О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1470

гр.Плевен, 2 Ноември 2015 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

           

                                                                        Председател: Цветелина Кънева

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 863/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.197 и сл. във вр. с чл.56 ал.1 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ „Еврокварц-И.В.” със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от И.В., срещу индивидуален административен акт за прекратяване на административно производство, обективиран в писмо за прекратяване на административното производство с изх.№ ПВ1-00053/28.09.2015г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр.Плевен.

            В жалбата и допълнението към нея се счита, че административният орган незаконосъобразно е прекратил производството, а е следвало да се произнесе по съществото на направеното искане. Сочи се разпоредбата на чл.56 ал.1 от АПК, съобразно която органът прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. В тази връзка се твърди, че искане от страна на ЕТ за прекратяване на производството не е правено. На следващо място се счита, че трябва да има произнасяне по същество по искането на ЕТ. Според оспорващия, настъпилата законодателна промяна не е основание за прекратяване на административното производство, а следва да бъде издаден индивидуален административен акт по същество при съобразяване с новите разпоредби на закона. В заключение се моли за отмяна на оспореното писмо за прекратяване на административното производство и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Прави се искане за присъждане на разноски по делото.

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            До Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”-Плевен е подадено заявление вх.№ПВ1-00053/18.06.2015г от ЕТ „Еврокварц-И.В.”*** за продължаване срока на действие на Разрешително №12150124/10.04.2013г., издадено от Директора на БДУВДР-Плевен за ползване на повърхностен воден обект река Осъм , с цел изземване на наносни отложения в имот с идентификатор 43476.313.1, местност „Беглишки харман”, „Червен бряг”, землището на гр.Летница, обл.Ловеч. Крайният срок на разрешителното е до 22.12.2015г. Към заявлението са приложени изискващите се от закона документи.

С писмо  изх.№ ПВ1-00053/28.09.2015г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр.Плевен, адресирано до ЕТ „Еврокварц-И.В.”***, административният орган е уведомил лицето, че с изменението и допълнението на Закона за водите, обн. ДВ бр.58/31.07.2015г., не се разрешава издаване на разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, с изкл.на р.Дунав и водохранилищата, както и случаите по чл.140 от ЗВ, а за действащите разрешителни не е предвидена възможност за продължаване на крайният им срок. Посочено е още в писмото, че съгласно §63 от ПЗР на ЗИДЗВ, издадените до влизане в сила на този закон разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, с изключение на р.Дунав и водохранилищата, запазват своята валидност и се прекратяват след изтичане на срока, за който са издадени, като не се прилага чл.78 ал.2 от ЗВ. Посочено е, че разрешителното на ЕТ е със срок на валидност до 22.12.2015г., включително, и след тази дата по силата на §63 от ПЗР на ЗИДЗВ погасява своето действие. Във връзка с изложеното, административният орган е уведомил заявителя, че няма правно основание да продължи и/или откаже продължаване крайния срок на издаденото разрешително и на основание чл.56 ал.1 от АПК е прекратил административното производство по преписка вх.№ПВ1-00053/18.06.2015г.

Налице е изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, който отказ подлежи на обжалване по реда на чл.197 и сл. във вр. с чл.56 ал.4 от АПК в 14-дневен срок от съобщението.

Административният орган е мотивирал прекратяването с нормата на §63 от ПЗР на ЗИДЗВ и липсата на правно основание за продължаване крайния срок на разрешителното, издадено в полза на ЕТ. § 63 от ПЗР на ЗИДЗВ регламентира, че разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, с изключение на тези за река Дунав и водохранилищата, издадени до влизането в сила на този закон, запазват своята валидност и се прекратяват след изтичането на срока, за който са издадени, като не се прилага чл. 78 ал. 2 от ЗВ.

Настоящият състав споделя принципно становището, че с регламентираната със ЗИДЗВ от 31.07.2015г. нова правна уредба  не е налице материалноправно основание за  продължаване на срока на издаденото  на EТ разрешително, изтичащ на 22.12.2015г., но не счита, че производството по подаденото заявление следва да бъде прекратено. Посоченото в оспореното писмо правно основание за прекратяване на производството е чл.56 ал.1 от АПК. Безспорно е, че искане за прекратяване, направено от  страната, по чиято инициатива е започнало производството  не е подавано. От последното следва извода, че в разглеждания случай е неприложима тази разпоредба, респ. същата не може да бъде  релевирана като правно основание за издаване на акта за прекратяване.  Основанията за прекратяване на административното производство са изчерпателно изброени в чл.56 ал.1 и ал.2 от АПК, и сред тях не е налично такова, свързано с отпадане  на материалноправно основание за издаване на  административния акт.  Не е налице и предвидена в ЗВ  такава възможност, което би поставило случая в хипотезата на чл.56 ал.1 пр. последно от АПК.

       Както е посочено и по-горе, с §63 от ПЗР  на ЗИДЗВ е  регламентирано, че  в неговата хипотеза не се прилага чл.78 ал.2 от ЗВ. Последната норма  определя компетентността на органа по чл.52 ал.1 от ЗВ да продължи срока  на действие на разрешителното, при изпълнение на посочените в  следващи три точки условия.  От съпоставката на §63 и чл.78 ал. 2  следва, че в хипотезата на § 63 пр.2, касаещо  водните обекти, за които се отнася забраната  за изземване на наносни  отложения, органът не прилага разпоредбата, според която продължава  срока на действие на разрешителното, т.е. следва да откаже  продължаване на този срок. Това обаче не означава, че органът  не трябва да разгледа заявлението за продължаване на този срок. Той следва да разгледа по същество искането за продължаване на срока на издаденото разрешително, и ако установи  наличието на  предпоставки на §63 пр.2  / т.е., че водният обект, за който се иска продължаване на разрешителното е различен от р.Дунав и водохранилищата/ да откаже  продължаване на този срок, или да  издаде   решение за  неговото продължаване, ако установи, че случаят не попада в хипотезата на §63 пр.2. При всички случаи, обаче административният орган следва да разгледа заявлението  и да се произнесе с решение, както това изискват  разпоредбите на ЗВ.

Като е  прекратил административното производство и е отказал да разгледа подаденото от ЕТ заявление  вх.№ПВ1-00053/18.06.2015г. за продължение на Разрешително №12150124/10.04.2013г., Директорът на БДДР е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да  се изпрати на органа за  произнасяне  по същество по подаденото заявление.

Ето защо, жалбата като подадена от активно легитимирано лице, в срока за обжалване, е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

При този изход на делото и направено своевременно искане от оспорващия, следва в полза на последния да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50лв., представляващи внесена държавна такса за образуване на дело.

Воден от горното и на основание чл.200 ал.1 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ изричен отказ на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр.Плевен, обективиран в писмо с изх.№ ПВ1-00053/28.09.2015г. да разгледа по същество отправено до него заявление от ЕТ „Еврокварц-И.В.”***-00053/18.06.2015г. за продължаване срока на Разрешително №12150124/10.04.2013г.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр.Плевен за решаване по същество, в 14-дневен срок от постъпване на преписката, на искане  вх.№ПВ1-00053/18.06.2015г. подадено от ЕТ „Еврокварц-И.В.”***.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район” гр.Плевен да заплати на ЕТ „Еврокварц-И.В.”***92218, представлявано от И.С.В., направените по делото разноски в размер на 50лв. (петдесет лева).

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

 Препис от определението да се изпрати на ЕТ „Еврокварц-И.В.”*** и на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр.Плевен.

           

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: