Р Е Ш Е Н И Е

№ 574

16 Декември 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети декември 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 844/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация.

Административното дело е образувано по жалба на С.Т. ***/07.10.2015г. срещу изричен отказ на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Плевен – Окръжен прокурор – Плевен за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ във връзка с АД № 276/2014г. по описа на АС – Плевен. Отказът е обективиран в Постановление № 1027/15- 05.08.2015г. и в Постановление № 1027/15-20.08.2015г. на С. С. – Заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен.

Иска се отмяна на изричния отказ на Административния ръководител на Окръжна прокуратура – Плевен, като се твърди, че е „нищожен, необоснован, незаконосъобразен и недопустим”. Сочи се липса на компетентност, поради това, че е „отговарял човек с вътрешно убеждение на съдебен орган – прокурор, а не администратор”. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си като твърди, че не е бил канен да подпише искането си, а e призоваван с призовки със заплаха от наказателно преследване, от които не може да се разбере за какво е викан. Твърди, че повторно е подал подписано искане по ЗОДОИ, чрез Районен съд – Плевен, което е било препратено на прокуратурата, но въпреки това произнасяне липсва като преписката е била прекратена с прокурорско постановление.

Ответникът – Административен ръководител на Окръжна прокуратура – Окръжен прокурор на гр. Плевен, чрез прокурор А. изразява становище за недопустимост, а по същество – за неоснователност на жалбата. Относно недопустимостта на жалбата се позовава на влязло в сила Разпореждане №2699/04.09.2015г. на председателя на АС – Плевен по АД № 632/2015г. по описа на съда. Позовава се на мотивите в разпореждането, като счита, че спорът е бил вече разрешен със сила на присъдено нещо. Жалбоподателят многократно е бил канен да се яви в Окръжна прокуратура – Плевен, но не се е явил, за да подпише искането си по ЗОДОИ в какъвто смисъл са дадените указания във влязлото в сила Решение 364/03.07.2014г., постановено по АД № 276/2014г. по описа на АС – Плевен. Жалбоподателят не се е явил, не е подписал заявлението, напротив заявил е, че няма да го стори. Затова законосъобразно преписката по ЗОДОИ е била прекратена, съобразно указанията в съдебното решение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са налични две постановления на Заместник-окръжен прокурор – Плевен С. С. за прекратяване на преписка № 1027/2015г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура: Постановление от 05.08.2015г. и Постановление от 20.08.2015г. От мотивите и на двете става ясно, че в изпълнение на влязлото в сила Решение 364/03.07.2014г., постановено по АД № 276/2014г. по описа на АС – Плевен жалбоподателят многократно е бил призоваван да се яви в Окръжна прокуратура – Плевен, за да подпише искането си по ЗОДОИ за предоставяне на информация, формулирана в общо 17 точки, но не е бил намерен и не се явил в прокуратурата. Поради това преписката е била прекратена.

В постановлението е указано, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването пред Апелативна прокуратура – В.Търново. Видно от Постановление № 1003/2014 от 18.09.2015г. на Апелативен прокурор при АП – В.Търново жалбоподателят се е възползвал от тази възможност като е подал жалби на 04.09.2015г., 07.09.2015г. и 13.09.2015г. с искане за обявяване на постановленията за нищожни. АП – В.Търново е оставил без уважение жалбите като неоснователни. В мотивите си е посочил, че по отношение на непредоставянето на искана информация по ЗОДОИ, отказите в тази насока съгласно чл. 40 от закона подлежат на обжалване пред административните съдилища и не подлежат на контрол пред по-горестоящата прокуратура и затова в тази си част са недопустими.

Постановлението от 05.08.2015г. е било връчено с обратна разписка на 10.08.2015г. Постановлението от 20.08.2015г. е изпратено на жалбоподателя на 24.08.2015г. по електронна поща.

Съгласно чл. 140 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по съдебен ред по АПК се удължава на два месеца. В случая органът се е произнесъл с прокурорско постановление на осн. чл. 199 от НПК и е указал, че то подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура, но не е указал, че като акт по ЗОДОИ, какъвто е по същество може да се обжалва пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

Затова подадената на 07.10.2015г. жалба се явява депозирана в законния удължен двумесечен срок по чл. 140 ал.1 от АПК. Отделно от това в жалбата се обосновава искане за установяване нищожност на акта по ЗОДОИ, което на осн. чл.159 ал.5 от АПК е допустимо без ограничение във времето.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата, поради наличието на влязло в сила Разпореждане № 2699/04.09.2015г. на Председателя на АС – Плевен по АД № 632/2015г. по описа на съда. С него е оставено без уважение искането на С.Т. *** за налагане на наказание по реда на чл. 304 от АПК на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 364/03.07.2014г. на АС – Плевен, постановено по АД № 276/2014г. Производството по чл. 304 от АПК, макар и да има връзка и да се основава на едни и същи правно релевантни факти, не е идентично с настоящия спор, а мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. Налице е и константна съдебна практика, че в производствата по чл. 304 от АПК подалите искането лица нямат качеството на страна и затова нямат право да обжалват разпореждането, с което не е било уважено искането им за налагане на глоба на виновното длъжностно лице. По тази причина разпореждането няма характер на правораздавателен акт, разрешаващ със сила на присъдено нещо правен спор между страните, съставляващ процесуална пречка за сезиране на съда със същото искане.

По изложените съображения жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С влязло в сила Решение № 364/03.07.2014г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 276/2014г. по описа на съда е отменено писмо № 00455/2014г. от 21.02.2014г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014г., подадено от С.Т. *** и делото е върнато като преписка на Окръжния прокурор на ОП – Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Съдът е указал, че при новото произнасяне органът следва да предостави 3-дневен срок за подписване на заявлението и отстраняване на останалите недостатъци в него, след което да се произнесе с решение за предоставяне на исканата информация, а по въпросите, по които няма информация – да препрати искането на органа, който разполага с нея – ВСС. Ако по определени въпроси няма информация и не е известен органът, в който тя се намира, това следва да бъде посочено изрично. В мотивите е указано също, че ако в тридневния срок заявлението не бъде подписано и не се отстранят другите недостатъци в него, органът следва да прекрати производството по заявлението. Решението е оставено в сила с Решение № 6898/10.06.2015г. на ВАС, постановено по адм.д. № 12376/2014г. по описа на съда. Заверен препис от решението е получен от Окръжна прокуратура – Плевен на 17.06.2015г.

След 10.06.2015г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, до Т. многократно са били изпращани призовки по образец по НПК за явяване в качеството на свидетел, на жалбоподател по преписка № 1027/2015г. и по преписка № 455/2014г. за подписване на искова молба, уточняване на исканията, съответно на 26.06.2015г., 09.07.2015г. и 03.08.2015г. Последно с писмо изх. № 02061/13.08.2015г., изпратено по електронна поща на 13.08.2015г. Т. е уведомен , че във връзка с АД№ 632/2015г. и в изпълнение на Решение № 364/23.07.2014г. на Административен съд – Плевен, следва в 3-дневен срок от получаване на писмото да се яви в Окръжна прокуратура – Плевен, за да подпише молбата си за получаване на информация по ЗДОИ, както и да конкретизира част от исканията си, в противен случай - производството по заявлението ще бъде прекратено.

По делото, в цялата приложена преписка № 1027/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен липсват каквито и да е данни и не е налично подписано от жалбоподателя заявление по ЗОДОИ общо по 17 точки от дата 25.01.2013г. или подписано саморъчно потвърждение на така подаденото заявление.

Въпреки дадените по настоящото дело изрични указания до жалбоподателя, че следва да докаже, че са били налице условията за издаване на решение по ЗОДОИ за достъп до исканата обществена информация, а именно, че след влизане в сила на съдебното решение се е явил в Окръжна прокуратура – Плевен и е подписал подаденото по електронна поща заявление от 25.01.2013г. за достъп до обществена информация, жалбоподателят не представя доказателства за това обстоятелство. Вместо това представя разпечатано и подписано от него ново заявление, без входящ регистрационен номер и затова не може да се установи да е било подавано такова. Нещо повече, жалбоподателят не твърди, че се е явил в окръжна прокуратура и е подписал или подал ново саморъчно подписано от него заявление, след влизане в сила на съдебното решение или след получаване на призовките от 26.06.2015г., 09.07.2015г. и 03.08.2015г. и последното писмо от 13.08.2015г. В същото време е подавал многократни жалби, сигнали, молби и други от електронния си адрес, неподписани с електронен подпис и неподписани саморъчно, в които недвусмислено заявява, че няма да се яви в прокуратурата, включително и след получаване на последното писмо от 13.08.2015г., в което ясно е било указано по какъв повод е викан, в какъв срок да се яви и какви действия следва да извърши, указани се последиците при неизпълнението. Заявлението за достъп до обществена информация е било нередовно – неподписано и неконкретизирано, поради което след като е дал 3-дневен срок за изправяне на нередовностите, органът законосъобразно е прекратил производството, а не е формиран изричен отказ, както сочи жалбоподателят.

При това положение за ответника не е възникнало задължение за произнасяне по същество по подаденото искане за достъп до обществена информация по ЗОДОИ и не е постановен изричен отказ.

Като е постановил прекратяване на производството по преписка № 1027/2015г., ответникът е действал съобразно указанията, дадени в съдебното решение и мотивите на ВАС относно приложението на закона. Изискванията за форма на заявлението са посочени в разпоредбата на чл. 25 от ЗОДОИ, като чл. 24 ал.2 от действащата редакция на текста изрично предвижда, че подадените по електронна поща искания също се считат за писмени. В разпоредбата липсва изрично задължение за подателя на искането да го подпише, но такова задължение е налице по силата на чл. 29 ал.2 изр. първо, предл. последно от АПК. Съгласно чл. 30 ал.1 и ал.2 от АПК, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Необходимостта от подписване на искането е свързана с удостоверяване на неговата автентичност от подателя, която може да се провери при необходимост впоследствие. Липсва указание от органа, кои останали изисквания на закона не удовлетворява заявлението, но предвид наличието на подробни мотиви в тази насока в съдебното решение, следва да се приеме, че жалбоподателят е следвало да съобрази мотивите като уточни допълнително искането си. Следва да се отбележи, че след влизане в сила на съдебното решение жалбоподателят е имал възможност и без нарочни указания или призоваване от органа, да се яви по своя воля в Окръжна – прокуратура – Плевен, за да подпише и конкретизира подаденото искане или да подаде повторно същото с допълнения, подписано от него. Няма пречка да стори това и по пощата срещу обратна разписка, с която да удостовери получаването на писмото от адресата – административния ръководител на Окръжна прокуратура – Плевен.

Със Заповед № 168/30.04.2015г. на Апелативен прокурор и административен ръководител на Апелативна прокуратура – В. Търново за изпълняващ длъжността административен ръководител – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен е определен заместник окръжния прокурор на Окръжна прокуратура Плевен – С. С..

И двете постановления – от 05.08.2015г. и от 20.08.2015г. за прекратяване на производството по заявлението на С.Т.Т. за достъп до обществена информация общо в 17 точки по образувана преписка № 1027/2015г. са постановени от С. С. в качеството му на Зам. Окръжен прокурор при ОП – Плевен и в изпълнение на указанията в решение по АД № 276/2014г., че Т. следва да подпише подаденото заявление, като в случай, че не стори това същото да се остави без разглеждане.

От цялото съдържание на постановленията, независимо от някои фактически и правни неточности, включително относно формата и правното основание на акта (прокурорско постановление по чл. 199 от НПК) може да се приеме, че прокурор С. се е произнесъл в качеството си на изпълняващ длъжността Административен ръководител – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, които функции са му били възложени в качеството на заместник-административен ръководител. В този смисъл произнасянето е извършено от съответния компетентен орган по чл. 3 ал.1 от ЗОДОИ. Произнасянето е писмено и мотивирано, поради което фактът, че органът се е произнесъл с постановление, а не с писмо, както се следва в случай, когато искането се оставя без разглеждане по същество и преписката се прекратява, не се е отразило на валидността на акта и не води до неговата нищожност. Същият е годен да породи целените правни последици.

Издадените две постановления от 05.08.2015г. и 20.08.2015г. са валидни и законосъобразни административни актове, постановени по заявлението на С.Т.Т. от 25.01.2013г. за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, подадено по електронен път до Административен ръководител на ОП-Плевен. Поради това жалбата с искане за обявяване на тяхната нищожност е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т. ***/07.10.2015г. срещу изричен отказ на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Плевен – Окръжен прокурор – Плевен за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ във връзка с АД № 276/2014г. по описа на АС – Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: