ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374

гр. Плевен, 18 Март 2015г..

Административен съд - гр. Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 891/2014г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Р.Р.Я. *** в качеството си на собственик на “Селит – Р.Я.” ЕООД срещу “Отказ на КАТ София да издаде акт за ПТП”. В жалбата се твърди, че на 17.09.2013г. било настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, заведено като преписка № 2712/2013г. Единият от участниците в произшествието бил избягал, но регистрационният номер на управлявания от него автомобил му бил записан в протокола на МВР. Твърди, че считано от дата 17.09.2013г. до настоящия момент от страна на МВР и КАТ-София не бил издаден административен акт на виновния водач за настъпилото ПТП. Последното препятствало възможността на Я. да реализира претенцията си пред застрахователя по ГО и да получи обезщетения. Счита, че по същество е налице мълчалив отказ за издаване на акт по чл. 40 от ЗАНН срещу виновния водач. Моли да бъде задължен ответника да издаде търсения акт.

Първоначално, делото е заведено пред Административен съд София град с №9663/2014г., като с Определение № 5305/04.11.2014г. V ти състав на АССГ на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с 133, ал. 1 от АПК е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд Плевен по подсъдност.

С допълнителна молба от 12.11.2014г. пред Административен съд Плевен и последваща такава от 22.12.2014г., Р.Я. е уточнил, че жалбата е подадена в качеството на законен представител на “Селит – Р.Я.” ЕООД и е срещу мълчалив отказ на ОПП на СДВР за издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на водача на МПС с рег. №, посочен в приложения по делото констативен протокол за ПТП от 17.09.2013г.

По делото е постъпила преписката от СДВР отдел “Пътна полиция”, като в съпроводителното писмо е посочено, че поради изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, административнонаказателно производство не може да бъде образувано.

Административен съд Плевен, I-ви състав, след като се запозна с жалбата и приложените доказателства намира, че същата е процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:

Настоящият състав намира, че е сезиран с искане за отмяна на мълчалив отказ за издаване на акт за установяване на административно нарушение. Последното се установява от петитума в първоначалната жалба и изричното формулиране на искането до съда в молби от 12.11.2014г. и 22.12.2014г.

Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с регламентираното от закона съдържание. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт, в т. ч. за извършване на административна услуга, респ. възникнало задължение за произнасяне от страна на административния орган и от друга - бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като "мълчалив отказ" по см. на чл. 58, ал. 1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт /да извърши административна услуга/. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, т. е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Конкретно в случая, искането е да се издаде акт за установяване на административно нарушение по чл. 36 от ЗАНН. Същият обаче не представлява индивидуален административен акт, защото не отговаря на определението на чл. 21 от АПК за волеизявление, с което непосредствено да се засягат права и интереси или да се създават задължения за жалбоподателя и не подлежи на принудително изпълнение по реда на АПК. Актът за установяване на административно нарушение е административен акт, който има констатираща, обвинителна и сезираща функция в административно-наказателно производство, което завършва или с резолюция за прекратяване на наказателното производство по чл. 54 от ЗАНН или с издаване на наказателно постановление, срещу което нарушителят има право на жалба. АУАН удостоверява елемент от фактически състав, правопораждащ административнонаказателната отговорност за лицето, виновно нарушило установения ред на държавното управление. Съобразно предназначението и предписаните последици, актът няма самостоятелно правно значение, поради което не засяга пряко и непосредствено интересите на нарушителя, още по-малко интересите на трети лица, какъвто в случая се явява Р.Я.. АУАН не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната му сфера, липсва и разпоредителна част, която да го обвързва и задължава да се съобрази с отразените в него факти. АУАН не поражда непосредствени правни последици (още по-малко такива, които да са осъществими принудително), няма правопрекратяващо, правоизменящо или правопогасяващо действие по отношение правата и законните интереси на жалбоподателя, поради което процесуално недопустимо е същият да бъде обжалван.. Доколкото е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност за допуснати нарушения, съществуването на отразените в АУАН факти може да бъде оспорено чрез възражения пред административнонаказващия орган.

Дори АУАН да се квалифицира като удостоверителен административен акт - официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, липсата на самостоятелни материалноправни последици изключва възможността на отделното му оспорване - арг. 159, т. 4 във вр. с чл. 21 от АПК. След като АУАН не притежава призната от действащото право възможност да засегне по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията права или законни интереси на жалбоподателя, не е налице тази съществена конституционна предпоставка за допустимост на предприетото съдебно обжалване.

Следва да бъде добавено още, че с АУАН се обективират правоотношенията между контролните органи от една страна и лицето, сочено за нарушител, от друга страна. При редовно съставен АУАН за произшествието, настъпило на 17.09.2013г. жалбоподателят Я. би имал процесуалното качество “пострадал от нарушението”, съобразно което се определят и неговите възможности за участие в процеса – чл. 45, чл. 55, чл. 61 от ЗАНН.

При гореизложените съображения, Административен съд Плевен, I-ви състав намира, че не е формиран мълчалив отказ за произнасяне от страна на административния орган Началник отдел ПП при СДВР, доколкото няма конкретно искане за издаване на индивидуален административен акт, а се претендира мълчалив отказ за издаване на АУАН, то “мълчалив отказ” не може да бъде формиран, т.к. актът за установяване на административно нарушение не представлява административен акт по см. на чл. 21 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 159, ал. 4 от АПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Р.Р.Я. *** в качеството си на собственик на “Селит – Р.Я.” ЕООД срещу “Отказ на КАТ София да издаде акт за ПТП”.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №891/2014г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от определението на страните.

СЪДИЯ: