РЕШЕНИЕ № 540

гр. Плевен, 27 Ноември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 871/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба на С.Х.К.-М. *** срещу Заповед № СП-02-Ю-1092 от 26.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен относно отказ за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете от майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение по реда на чл. 8в от ЗСПД, потвърдена с решение № 94СС-0018-0034/28.09.2015 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.

Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД в сила към датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта. Счита, че към датата на подаване на молбата-декларация е отговаряла на всички изисквания на закона. Сочи, че детето е родено на *** г. и към датата на подаване на заявлението и преди изтичане на преклузивния срок на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, тя е придобила студентски права. Счита, че нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД в действащата си редакция от 01.01.2014 г. до 28.07.2015 г. е приложима за нейния случай, тъй като производството пред административния орган е образувано на 17.07.2015 г. Моли да бъде отменена оспорената заповед и решението, което я потвърждава.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Т. Д. с пълномощно на л. 36 от делото. Моли да бъде отменена издадената Заповед № СП-02-Ю-1092 от 26.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на С.Х.К.-М. е отказана помощ по чл. 8в от ЗСПД. Счита, че издадената заповедта е незаконосъобразна, неправилно е приложен законът. Сочи, че към датата на подаване на молбата за нейната доверителка са били налице законови предпоставки за отпускане на еднократна помощ. Счита, че административният орган е следвало да приложи закона и конкретната разпоредба към датата на подаване на молбата, а не от настъпилото междувременно изменение на закона от 28.07.2015 г.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт М.В. с пълномощно на л. 37 от делото. Оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли, да бъде потвърдена издадената заповед като мотивирана, законосъобразна и правилна. Сочи, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата, няма и противоречия с материалноправните разпоредби, каквото е твърдението на жалбоподателката. Посочва, че оспорената заповед е издадена след влизане в сила на новия закон на 28.07.2015 г., поради което издаденият административен акт е съобразен с действалия към момента на издаването на заповедта - 26.08.2015 г. действащ нормативен акт, като в заповедта са приложени съответните правни и фактически основания. Счита, че са спазени всички изисквания и административният орган правилно и точно е приложил относимата материалноправна разпоредба, която трябва да е съобразена с нормата действаща в момента на издаване на процесната заповед от 28.07.2015 г. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира и разноски по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Жалбоподателката е подала молба - декларация с вх. № СП-02-Ю-1092/17.07.2015 г., до директора на Д"СП"- гр.Плевен, за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД. В същата е декларирала, че е осигурена. Не се спори по делото, че жалбоподателката е осигурено лице, видно от писмо на директор на ТП на НОИ-Плевен /лист 29 от делото/.

Не се спори по делото, че оспорващата е студентка във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи” – педагогически колеж – гр.Плевен, редовно обучение, видно от Уверение № 409/17.07.2015 г./л. 23 от делото/ към дата - 14.07.2015г. и писмо на инспектор студенти при Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи”.

Видно от представеното удостоверение за раждане № 5672150264 жалбоподателката е майка на детето – В. Е. В., родено на ***г. /л.22 от делото/.

По подадената от жалбоподателката молба - декларация е издадена заповед № СП-02-Ю-1092/26.08.2015 г. на директора на Д"СП"-гр. Плевен, с правни основания чл. 8в, чл. 10, ал.5 от ЗСПД и чл. 4, ал.1 и ал.2 е чл.16а, ал.2 от ППЗСПД, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, тъй като: "на основание чл. 8в, ал.1, т.4 от ЗСПД - майката е осигурена" и не е била записана за студент редовно обучение към дата на раждане на детето. Заповедта е връчена на 01.09.2015 г. и е обжалвана по адм. ред пред директора на РД"СП"- Плевен. С решение № 94СС-0018-0034/28.09.2015 г. директорът на РД"СП"- Плевен е потвърдил обжалваната заповед, по подробно изложени мотиви/л. 6 - 8 от делото/. Решението е получено от жалбоподателката на 30.09.2015 г. и е обжалвано пред настоящия съд на 12.10.2015 г. /л. 2 и 3 от делото/.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Спорът по делото е не по фактите, а по тълкуването на закона, а именно - дали разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД в редакцията й от ДВ бр.57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., е приложима по отношение на жалбоподателката, след като според последната правото й да получи помощ по чл. 8в от ЗСПД е възникнало на 14.07.2015 г. - датата на записването й като студент редовна форма на обучение.

Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗСПД в редакцията му към ДВ бр.23/2009 г., в сила от 01.09.2009 г., "Майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца". Безспорно тази е относимата редакция на разпоредбата на чл. 8в, ал.1 от ЗСПД към дата 14.07.2015 г.

Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗСПД в редакцията му към ДВ бр.57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.:"Майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване." Четирите материално правни предпоставки за възникване на правото на еднократна помощ следва да са налични едновременно. Жалбоподателката е осигурена и получава парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 1 година, видно от писмо на директора на ТП на НОИ-Плевен /л.29 от делото/.

Жалбоподателката е подала молба – декларация за получаване на помощ по чл. 8в от ЗСПД на 17.07.2015 г., когато е в сила старата разпоредба на чл. 8в, ал.1 от ЗСПД, при която не са били въведени горепосочените четири кумулативни предпоставки.

Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца/ППЗСПД/, а съгласно чл. 12, т. 5 от ЗСПД вземанията по чл. 8в от ЗСПД се погасяват както следва: "след навършване на 6 - месечна възраст от детето". Съгласно разпоредбата на чл. 12, т.7 от ЗСПД, в редакцията му с ДВ бр.109/20.12.2013 г. този срок е: " шест месеца - за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето", за случая това е месец февруари 2015г.

В конкретния случай подадената на 27.07.2015 г. молба-декларация е в предвидения от ЗСПД срок и правото за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 година по чл. 8в от ЗСПД не е погасено по давност.

Според чл. 16а, ал.2 от ППЗСПД, еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Правопораждащият факт е раждането на детето, а субекти на правото са майки, които са студентки в редовна форма на обучение. Целта на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е да се подпомогнат финансово студентките, които не могат да работят, защото учат в редовна форма на обучение във висше учебно заведение и през същото време са родили и отглеждат дете под едногодишна възраст. В същия смисъл е и подзаконовата разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, в редакцията му Д.в бр.95/2012 г., в сила от 04.12.2012 г., съгласно която правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 от майка студентка в редовна форма на обучение възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето.

Съгласно горецитираните норми за жалбоподателката е субекта на правото на получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в, ал.1 от ЗСПД, което право тя може да упражни в 6 месечен срок от раждането на детето й - т.е. от 03.02.2015 г. до 03.08.2015г., именно в този срок жалбоподателката е записана в редовна форма на обучение във Великотърновския университет и е подала молба-декларация по чл. 8в от ЗСПД.

Разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД е материално правна и нейното принципно положение е нормативно уредено в текста на чл. 14, ал.1 от ЗНА – новият закон няма обратно действие, освен ако това действие не е предвидено с изрична разпоредба на закона. Това означава, че материалният закон има действие за в бъдеще. Това разрешение на закона не поставя въпроси, когато се касае за юридически факти и правоотношения, възникнали след приемане на новия закон, тъй като те ще се регулират от правилата на новия закон. Не представлява сложност и въпросът за "обратното действие" на новия закон, което е относимо само към висящи правоотношения. Ако обаче в предходните или заключителните разпоредби на закона не е предвидено неговото обратно действие към заварените юридически факти или правоотношения, то новият закон няма да има такова действие спрямо тях. В съдебната практика и теория никога не е било спорно, че заварените правни отношения следва да се преценяват не според новия материален закон, а според материалния закон, който е бил в сила към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на стария закон.

В настоящия случай обаче се касае за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили своето действие, в който случай юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон. Новият закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, и юридически факти, които той заварва, но не са се проявили. Към момента на подаване на молбата-декларация, законовата разпоредба, въвеждаща допълнително изискване към заявителите за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете, която не е била част от действащото законодателство (същата е влязла сила на 28.07.2015г – обн. ДВ бр. 57 от 2015г), но доколкото разпоредбата на чл. 8в ал.1, т.4 от ЗСПД е действаща към момента на постановяване на обжалвания акт (26.08.2015 г.), законосъобразността и правилността на последния следва да се преценява спрямо материалния закон към момента на издаването му по аргумент на чл. 142, ал.1 от АПК. Това е така, тъй като само с действащия към момента на издаването на акта закон административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си.

В този смисъл постановеният административен акт, потвърден с решението на горестоящия орган, с който е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД на жалбоподателката, съдът намира за правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на присъждане на направените в производството разноски от страна на процесуалния представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 /сто и петдесет/ лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.К.-М. *** срещу Заповед № СП-02-Ю-1092 от 26.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен относно отказ за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете от майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение по реда на чл. 8в от Закона за социалните помощи за деца, потвърдена с решение № 94СС-0018-0034/28.09.2015 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.

ОСЪЖДА С.Х.К.-М. с ЕГН ********** *** полза на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен сумата от 150 /сто и петдесет/ лава като разноски по административно дело № 871 по описа на съда за 2015 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: