РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Плевен, 11 Ноември 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар В.М.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 846 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Б. П., срещу решение № 63/11.08.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Левски, постановено
по н.а.х.д. № 215/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2015-033463/21.04.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД
„Контрол на пазара” към КЗП, с което на БТК ЕАД – София с ЕИК 831642181, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115,
представлявано от Изпълнителния директор А. И. Д. с ЕГН **********, е наложена на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като необосновано
и постановено при нарушение на материалния закон – ЗЗП и ЗАНН. Касаторът счита,
че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение
на материалния, поради което същото е незаконосъобразно. Сочи, че НП не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като липсата на който и
да е от задължителните елементи от съдържанието на НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и опорочава акта, тъй като е пречка да се
установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Сочи, че обстоятелствата, при които е извършено
нарушението са изложени хаотично, несвързано и нелогично и не става ясно коя е
датата и мястото и по какъв начин, с какъв документ е констатирано това
нарушение. Счита, че при липсата на посочените данни, не става ясно на какви
факти и обстоятелства наказващият орган е основал своята преценка, че е налице
процесуално нарушение, като в случая е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва,
че в НП липсват данни и каквито и да било доказателства, с които да се
установява, че потребителят изобщо е посетил магазина на 25.08.2014 г., а още
по-малко, че е направил процесната рекламация и то по предвидения в ЗЗП ред. Сочи,
че за да издаде обжалваното постановление, административнонаказващият орган е
презумирал тези факти, позовавайки се единствено на твърденията на самия
потребител. Моли оспореното решение да бъде обезсилено и настоящият съд да се
произнесе по същество, като отмени изцяло обжалваното НП.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД –
Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Левски е установил, че
била извършена проверка от КЗП в обект на оспорващия по повод жалба с вх. № 3-03-1413/02.10.2014г. на потребител. Проверката
установила, че мобилен телефон “Samsung Galaxy S2 Plus” бил закупен на 17.03.2014г. и на 28.04.2014г. била предявена седма по ред
рекламация на същия. Телефонът бил приет и изпратен със сервизна поръчка №
350432/25.08.2014г., като при проверката устройството не било върнато в
магазина. Проверката установила още, че рекламацията на телефона не била
вписана в регистър за предявени рекламации. За извършената проверка служителите
на КЗП бил съставен ПИП № К-0172821/06.10.2014г. с който били дадени задължителни предписания на БТК
ЕАД да замени устройството в срок до 14.10.2014г. На 21.10.2014г. били
представени доказателства за изпълнение на предписанията, приети от КЗП с КП
бл.№ 0064662/21.10.2014г. Същият ден бил
съставен АУАН 2014 №К-033463/20.10.2014г. с който било повдигнато административно обвинение на
БТК ЕАД за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. По съставеният акт било издадено
оспореното наказателно постановление. За да потвърди последното РС Левски
установил, че безспорно било извършено вмененото на търговеца нарушение, същото
било доказано от административнонаказващия орган, като в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Направените от
представителя на БТК ЕАД възражения съдът мотивирано отхвърлил, като посочил,
че фактическите констатации от АУАН се потвърждавали от събраните по делото
доказателства.
Настоящият касационен състав
намира, че оспореното решение на РС Левски е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на първоинстанционния съд, както от фактическа, така и от правна
страна са правилни. Същите са изведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от първоинстанционния съд, като не са налице
твърдените в жалбата закононарушения при преценка на доказателствата от
първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, при
предявяване на рекламация търговецът или упълномощено от него лице задължително
я описват в регистъра за предявените рекламации. По делото е безспорно
установено от събраните гласни и писмени доказателства, в това число
показанията на разпитания свидетел Т., че в регистъра на
предявените рекламации не са вписани предявените от потребителя рекламации на
мобилен телефон “Samsung Galaxy S2 Plus”. Последното не се и оспорва от касатора. Твърдението, подържано и пред
районния съд е, че не е установено потребителят А. Б. А. да е предявил рекламация на горепосочения мобилен телефон на 25.08.2014г.,
респ. не е възможно да бъде вписана рекламация в регистъра, която не е била
предявена. Това твърдение е неоснователно и представлява неубедителна защитна
теза. Видно от приетите по административната преписка и първоистанционното дело
доказателства сервизна поръчка № 350432 и отрязък за клиента (л. 24) мобилен телефон “Samsung Galaxy S2 Plus” е бил приет, респ.
изпратен на сервиз. Същото се установява от становище на касатора до КЗП (л.
18). Документите са изходящи от касатора и съдържат неизгодни за него
факти. Извън което в ПИП № К-0172821/06.10.2014г. и АУАН 2014 №К-033463/20.10.2014г. не е направено възражение в този
смисъл, поради което настоящият състав намира, че възведеното възражение за
липса на задължение за вписване на предявена рекламация на 25.08.2014г.,
доколкото такава не е била предявена на тази дата, са неоснователни.
Следва да бъде посочено още, че разпоредбата на чл. 127,
ал. 3 от ЗЗП е изменена и допълнена, ред. ДВ, бр. 61, в сила от 25.07.2014г.,
съгласно която се вменява допълнителни задължения на търговецът – освен
вписване на рекламацията в нарочен регистър, още на потребителя се издава
документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Същото не е
направено, и доколкото за административнонаказващия орган се явява отрицателен
факт, то търговецът е задължен да докаже, че е изпълнил законовите си
задължения. Горното е само за пълнота на изложението, доколкото отговорността
на БТК ЕАД е ангажирана само за това, че не е описал рекламацията на
25.08.2014г. на потребителя А. Б. А., предявена в магазин 4810 в гр. Левски за мобилен апарат “Samsung Galaxy S2 Plus”. Последното е изложено в наказателно постановление № 2015-033463/21.04.2015г. (л.1, абзац последен) и
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН относно задължителните
реквизити на наказателното постановление – описание на нарушението, дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, законовите
разпоредби, който са нарушени. Относно доказателствата, потвърждаващи
нарушението, същите са описани и се съдържат в наказателното постановление -
ПИП № К-0172821/06.10.2014г. и АУАН 2014 №К-033463/20.10.2014г. Следователно, касационната жалба е
неоснователна и по отношение на възражението за съществени процесуални
нарушения.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/11.08.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 215 по описа на
Районен съд на гр. Левски за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.