Р E Ш Е Н И Е

№ 562

гр.Плевен, 9 Декември 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав:                                                           Председател: Елка Братоева

                                                                 Членове: Цветелина Кънева

                                                                                         Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 868 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 730 от 29.09.2015 г., постановено по нахд № 1635/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 1 от 08.05.2015 г. на Директора на РДПБЗН – Плевен, с което на „Бюро за охрана и сигурност – ИТ” ЕООД – гр.София, ЕИК 131340233, представлявано от А.Н.И., на основание чл.53 от ЗАНН, чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.267 ал.2 от ЗМВР и т.ІІ.1 от Заповед рег.№ 8121з-1068/30.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, е наложена административна санкция глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.31 ал.2 т.1а) от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях (обн.ДВ, бр.78 от 19.09.2014 г.), във връзка с Приложение А.11.2.1с и А.11.2.1d към т.11 от СД СЕN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане” затова, че при извършена на 23.01.2015 г. проверка от комисия, назначена със заповед на директора на РДПБЗН – Плевен е установено, че на 06.08.2014 г., 25.09.2014 г., 10.2014 г., 11.2014 г. и 12.2014 г. е осъществил поддържане и обслужване на пожароизвестителна система в обект РЗОК – Плевен, гр.Плевен, ул. „Княз А. Батенберг” № 7 и от изготвените протоколи не може да удостовери, че осъществената дейност е в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и СД СЕN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане”.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, представлявана от директора Е. И. М., който не споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Навежда доводи, че съгласно чл.37 (1) т.б от ЗАНН компетентна да установи нарушението е комисията, определена от директора на РДПБЗН, която е констатирала същото на 23.01.2015 г., както и че е спазена процедурата по съставяне на АУАН. Счита, че в административно наказателното производство по безспорен начин е доказано извършеното административно нарушение, подкрепено с множество документи, регистрирани официално и хронологично, както и че са спазени всички законови процедури и срокове и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на извършилия административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, депозирал е писмен отговор с вх.№3899/09.11.2015 год., в който е изложил подробни доводи по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – „Бюро за охрана и сигурност – ИТ” ЕООД – гр.София, е депозирал по делото писмен отговор, в който моли касационната жалба да бъде отхвърлена, като сочи допуснатите в административно- наказателното производство нарушения, които според него са самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №з-1 от 22.04.2015г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 06.08.2014г, 25.09.2014г, 10.2014г, 11.2014 и 12.2014г /видно от протоколи за извършено техническо обслужване/, „Бюро за охрана и сигурност – ИТ” ЕООД с ЕИК 131340233 /търговец, получил разрешение, рег.№201/14.06.2012г от ГДПБЗН – МВР за извършване на тази дейност по реда на чл.129 от ЗМВР/, е осъществил поддържане и обслужване на пожароизвестителна система в обект РЗОК – Плевен, гр.Плевен, ул.”Княз А. Батенберг” №7 и от изготвените протоколи не може да удостовери, че осъществената дейност е в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане”. Нарушението е констатирано при извършена проверка на 23.01.2015г от комисия, назначена със заповед на Директора на РДПБЗН-Плевен. Съдът установил  наличието на описаните в АУАН и в НП обстоятелства въз основа на показанията на разпитания актосъставител З. Г. и свидетелите Т. С. и М. В., чиито показания кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно- наказващият орган е приел, че жалбоподателят „Бюро за охрана и сигурност ИТ” ЕООД -София е осъществил състава на административно нарушение по т.1: чл.31 ал.2 т.1а) от Наредба №8121з-531 от 09.09.2014г за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях /Обн. ДВ, бр.78 от 19.09.2014г/ във връзка с Приложение А.11.2.1с и А.11.2.1d към т.11 от СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане”.

Съдът констатирал обаче, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Съдът констатирал, че на жалбоподателя след извършена проверка на 10.12.2014г в обект РЗОК-Плевен, е съставен АУАН №1 от 06.01.2015г против „Бюро за охрана и сигурност ИТ” ЕООД –София, заради това, че през месец октомври и ноември 2014г в обект РЗОК-Плевен е допуснал изготвяне на протокол за сервизно обслужване, който не съдържа в пълен обем необходимата информация за осъществения периодичен контрол на изградената пожароизвестителна система в обекта, в съответствие с изискванията на техническите спецификации на съответната пожароизвестителна система и СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане”. Изложил мотиви, че претендираното нарушение е открито и констатирано с АУАН №1 от 06.01.2015г, т.е. нарушителят е бил установен на 06.01.2015г. Започналото административно-наказателно производство не е приключило с окончателен акт- наказателно постановление или резолюция за прекратяване, постановена по реда на чл.54 от ЗАНН. Вместо да издаде наказателно постановление или резолюция за прекратяване постановена по реда на чл.54 от ЗАНН, административно-наказващият орган е разпоредил извършването на повторна проверка в обекта РЗОК-Плевен, в резултат на която е съставен следващ АУАН №1з от 22.04.2015г за същото нарушение по чл.31 ал.2 т.1а от наредба №8121з-531/09.09.2014г. Т.е. второто административно-наказателно производство е започнало с АУАН №1з/22.04.2015г по времето, когато първото административно-наказателно производство не е приключило. Въз основа на констатираните нарушения и съставения АУАН №1з/22.04.2015г административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление. При тези данни съдът счел, че  е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. След като нарушението е констатирано при извършената проверка на 10.12.2014г, то АУАН №1з/22.04.2015г, въз основа на който е започнало второто административно-наказателно производство и въз основа на който е издадено обжалваното НП, е следвало да бъде съставен в тримесечен срок от откриване на нарушението, съобразно разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.последно от ЗАНН до 10.03.2015г. Съдът направил извод, че от датата на откриване на нарушителя до датата на образуване на административно-наказателното производство с АУАН №1з/22.04.2015г са изтекли повече от три месеца, поради което от нарушителя не следва да бъде търсена административно-наказателна отговорност. Издаването на НП при наличието на основания за прекратяване на производство приел за съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. На тези основания отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно по своя резултат, но не по изложените в него съображения.

Видно е от АУАН №1/06.01.2015 год., приложен на л.9 от делото на РС, на който съдът се е позовал, за да направи извод, че нарушението и нарушителят са открити на датата на издаване на акта, че същият е съставен затова, че през месеците октомври и ноември 2014 год. в РЗОК-гр.Плевен е изготвен протокол за сервизно обслужване, който не съдържа в пълен обем необходимата информация за осъществения периодичен контрол на изградената пожароизвестителна система в обекта в съответствие с изискванията на техническите спесификации на съответната пожароизвестителна система и СД СЕN/TS 54-14. АУАН от 06.01.2015 год. е съставен от Б. Б. М. на длъжност „инспектор в група ДПК и ПД” при РСПБЗН-Плевен, който не е оправомощен да извършва контролна дейност на търговци, получили разрешение по чл.129 от ЗМВР и да им съставя АУАН, тъй като не фигурира в издадената и приложена на л.29 заповед №605/17.11.2014 год. и предвид, че това обстоятелство е установено в докладна записка №317/16.01.2015 год. на л.26 от делото на РС. На 22.04.2015 год. е издаден АУАН №з-1/22.04.2015 год., поставил началото на процесното административнонаказателно производство, с който е констатирано, че през месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2015 год. дружеството е осъществило поддържане и обслужване на пожароизвестителна система в РЗОК Плевен и от изготвените протоколи не може да се удостовери, че осъществяваната дейност е в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и  СД СЕN/TS 54-14. Макар че деянията, описани и в двата акта, са квалифицирани като нарушения на разпоредбата на чл.31, ал.2, т.1а от Наредба №8121з-531/09.09.2014 год., от начина, по който са описани не може да констатира с категоричност пълна идентичност на елементите от обективната им страна. На първо място времевия обхват по първия съставен акт е по-голям, касае пет месеца, а по втория-само два. На второ място формулировката на деянието в акта от м.януари 2015 год.  сочи на липса на реквизити в съставените протоколи за проверка, а в този от месец април с.г. може да се направи извод, че  е установено несъответствие между констатираните поддръжка и обслужване на пожароизвестителната система и отразените от тези проверки данни в изготвените протоколи. Т.е. не е налице пълен идентитет между констатираните деяния, отразени в двата акта, за да може да се правят изводи, че  става въпрос за едно и също нарушение, открито на  определена дата и несанкционирано в тримесечния срок от откриването му. На следващо място, постановеното  Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК предвижда, че съобразно изискването на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на престъплението. Тази разпоредба предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едномесечен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. С оглед на установените по делото факти, че съставителят на акта от 06.01.2015 год. не е бил компетентен да извършва проверки и да съставя актове за нарушения, то и този тримесечен срок не е започнал да тече от датата на съставяне на първия акт, тъй като органът, който е овластен да състави акта, към 06.01.2015 год. не е  узнал кой е нарушителят. Видно от докладна записка рег.№353/20.01.2015 год. на л.28 от делото на РС, със същата е възложена проверка, която да се извърши на 23.01.2015 год., едва от резултатите от която може да се говори за открит нарушител и установено нарушение. Считано от датата на проверката-23.01.2015 год., до датата на съставяне на втория акт-22.04.2015 год., този тримесечен срок за съставяне на акт за нарушение не е изтекъл.

Изводът  на РС за незаконосъобразност на НП е правилен обаче, по следните съображения: С АУАН №з-1/22.04.2015 год. и впоследствие с издаденото въз основа на него НП е ангажирана отговорността на „Бюро за охрана и сигурност-ИТ” ЕООД, което на основание чл.63, ал.3 вр. чл.64, ал.1, т.3 и чл.116, ал.2 от Търговския закон е юридическо  лице. На основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН,  в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В съответствие с тази разпоредба е предвидена нарочна административнонаказателна отговорност  с нормата на чл. 262, ал.1 т.3 от ЗМВР за лице, получило разрешение по чл. 129, което  нарушава реда за осъществяване на съответната дейност, като в случаите, когато това лице е юридическо лице, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., а когато е физическо лице- с глоба от 1000 до 10 000 лв. При безспорна установеност по делото, че задълженията за осъществяване на дейността в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя не са изпълнени от юридическото лице „Бюро за охрана и сигурност-ИТ” ЕООД, и предвид, че с АУАН е повдигнато обвинение на това дружество, то с НП е следвало да се ангажира неговата отговорност чрез налагане на административно наказание „имуществена санкция” в предвидените размери от 10 000 до 50 000 лв. Вместо това, на дружеството е наложено административно наказание „глоба” в размерите, предвидени за физически лица -1000 лева, с което е допуснато нарушение във връзка с приложимите  санкционни разпоредби. Нарушението е съществено, защото е наложено наказание, което не се следва за привлечения субект, и на второ място, защото размерът на наложеното наказание е несъответен на предвидения от закона. На това основание решението на РС Плевен  по резултата си е правилно и следва да се остави в сила.

На основание Тълкувателно решение N 2 от 03.06.2009 г. по  тълкувателно дело № 7/2008 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Затова искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Във връзка с твърдението на касатора в  писмения отговор за допуснато нарушение от ответника на Закона за националната стандартизация във връзка с авторски права върху българските стандарти и българските стандартизационни документи и искането в тази връзка за изпращане или разрешение от съда за изпращане на тази част от кореспонденцията до БИС за защита на авторските му права, на касатора следва да се укаже, че всеки гражданин и/или организация  имат право, ако считат, че е извършено някакво нарушение или престъпление, да сезират компетентните органи за това, а не да опосредяват исканията си чрез съда.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 730 от 29.09.2015 г., постановено по нахд № 1635/2015 г. на Районен съд – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бюро за охрана и сигурност – ИТ” ЕООД – гр.София, ЕИК 131340233, представлявано от А.Н.И. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.