Р Е Ш Е Н И Е

№ 596 / 28 Декември 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, втори касационен състав, в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.Х.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 878 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение № 45 от 09.04.2015г., постановено по НАХД № 531/2014г. Червенобрежкият районен съд е отменил Наказателно постановление № 2014-0031115 от 11.06.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на осн. чл. 27,чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 232,ал. 2 от Закона за туризма/ЗТ/ на ЕТ” С.С.”*** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 114,т. 2 от ЗТ във връзка с т. 2.1, т.2.3, т.2.4, т. 2.5, т. 2.6 от Раздел ІІ „Изисквания към изграждането на заведения за хранене и развлечения”, ІІ.1. Категория”една звезда” на Приложение № 4 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон , местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение/Наредбата/.

Решението е обжалвано с касационна жалба от РД-Русе към КЗП с доводи за неправилно приложение на материалния закон , вследствие на което са налице неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Касаторът навежда довод за правилен извод на първоинстанционния съд за извършено от привлеченото към отговорност лице на нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ, във връзка с посочените в НП разпоредби на Наредбата. Счита обаче, че нарушението не е маловажно. Твърди, че наказващият орган е направил преценка на обществената опасност на деянието . Нарушението е такова на формално извършване. Вредоносен резултат не е предвиден във фактическия състав на деянието. Твърди, че не са представени доказателства, от които да се установят обстоятелства за по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Счита, че с извършеното нарушение са ограничени правата на потребителите да получат качествена туристическа услуга при ползване на тоалетната в заведението. Счита, че констатираните нарушения могат да доведат до сериозни здравословни проблеми за потребителите. При броя на местата в заведението е необходимо да са налични поне две тоалетни клетки, съответно за жени и за мъже, с необходимото обзавеждане, при брой на местата за сядане над 30. Определената от административнонаказващия орган санкция е в минималния, предвиден в закона размер, като е отчетено единствено смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. Касаторът навежда доводи и за неправилен извод на решаващия съд относно липсата на материална компетентност на наказващия орган. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 175,ал. 2 и чл. 232,ал. 2 от ЗТ и НП е издадено от Директора на РД Русе на КЗП, въз основа на Заповед № 755/29.08.2013 г. на Председателя на КЗП. Счита, че правомощията на кметовете на общините да издават НП не изключват компетентността на Директора на РД към ГД”КП” при КЗП. Анализира и разпоредбата на чл. 232,ал. 1 и 2 от ЗТ , като прави извод, че компетентни да издават НП са редица органи, вкл. и председателя на КЗП,респ. упълномощено от него лице, какъвто е разглежданият случай. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението следва да бъде потвърдено, тъй като изводът на РС за приложение на чл. 28 от ЗАНН е правилен и законосъобразен.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да постанови своето решение, Районният съд е приел, че фактическата обстановка, така както е описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП е установена от събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите К. и Н., обясненията на жалбоподателя-настоящ ответник по касация, както и от приложените към делото писмени доказателства. Всички тези доказателства съдът е кредитирал като непротиворечиви и възпроизвеждащи по идентичен начин фактите от значение за делото. Въз основа на това е приел за установено извършването на административно нарушение , но е счел, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради маловажност на случая.

Изводът за маловажност е мотивирал с ниската обществена опасност на деянието, като е приел, че липсата на тоалетна хартия и сапун, констатирани при проверката определят деянието като малозначително, тъй като търговецът е изпълнил всички останали изисквания, касаещи задълженията на ресторантьора. На следващо място е навел довод, че ,с оглед характера на нарушението, не се засягат съществено финансовите интереси на държавата, поради което е счел, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.

Алтернативно е приел, че НП е незаконосъобразно поради некомпетентност на органа, който го е издал. Счита, че КЗП осъществява последващ контрол за спазване изискванията на закона, а кметовете на общините упражняват общ контрол върху категоризираните от тях туристически обекти.

По така изложените съображения е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

При основателен извод за извършено административно нарушение, решаващият съд е достигнал до несъобразен с доказателствата по делото извод за неговата маловажност. От обстоятелствената част на НП се установява, че обстоятелствата, които мотивират извод за несъответствие на туристическия обект с изискванията за определената му категория са няколко: наличие само на една тоалетна клетка при утвърдена категория „една звезда” и капацитет над 30 места; липса на тоалетна хартия, липса на топла вода и сапун, липса на кърпи за ръце, респ. сешоар.Т.е., не се касае само до липса на сапун и тоалетна хартия, както е приел РС с извод, че това е незначително нарушение. При неправилност и на този извод, наличието и на останалите нарушения, в тяхната съвкупност изключва случая като маловажен и квалифицирането му като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, от общо 14 изисквания към заведенията от типа на процесното, регламентирани в Раздел ІІ.1. за заведенията с категория ” една звезда”, неизпълнението обхваща пет пункта, и то съдържащи съществени изисквания относно хигиената на обслужването. Вярно е, че нарушенията не засягат пряко съществен финансов интерес на държавата, но за сметка на това засягат по-значим от финансовия интерес, а именно- здравето на потребителя. Многобройността на конкретните нарушения и засягането на този приоритетен интерес изключва деянието от категорията на маловажните, което прави извода на решаващия съд за незаконосъобразност на НП необоснован и незаконосъобразен.

Не се споделя и извода за липса на компетентност на органа, издал НП. В чл. 232, ал. 2 от ЗТ е регламентирана компетентността на Председателя на КЗП да издава наказателни постановления за нарушенията по този закон. Районният съд неправилно тълкува понятието „последващ контрол” по чл. 177,ал. 1, т. 2 от ЗТ. Законодателят, в посочената разпоредба е регламентирал контролът, последващ процедурата по категоризирането на туристическия обект . Този контрол е в правомощията както на КЗП, така и на кметовете на общините. Компетентността на Председателя на КЗП да издава наказателни постановления не подлежи на никакво съмнение, тя е регламентирана както в административнонаказателните разрпоредби на ЗТ/ чл. 232,ал. 2/, така и в общите разпоредби за контрол по спазването на закона/чл. 175, ал. 2/. От своя страна, Председателят на КЗП е оправомощил Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите да издава наказателни постановления за нарушения по ЗТ със Заповед № 755/29.08.2013 г. Изводът е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и обратният извод на Районния съд е неправилен.

Като е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради маловажност на деянието, алтернативно поради липса на компетентност на административнонаказващия орган, Районният съд е постановил незаконосъобразно поради несъответствие с материалния закон решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление- потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 45 от 09.04.2015г., постановено по НАХД № 531/2014г. на Червенобрежкия районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2014-0031115 от 11.06.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.