Р Е Ш Е Н И Е

№ 107 / 13 Март 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети февруари 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 865/ 2012г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 215 ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на К.Ц.Й. *** срещу Заповед № ДК-02-СЗР-135/21.09.2012г. на Началника на РДНСК – Северозападен район, с която на осн. чл. 225 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ вр. чл.222 ал.1 т.10 е наредено премахване на незаконен строеж „Килер”, намиращ се в УПИ VІІІ-234, кв.27, с административен адрес ул. XXX, с. Бреница, Община Кнежа, обл. Плевен, с извършител К.Ц.Й., поради несъответствие с предвижданията на Подробния устройствен план и без да е разрешен съгласно чл. 148 ал.1 от ЗУТ.

Жалбоподателят се представлява от съпругата си Д.Й. с писмено пълномощно на л. 120 от делото. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта и иска отмяната й и обявяването й за нищожна, поради това, че е била издадена в хода на висящо съдебно производство по имуществен спор пред Районен съд – Кнежа относно границата на поземлените имоти, на която е изграден строежа. Счита, че строежа е търпим на осн. § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, което е доказано с многобройни съдебни експертизи, независимо, че няма строителни книжа, защото е бил допустим по правилата действали към момента на построяването му – 1984г., когато за селото не е имало застроителен план до 1987г. Заповедта е мотивирана с отказа на главния архитект на Община Кнежа да издаде удостоверение за търпимост № 9400-130-1/09.09.2011г., който счита за незаконосъобразен, защото е подписан от кмета на общината и в него се сочи, че килера е допълващо застрояване, разположен пред основното застояване, което противоречи на писмено становище, подписано от главния архитект, според което килера – допълващо застрояване е изграден на страничната регулационна линия. В заключението си в. л. посочва, че обекта е построен западно към основната жилищна сграда. Необяснимо строежът не е бил нанесен в плана от 1987г., въпреки, че е съществувал и на това място е очертана дъга, което е грешен кадастрален план. В проекта от 1957г. е вписано отбелязване „с декларация”, с която бившия собственик на съседния имот УПИ 233 – Алекси Дойкински е дал декларация на бащата на жалбоподателя Ц. Й. да строи на граница не само основен строеж, но и селскостопански сгради, тъй като съседът е имал обор на границата и капчука му още пада в дворното място на жалбоподателя. Този обор е отбелязан в Протокол № 9/1978г. и скиците по плана от 1987г. и се вижда, че е на границата. Декларацията следва да се съхранява като част от проекта в ОНС или сегашните общини. Строежът „килер” е допълващо застрояване със селскостопанско предназначение и отговаря на условията за изграждането му по чл. 225 ал.1 т.1 и ал.3 ППЗТСУ и чл. 44 ал.1, чл. 147 ал.1 т.1, чл. 42 ал.1 от ЗУТ , според които е допустимо изграждането на такива постройки в селата, свободно или допрени до основното застрояване, а общинския съвет може да определи за някои строежи да не се изисква разрешение за строеж. Претендира разноски.

Ответникът – Началника на РДНСК – СЗР, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи за незаконността на строежа и оспорва правните изводи в заключението на в.л. Безспорно е, че строежа е незаконен на осн. чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ – построен е без разрешение за строеж и подлежи на премахване. Строително разрешение е необходимо както съгласно чл. 148 ал.1 вр. чл. 147 ал.1 т.1 от ЗУТ, така и е било необходимо към момента на изграждането му – чл. 55 ЗТСУ вр. чл. 224 и чл. 255 ал.1 т.1 ППЗТСУ (ред 1979г.) Разположен е на страничната регулационна линия към УПИ ІХ-233, пред сградата на основното застрояване и е приравним на VІ категория строеж. Затова, макар да е изграден през 1984г., за него са неприложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и той не е в режим на търпимост. Предпоставките за търпимост са били изследвани от главния архитект на Община Кнежа, по повод искане за издаване на удостоверение за търпимост и е постановен мотивиран отказ, който административен акт е влязъл в сила и следва да бъде съобразен. Освен това Началника на РДНСК – СЗР споделя изложените в отказа мотиви, че строежът не е допустим по нормативите, действали към момента на изграждането му, както и по сега действащите норми. Твърди, че планът от 1904г. предвижда петно за застрояване, което е видно от скица на л. 193 от делото и л. 106 от приложеното АД № 321/2012г. – в дъното на имота е предвидено петно за къща и обор(стопанска постройка), като килерът не попада в тези очертания. Изрично от Заповед № 1080/04.08.1987г. на ОНС Враца и графичната част се вижда, че с нея са одобрени кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Бреница, просто плановете са по-оскъдни откъм указания за застрояването. Строежи на допълващо застрояване могат да са предмет на ПУП и в редица норми изрично се споменава това – чл. 41 ал.2 ЗУТ, съответно чл. 225 ал.1 ППЗТСУ, чл. 124 ал.1 от Наредба № 5/1977г. за правила и норми по ЗТСУ. В конкретния случай не са предвидени в плановете на селото за конкретния имот. Ситуирането на постройката трябва да отговаря на устройствените норми за разполагане на строежи от допълващото застрояване, което е регламентирано в изискванията за издаване на виза по чл. 41 ал.2 от ЗУТ и следва да се преценява при изследване на търпимостта. Съгласно чл. 42 ал.2 ЗУТ постройки на допълващо застрояване не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване, нито на регулационната линия, ако калканните им стени не покриват стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ или плътни огради. Такова застрояване в съседния имот не съществува, не е предвидено, между имотите не съществува плътна ограда, няма декларация, с която съседа поема задължения да построи на граница на калкан сграда, липсва и нотариално заверено съгласие за изграждане на килера на границата, напротив - налице са поредица жалби срещу незаконно строителство в имота на жалбоподателя. Селскостопанските постройки се допускат , ако са разположени зад основния строеж – в дъното на имота, а не пред основното застрояване. Строежът е недопустим и съгласно аналогичната разпоредба на чл. 121 от Наредба № 5/1977г. за правила и норми по ТСУ(отм.), която се прилага за второстепенните постройки на допълващо застрояване. Според чл. 125 ал.2 от същата наредба, когато се разполагат свободно стопанските постройки следва да са на разстояние от имотните граници съгл. чл. 10 и чл. 13 – на 3м. и се допуска разполагането им по имотната граница само на границата с извънселищна територия, не и към съседите, както е в случая. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповед № ДК-02-СЗР-135/21.09.2012г. на Началника на РДНСК – Северозападен район е връчена на жалбоподателя на 06.10.2012г. с обр. разписка. Жалбата е подадена на 16.10.2012г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Инспектори на РДНСК – СЗР на 21.08.2012г. съставили Констативен акт № КН-58-1 и Констативен акт № КН-58-2 в присъствието на К.Ц.Й., собственик на УПИ -234 кв. 27 по плана на с. Бреница, ул. XXX, съгласно НА № 78, том І, дело 122/1964г. за собственост върху недвижим имот (констативен нотариален акт) на Кнежански народен съд и удостоверение за наследници от 14.06.2006г. При проверката констатирали изпълнен през 1984г. от собственика строеж „килер”, представляващ едноетажна сграда с размери в план 3,71/1,70м. и височина от 2.24м. до 2,38 м., стени от тухлена зидария с дебелина 25 см, измазани отвътре, бетонови основи, покривна конструкция от стоманобетонова плоча с дебелина 8 см с наклон към съседния имот, метална дограма, като помещението е свързано чрез врати към жилищна сграда и с хамбар с вход от двора. Строежът е отразен в окомерна скица в самия констативен протокол и в допълнителна окомерна скица, в която са нанесени като разположение и размери една спрямо друга и останалите свързани помежду си постройки в имота с техните размери. Посочено е, че строежът е изпълнен без строителни книжа ( без одобрен проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга). Прието е, че обекта представлява допълнително застрояване, изпълнен пред основното застрояване в имота на страничната регулационна линия между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233, кв. 27 по плана на с. Бреница, в нарушение на чл. 37 и чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224 от ППЗТСУ (отм.), чл. 42 ал.2, чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че е издаден Мотивиран отказ за издаване удостоверение за търпимост от Гл.архитект на Община Кнежа с изх. № 9400-130-(1)/09.03.2011г., влязъл в сила на 17.05.2011г. и предходни констативни актове № КН-112/6/2007г. и № КН-112-04/10.01.2012г.

Констатирано е, че строежът не съответства на предвижданията на подробния устройствен план на с. Бреница, одобрен със Заповед № 1080/04.08.1987г. на ОНС – гр. Враца по плана за застрояване, в който няма предвидено допълващо застрояване в нарушение на чл. 37 и чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224 от ППЗТСУ и чл. 42 ал.2, чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ.

Извършителят на строежа – К.Й. е отказал да подпише констативните актове, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, неучаствали в проверката. Отказал е да получи и преписи от актовете, удостоверено с разписка с подписите на същите двама свидетели. Констативните актове са били връчени на Й. с обр. разписка на 31.08.2012г.

Приложено е удостоверение Изх. № 2400-447/21.08.2012г. на Община Кнежа, според което първият план на с. Бреница е одобрен с протокол № 102 от 24.01.1904г., а новият план е одобрен със Заповед № 1080/04.08.1987г. на ОНС – Враца и в периода от 1904г. до 1987г. няма други изработени планове.

Приложени са извадки от плановете на л. 40 – л.42 от делото, в които е отразено съществуващото тогава застрояване. Със заповед № 1080/04.08.1987г. на председателя на ОНС – Враца е одобрен кадастралния план на село Бреница, застроителния план на селото с поправките по него с лилав цвят и регулационния план на селото с поправките по него с червен цвят. В него за УПИ VІІІ – 234 кв. 27 е отразена застроената масивна жилищна сграда, разположена по кадастралната граница със съседния УПИ ІХ – 233. Кадастралната граница е изобразена като дъга на мястото, където е ситуирана процесната постройка „килер”. Отразена е и масивна стопанска сграда в ъгъла на имота. Не се спори, че процесната постройка е строена през 1984г., но тя не е била отразена в плановете от 87г. като съществуваща. Видно е също така, че в съседния имот УПИ ІХ – 233 са нанесени съществуващи постройки - две масивни стопански сгради, построени на регулационната линия с имота на жалбоподателя и масивна жилищна сграда на уличната регулационна линия в другия край на имота. От друга страна от цветна скица от 1957г. на л. 106 от приложеното АД № 321/2012г. по описа на АС – Плевен, по тогава действащия регулационен план на селото е видно, че в имот 602 в парцел VІ кв.26 (съответстващ наУПИ VІІІ-234 кв. 27 по плана от 87г.) са съществували 2 бр. постройки с червен цвят и е предвидено застрояване на сграда на основното застрояване, която отстои на 10 м. от уличната регулационна линия и на 3 м. от страничната регулационна линия на съседния имот, като регулационната линия е права. Съществува и вписване „Ц. Й. Й. (с декларация)”. Декларацията е от 25.09.1957г., заверена от председателя на ГНС – гр. Оряхово на 03.10.1957г. и е приложена на л. 114 от АД321/2012г. От нея се установява, че И. Т. Й. е разрешил на съвладетеля си Ц. Й. Й. да построява каквито си намери за добре постройки (къща за живеене и стопански сгради) в западната половина на дворното им место квартал 26 парцел VІ по плана на с. Бреница. От цветна скица № 97/08.05.2006г. на л. 107 от АД № 321/2012г. е видно, че регулационната линия към съседния УПИ ІХ-233 по регулационния план на селото от 04.08.1987г. е права линия. Налице е несъответствие между кадастралния и регулационния план в периметъра, където е ситуиран обекта „килер”.

Й. е подал възражение Вх. № КН-58-01-373/04.09.2012г. срещу издадените констативни актове, в което твърди, че постройката е търпима както по сега действащия ЗУТ, така и по отменения ЗТСУ и че в застроителните планове не се показва допълващо застрояване, а само основното, затова съществувалото допълващо застрояване може да се види само на старите кадастрални планове. По отношение на регулационната линия заявява, че е завел гражданско дело пред Районен съд – Кнежа и прилага съдебно удостоверение от 02.05.2012г. за образувано гр. д. № 47/2012г. по чл. 108 от Закона за собствеността за имуществен спор с Т. Я., собственик на УПИ 233, кв. 27. Гр. Д. № 47/2012г. след отвод на всички съдии от РС – Кнежа е изпратено за разглеждане на Районен съд – Плевен и образувано като гр.д. № 1300/2013г. С решение № 498/28.03.2014г. Районен съд – Плевен е отхвърлил предявения от К.Ц.Й. *** против Т. П. Я. от с. Бреница иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, с който се иска да се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху 33 кв.м. по границата от недвижим имот, находящ се в с. Бреница, общ. Кнежа част от VІ-601 по плана на с. Бреница като неоснователен и недоказан. Решението е влязло в сила на 23.04.2014г. В мотивите си съдът е възприел заключението на в.л. С., според което постройките на калкан – гараж и стопанска постройка съвпадат по регулационната граница от 1904г., а другите допълващи постройки – стопанска сграда и постройка откъм жилищната сграда са изградени на регулационната линия от плана от 1987г. , като най-голямото отклонение е в размер на 33 см между двете граници, което е в рамките на допустимата грешка при измерването. Съдът е възприел също, че за с. Бреница са налице два одобрени регулационни плана – от 1904г. и от 1987г., като за същите не се променя регулационната граница межда двата имота, с оглед на което липсва придаваемо и отчуждаемо място, респективно липсва неприлагане на регулацията.

Не е воден иск по чл. 109а от Закона за собствеността за определяне на имотните граници между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 стр. кв. 27, с оглед отстраняване на грешката, допусната в кадастралния план.

Приложен е Мотивиран отказ на гл. архитект на Община Кнежа Изх. № 9400-130-(1)/ 09.03.2011г., който е подписан от кмета на общината, но и от главния архитект. Според него към момента на построяване на сградите е действал дворищно регулационен план, одобрен с Указ 102 от 1904г., в който наследственият имот на К.Й. се идентифицира като имот 602, парцел VІ на кв. 26 от плана на селото. Основното застрояване в имота – едноетажна жилищна сграда е построен през периода 1957-1960г., за която има одобрен проект от ОНС – Бяла Слатина, съгласно скица и указан начин на застрояване – свободно. Строежа „Килер” е допълващо застрояване и е изграден през 1984г., така както декларира лицето и е разположен пред основното застрояване, свързан е с пристройката към жилищната сграда и в нарушение на чл. 37 и чл. 55 от ЗТСУ (отм.), чл. 224 от ППЗТСУ (отм.), чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ, поради което е прието, че не може да се приложи § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ и строежът не е търпим.

Оспорената Заповед № ДК-02-СЗР-135/21.09.2012г. на Началника на РДНСК – Северозападен район за премахване на строежа е мотивирана със съставените констативни актове, като е възприето, че строежът е от шеста категория, съгласно чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и е извършен в нарушение на чл. 148 ал.1 от ЗУТ – без разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Подаденото възражение срещу констативните актове не е уважено, тъй като не са представени документи за законността на строежа. Позовал се на Мотивирания отказ изх. № 9400-130-(1)/09.03.2011г. на главния архитект на Община Кнежа, според който за строежа е неприложима разпоредбата на § 16 от ЗУТ и същият е влязъл в законна сила, като няма данни за започнати процедури за узаконяване на строежа по § 183 и § 184 от ЗУТ.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, според която обекта „килер” представлява масивна постройка на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение, която се използва за съхранение на домакински инвентар и селскостопанска продукция от имота. Строежът е функционално свързан с хамбара, двора и пристройката към жилищната сграда. Построен е западно от изградената към основната жилищна сграда пристройка през 1984г. и съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ представлява строеж от VІ категория съгласно чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. За обекта няма издадено разрешение за строеж. За него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Попада в УПИ VІ-602 кв. 26 по плана на с. Бреница по тогава действащия регулационен план от 1904г., в който не е показано застрояване и съответно отреждане. По действащия застроителен, регулационен и кадастрален план от 1987г. не е отразено допълващото застрояване, отразено е само основното застрояване, отреждането е за „жилищно строителство”. Отстоянието на обекта до границата със съседния имот не може да се определи, тъй като тя не е трайно материализирана, отстоянието на обекта до първи жилищен етаж, разположен по права линия на съседния УПИ ІХ- 233 кв. 27 е 31 метра. В УПИ ІХ-233 по регулационната линия с УПИ VІІІ-234 няма изградени постройки, непосредствено до процесната. Към момента на изграждане на обекта не е имало градоустройствен план, а само регулационен, в който се отразяват границите на имотите и уличната регулация, не се отразява застрояване. Съдът не е обвързан от правните констатации на в.л., тъй като те не са от компетентността на експерта, като възприема изложените по-горе фактически констатации, които се подкрепят от останалите доказателства по делото.

 Издаването на заповед за премахване на незаконни строежи, без значение от категорията им, съгласно чл. 225 ЗУТ в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта е от компетентността на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е издадена от временно изпълняващия длъжността Началник на РДНСК – СЗР съгласно Заповед № РД -15-0102/03.07.2012г. на Началника на ДНСК – София. Началника на ДНСК е делегирал правомощия на началниците на РДНСК да издават заповеди по чл. 225 ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи със Заповед № РД-13-229/02.07.2012г. Следователно процесната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените правомощия и териториална компетентност.
 Издадена е в необходимата писмена форма, но както заповедта, така и приложените по преписката констативни актове съдържат лаконични мотиви. От тях може да се изведе, че строежът е незаконен, тъй като е построен без строителни книжа и не съответства на предвижданията на действащия ПУП, а разпоредбата на § 16 от ЗУТ е неприложима, тъй като има влязъл в сила мотивиран отказ на главния архитект на община Кнежа за търпимост на строежа. 

Съгласно чл. 225 ал.1 т.1 и т.2 ЗУТ - строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план или без строителни книжа; 2. без съгласувани инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В случая се касае за заварен строеж, извършен през 1984г. без разрешение за строеж, което не е спорно. Затова приложение намира разпоредбата на § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ - Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Нужно е да се изследва търпимостта на строежа, защото когато се касае за заварени строежи, построени преди 7.април 1987г., за които няма строителни книжа, те не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или алтернативно съгласно ЗУТ.

Този въпрос не е бил изследван в хода на административното производство, което освен, че съставлява липса на мотиви е и особено съществено процесуално нарушение. Позоваването на влязъл в сила мотивиран отказ на главния архитект за издаване удостоверение за търпимост не обвързва и не може да замести необходимостта от самостоятелна преценка на началника на РДНСК преди издаване заповед за премахване на строежа. Защото функцията на удостоверението за търпимост е да установи, че строежите са търпими само по повод прехвърлителна сделка. Когато се касае за премахване на незаконен строеж, тази преценка задължително се прави от органа, компетентен да издаде заповед за премахването му, защото ако е търпим, то той не подлежи на премахване. В случая такава преценка липсва. Недопустимо е едва в писмена защита в хода по същество на съдебното оспорване да се обосновава защо за строежа не са били налице предпоставките на § 16 ал.1 от ЗУТ и какви са били предвижданията на градоустройствените планове, респективно правилата и нормативите по време на извършване на строежа. Не може да се приеме, че е налице възприемане на мотивите на главния архитект, тъй като в мотивирания отказ също липсва преценка на предпоставките по § 16 ал.1 ЗУТ. Цитираните в него разпоредби на чл. 37 и чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224 от ППЗТСУ (отм.), чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ съдържат общи текстове за необходимостта от издаване на разрешение за строеж и съответствие на строежите с подробните устройствени планове, но не се сочат предвижданията на тези планове и правилата и нормативите, на които не отговаря строежа. Единственото по-конкретно основание, посочено в констативните актове и в мотивирания отказ на главния архитект е, че постройката е допълващо застрояване свързан с пристройка към жилищната сграда, изпълнена е пред основното застрояване в имота на страничната регулационна линия в нарушение на чл. 42 ал.2 от ЗУТ, според който постройки на допълващо застрояване не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Могат да се изграждат на регулационната линия със съседен имот, ако покриват калканни стени на заварени или новопредвидени сгради в съседен УПИ, или плътни огради.

Съответствието на строежа с правилата и нормите на ЗУТ се преценява алтернативно и то на последно място, след преценка на допустимостта според действащите градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа. Такава преценка изцяло липсва в оспорената заповед, което е достатъчно основание за отмяната й, поради липса на мотиви.

Строежът е изграден на регулационната линия със съседния УПИ, странично, свързан с пристройка към жилищна сграда и представлява постройка със селскостопанско предназначение – строеж от VІ категория съгласно чл. 137 ал.1 т.6 вр. чл. 147 ал.1 от ЗУТ, за която не се изискват инвестиционни проекти, но е необходимо разрешение за строеж, тъй като същият представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ. Разположен е свързано, странично на основното застрояване и на страничната регулационна линия, а не пред основното застрояване между жилищната сграда и уличната регулационна линия. В изготвената окомерна скица са нанесени постройките в имота на жалбоподателя, но не са отразени постройките в съседния имот на регулационната линия, за да се прецени дали покриват калканни стени на заварени или новопредвидени сгради в съседния имот и какво е отстоянието до жилищната сграда в съседния имот. От действащия към момента план е видно, че в съседния имот на регулационната линия съществуват гараж и стопанска постройка. На място в.л. е установило, че не е налице материализирана ограда. Затова съществува възможност да се изгради плътна ограда между двата имота по регулационната линия в съответствие със съвременните изисквания на ЗУТ, но към момента такъв строеж не съществува. Чл. 42 ал.2 от ЗУТ ще бъде относим алтернативно, само ако се окаже, че строежът не е бил допустим по действащите градоустройствени планове и правилата и нормите, действали към момента на построяването му. Но този въпрос не е бил изследван.

Съществуващият съдебен имуществен спор по чл. 108 от Закона за собствеността не е бил пречка за развитие на административното производство, защото не касае регулационния план. А спор относно имотната граница по чл. 109а от Закона за собствеността не е воден и той би имал значение за правилно отразяване на границите на имота в кадастралния план. За законността на застрояването е от значение ситуирането на строежа спрямо страничната регулационната линия със съседния имот. Тази регулационна линия е права и тя съвпада по стария и новия регулационен план – там промяна няма.

Към момента на построяване на килера е действал регулационен план от 1904г., където са показани границите на имотите и уличната регулация, не е показано застрояване и отреждане. През 1957г. – 1960г. е построена с разрешение за строеж едноетажната жилищна сграда, за която се отнася даденото съгласие с декларация от съсобственика на тогавашното дворно място и съгласие за построяване и на други селскостопански постройки. Няма декларация от собственика на съседния имот, сега УПИ ІХ-233 жалбоподателят да строи на регулационната линия. Следователно предназначението на парцела е за жилищно застрояване, при което в селата е допустимо и изграждане на селскостопански постройки, такива постройки са съществували. Следователно постройката е била допустима съгласно действащия към момента на построяването градоустройствен план, в случая регулационен план от 1904г., защото ПУП с указан начин на застрояване и отреждане на имотите не е имало. Приетият впоследствие нов Застроителен и регулационен план от 1987г. не може да се прилага за строежи, извършени преди приемането му. В него би следвало те да се отразят като съществуващи. Затова от съществено значение за преценка търпимостта на строежа е дали отговаря на правилата и нормативите, действали по време на построяването му. Приложение ще намери чл. 125 (ред. ДВ – бр. 69/1977г.) от Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ.

Чл. 125. (Обн. - ДВ, бр. 69 от 1977 г.) (1) Стопанските постройки

не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до

нея пред жилищните сгради. По правило те се разполагат на страничните

регулационни линии или на регулационната линия към дъното на парцела

въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна разработка,

така че заедно с постройката в съседните парцели да образуват обща

група. В този случай за всяка отделна постройка се изгражда

пожарозащитен зид.

(2) Когато се разполагат свободно, постройките трябва да са на

разстояние от регулационните линии към съседите най-малко на 3 м или

най-малко на 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45

отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите.

(3) Постройките се разполагат по правило на 6 и повече метри от

жилищните сгради в самия парцел и в съседните парцели. По изключение

постройките могат да бъдат долепени до жилищата сграда в парцела, като в

такъв случай трябва да се направи съответен пожарозащитен зид.

Според цитирания по-горе чл. 125 ал.1 и ал.3 от Наредба № 5 е допустимо стопанските постройки да се разполагат на страничните регулационни линии, така че заедно с постройките в съседните парцели да образуват обща група, като за всяка отделна постройка се изгражда пожарозащитен зид. По правило се разполагат на 6 и повече метри от жилищните сгради в съседния парцел. По изключение селскостопанските постройки могат да бъдат долепени до жилищната сграда в парцела, като в такъв случай трябва да се направи съответен пожарозащитен зид. В случая постройката е свързана с обслужваща пристройка (лятна кухня) към жилищната сграда, на страничната регулационна линия със съседния УПИ и на повече от 6 м. от жилищната сграда в съседния парцел. За да е търпим строежа трябва едновременно да е бил допустим по действащите градоустроствени планове и да е отговарял на правилата и нормативите, действали по време на построяването му или алтернативно на правилата на сега действащия ЗУТ(в частност чл. 42 ал.2 изр.2). Изпълнението само на първото условие не е достатъчно. Липсата на преценка за търпимостта на строежа опорочава съществено формата на административния акт и съставлява основание за отмяната му като незаконосъобразен.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 160 лв., от които 10 лв. – д.т. и 150 лв. за в.л.

Процесният обект представлява строеж от шеста категория, поради което на осн. чл. 215 ал.7 от ЗУТ настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-СЗР-135/21.09.2012г. на Началника на РДНСК – Северозападен район, с която на осн. чл. 225 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ вр. чл.222 ал.1 т.10 е наредено премахване на незаконен строеж „Килер”, намиращ се в УПИ VІІІ-234, кв.27, с административен адрес ул. XXX, с. Бреница, Община Кнежа, обл. Плевен, с извършител К.Ц.Й., поради несъответствие с предвижданията на Подробния устройствен план и без да е разрешен съгласно чл. 148 ал.1 от ЗУТ.

ОСЪЖДА РДНСК-СЗР-Враца да заплати на К.Ц.Й. *** деловодни разноски в размер на 160 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: