Р E
Ш Е Н И Е
№ 500
гр.Плевен, 11 Ноември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 843 по описа за 2015г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 81 от 01.08.2015г., постановено по НАХД № 107 по описа за 2015г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление № 852 от 27.03.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски
район, с център Плевен, с което на основание чл. 200 ал.1 т.38 във връзка с
чл.141 ал.1 от Закона за водите на „Алта-
Срещу решението е подадена касационна жалба от Басейнова
дирекция „Дунавски район” гр. Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният
акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и противоречие с доказателствата
по делото. Твърди се, че Районен съд Червен бряг се е позовал на разпоредбата
на чл. 141, ал. 1 от Закона за водите в редакцията й от 31.07.2015г., като с
изменението на Закона за водите в ДВ бр. 58 от 2015г. текстът на сочената
разпоредба придобива вида, който е цитиран от съда в постановеното решение, а
две от хипотезите на чл.141 ал.1 – точки 2 и 3 влизат в сила от 1.01.2016 г. В
тази връзка касатора сочи, че извършеното нарушение се квалифицира като такова
към момента на установяването му – 29.01.2015г., когато сочената разпоредба е
изглеждала по различен начин. Счита, че
районният съд е следвало да съобрази измененията на закона към момента на
издаване на АУАН и НП и към момента на постановяване на съдебния акт и като не
е сторил това е постановил решението, което не е съобразено с материалния
закон. На следващо място се изразява несъгласие с извода на районния съд, че
наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. В тази връзка се
сочи, че ако представените по делото доказателства не са били достатъчни на
съда, последният е следвало да изиска и други такива, и като не е сторил това е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора,
съдът неправилно е приел, че в наказателното постановление не е посочено
мястото на извършване на нарушението, като се счита за безспорно установено от
доказателствата по делото, че това е язовир „Рупци” (Водна). Твърди се, че в
наказателното постановление е описано мястото на нарушението и нарушителя,
както и правилно е квалифицирано деянието, съобразно действащите към момента на
съставяне на АУАН разпоредби на ЗВ. На последно място се счита, че съдебният
акт е нищожен, тъй като е постановен на 01.08.2015г., който ден – събота е
неработен. В заключение се моли за отмяна на решението, алтернативно делото да
бъде върнато за ново разглеждани поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
По касационната жалба е получен писмен отговор от
“АЛТА-2013” ЕООД, чрез адв. М. от ПлАК, в който се излагат съображения за
правилност на решението, като се поддържа становището, че дружеството не е
извършило вмененото му нарушение.
В съдебно заседание касаторът Басейнова дирекция
„Дунавски район” Плевен се представлява от юрисконсулт Ц. Х. с надлежно пълномощно,
която поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде
отменено по съображения изложени в последната.
В съдебно заседание ответникът представлява от адв.М.,
който счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно и правилно е отменено
издаденото наказателно постановление по съображения, подробно изложени в
писмената защита, представена пред Районен съд – Червен бряг и в отговора по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.12.2014г. на обект – язовир „Рупци“ (Водна)
е извършена проверка на място от експерти на БДУВДР с център Плевен, която
констатирала техническа неизправност на концесионния обект с изрично посочени 6
нарушения. Констатациите на
контролните органи, от проверката са обективирани в Констативен протокол №
1-ВМ-25/13.12.14 г. Административно-наказателното производство против дружеството
– жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 920/29.01.2015г. за допуснато
нарушение по Закона за водите, като констатираното е квалифицирано като
нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал.1 от Закона за водите, а именно
неизпълнение на задълженията, както следва: 1. язовирната стена е със силно занижена
кота в средния участък, над основния изпускател, което я прави неизправна; 2.
въздушния откос на стената е с наличие на следи на преливане и ерозионни
процеси и разрушения на язовирната стена в зоната на основния изпускател; 3.
водния откос е с нарушена броня – значителни свличания и слягания; 4. основния
изпускател е с компрометирани шахти на входа и изхода и е неизправен; 5.
преливникът е с прокопана траншея, като в момента на проверката са протичали
водни количества през него, но извършеното прокопаване на подобрява
проводимостта му, което го прави неизправен;6. речното корито до 500 м. след
язовирната стена е обрасло с храстовидна и дървесна растителност. Въз основа на
акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
От
правна страна съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
нарушаване на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 пр.3, т.6 и т.7 от ЗАНН, чл.18 и
чл.53 от ЗАНН. Съдът е посочил, че по делото не е доказана компетентността на
наказващия орган, че в АУАН и НП липсва посочване на мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и конкретна
нарушена разпоредба от чл.141, ал.1 от Закона за водите, доколкото същата
съдържала пет точки. Съдът е посочил още, че в АУАН и НП са отразени шест
отделни нарушения, които обаче са санкционирани с едно наказание в разрез с
правилата по чл. 18 от ЗАНН. Воден от горните мотиви районният съд е отменил
обжалваното НП само на процесуално основание, без да излага мотиви по
съществото на спора.
Административен съд Плевен в настоящият
състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, противно на твърденията
за нищожност в касационната жалба. Нищожно е решение, което не отговаря на
изискванията за валидност - постановено от незаконен състав. В случая, обаче Районен
съд Червен бряг е териториално (местно), материално и родово компетентен съд да разгледа и реши спора по правилата на
чл. 59 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено на територията на същият съд.
Решението на районния съд, обаче, е неправилно.
С изменението на Закона за водите ДВ, бр. 58/2015г.
от 31.07.2015г. се изменят разпоредбите на чл. 141, ал. 1 и чл. 200, ал. 1, т.
38 от с.з, като т.2 и т.3 от ал.1 на чл.141 и санкционната норма влизат в сила
от 01.01.2016г. Съгласно старата редакция на чл. 141, ал. 1 от ЗВ, действала
към момента на установяване на нарушението и налагане на наказанието, задължението
за поддръжка в техническа изправност на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на
язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища
е било на собствениците и ползвателите на същите. След редакцията на чл. 141,
ал. 1 от ЗВ ДВ, бр. 58/2015г. задължени субекти
остават единствено собствениците на същите системи и съоръжения. Следователно,
наказателноотговорни лица по чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ в редакцията от 31.07.2015г.,
в сила от 01.01.2016г., са единствено собствениците на обектите по чл. 141, ал.
1 от ЗВ. До този момент и към датата на издаване на обжалваното наказателно
постановление е действала нормата на чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ в старата редакция,
съгласно която се налага имуществена санкция в размер от 500лв. до 2000лв. на всяко
юридическо лице за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение
на задължения по този закон, каквото задължение е и това по чл.141 ал.1 от ЗВ в
редакцията преди изменението от 31.07.2015г. Ето защо районният съд неправилно
е приложил новите разпоредби към процесния случай – проверката е извършена на
13.12.2014г., АУАН е съставен на 29.01.2015г., а НП е издадено на 27.03.2015г.
Настоящият състав не се споделя и изводите на районния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушаване на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 пр.3, т.6 и т.7 от
ЗАНН. Както акта, така и обжалваното наказателно постановление съдържат
всички задължителни по см. на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, вкл. и място
на нарушението. Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължение да поддържа
в изправност обект по чл. 141 ал.1 от ЗВ, в редакцията преди ДВ бр-58/2015г., и
като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на
дължимите действия (бездействие). Предвид последното, в АУАН и НП са посочени
дата и място на нарушението, нарушителя (задълженото лице), извършеното
нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Относно недоказаната
компетентност на наказващия орган, същото представлява пропуск на районния съд
да изпълни задължение си по чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1 от НПК да
установи релевантните за делото факти и обстоятелства, което не представлява в
конкретния случай самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като са били
налице достатъчно данни, че органът издал НП разполага със съответните
правомощия. В подкрепа на последното е и представеното пред касационната
инстанция доказателство установяващо компетентността на
административно-наказаващия орган към датата на издаване на постановлението.
Тъй като районният съд не е изложил мотиви по
съществените въпроси, а именно извършено ли е нарушение, виновно ли е извършено
и кой е нарушителят, следва делото да се върне за ново разглеждане от същия съд
и произнасяне по същество по жалбата на „АЛТА-2013” ЕООД с.Рупци.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 81 от 01.08.2015 г., постановено по
НАХД № 107 по описа за 2015г. на Районен съд – Червен
бряг, с което е отменено Наказателно постановление № 852 от 27.03.2015 г. на
Директора на Басейнова дирекция за
управление на водите в Дунавски район, с център Плевен.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Червен бряг за ново
разглеждане при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.