно използваните водни количества не се възприема от съда по причина, че е основано на справки, непредставени и неприети като доказателства по делото, с които справки ВЛ е било запознато на място във ВиК-Добрич. В същите справки явно са били посочени значително по-малки отнети водни обеми в сравнение с водните обеми, посочени от дружеството в административното производство и пред съда. Съдът приема, че отразените в АУПДВ водни обеми са били отнети от ПВТ от страна на ВиК.

По отношение на категорията на водите, имаща отношение към размера на таксата, съдът съобразява следното:

В процесния АУПДВ, както и в потвърдилото го решение на МОСВ, като основание за приемане на първа категория вода е посочено прогласеното за нищожно Разрешително за водоползване №0378/22.06.2001 г., и по-специално факта, че в същото водата е определена като първа категория. Органът не е отчел факта, че с НАРЕДБА №1 от 10.10.2007г. за проучване,  ползване  и  опазване  на подземните води/Обн.,ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г.,в сила от 30.10.2007 г. изм. и доп./, подземните води не са вече разделени по категории. Съгласно чл.2, ал.1, т.4 от същата наредба, целта й е да осигури постигане и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните водни тела на територията на Република България. Съгласно чл.2, ал.2, т.1 от Наредбата, целите по ал.1 /следователно и горепосочената/  се постигат чрез : 1.  установяване  на стандарти за качество на подземните води и прагове на замърсяване на подземните води; Глава втора от Наредбата – проучване на подземните води, подробно описва начина, по който се извършват проучвания, за да се установи количественото и качественото състояние на тези води. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Наредбата,  състоянието  на  подземните води се характеризира с количественото и химичното състояние на подземните водни тела. Съгласно чл.19, ал.2, количественото  и химичното състояние на подземните водни тела може да бъде добро или лошо, а съгласно ал.3, общото състояние на подземните води се определя, като се приема по-лошото от състоянията по ал.2. Следователно, съгласно нормативната уредба по тази наредба състоянието на подземните води не се определя нито от разрешителното /затова и новите разрешителни – след влизане в сила на наредбата не са с посочена категория на водата/, нито с инцидентни измервания. Състоянието на водите в съответните подземни водни тела се определя по един общ начин – за цялото водно тяло. Това става с ПУРБ, като видно от заключението на ВЛ, това състояние е определено като добро по отношение и на трите подземни водни тела, от които водовзема дружеството. По тази причина съдът счита, че правилно водовзетата вода е приведена към първа категория съгласно Тарифата, доколкото съгласно ПУРБ подземните водни тела са в добро състояние. Следва да се посочи, че в приложение № 1 към Наредбата са посочени стандарти за качество на подземните води. Сравнение с посочените в Приложение № 3 към чл. 28, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 07 .07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води /Обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2000 г.,в сила от 14.07.2000 г., Попр., ДВ,  бр.  64  от  04.08.2000 г., отм., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г./, в болшинството си показателите за І категория подземни води по отменената наредба съответстват на показателите за сега действащия стандарт за качество на подземните води. Този стандарт е действащо право, и същият е бил действащо право и към момента на одобряване на ПУРБ за БДУВДР. Видно от заключението на ВЛ по повторната СТЕ, подземните водни тела са определени като такива в добро състояние. По тази причина съдът счита, че след като с влязъл в сила ПУРБ, който по естеството си представлява общ административен акт, е определено качество на подземните води, съответстващо на сега действащия стандарт, който стандарт по показателите си се припокрива в голямата си част с отменения такъв за І категория, правилно подземните води са определени като І категория по смисъла на отменената Тарифа. В този смисъл е и заключението на ВЛ по повторната СТЕ. Това заключение не е оборено от жалбоподателя, доколкото са наведени твърдения, че са налице протоколи от изследвания на водите, но такива мониторингови протоколи не са представени по делото, а направеното искане за експертиза въз основа на такива протоколи е оттеглено от процесуалния представител на жалбоподателя. По тази причина заключението на повторната СТЕ не е опровергано и съдът го приема за правилно като основано на влязъл в сила ПУРБ, при съобразяване с невъзможността да се изследва състоянието на подземните води в отминал период. В първоначалната СТЕ изрично е посочено, че е налице ограничен обхват по водовземни съоръжения на мониторинговите изследвания, както и невъзможност за актуализация със задна дата на мониторингови резултати /л.341/. По тези причини съдът счита, че правилно категорията на водовзетата вода е определена като първа, и дължимата такса е изчислена като за вода първа категория.

Съдът отбелязва, че процесуалните правила при издаване на АУПДВ са спазени, доколкото органът е изискал справки от самото дружество за ползваните водни количества и за тези, които са заустени, служители на БДУВДР са извършили съответната проверка и са съставили констативен протокол за същата, който е изпратен на дружеството. Издаването на АУПДВ е предшествано от съответната покана за доброволно изпълнение.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

По принцип жалбоподателят правилно отбелязва, че таксите като вид плащане имат възмезден характер и се държат затова, че държавата чрез нейните органи престира на ползвателите някаква услуга, дейност или издава документ. В процесния случай таксата се дължи на основание ЗВ поради преминаване в собственост на дружеството на вода, отнета от съответните подземни водни тела /по отношение таксата за водовземане/, или за изхвърлянето на замърсени водни количества /заустване/ в реки. С тези такси не се предоставя услуга /като се твърди в жалбата/, поради което, за да се дължи в частта и относно водовземане, не е необходимо административният орган да взема участие в дейностите по водовземането на водните количества, нито в тяхното последващо третиране с оглед привеждането им в състояние, годно за предоставяне за питейно-битови нужди. На основание чл.11, т.4 от ЗВ подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост, представляват публична държавна собственост. За отнемането на воден обем от същите се дължи такса – публично държавно вземане, като тази такса не се дължи за липсваща услуга от страна на държавата, както твърди жалбоподателят, а поради преминаването в собственост на водоползващия на съответното водно количество. По същата причина не е необходимо административният орган да взема участие в заустването на отпадъчни води, доколкото принципното основание на таксата по ЗВ в този случай е вливането на отпадъчни води във водни басейни /реки/, които са публична държавна собственост на основание чл.11, т.1 от ЗВ.

Твърдението, че от началото на 2010 г. разпоредбите на чл.2 и чл.9 от тарифата са в противоречие с актуалната редакция на ЗВ, е неотносимо към настоящия случай. Приложена е съдебна практика към писмената защита /решение №1630 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм.д. №6474/2013, решение №10641 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм.д. №11872/2012, решение №7912 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм.д. №1161/2013, решение №4371 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм.д. № 6426/2012 г./, като същата практика е констатна, видно и от други съдебни решения /Решение № 15262 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 3222/2012 на Върховния административен съд, Решение № 3682 от 18.03.2013 г. по адм. д. № 4245/2012 на Върховния административен съд, Решение № 2388 от 17.02.2012 г. по адм. д. № 7274/2011 на Върховния административен съд и много други/. Видно от всички тези решения, АУПДВ са отменени на основание, че начинът за изчисляване на таксата в отменената вече Тарифа не е съобразен с изменението в ЗВ по отношение на минералните води, според които таксата се изчислява не само въз основа на отнетия обем минерална вода, но и въз основа на температурата на минералната вода. Следва да се посочи, че такова изменение по отношение използването на подземните води, които не са минерални, липсва в закона, поради което не може да се приеме, че случаят е същият. По отношение на подземните води, които не са минерални /като в настоящия случай/ не е направена промяна в закона, таксите по отношение на същите се изчисляват само въз основа на отнетия обем вода. Поради това сочената по-горе практика е неотносима, и Тарифата в частта и относно подземните води, които не са минерални /както в настоящия случай/ не е била мълчаливо отменена в тази и част преди изричната и отмяна, касаеща последващ период.

Основателно е твърдението на ответника, че определянето на водата като втора категория със съдебно решение №12363 от 22.10.2010 г. по адм.д. №3982/2010 г. на ВАС, е неотносимо по делото. Това съдебно решение се отнася за водовзети води в периода 2001 г. - 2007 г. Освен това същото решение е основано на експертиза, която е проучила качеството на водата към онзи период. Състоянието на подземните води може да се променя /да се подобрява или влошава/, и именно затова в ЗВ е предвидена възможност за актуализиране на ПУРБ през определен период. В случая жалбоподателят е оттеглил искането си за експертиза, установяваща категорията на подземните води, а и не е представил никакви мониторингови изследвания за процесния период 2010 - 2011 г., въз основа на които съдът би могъл да назначи служебно такава. Следва да се отбележи, че съдът не приема заключението на първоначалната СТЕ в частта и относно категорията на подземните води, доколкото същата не е основана изцяло на мониторингови изследвания, и не е съобразена с влезлия в сила ПУРБ, в който качеството на водите е определено като добро. Твърдените мониторингови изследвания не са приобщени по делото. Освен това, видно и от разпита на ВЛ Д. в о.с.з., въпреки твърдението, че нормата на нитрати е била основаната за извършване на категоризирането, като втора категория води са били посочени и води, чиято концентрация на нитрати е била като за първа категория по отменената Наредба №1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води.

С оглед на изложеното, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски: за депозити за експертизи – 800 лева /400 лева – л.301, 400 лева – л. 388/, и за минимално юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че делото е с определен материален интерес, с оглед на факта, че се оспорва АУПДВ, с който е определена конкретна сума за водовземане от подземни води и за заустване в размер на 463 602,63 лева. Минималното юрисконсултско възнаграждение върху тази сума съгласно чл.8, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната към момента редакция - ДВ, бр.28/2014 г., е 7166 лева. Общо разноските са в размер на 7966 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, II-ри състав

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 834026369, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул. “Трети март” №59, срещу акт за установяване на публично държавно вземане №3/04.12.2012 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр.Плевен.

Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 834026369, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул. “Трети март” №59, да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен сумата от 7966 /седем хиляди деветстотин шестдесет и шест/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: