Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр.Плевен, 22 Януари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №847 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.16а от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105/.

Делото е образувано по жалба на Е.Т.Х. ***, ЕГН **********, чрез адв. А.К. ***, срещу уведомително писмо изх.№02-150-6500/3653 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор НА Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, “За извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013”, с което са извършени намаления на исканите суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 9951,36 лева, за Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ в размер на 302,89 лева и е “изплатена” сума в размер на 0 лева. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и неоснователен. Същият е постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Игнорирано е общностното законодателство, свързано с финансовото подпомагане на земеделските производители и свързаните с него действия по административен контрол. Моли отказът да се отмени, като се присъдят разноски.

По жалбата първоначално е образувано дело № 9804/2014 по описа на Административен съд-София град /АССГ/. По същото е приобщена административната преписка. С определение №5010/17.10.2014 г. АССГ е прекратил делото пред него като е приел, че същото не му е подсъдно на основание чл.133, ал.1 АПК /изм./, и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - Плевен, като пред същия е образувано настоящето дело № 847/2014.

В съдебно заседание жалбоподателят Е.Т.Х. не се явява, представлява се от адвокат А.К. *** с пълномощно на л.6 от адм.дело 9804/2014 г. на АССГ, който поддържа жалбата. Сочи, че обжалваният отказ безспорно се явява индивидуален административен акт и като такъв би следвало да отговаря на изискванията на АПК. Твърди, че индивидуалният административен акт не отговаря на чл.26, ал.1 от АПК – жалбоподателят няма как да знае, че някъде някой извършва т.нар. „кръстосани проверки” и в резултат от тях е отказал финансирането за 2013 г. Сочи за нарушени и разпоредбите на чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК, както и изискването на чл.28 от същия кодекс. Счита, че липсват фактически основания за издаване на обжалвания акт – чл.59, ал.2, т.4 от АПК, който член регламентира задължителните реквизити. Липсата на фактически основания е липса на мотивировка на обжалвания акт. Твърди, че не е ясно как са установени обстоятелствата, довели до отказа за финансиране. Т.нар. „кръстосани проверки” изискват специални знания по фотограметрия, които неговият доверител не притежава, а тези основания водят до незаконосъбразност на акта и до неразбирането му от адресата и проверката от съда. Във връзка с това посочва практика на ВАС – решение № 15682 от 10.12.2012 г. по адм.дело № 12406 от 2012 г. на ВАС, четвърто отделение; решение № 5882 от 25.04.2013 г. по адм.дело 2932 от 2013 г. на ВАС, четвърто отделение, дело № 13067/2013 г. на ВАС. Счита, че липсата на достатъчно и достъпно посочени фактически основания в акта е резултат от сложността на работата на интеграционната система за административен контрол. Предвид факта, че от 2007 г. Република България е член на Европейския съюз, счита че съгласно чл.5, ал.4 на Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Позовава се на Регламент № 796/2004 г. на Комисията в чл.24, ал.2 на който е отбелязано, че посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо от проверки на място. Според чл.30, ал.4 на същия Регламент, допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства, а когато не може, се изискват и други доказателства. Твърди, че няма нито едно доказателство какви други подходящи процедури е извършил ответника, като дори не е уведомил жалбоподателя за това. Регламент 796/2004 г. се повтаря и в цитирания в писмото Регламент 1122/2009 г. на Европейската комисия, чийто чл.28 регламентира как се извършват кръстосани проверки. От всички тези обстоятелства прави извод, че този акт е несъобразен поради нарушение на административно-процесуалните правила и общностното законодателство и моли същият да бъде отменен, а ответникът да бъде осъден да заплати разноски по делото, както са направени.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, се представлява от старши юрисконсулт Д.П.-Л. с пълномощно по делото. Счита жалбата за неоснователна. Намира оспорваният акт за правилно издаден от компетентен орган, при спазване процедурата на издаване и целта на закона. Счита, че констатациите, залегнали в акта, са доказани от материалите по делото и са приведени към приложимите материални разпоредби. Моли да бъдат присъдени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита сочи допълнително, че заповедта на МЗХ, с която е одобрен окончателния специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, е общ административен акт и дори оспорването му не спира неговото изпълнение.

Административен съд-Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят Е.Т.Х. е подал общо заявление за подпомагане с вх.№172246509/23.04.2013 г. /л.18 от приложеното дело 9804/2014 по описа на АССГ/ и УРН 1524041368917. Заявлението за регистрация е приложено на л.л.19-28, а за подпомагане на л.л.29-38 от дело 9804/2014. Част от същото заявление са приложените “резултати от автоматични проверки на въведените данни” /л.37 от дело 9804/2014/, съгласно което проверката е стартирана на 23.04.2013 г., брой открити несъответствия – 0, предупреждения – вид грешка – над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, като БЗС е 56722-139-3, а излизащата площ е 7,46062 ха. Приложена е и карта с очертания от Х. БЗС /л.38 от дело 9804/2014/. Х. е подал и заявление за регистрация с корекция на лични данни (л.л.39-47 от дело 9804/2014) с последваща дата - 17.12.2013 г., като видно от същото е променена банковата му сметка, като същата е в нова банка. На 13.08.2014 г. е издадено процесното УП, като е посочено, че е деклариран един БЗС/парцел с идентификатор 56722-139-3, площта на декларирания парцел е 32,12 ха, площта му след разрешаване на двойно заявени площи е 32,12 ха, проверка на място не е извършвана, а установената /определената/ площ при извършени административни проверки е 24,66 ха. Наддекларираната площ е 7,46 ха. По отношение на установената площ от 24,66 ха са изложени мотиви /еднакви, но на две места – относно СЕПП и СНДП/, че площта на БЗС/парцела, установена след извършване на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17, ал.6 и чл.18 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. във вр. с чл.37, ал.2 от ЗПЗП и чл.28, ал.1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл.20 от Регламент (ЕО) №73/2009 г. от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.24 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК в специализирания слой ”Площи в добро земеделско състояние”, който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл.16а от Наредба №105 от 22.08.2006 г. Специализираният слой ”Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 г. е одобрен със Заповеди РД 09-840 от 02.12.2013 г. и РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните /МЗХ/. В изпълнение на чл.16г, ал.4 от Наредба №195 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от МЗХ специализиран слой ”Площи в добро земеделско състояние”, РА извършва окончателната оторизация на площ за съответната година. На основание чл.16а, ал.4 от Наредба №105, и във връзка с чл.43, ал.3, т.4 от и т.6 от ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой ”Площи в добро земеделско състояние” за 2013 г. Изчислен е в таблица процентът на наддекларираната площ /еднакъв и за двете схеми на подпомагане/, като се сочи, че същият е 30,25%. И на основание чл.58 от Регламент 1122/2009 (чл.16 от Регламент 65/2011 за НР1 и НР2) при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките на над 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената площ. Посочено е в УП, че неделима част от него са две таблици – за оторизирани суми и за извършени плащания, като исканите суми по СЕПП са в размер на 9951,36 лева, а по СНДП са в размер на 302,89 лева, оторизираната сума е 0 лева, и е “изплатена” сума в размер на 0 лева.

По делото са приобщени и писмо на МЗХ до ДФЗ /л.л.13-16/, с което на ДФЗ са предоставени окончателни за кампания 2013 цифрови географски данни за физически блокови и площи в добро земеделско състояние. Приобщени са и Заповед РД 09-840 от 02.12.2013 г. /л.л.19-21 и Заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г. /л.л.17,18/ на министъра на земеделието и храните.

По искане на ответника по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице /ВЛ/ - специалист по геодезия, картография и фотограметрия. Заключението на СТЕ е приобщено на л.л.45-47. Съгласно последното, Е.Т.Х. е подал заявление за регистрация 2013 форма физически лица от 23.04.2013 г. за подпомагане в землището на гр.Плевен за 32,12 ха за кампания 2013. Извън специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние” /ПДЗС/ за кампания 2013 г. са 74,600 дка. Експертизата не е дала отговор дали са налице просъхнали овощни дървета. На скицата ясно се виждат пропаднали площи към момента на заснемането. Оглед на място от ВЛ не е осъществен, като по данни на адвоката на жалбоподателя същият е извън Република България. Общия размер на недопустимите площи са 7,46 ха, което представлява 30,25 % от заявената за подпомагане площ от 32,12 ха. В делото няма данни кой, как и кога е определил специализирания слой “Допустими за подпомагане площи”. Няма данни дали това е извършено канцеларски въз основа на сателитни или самолетни изображения на територията на Република България или чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени от съответната Областна дирекция “Земеделие” /ОДЗ/, респ. от “Общинска служба “Земеделие” /ОСЗ/. В делото няма протокол от проверка на терена.

УП е съобщено на Х. на 09.09.2014 г., видно от обратната разписка на л.48 от дело 9804/2014 по описа на АССГ . Видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.9 от това дело, жалбата е подадена на 18.09.2014 г., и на 23.09.2014 г. същата е постъпила в органа, видно от поставения вх.№ /л.л.4,5 от дело 9804/2014/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на датите на получаване на УП и на подаване на жалбата срещу него, съдът приема, че подадената на 18.09.2014 г. жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, като е подписан от същия. Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция /РА/, съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и след получаване на акредитация. Акредитацията е получена със Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно известно на съда. Изпълнителният директор представлява, организира и ръководи дейността на РА - чл. 20а, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Последната включва действията по оторизация и изплащане на финансово подпомагане, както и отказ от извършване на такива. От така установената нормативна уредба се налага извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия.

Оспореният акт е в предписаната от АПК писмена форма.

По отношение на мотивите, спазването на процесуалните правила, материалния закон и съответствието с целта на закона съдът съобразява следното:

Съгласно чл.39, т.1, б.”а” и б.”б” от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, целите на Общата селскостопанска политика са да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила; по този начин да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност.

В съответствие с прогласените цели на Общата селскостопанска политика на Съюза е и установеното в чл.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители задължение на Държавата да подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване, консултации, както и чрез повишаване на тяхната квалификация.

Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално равнище-чл.5 от ЗПЗП.

Условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/2009). Съгласно чл. 2, ал. 1 от нея, за подпомагане по схемите и мерките могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни. Според §1, т. 18 ЗПЗП „кандидати за подпомагане" са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Земеделският стопанин (§1, т.23) от своя страна е лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната. Разликата със земеделския производител по §1, т. 1 ЗПЗП е, че последният произвежда продукция с цел продажба и се регистрира в регистрите по чл. 7, ал. 1 ЗПЗП. Т. 25 от §1 определя земеделската дейност като производство на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №5/2009, лицата следва да подадат общо заявление за подпомагане по образец. При първо подаване на общо заявление за подпомагане лицата по чл.2, ал. 1 попълват и заявление за регистрация /както в настоящия случай/. Според чл. 2а, ал. 1 ползватели на земеделски площи могат да са техните собственици, арендатори или наематели, кооперации, на които са предоставени за съвместно обработване, ползватели на земеделски земи по чл. 37в, ал. 4 или 10 от ЗСПЗЗ. Ал. 2 описва начините на доказване на правното основание, сред които са договори за наем на земеделски земи, както и договорите за предоставяне на земеделски земи на кооперация за съвместно обработване. Кандидатите за подпомагане следва да подпишат лично (или чрез надлежно нотариално упълномощено лице) заявлението за регистрация и съответните декларации (чл. 15 от Наредба №5/2009). В случая това е станали лично. Чл. 4, ал. 1 определя срока за подаване на заявленията - от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, като в процесния случай това е станало в така посочения срок, а именно на 23.04.2013 г. Чл. 12, ал. 2 дава възможност заявленията да се подадат до изтичане на 25 дни от посочения срок, но в този случай Разплащателната агенция намалява полагащите се плащания с по 1% за всеки ден закъснение. Чл. 6, ал. 1 от Наредба №5/2009 вменява на служителите на ОСЗ задължението да оказват помощ на кандидатите при попълване на заявленията и идентифициране и регистриране на заявените от тях площи. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105), съответните длъжностни лица от ОСЗ имат достъп до Системата за идентификация на земеделските производители. Регистрирането (очертаването) на земеделските площи (блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели) на един земеделски стопанин се извършва принципно в ОСЗ по местонахождение на площите - чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5/2009, както е станало и в настоящия случай. Дава се възможност (чл. 7, ал. 2 във връзка с ал. 4) регистрирането на площите да стане чрез използване на технически средства за глобално позициониране (GPS), като в този случай регистрацията може да бъде направена в ОСЗ по постоянен адрес на земеделските стопани - физически лица, или по адрес на регистрация на юридическите лица и едноличните търговци. При регистрирането кандидатът посочва границите на всеки използван от него през текущата стопанска година парцел. Въвеждането на данните от попълнените общи заявления за регистрация се извършва в ОСЗ, в която се намира постоянният адрес на кандидата - физическо лице или адреса на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец (чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №5/2009). От всяко заявление (чл. 10 от Наредба №5/2009) в СРКЗП се въвеждат данните за кандидата, за упълномощеното лице и банковата сметка за превеждане на сумите, след което заявлението получава от системата входящ номер с дата, която се счита за дата на подаване на общо заявление за директно подпомагане в ДФ „Земеделие". Въвеждането на данните и очертаването на площите се извършва в присъствието на кандидата. Заявлението и въведените данни се разпечатват в три екземпляра, след което се подписват от кандидата. При открити непълноти е предвиден ред за отстраняването им. Според ал. 4 на чл. 10, ако заявлението съдържа всички задължителни данни, след обработка и контрол от страна на ДФЗ-РА то получава уникален идентификационен номер (УИН). Ал. 7 предоставя функциите по въвеждане на данните от заявленията на ОСЗ. След като заявленията се разпечатат и подпишат, един екземпляр от тях се предоставя на кандидата, а втори - на ДФЗ-РА. ОСЗ е длъжна да предаде на хартиен носител общо заявление за подпомагане на отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане" в ОДЗ. Третият екземпляр от документите се съхранява в ОСЗ. След като бъдат въведени съответните данни и след като системата извърши съответните автоматични проверки и резултатът се визуализира, последният се разпечатва в три екземпляра, които се подписват от кандидата (чл. 10а). Единият му се предоставя, вторият се изпраща на отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане" в ОДЗ, а третият се архивира в ОСЗ. По делото копие на резултата от проверките е приобщено на л.37 от дело 9804/2014. След запознаване с резултатите от проверките и тяхното подписване, кандидатът може да извърши промяна в заявлението. В срок до 31 май кандидатите за подпомагане могат да правят промени в получилите уникален идентификационен номер заявления и документите към тях, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, парцели и т.н., освен ако не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 3 от Наредба №5/2009.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол. Същата, съгласно чл.30, ал.2, се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол. Съгласно ал.3 и ал.4, системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютъризирани бази данни, като системите се създават и поддържат: 1. по т. 1 и 4 - от Разплащателната агенция; 2. по т. 2 - от Министерството на земеделието и храните; Въз основа на тази разпоредба МЗХ е изградило система за идентификация на земеделските парцели, въз основа на която земеделските парцели се идентифицират, като това означава, че те не само са индивидуализирани по площ и разположение, но за попадащите в тази система парцели е преценено, че подлежат на подпомагане.

В процесното писмо са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за двете схеми СЕПП и СНДП, както и словесно са описани причините, поради които на бенефициента Е.Т.Х. се отказва финансово подпомагане.

Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони – 13 на брой. Отделно са неразделно приложени и цитираните вече по горе Таблица № 1 – Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 – Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл е Решение № 7935 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 13365/2013 на Върховния административен съд. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т.н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените административни проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.

Още на датата на подаване на заявлението от Х. е извършена административна проверка, която е станала част от заявлението и преписката – л.37 от дело 9804/2014. В същата е посочено, че над 0,05 дка от БЗС, а именно 7,46062 ха излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Същата разлика е по отношение на единствения имот, посочен в заявлението за подпомагане. Х. е запознат с този резултат от автоматични проверки на въведените данни, като това е видно от собственоръчно положения му подпис. По тази причина съдът счита, че наведените твърдения от процесуалния представител, че УП е издадено, без да са съобразени чл.26, ал., чл.34, 35 и 36 АПК, са неоснователни. УП е издадено по искане на жалбоподателя, същият е бил уведомен за наличието на площ от 7,46 ха извън ДПП, и не е направил никакви възражения срещу така направената констатация нито при подаване на заявлението, когато същата недопустима площ е била установена, нито по-късно. Не е нарушен и чл.28 АПК, доколкото на Х. е осигурено необходимото съдействие за подаване на заявлението, като се е подписал на резултата от автоматизираните проверки. Кандидатът за подпомагане не отговаря за промяна на допустимия за подпомагане слой след подаване на заявлението (в този смисъл решение №7311 от 30.05.2014 г. по адм.д. № 16655/2013 ВАС), но в случая още при подаване на заявлението очертания от Х. имот не е бил в слоя, подходящ за подпомагане. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично посочва, че не е подавано възражение /л.51, гръб/. Следователно, въпреки че на жалбоподателя е било известно, че 7,46 ха от заявения имот са извън площите, подходящи за подпомагане, Х. не е предприел никакви действия дори само по подаване на възражение срещу тези констатации. За да направи тези възражения, на него не са му необходими познания по фотограметрия, като твърди процесуалният му представител, а е следвало просто да посочи пред органа, че цялата площ на имота от 32,12 ха е допустима за подпомагане, и в нея няма площ от 7,46 ха, която е извън площите, подходящи за подпомагане. Ако е било направено възражение в този смисъл, към него би могъл да представи и съответни доказателства, които го подкрепят, или да поиска проверка на място. Такива действия от Х. обаче не са били предприети.

Следва да се посочи, че съдът кредитира СТЕ по делото, въпреки че същата е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя. Въпреки направеното оспорване, същият не е поискал нито допълнителна, нито повторна експертиза. Видно от писменото заключение на ВЛ, потвърдено в о.с.з., не му е бил осигурен достъп до имота, за да извърши оглед на място. По данни на ВЛ, процесуалният представител на жалбоподателя му е заявил, че Х. е извън Република България и затова оглед на място не е осъществен. Дори ако жалбоподателят наистина е бил извън територията на България /за което не са представени доказателства/, върху него като страна по делото тежи задължението по чл.171, ал.3 АПК да съдейства за установяване на истината. С оглед това въпреки извършването на СТЕ само по документи, нейното заключение е прието като доказателство по делото и съдът го цени като отговарящо на въпросите, за които са необходими специални знания. СТЕ е достатъчно пълна, и от нея се установява, че недопустимите за подпомагане площи са 7,46 ха, както се посочва и в УП.

Не е съществено нарушение, че в УП са изложени словесни мотиви по разпоредби на ЗПЗП и подзаконови нормативни актове, които са неотносими по делото, доколкото в таблицата не са изложени фактически основания, към които тези правни основания да се приложат /относно документни за право на ползване при застъпване, проверка на място и т.н./. Излагането на правни твърдения по отношение на факти, каквито няма /видно от таблицата към УП/ е нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено, доколкото на жалбоподателя и съда е ясно кои са фактите, изложени в таблиците към акта и правните основания по отношение на същите факти в словесната част на същия. В своята съвкупност именно тези факти и правни основания представляват мотивите на УП.

По отношение на твърдението за несъобразяване с общностното право, съдът отбелязва следното по отношение на цитирания чл. 28 от Регламент 1122/2009 година /соченият преди това Регламент № 796/2004 г. е отменен/: Х. е подал заявление за подпомагане за кампания 2013 г. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура /в случая парцелът е един на брой/. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от Х. общо заявление за подпомагане за 2013 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11 ал. (1) от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея „Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал.

Следва да бъде посочено, че липсва допуснато нарушение от страна на административния орган при изчисляването на недопустимата за подпомагане площ. Видно от назначената по делото СТЕ недопустимата за подпомагане площ възлиза на 7,46 ха, като процентът спрямо установената площ е 30,25 %, като този процент съвпада с посочения в УП. Правна последица от така констатирания процент недопустима площ съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е санкциониране на цялата заявена площ от страна на административния орган, както е направено в процесното УП.

По отношение на посочената от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика съдът счита, че същата касае други хипотези, поради което не е приложима към настоящия случай. Решение № 15682 от 10.12.2012 г. по адм.дело № 12406 от 2012 г. на ВАС касае случай, при който е извършена промяна в допустимия слой след подаване на заявлението, и то след периода на подпомагането. В настоящия случай такава промяна няма; Решение № 5882 от 25.04.2013 г. по адм.дело 2932 от 2013 г. на ВАС касае случай, при който в УП не са изложени фактически основания, а изложените в таблици такива противоречат на доказателствата по делото. Изложените в последствие пред съда основания не съответстват на правните основания, изложени в акта. В настоящия случай посочените фактически основания се потвърждават от доказателствата по делото и специално от СТЕ, че недопустимата площ е 7,46 ха. Решение №5409 по дело № 13067/2013 г. на ВАС касае случай, при който експертизата е установила, че допустимият слой не е правилно определен. В настоящия случай СТЕ установява, че допустимия слой е правилно определен. В заключението изрично е посочено ”На скицата ясно се виждат пропаднали площи към момента на заснемането” /л.46/. На тази скица е извършено очертаване лично от жалбоподателя, видно от положения от него подпис /л.38 от дело 9804/2014/.

По отношение на твърденията, че не е приложено общностното право, което на основание чл.5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и се прилага с предимство пред тези норми на вътрешното право, които му противоречат, съдът съобразява следното: Сочената разпоредба на Конституцията не е относима по отношение на регламентите, представляващи източници на общностно право, и които регламенти уреждат подпомагането на земеделските производители. Същите регламенти не са международни договори по смисъла на чл.5, ал. 4 от Конституцията. Международни договори са Договорът за Европейски съюз, Договорът за функционирането на Европейския съюз и Договорът за европейска общност за атомна енергия. С тези договори не просто се задължава държавата, но същите договори създават нов правен ред в международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени сфери, а негови субекти са не само държавите членки, но и техните граждани. В този смисъл решение по дело 26/62 Van Gend en Loos на Съда на ЕИО (понастоящем Съд на Европейския съюз). Поради това, че нормите на тези договори обикновено са с висока степен на абстрактност, същите рядко намират пряко приложение. Въз основа на тях обаче се приемат законодателни актове на ЕС, в които се съдържат пряко приложими правни норми. Приложимите по отношение подпомагането на земеделските производители регламенти нито са подписвани, нито са ратифицирани от Република България, но бидейки приети и обнародвани в Официалния вестник на ЕС, създават права и задължения както за държавните органи, така и за гражданите и юридическите лица докато са действащо право. Нормите в тези регламенти са с примат и директна приложимост. Те уреждат правото на подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, но същото право в самите регламенти е обвързано с поддържане на земеделската земя в добро земеделско и екологично състояние, като и с нейното действително обработване. Когато са налице “пропаднали площи”, както е в процесния случай съгласно заключението на ВЛ, няма основания за подпомагане въз основа на общностното право. Напротив, именно въз основа на него подпомагане се отказва, като е съобразен чл.58 от Регламент 1122/2009 при наличното в случая наддеклариране над 20%, но до 50%.

По отношение на твърденията на ответника, че Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" общ административен акт, подлежащ на предварително изпълнение дори при направено оспорване, съдът съобразява следното: Тази заповед не е административен акт, а е част от процедурата по издаване на такъв – чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В този смисъл, като акт по чл. 21, ал. 5 от АПК същата не е нито индивидуален, нито общ административен акт. В този смисъл е Решение № 13456 от 11.11.2014 г. по адм. д. № 10194/2014 на Върховния административен съд. По отношение на приложимостта на тази заповед съдът съобразява следното: В случай, че към момента на подаване на заявлението е налице недопустима за подпомагане площ /както в процесния случай/, е възможно в последващата заповед след приключване на стопанската година, въз основа на събрани доказателства, МЗХ да включи тази недопустима към момента на подаване на заявлението площ в допустимия слой. В този случай ДФЗ е длъжен да изплати подпомагане. В случая не е налице тази хипотеза, поради което органът правилно е отказал изплащане на подпомагане, тъй като и въз основа на тази заповед не могат да се направят изводи за включване на земеделската земя в допустимия слой. По тази причина правилно в УП е цитиран и окончателният специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, утвърден едва на 27.02.2014 г., доколкото и в този окончателен слой площта не е допустима за подпомагане. Няма промяна в размера на недопустимата за подпомагане площ при подаване на заявлението и в окончателният специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, като същата остава 7,46 ха.

По тези съображения, оспореното уведомително писмо като мотивирано, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и съобразяване с целта на закона се явява законосъобразно, а жалбата срещу него-неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане в хода по съществото на спора, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 450 лева, от които 150 лева депозит за СТЕ /л. 42/, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева (пълномощно на л.32), определено съгласно §1 от ДР вр. чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения лева в действащата понастоящем редакция – ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г., доколкото дело без определен материален интерес, непосочено в чл.8, ал.2 от тази Наредба, следва да се приравни на такова с материален интерес до 1000 лева.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Х. ***, ЕГН **********, срещу уведомително писмо изх.№02-150-6500/3653 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор Държавен фонд „Земеделие”.

ОСЪЖДА Е.Т.Х. ***, ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция –гр.София деловодни разноски общо в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: