ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1439

гр. Плевен, 27.10.2015 г.

Административен съд – Плевен, пети състав в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав

Съдия - докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдия - докладчика адм. д. № 886 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано , тъй като с определение № 5641/20.10.2015 година Административен съд София град, Второ отделение е прекратил производството и е изпратил по подсъдност на АС-Плевен исковата молба на Ж.Г.Г. срещу Министерството на правосъдието, гр. София с искане за установяване на дискриминационно отношение - невъзможност на лишените от свобода български граждани да получават колетни пратки по всяко време, каквато възможност имат лишените от свобода чужди граждани- чл. 82, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИНЗС. Претендира се изплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за периода от 02.02.2010 г. до 09.05.2011 г. – датата на подаване на исковата молба.

Настоящият състав счита, че искът недопустим, тъй като не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация.

В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред съда (Раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Разликата между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е в изключителната компетентност на съда.

В случая, от посоченото в исковата молба фактическо основание се установява, че се претендират вреди от незаконни действия и бездействия на длъжностни лица по повод административна дейност и правното основание на иска е чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).

Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Тоест, разглеждането на спора за присъждане на обезщетение за вреди от административния съд в случая предполага установяването на незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. Такъв акт в случая не е представен и предявеният иск е недопустим и едва след решение на КЗДискр, каквото право да сезира има Г., съдът ще се произнесе по искане за присъждане на обезщетение, тъй като съгласно т. 4 от ТП № 2 от 19.05.2015 година на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС ,делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища. С това постановление се определя подсъдността на тези искове поради противоречие между общите и административните съдилища, но за да е допустим искът следва да са налице материалноправните предпоставки, наличието на които обуславя отговорност на държавата в лицето на нейните органи за незаконосъобразни актове, действия и бездействия при извършване на административна дейност сред които е решение на КЗДискр.. В тази насока е и опред. № 7334/18.06.2015г на ВАС-Трето отделение по адм. дело № 3251/2015г..

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК вр.чл.144 от АПК, Адмнистративен съд –Плевен, пети състав

ОПРЕДЕЛИ :

Връща исковата молба на молба на Ж.Г.Г. срещу Министерството на правосъдието, гр. София с искане за установяване на дискриминационно отношение - невъзможност на лишените от свобода български граждани да получават колетни пратки по всяко време, каквато възможност имат лишените от свобода чужди граждани- чл. 82, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИНЗС и изплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за периода от 02.02.2010 г. до 09.05.2011 г. – датата на подаване на исковата молба.

Прекратява съдебното производство и.адм. дело№ 886/2015г. по описа на Административен съд – Плевен.

Определението да се съобщи на ищеца и Министерство на правосъдието.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: