ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1458

гр.Плевен, 30.10.2015г.

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 882 по описа на съда за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.В.Д. *** против разпореждане № 3772/21.07.2015г. на Районен съд - Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1722 по описа на РС- Плевен за 2015г, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу електронен фиш серия К №0862907 на ОД на МВР – Плевен, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал.4 вр. 182, ал.2, т. от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като недопустима.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстнационият съд е приел в оспореното разпореждане, че жалбата срещу електронния фиш /ЕФ/ е недопустима, защото е подадена след законоустановения срок за оспорване.

Определението е правилно и следа да бъде потвърдено.

РС-Плевен е посочил, че ЕФ е бил връчен на жалбоподателката на 30.10.2014г. /известие за доставяне на л.13 от делото/, а жалбата срещу него е депозирана на 08.07.2015г., като законоустановения срок е 14 дни от връчването на ЕФ и е бил изтекъл на 13.11.2014г., с което правото на жалбата е било погасено и жалбата е недопустима за разглеждане. Изводът на решаващия съд е правилен и съответства напълно на доказателствата по делото и закона.

Неоснователно е възражението по частната жалба, че не е обсъдено възражение относно наказателното производство срещу Д. Я. А., по което е доказано че автомобилът, посочен в ЕФ е бил във негово владение от неустановена дата през 2013г. и не е върнат след поискване от собственичката му, настояща жалбоподателка. Посочените обстоятелства не променят изводът на РС-Плевен, че не е спазен срокът за подаване на жалба срещу ЕФ.

Безспорно е по делото, че ЕФ е връчен на 30.10.2014г. на жалбоподателката. Същата е собственик на автомобилът, посочен в ЕФ. В последния има указание, че в 14 –дневен срок, санкционираното лице може да предостави писмени декларация с данните на лицето, извършило нарушението. Именно от приложените от жалбоподателката доказателства от наказателното производство срещу Д. Я. А. се установява, че тя му е предоставила автомобила за ползване още през 2013г. Следователно същата е знаела, в чие владение е автомобила и кой е извършил нарушението по ЕФ и е следвало да подаде писмена декларация за това обстоятелството в указания от чл. 189, ал.5 от ЗДвП срок и ЕФ срещу нея е щял да бъде анулиран, а такъв да бъда издаден на действителния нарушител. След като жалбоподателката не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал.5, изр. трето от ЗДвП да посочи в писмена декларация кой е извършил нарушението, то правилно първоначално издадения ЕФ е продължил действието си. ЕФ е надлежно връчен на жалбоподателката тя не се е възползвала от правото си на жалбата в установения за това срок, с изтичането на който правото на жалба е погасено и това правилно е отчетено от РС-Плевен.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 235, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3772/21.07.2015г., постановено по н.а.х.д. № 1722 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.