Р Е Ш Е Н И Е

№ 595 / 28 Декември 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.Х.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 892 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение №758/08.10.2015г., постановено по НАХД № 1416/2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №66/13 от 08.04.2013 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което на Ц.Г.С. *** , на осн. чл. 53 от ЗАНН, чл. 183,ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 183,ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП са наложени наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100,ал. 1, п. 1 от ЗДвП за това, че на 12.03.2013 г. около 15,15 ч. в гр. Плевен, ул. „Чаталджа” по посока с. Радишево, до „Чистота” управлява лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № ЕН***ВА без да използва обезопасителен колан по време на движение и не представя контролен талон към СУМПС.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Ц.С., чрез адв. М.М. *** с доводи за неговата незаконосъобразност. На първо място счита, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана, при оспорен АУАН. На следващо място навежда довод, че оспореното НП е издадено на 08.04.2013г. и към датата на връчването му е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление. По същество поддържа жалбата си на изложените в нея основания..

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление решаващият съд обосновано е приел , че изложените в АУАН фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е кредитирал показанията на свидетелите М. и Й. с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Този извод е направил след анализ на доказателствата по делото и подробно изложени мотиви за неоснователност на твърденията на касатора, че е управлявал автомобила си с поставен обезопасителен колан. Настоящият съд споделя изцяло изводите на решаващия и намира, че съдебният му акт се основава на правилна преценка на данните по делото. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен извод, че при извършената от контролните органи проверка е констатирано, че водачът е управлявал без поставен обезопасителен колан и не е представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС / което обстоятелство не се оспорва/. При правилно установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършени от касатора административни нарушения по чл. 137а, ал. 1, пр. 1и по чл. 100,ал. 1, п. 1 от ЗДвП и правилно наложени за съответните нарушения административни наказания. Не се сочат, и не са събирани доказателства за различни от установените с АУАН и потвърдени от свидетелските показания факти, не са правени и искания за събиране на такива доказателства.Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора.

Неоснователно е и твърдението на касатора за изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване.

В светлината на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, настоящият съд споделя по принцип приложимостта на института на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в административно-наказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. В административно-наказателното производство чл. 81,ал. 3 следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно последния / в редакцията ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81,ал. 3 е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени при действие на новата редакция на чл. 80,ал. 1, т. 5 от НК, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че нарушението е извършено на 12.03. 2013 г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, и би изтекъл на 12.09.2017 г. Давностният срок не е бил изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред Районния съд/ 08.09.2015 г./, не е изтекъл и към настоящия момент.

По така изложените съображения, съдът намира, че , като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №758/08.10.2015г., постановено по НАХД № 1416/2015г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.