Р E
Ш Е Н И Е
№ 541
гр.Плевен, 27 Ноември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 894 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 741 от 01.10.2015г.,
постановено по НАХД № 1837 по описа
за 2015г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 387 от 01.07.2015
г. на Заместник кмет на Община Плевен, с което на ЕТ „Кристин – Л.А.”,
представляван от Л.К.А., със седалище и адрес на управление гр. Плевен, на
основание чл. 30, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 1, пр. 1 и т.2, пр. 1 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Община
Плевен чрез юрисконсулт П. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е
неправилен. Според касатора, в ЗАНН не фигурира изискване при издаване на НП за
повторно нарушение непременно да се вписва защо се приема, че деянието е
повторно, а при формалистичния характер на ЗАНН, приложимия процесуален закон,
допълването му с подобно тълкуване е
неправилно. В тази връзка се посочва съдебна практика на АССГ. На следващо
място се сочи, че повторността на нарушението е доказана с прилагане на
заверено копие от НП №475/30.06.2014г., издадено за същото нарушение, а именно
разполагане на преместваеми съоръжения без изискуемите документи (разрешение и
схема). В тази връзка се твърди, че при първото нарушение, не са били спазени
параметрите (квадратура и очертание) на издадените документи, което реално
представлява разполагане в площ извън разрешената и поставено без разрешение и
без схема. Според касатора неприлагането на нормата на чл.18 от ЗАНН от страна
на наказващия орган е в интерес на наказаното лице и при правилност на
издаденото НП, не може да обоснове неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че
констатираното деяние изпълва едновременно признаците на състави, които могат
да се реализират и поотделно, но в конкретния случай няма как да се приеме, че
има две самостоятелни нарушения. Счита се още, че правилно е определена
санкцията в обжалваното наказателно постановление, и че липсват съществени
процесуални нарушения при неговото издаване. В заключение се моли за отмяна на
решението.
В съдебно заседание касаторът Община Плевен се представлява от юрисконсулт П., която поддържа касационната жалба и моли решението
на районния съд да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
управителя Л.А. ***, който счита касационната жалба за неоснователна. Споделя
изцяло доводите на районния съд за допуснати съществени нарушения при издаване
на наказателното постановление, които са основание за неговата отмяна. Моли
решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно, тъй като при издаване на НП са допуснати процесуални съществени
нарушения.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 27.04.2015 г. около 12,40 часа в гр. Плевен е
извършена проверка в стопанисвано от ЕТ „Кристин-Л.А. заведение - кафе „Лаваца
клуб”, при която е установено, че пред заведението е разположено преместваемо
съоръжение /лятна градина/, състояща се от 18 броя маси, 72 броя столове и 7
бр. тенти на площ 66 кв.м., без разрешение за поставяне и схема за разполагане.
За констатираното е съставен АУАН на ЕТ, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление.
От правна страна съдът
е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и е отменил същото
само на процесуално основание, без да разгледа спора по същество. Съдът е счел,
че едва от правната квалификация в НП се установява, че става въпрос за случаите
на повторно нарушение, като никъде обаче не е изписано словом, че същото е
издадено при условията на повторност с посочване на първото наказателно
постановление. В тази връзка е приел, че
последното процесуално нарушение не може да бъде санирано доколкото е налице
несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив, което създава неяснота
за какво нарушение е наложено наказанието. На следващо място районният съд е
посочил, че повторността не е доказана, както и че процесното НП визира пр.1 на
чл.11 т.1 от Наредбата /без разрешение за поставяне/, а НП №475/30.06.2014г.
визира пр.2 на чл.11, т.1 от същата Наредба/в отклонение от разрешеното му/, и
е приел, че става въпрос за отделни нарушения, което изключва повторността. В
заключение е счел още, че обжалваното НП е издадено както за т.1, така и за т.2
на чл.11 от Наредбата, което е недопустимо тъй като са две отделни нарушения,
наказуеми с отделни наказания.
Настоящият касационен
състав намира решението на районния съд за неправилно по следните съображения:
В разпоредбата на
чл.57 ал.1 от ЗАНН не е предвидено изрично посочване на обстоятелството дали
нарушението е първо по ред или повторно. Т.5 на ал.1 определя като елемент от
съдържанието на НП описание на нарушението, дата и място на неговото извършване,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават,
т.6 –разпоредбите, които са виновно нарушени, а т.7-вида и размера на
наказанието. Дали едно деяние е повторно или не, не е елемент от състава на
нарушението, то е релевантно обстоятелство само при определяне на размера на
наказанието. Иначе казано, дали едно деяние е осъществено не се определя от
повторността. Ето защо, не е допуснато
съществено процесуално нарушение с обстоятелството, че едва в обжалваното
наказателно постановление за първи път деянието е квалифицирано като извършено
при условията на повторност. Не е налице основание за отмяна на НП само по тази
причина, тъй като и по делото е приложено наказателното постановление, което
наказващият орган е имал предвид при приемане на настоящия случай като извършен
в хипотезата на чл.30 ал.1 предл.второ от Наредба №15 на ОбС-Плевен.
Не се възприема
и изводът на районния съд, че недопустимо с наказателното постановление
са санкционирани с едно наказание две отделни нарушения. Съгласно чл.11 ал.1 от
Наредба №15, забранява се поставянето на преместваеми обекти и съоръжения,
както и използването им: т.1. Без разрешение за поставяне, в отклонение от
издадено такова или след изтичане неговия срок на действие; т.2. Без схема за
разполагане, когато такава е задължителна или в отклонение от одобрена схема;
т.3. В отклонение от други изрични изисквания на настоящата наредба, както и на
други приложими норми на действащото законодателство. Т.е. всяка една от
точките представлява отделно нарушение, което подлежи на отделно наказание,
както правилно е приел районният съд, но в конкретния случай за преместваемо
съоръжение от типа на лятна градина, задължително изискващи са и двата
документа-разрешение за поставяне и схема за разполагане. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно чл.2 т.1.7 от наредбата, маси за хранене и/или
питейна консумация пред съществуващи заведения за обществено хранене,
кафе-аперитиви и др. /летни градини, вкл. саксии, цветарници и др./
представляват по своето предназначение и вид преместваем обект обслужващ
търговията. Нормата на чл.3 ал.1 от наредбата определя, че обекти и съоръжения
по чл.1 и чл.2, могат да се поставят временно върху части от имоти - държавна,
общинска или частна собственост, до разрешаване на предвиденото съгласно
действащия подробен устройствен план строителство, а разположението на всеки
преместваем обект върху имоти – държавна или общинска собственост, се определя
въз основа на Схема за разполагане, одобрена от Главния архитект на Община
Плевен или оправомощено от него длъжностно лице от общинската администрация,
съобразно чл.6 ал.1 от наредбата. Ал.2 на чл.6 регламентира, че за обектите и
съоръженията по чл.1, ал.3, т.4, както и тези по чл.2, т.1.1, т.1.2, т.1.9,
т.2, т.6 и т.7, независимо от това чия е собствеността на недвижимия имот,
върху който се разполагат, задължително се изисква приемане на съответен проект
от ЕСУТ при Община Плевен. Ето защо не е налице и това процесуално нарушение,
което районният съд е приел за основание за отмяна на НП.
Тъй като районният съд не е изложил мотиви по
съществените въпроси, а именно извършено ли е нарушение, виновно ли е извършено
и кой е нарушителят, следва делото да се върне за ново разглеждане от същия съд
и произнасяне по същество по жалбата на ЕТ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 741 от 01.10.2015г.,
постановено по НАХД № 1837 по описа
за 2015г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Плевен за ново разглеждане
при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.