ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1637

гр.Плевен, 04.12.2015г.

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

Като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №832/2014г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение №4962 от 14.10.2014г. е прекратено производството по адм.дело №2710/2014г. по описа на АССГ и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Плевен.

Съгласно определението на АССГ, делото пред него е било образувано по изпратена по подсъдност от СГС искова молба от Ж.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Белене, като с последната са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация и се претендира да бъде осъден ответника-ГДИН да преустанови нарушението, изразяващо се в проява на дискриминационно отношение спрямо ищеца и да се въздържи в бъдеще от такива нарушения. Сочи се в определението, че ищецът твърди в исковата молба, че за периода м.08.2011г.-10.10.2011г. ответникът извършил нарушение, като не е предоставил на ищеца условия за спорт в Затвора-Белене. Съдията-докладчик е счел, че делото е подсъдно на Административен съд Плевен в съответствие с нормите на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. и чл.7 от ЗОДОВ и е изпратил същото по компетентност на Административен съд-Плевен.

В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №832/2014г. по описа на съда. При изпращане на адм.дело №2710/2014г. по описа на АССГ към него не са приложени гр.д. №9665/2013г. на СГС и гр.д. №43760/2011г. на СРС, поради което в изпълнение на разпореждане на съдията-докладчик е изискано от АССГ да изпратят посочените дела. След проведена във времето кореспонденция с АССГ, СРС и СГС се установява, че гр.д.№9665/2013г. се намира във ВКС по жалба на Ж.Г. от 16.09.2014г., където е образувано гр.д.№5535/2014г. по описа на съда, производството по което е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д.№2/2014г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. С определение от 06.10.2015г. по гр.д.№5535/2014г. състав на ВКС не допуска касационно обжалване на въззивното решение от 17.02.2014г. по в.гр.д.№9665/2013г. на СГС, като определението е окончателно. Делата са били върнати на СГС и след дълга кореспонденция едва на 02.12.2015г. гр.д. №9665/2013г. на СГС и гр.д. №43760/2011г. на СРС са изпратени в Административен съд-Плевен.

Административен съд-Плевен, като се запозна с описаните в исковата молба факти и обстоятелства и съобрази закона, намира, че административното дело не му е подсъдно по следните съображения:

Първоначално исковата молба на Ж.Г. е подадена в СРС, като същата е с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация, насочена е срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София и е с цена на иска 25000лв. В исковата молба се претендира да бъде установено, че по отношение на ищеца е осъществена дискриминация, изразяваща се в нарушение на равенството в третирането на л.св.Г. по признак „лично положение”-изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора Белене, представляващо непредоставяне на условия за спорт (спортни съоръжения и уреди), които да са еднакви с условия за същото, предоставени на осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказание в други затвори в страната; ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 25000лв. за периода от 05.03.2010г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва.

С решение от 23.07.2012г. по гр.д.№43769/2011г. СРС е признал за установено дискриминационно третиране на ищеца по признак „лично отношение” ”-изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора Белене, представляващо непредоставяне на условия за спорт (спортни съоръжения и уреди), които да са еднакви с условия за същото, предоставени на осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказание в други затвори в страната; осъдил е ответника да преустанови нарушението и да се въздържи за в бъдеще от по-нататъшно такова нарушение, а по отношение на искането по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение в размер на 25000лв. е прекратил производството в тази част като недопустимо и е изпратил делото по иска по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. на АССГ. Решението в прекратителната част е влязло в сила на 19.03.2013г., видно от самото отбелязване върху решението. По въззивна жалба от ГД”ИН”-София с решение от 17.02.2014г. по в.гр.д.№9665/2013г. СГС е обезсилил решението на СРС в обжалваната част, с която е признато, че ответникът е извършил нарушение като не е предоставил на ищеца условия за спорт в Затвора Белене и е осъден да преустанови това нарушение и да се въздържи в бъдеще от повторното му извършване, и е изпратил по компетентност делото на АССГ. Последният е изпратил в Административен съд-Плевен предявените от Ж.Г. обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, където е образувано настоящето производство.

В контекста на горното от фактическа страна, настоящият състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и с него се търси установяване на извършено нарушение на ЗЗДискр. от страна на органи и длъжностни лица от Затвора-Белене, както и преустановяване на нарушението и въздържане в бъдеще от повторното му извършване, т.е. следва да се установи само факта на нарушението по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. и при неговото установяване да се осъди ответника да го преустанови. Искът, който е изпратен по подсъдност от АССГ на Административен съд-Плевен, в конкретния случай не е съединен с иск за обезщетение за вреди по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. Ето защо местната подсъдност се определя не по правилата на чл.7 от ЗОДОВ, както е приел Административен съд София-град, а по правилата на чл.105 от ГПК във връзка с чл.75 от ЗЗДискр, а именно искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Исковата молба на л.св.Г. е подадена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” с адрес гр.София, поради което спорът е местно подсъден на Административен съд София-град. В този смисъл определение от 26.05.2015г. по адм.дело №4222/2015г. на ВАС и определение от 29.09.2015г. по адм.дело №10277/2015г. на ВАС. Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че делото не му е подсъдно и следва да бъде повдигнат спор за подсъдност с Административен съд София-град.

Водим от горното и на основание чл.135 ал.5 вр с чл.135 ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №832/2014г по описа на Административен съд-Плевен.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Административен съд София-град относно съда, компетентен да разгледа подадената искова молба от л.св.Ж.Г.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора административен съд.

Определението не подлежи на оспорване.

Препис да се изпрати на л.св.Ж.Г. ***.

СЪДИЯ: