О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1464

гр. Плевен30.10.2015г.

Административен съд – Плевен, II ри състав, в закрито съдебно заседание на 30.10.2015 г.в състав: председател: Юлия Данева, като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 864/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК и чл. 78,ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на ЕТ” ЕВРОКВАРЦ-И.В.”***, представляван от И.С.В. против индивидуален административен акт за прекратяване на административното производство, обективиран в писмо изх. № ПВ1-00054/28.09.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция ”Дунавски район” /БДДР/ гр. Плевен.

Жалбоподателят счита, че административният орган незаконосъобразно е прекратил производството, а е следвало да се произнесе по същество по направеното искане. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 56,ал. 1 от АПК , тъй като не е правил искане за прекратяване на производството. Навежда довод, че искането за продължаване разрешителното за водоползване е направено преди настъпилата нормативна промяна, поради което последната не е основание за прекратяване на административното производство, а е основание да се издаде административен акт по същество, като в него се съобрази законодателната промяна. Моли да бъде отменен индивидуален административен акт за прекратяване на административното производство, обективиран в писмо изх. № ПВ1-00054/28.09.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция”Дунавски район”/БДДР/ гр. Плевен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът- Директорът на БДДР изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на разпоредбата на §63 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ бр. 58/31.07.2015 г./, според която разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, с изключение на тези за река Дунав и водохранилищата, издадени до влизането в сила на този закон, запазват своята валидност до изтичане на срока, за който са издадени, като не се прилага чл. 78,ал. 2. От тази разпоредба, и от чл. 118ж,ал. 2 от ЗВ прави извод, че изземването на наносни отложения във водни обекти, различни от р. Дунав не се разрешава от 31.07.2015 г., т.е. тази дейност вече е забранена. Произнесъл се е с писмо, а не с решение по аргумент от §63 от ПЗР на ЗИД, според който разпоредбата на чл. 78 не се прилага.

След като се запозна с жалбата и отговора на административния орган, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Със заявление до Директора на БДДР гр.Плевен с вх. № ПВ1-00054/ 18.06.2015г.жалбоподателят ЕТ”ЕВРОКВАРЦ-И.В.”***, представляван от И.С.В. е направил искане за продължаване срок на действие на разрешително № 121150117/16.11.2011 г.

С обжалваното писмо Директорът на БДДР е прекратил, на осн. чл. 56,ал. 1 от АПК административното производство по преписка вх. № ПВ1.00054/18.06.2015 г. по описа на БДДР-Плевен. Мотивите за издаване на акта се основават на изменението и допълнението на ЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015г./, според които не се разрешава издаване на разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, с изключение на р. Дунав и водохранилищата. Аргументирал се е с тази разпоредба и е направил извод, че предвид новата законодателна уредба, БДДР-Плевен няма правно основание да продължи и/или откаже продължаване на крайния срок на вече издаденото на заявителя разрешително, изтичащо на 22.12.2015 г. , тъй като, съгласно регламентираното в ЗВ разрешителното се прекратява с изтичане на неговия срок, като не се прилага чл. 78,ал. 2 от ЗВ.

Настоящият съд споделя принципно становището, че с регламентираната със ЗИД на ЗВ от 31.07.2015 г. нова правна уредба за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, не е налице материалноправно основание за продължаване на срока на издаденото на жалбоподателя разрешително, изтичащ на 22.12.2015 г. Не се споделя, обаче изводът, че производството по подаденото заявление следва да бъде прекратено. Посоченото в оспореното писмо правно основание за прекратяване на производството е чл. 56,ал. 1 от АПК. Безспорно е, че искане за прекратяване, направено от страната, по чиято инициатива е започнало производството не е подавано. Следва извод, че в разглеждания случай е неприложима тази разпоредба, респ. същата не може да бъде релевирана като правно основание за издаване на акта за прекратяване. Основанията за прекратяване са изчерпателно изброени в чл. 56 , ал. 1 и 2 от АПК, и сред тях не е налично такова, свързано с отпадане на материалноправно основание за издаване на административния акт. Не е налице и предвидена в ЗВ такава възможност, което би поставило случая в хипотезата на чл. 56,ал. 1, пр. последно от АПК.

Както е посочено по-горе, с §63 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, е регламентирано, че в неговата хипотеза не се прилага чл. 78, ал. 2 от ЗВ.

Чл. 78, ал. 2 от ЗВ определя компетентността на органа по чл. 52,ал.1 от ЗВ да продължи срока на действие на разрешителното , при изпълнение на посочените в следващи три точки условия. От съпоставката на §63 и чл. 78,ал. 2 следва, че в хипотезата на § 63,пр. 2, касаещо водните обекти, за които се отнася забраната за изземване на наносни отложения, органът не прилага разпоредбата, според която продължава срока на действие на разрешителното, т. е. следва да откаже продължаване на този срок. Това обаче не означава, че органът не трябва да разгледа заявлението за продължаване на този срок. Административният орган следва да разгледа по същество искането за продължаване на срока на издаденото разрешително, и ако установи наличието на предпоставки на §63, пр. 2 / т.е., че водният обект, за който се иска продължаване на разрешителното е различен от р. Дунав и водохранилищата/- да откаже продължаване на този срок, или да издаде решение за неговото продължаване, ако установи, че случаят не попада в хипотезата на §63, пр. 2 . При всички случаи, обаче органът следва да разгледа заявлението и да се произнесе с решение, както това изискват разпоредбите на ЗВ.

Като е прекратил административното производство и е отказал да разгледа подаденото от ЕТ” ЕВРОКВАРЦ-И.В.” заявление вх. № ПВ1-00054/18.06.2015 г. за продължение на разрешително № 121150117/16.11.2011г., Директорът на БДДР е постановил незаконо-съобразен акт, който следва да бъде отменен, като преписката се изпрати на органа за произнасяне по същество по подаденото заявление.

При този изход на делото своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като БДДР бъде осъдена да му заплати 50,00 лв.- внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ изричния ОТКАЗ на Директора на Басейнова дирекция ”Дунавски район” гр. Плевен, обективиран в писмо изх. № ПВ1-00054/28.09.2015 г. да разгледа по същество отправеното до него искане от ЕТ ”ЕВРОКВАРЦ-И.В.”***, представляван от И.С.В. с вх. № ПВ1-00054/18.06.2015 г. за продължаване срока на разрешително № 121150117/16.11.2011 г.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Басейнова дирекция ”Дунавски район” гр. Плевен за решаване по същество, в 14-дневен срок от постъпване на преписката на искане № ПВ1-00054/ 18.06.2015 г., подадено от ЕТ ”ЕВРОКВАРЦ-И.В.”***.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция ”Дунавски район” гр. Плевен да заплати на ЕТ ”ЕВРОКВАРЦ-И.В.”***, представляван от И.С.В. 50,00 / петдесет / лв. разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: