Р E
Ш Е Н И Е
№ 544
гр.Плевен, 27 Ноември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря М.К. и с
участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Кънева касационно
административно-наказателно дело № 895 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 711 от 15.09.2015г., постановено по НАХД №
1919 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 2015-035253 от 29.06.2015
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 222а, вр. с чл.
231 от ЗЗП на „Българска телекомуникационна компания” АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, представлявано от А. Д., за извършено нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от юрк Б. П., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Сочи
се, че наложената санкция в размер на 4000 лева е прекомерна, като се твърди, че
са издадени три наказателни постановления по жалбата на един потребител с
наложени санкции в общ размер на 7500лева. Счита се, че последното представлява
злоупотреба с право от страна на административно-наказващия орган и не
кореспондира с принципа за пропорционалност между наказанието и нарушението.
Твърди се още, че районният съд не е отчел, че издаденото наказателно
постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и от
посоченото описание на нарушението не е ясно за коя от общо трите рекламации
става въпрос, кога е предявена и кога е изтекъл едномесечният срок. Сочи се, че
от фактите в производството е видно, че потребителят е направил три рекламации
на различни дати, като стоката е изпратена към оторизиран сервиз, действия по
ремонт са извършени и стоката е върната в магазина, което обстоятелство не е
посочено в наказателното постановление. Сочи се още, че разпоредбата на чл.113
ал. 2 ЗЗП урежда единствено срока за извършване на ремонта, а не и самото
привеждане на стоката в съответствие с договора. Твърди се също, че нито в
АУАН, нито в наказателното постановление е посочена датата на извършване на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. В тази връзка
се счита, че е недопустимо районният съд да установява мястото и времето на
нарушението за първи път със свидетелски показания в хода на съдебното
производство. Твърди се, че след третата рекламация, стоката е върната в
магазина за получаване от потребителя в техническа изправност на 01.09.2014 г.
и считано от тази дата, която е преди изтичането на 30-дневния срок, за който е
издадено наказателното постановление, същата е на разположение на потребителя. В
тази връзка касаторът посочва, че съгласно разпоредбите на чл. 125, ал. 4 от
ЗЗП потребителят е длъжен да обоснове претенцията си, включително като
представи протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието
на стоката или услугата с договореното. В заключение се моли за отмяна на
решението, а при условията на алтернативност за намаляване размера на
наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД София не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите РД Русе не се представлява. По делото е депозирано писмено становище
от ответника за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна
следното: На 19.12.2014г. по повод постъпила жалба от потребител относно
предявени няколко рекламации на SMART-часовник “SONI MN2” е извършена проверка
от служители на КЗП в магазин „Vivacom 4802” в гр.Плевен, стопанисван от
търговеца. Последната рекламация е предявена на 15.08.2014г., описана е в
регистъра на предявените рекламации под №13342/15.08.2014г. и е съставена
сервизна поръчка №348399/15.08.2014г. В момента на проверката устройството се е
намирало в магазина с Протокол за ремонт №201242019/21.08.2014г. и гаранционна
карта. При проверката контролните органи са установили, че при рекламацията от
26.06.2014г., за която е издадена сервизна поръчка №336886, е сменена основната
платка на 03.07.2014г. с нов сериен номер 94СЕ2СF75042. Веднага след получаване
на часовника потребителят е предявил нова рекламация на 07.07.2014г., за която
е издадена сервизна поръчка №339118, отново е сменена основната платка на
18.07.2014г. с нов номер – 13280729514В858. При рекламацията на 15.08.2014г. е
извършен механичен ремонт. Потребителят е посетил магазина за получаване на
устройството след извършения ремонт и е установил, че се включва трудно, а като
се включи не желае да се свърже с телефона, сензорният дисплей не работи коректно,
поради което е отказал да получи часовника, тъй като не е отстранено
несъответствието. От страна на търговеца не е представен документ за извършени
действия за установяване на описаните от потребителя проблеми с устройството
при посещението му в обекта за получаване на часовника след ремонт през месец
септември 2014г., и отказа му да получи стоката. Проверяващите приели, че от
26.06.2014г. до 15.08.2014г. са предявени три рекламации и са извършени три
ремонта, като до момента на проверката устройството е при търговеца и
потребителят не може да го използва по предназначение от 26.06.2014г. до датата
на проверката, а потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията
му и желае да му бъде възстановена заплатената сума.За извършената проверка е
съставен констативен протокол № К-0180377/19.12.2014г., с който търговецът е
запознат с потребителската жалба, искането на потребителя и е дадено
задължително предписание в срок до 29.12.2014г. да се възстанови заплатената
сума по реда на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП и на 29.12.2014г. да се представи акт
за удовлетворяване на рекламация, чрез възстановяване на заплатената сума. На
29.12.2014г. е представено становище, но не е представен акт за удовлетворяване
на рекламацията, поради което е счетено, че до 15.09.2014г. търговецът не е
привел стоката SMART-часовник “SONI MN2” в съответствие с
договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване
на рекламацията на 15.08.2015г., с което е извършено нарушение на чл.113, ал.2
от Закона за защита на потребителите, при условията на повторност.
При така установеното от към факти, съдът е
приел, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение по
чл.113, ал.2 от ЗЗП. За неоснователни са счетени възраженията за допуснато
нарушение на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като е прието, че в наказателното
постановление са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
датата и мястото на неговото извършване и е налице единство между АУАН и НП. Съдът
е посочил още, че доказателства за това, че търговецът е удовлетворил
предявената на 15.08.2014г. рекламация в едномесечен срок от предявяването-до
15.09.2014г., не са представени. Счел е, че наложеното наказание е съразмерно
на извършеното нарушение при условията на повторност и съответства на чл.222а и
чл.231 от ЗЗП. В заключение е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП
не са допуснати съществени нарушения и е потвърдил изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото, противно на твърдението в касационната жалба. Фактите са установени
правилно и в пълнота от районния съд и при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо тяхното преповтаряне.
По касационните възражения, настоящият състав
съобрази следното:
На първо място не е налице прекомерно наложено
наказание. Нормата на чл.222а от ЗЗП регламентира, че за нарушение на чл. 113 на юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай, а
чл.231 определя, че при повторно нарушение юридическите лица се наказват с
имуществена санкция в двоен размер. При безспорно доказано по делото извършване
на нарушение при условията на повторност, наложената санкция с обжалваното
наказателно постановление е в съответствие както със санкционните норми, така и
с нормата на чл.27 от ЗАНН. Обстоятелството, че по жалбата на един потребител
са издадени три наказателни постановления с общ размер на наложените санкция от
7500лева, не е основание съдът да приеме, че наложеното в настоящето
постановление наказание е прекомерно. Видно от данните по делото, другите две
наказателни постановления са за нарушения, различни от настоящето.
Неоснователно е и възражението за съществуващи пороци
в наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че между акта и
обжалваното наказателно постановление е налице единство, същите съдържат дата и
място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е
извършено. Конкретно са отразени датите на рекламациите, както и факта, че до
15.09.2014г. търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за
продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на
рекламацията на 15.08.2014г.
По категоричен начин е установено по делото, че
търговецът не е изпълнил задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113 ал.2
от ЗЗП. В тази връзка следва да се посочи, че
дали стоката ще бъде отремонтирана или
заменена с нова, е първо законова възможност за начините за удовлетворяване на
рекламацията и второ, независимо кой от начините е използвал търговецът, срокът
си е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията, в конкретния
случай от 15.08.2014г. до 15.09.2014г. Също така следва да се отчетат и обществените
отношения, които се защитават с регламентираните задължения за търговците в ЗЗП
и тяхното санкциониране при неспазването им. Като е достигнал до аналогичен
правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 711 от 15.09.2015 г.,
постановено по НАХД № 1919 по описа
за 2015г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.