РEШЕНИЕ
№ 557
гр.Плевен, 08.12.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Снежина И.
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия И. адм.дело № 851 по описа
за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, във връзка с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 145 и
сл. От Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Н.И.Д.,***
срещу решение № 2153-14-23/24.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 15/10.07.2015 г.
на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.
В жалбата оспорващата навежда доводи, че решението е
незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на материално-правните
разпоредби и че е налице основание му за оспорването му по чл. 146, т.4 от АПК.
Посочва, че за да постанови този правен резултат и за да разпореди прекратяване
на наследствената пенсия, административният орган е преповторил аргументите за
прекратяване на пенсиите в разпореждането по чл. 10 от НПОС, като се е позовал на изменението на разпоредбата на чл. 82, ал.
1 от КСО, който извод и предложеното тълкуване на закона противоречат на
материално-правните разпоредби. Сочи, че изброените наследствени пенсии са й
отпуснати с разпореждания на ТП на НОИ с разпореждане № 1934/27.08.2007 г.
пожизнено. Твърди, че тълкуването на изменението в разпоредбата на чл. 82, ал.
І от КСО, сочи че наследствената пенсия на лицата, инвалидизирали се до 18,
съответно 26-годишна възраст, се изплаща до завършване на съответния вид и
степен на образование и те не могат да получават наследствена пенсия след
навършване на 18, съответно на 26-годишна възраст, ако не са учащи. Посочва, че
със същият закон е създаден и нов § 22с от ПЗР на КСО, който изрично урежда
случаите на отпуснатите до този момент наследствени пенсии по чл. 82, ал. 1 от
закона. Твърди, че тълкуването на тази разпоредба ясно и недвусмислено сочи, че
за лицата инвалидизирани до 18, съответно до 26-годишна възраст /каквато е
оспорващата/, плащането следва да бъде продължено. Посочва, че при това
положение преценката на административния орган в атакуваното решение, че са
налице основания за прекратяване на наследствените й пенсии, се явява
противоречаща на материално-правните разпоредби/т.е. на закона/. Моли за отмяна
като незаконосъобразно на решение № 2153-14-23/24.09.2015 г. на директора на ТП
на НОИ-Плевен, с което да се отмени като незаконосъобразно и разпореждането на ръководител
на ПО при ТП на НОИ-Плевен, в частта му, в която е разпоредено прекратяването
от 25.05.2015 г. на получаваните от оспорващата наследствена пенсия за стаж и
възраст по чл. 68 от КСО, отпусната от 01.02.2014 г. пожизнено, наследствена пенсия
за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 от
КСО, отпусната от 01.02.2014 г. пожизнено, наследствена пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68 от КСО, отпусната от 01.02.2014 г. пожизнено.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващата - Н.И.Д.,***, се явява
лично и с адв. Б., като подържа жалбата на заявените основания. Представя писмени бележки, в които се посочва, че решението
е издадено от компетентен орган, не оспорва фактите, но намира, че е налице
неправилно приложение на материалния закон. Наследствената пенсия за
осигурителен стаж и възраст , наследствената пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и професионална болест са отпуснати пожизнено на оспорващата и разпоредбата на §3 от ПЗР на Закона за
бюджета на ДОО за 2015 година, с който е прието изменение на чл.82, ал. 1 от
КСО, съгласно който лицата, които са се инвалидизирали до 18 , съответно
26-годишна възраст, имат право на наследствена пенсия и над тази възраст, но
само ако учат, е неприложима. В случая счита, че приложимата разпоредба е тази
на §22с от ПЗР на КСО и с оглед обстоятелството, че пенсиите на оспорващата са
отпуснати без срок, то същите са отпуснати
пожизнено и не следва да бъде прекратени. Излагат се доводи относно прилагане
на чл.30, ал. 1 от НПОС и намира, че преосвидетелстването на лицето не оказва
влияние върху пенсиите му, които са отпуснати пожизнено. моли за отмяна на
решението и на разпореждането от
13.07.2015 година и присъждане на разноски в размер на 300 лева съгласно
представен списък на разноските.
Ответникът –директор на ТП
на НОИ Плевен, се представлява от ст. юрк Т., която намира жалбата за
неоснователна и намира, че правилно е приложен закона, тъй като оспорващата
получава пенсия по чл.82, ал. 1 от КСО, изменена от 01.01.2015 година и освен
изискването лицето да се е инвалидизирало до 18, респ.26 годишна възраст,
следва да има качеството на учащ, а оспорващата няма такова качество. не оспорва, че с разпореждане от 27.08.20007
година наследствените пенсии на Д. са отпуснати пожизнено и с оглед последващи
преосвидетелствания от ТЕЛК е определен срок за получаването им, като с оглед
ЕР № 1411/11.06.2013 година на ТЕЛК и навършване на изискуемата възраст по
чл.68, ал. 1 от КСО, наследствените пенсии са отпуснати пожизнено. намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.30, ал. 6 от НПОС и правилно след
преосвидетелстването й е разпоредено прекратяване на наследствена пенсия за
осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест от 25.05.2015 година. моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски в размер на 350 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващата Н.И.Д. е получавала лична пенсия за
инвалидност, поради общо заболяване, отпусната от 01.12.1983 г. с решение №
0786363/06.02.1984 г. (л. 26) по
подадена молба за пенсиониране с вх. № 0786363/27.12.1983 г. и ЕР на ТЕЛК №
1885/10.11.1983 г. с определен срок на инвалидност до 09.11.1985 г.
С молба вх. № 7413/07.09.1988 г. (л. 28)г-жа Д. е поискала възобновяване на
пенсията по инвалидност, за което е приложено ЕР на ТЕЛК № 1577/27.07.1988 г.,
с което е определен срок на инвалидността 2 години-до 26.07.1990 г. Това ЕР на
ТЕЛК № 1836/19.09.1988 г. по отношение срока на инвалидизиране и същия е
определен-пожизнено. С решение № **********/12.09.1988 г. (л. 35) пенсията на лицето е възобновена от
датата на искането - 07.09.1988 г. С последващи разпореждания през годините
пенсията на лицето е осъвременявана и индексирана.
С разпореждане № ********** (л.41) на г-жа Д. е отпусната социална пенсия,
считано от 01.01.2000 г.
Със заявление вх. № 2096/24.01.2007 г. (л. 53) лицето
е поискало да му бъде отпусната наследствена пенсия от наследодател И. Т. И./баща/. Приложено е ЕР на ТЕЛК № 0188/24.01.2007 г., с
което е приета за вярна дата на инвалидизиране - 13.09.1971 г. С разпореждане №
1934/27.08.2007 г. на лицето е отпусната наследствена
пенсия за ОСВ и наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука от
01.02.2007 г. пожизнено и е спряна
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С последващи ЕР на ТЕЛК в
резултат на преосвидетелстване на лицето е удължаван срокът на инвалидността.
С ЕР № 1792/07.07.2010 г. (л. 58) е преосвидетелствана г-жа Д., като са
й определени 91 % тнр и срок на инвалидността - 2 години-до 01.07.2012 г. Въз
основа на последното ЕР с разпореждане № 34/29.07.2010 г. е определено и
наследствените пенсии да се получават за определения в експертното решение
срок, а именно-01.07.2012 г. С
последващо ЕР н ТЕЛК № 1411/11.06.2013 г. (л. 69) пак в резултат на
преосвидетелстване на лицето са определени 95 % тнр със срок на инвалидност 2
години до 01.06.2015 г. Постановено е разпореждане № 45/05.07.2013 г., (л. 72), с което е определено съгласно чл. 30,
ал. 2 от НПОС наследствените пенсии, като и социалната пенсия за инвалидност да
се считат отпуснати пожизнено, от
датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.
С разпореждане № 15/19.03.2014 г. (л.76) на лицето е
отпусната наследствена пенсия за ОСВ по чл. 68 от КСО от Ц. Т. И./майка/ по
подадено заявление вх. № МП-13736/10.03.2014 г.
С писмо изх. № МП-33394/19.06.2015 г. на г-жа Д. е
указано да представи документ, доказващ качеството й на учащ, за да продължи да
получава наследствени пенсии.
С декларация вх. № МП-33394/01.07.2015 г. лицето е
указало, че не посещава учебно заведение. Приложено е и ЕР на ТЕЛК №
1323/25.05.2015 г., с което са определени 91 % тнр за срок до 01.05.2018 г.
Постановено е разпореждане №
15/10.07.2015 г., с което са прекратени наследствените пенсии за осигурителен
стаж и възраст и наследствената пенсия за инвалидност, поради трудова злополука
и професионална болест и е разпоредено да се изплаща социална пенсия за
инвалидност.
Със заявление вх. № МП-36066/01.07.2015 г. Н.И.Д. е
поискала да й бъде възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и с разпореждане № 14/03.08.2015 г. на ръководител ПО, пенсията е
възстановена на основание чл. 97 от КСО от 25.05.2015 г. пожизнено и към
момента лицето получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
размер на 249.21 лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 33.90
лв.
Срещу разпореждането
от 10.07.2015 година в срок е подадена жалба от оспорващата, в която се
излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като
наследствените пенсии са отпуснати пожизнено и е неприложима разпоредбата на §
3 от ПЗР на ЗБДОО за 2015 година, а е приложим § 22с от ПЗР на КСО и тъй като
пенсиите са отпуснати пожизнено, то не следва да се представят доказателства,
че има качеството на „учащ”. Моли за отмяна на разпореждането.
По така подадената жалба е постановено оспореното
решение от 24.0.2015 година, с
което е отхвърлена жалбата и са изложени
доводи, че правилно е прекратено изплащането на
наследствените пенсии на Д., тъй
като е налице изменение на чл.82, ал. 1
от КСО от 01.01.2015 година и е изискуемо за изплащане на пенсиите по този ред
да се представят доказателства освен за
инвалидизиране до определена възраст и да се докаже, че правоимащото лице е „учащ”.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила, но в нарушение на материалния закон.
Наследствените пенсии за осигурителен стаж и възраст и
наследствената пенсия за инвалидност, поради трудова злополука и професионална
болест, които на оспорващата са
отпуснати пожизнено са прекратени на основание чл. 96, ал. 1 т. 4 от КСО поради отпадане на основанието за
получаването им, а именно, че Д. която е на 61 години, не е учаща. В случая
разпоредбата на чл.82, ал. 1 от КСО с измененията от 01.01.2015 година , с
които се изисква освен лицето да се е
инвалидизирало до определена дата и да учи, за да получава пенсия, съдът намира, че е приложима по отношение на
всички нови заявления за отпускане на наследствени пенсии има действие за
напред, а не следва да се извършва преценка на вече отпуснатите наследствени
пенсии, тъй като по този начин се нарушава принципа на съразмерност по см. на
чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като се засягат вече придобити права и законни
интереси на лицата, получаващи наследствени пенсии за инвалидност, които са им
отпуснати поради установен инвалидност преди навършване на 18, респ. 26 години
и които поради навършване на възрастта по чл.68 от КСО са отпуснати пожизнено .
В случай, че бъдат преразгледани наследствените пенсии, то е налице засягане на
правата на лицата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, а целта на
кодекса е именно лицата, които са с трайна намалена работоспособност и то
определена им до определена възраст и са загубили родителите си, да имат
възможност да съществуват нормално и да ползват придобивките от осигурителните
права на техните родители.
Съгласно §
22с. от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр.
107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) отпуснатите с начална дата до 31
декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1
на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст,
продължават да се плащат до определените им срокове. В случая наследствените
пенсии на Д. са отпуснати пожизнено т.е.
без срок и обстоятелството, че лицето е представило ЕР на ТЕЛК от 25.05.2015
година, в което е определен срок на трайно намалената работоспособност до
01.05.2018 година, не се отразява на вече отпуснатите пожизнено наследствени
пенсии. Срочният характер на освидетелстването не променя правото й на
наследствени пенсии, които през 2007 година и 2014 година са отпуснати пожизнено, още
повече ,че в ЕР на ТЕЛК №1836/19.09.1988 година на л. 32 по делото е посочено,
че установената група инвалидност е пожизнено т.е. прието е от лекарите
експерти, че заболяването на лицето е в
резултат на късни последици от полиомиелита и те са необратими. Съдът намира и с оглед
разпоредбата на чл. 73,
алинея 3 от Кодекса за социално осигуряване, че пенсиите за
инвалидност на лицата, навършили възрастта за пенсиониране за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, да се отпускат
пожизнено, че това е изключение от правилото за отпускане на пенсиите за
инвалидност за определен срок и се основава на създадената законова презумпция
за трайност, невъзвратимост и прогресиращ характер на страданията на лицата,
които са навършили съответно установената възраст за пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст.
Съдът намира за неоснователен доводът, че трайната
неработоспособност на лицето е обвързана със срок според решенията на медицинската
експертиза, тъй като правото на пенсионно осигуряване е неотменимо право и
принадлежи към основните права на гражданите съгласно чл.57 от Конституцията на
РБ и в случай, че се приеме, че на Д., тъй като не е учаща, следва да се
прекратят отпуснатите пожизнено наследствени пенсии до 31.12.2014 година, които
получава от починалите си родители, тъй като се е инвалидизирала през 1971
година, то това е в противоречие с чл.57, ал. 1 вр. чл.51, ал. 1от
Конституцията на РБ.
Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за основателна
и решение № 2153-14-23/24.09.2015 г. на
директора на ТП на НОИ-Плевен, и потвърденото с него разпореждане № 15/10.07.2015
г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-решение, следва да бъдат отменени и
преписката да бъде върната за произнасяне на органа според указанията на съда.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
оспорващата и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че ТП на НОИ
–Плевен следва да заплати на Н.И.Д.,***, обл. Плевенска, ул. *** разноски в размер на
300 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно
договор за правна защита и съдействие.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172 ал.2, предл. второ от АПК, Административен
съд-Плевен, пети състав
РЕШИ :
Отменя решение № 2153-14-23/24.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен и
потвърденото с него разпореждане № 15/10.07.2015 г. на ръководител ПО при ТП на
НОИ.
Връща преписката на директора на ТП на НОИ Плевен за
ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
Осъжда ТП на НОИ –Плевен, гр.Плевен, пл. „Иван
Миндиликов” № 8 да заплати на Н.И.Д.,***,
обл. Плевенска, ул.
*** разноски в размер на 300 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: