Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
гр.Плевен, 2 Декември
2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря А.Х. и в присъствието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 824
по описа за 2015г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 ал.1 и ал.6 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет.)
Производството по делото е образувано по жалба от К.Г.Н.
*** срещу Заповед №ДСПСП-11-255 от 06.08.2015г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Долна Митрополия, с която на основание чл.27 ал.1 вр.
с чл.4 ал.1 т.2 и чл.5 ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.25 ал.1 т.3 от
Закона за закрила на детето е наредено настаняване на детето И. И. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и родители: майка К.Н.
и баща И.Г., в семейството на Т.Г.Н. и М.Е.Д.,***.
В жалбата не са наведени основания за
незаконосъобразност на заповедта, а се излагат житейски доводи. Твърди се, че
децата И. и Г. не са
лишавани от нищо. Разказва се за начина им на живот. В заключение се сочи, че
не следва да се поощрява несправедливостта. Изразява се желание децата да са в
отлично физическо и психическо състояние и да не забравят кой ги е отгледал. В
заключение се моли децата да не бъдат наказвани и отделяни от родната им майка.
От ответника по делото-Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Долна Митрополия е депозиран писмен отговор по жалбата, като се
излагат подробни доводи за неоснователност на същата.
От заинтересованите
страни Т.Н., М.Д. и И.Г. не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание
оспорващата се явява лично и моли жалбата да бъде уважена. Счита, че детето й е
променено. Прави искане да й бъде върнато.
Ответникът в съдебно
заседание се представлява лично от Директора на Д”СП”-Долна Митрополия –
В. А., която счита жалбата за неоснователна. Излага твърдения за
законосъобразно издадена заповед, в интерес на детето, като мярката съответства
на потребностите към момента на непълнолетната И. Г..
Заинтересованата
страна Т.Н. в съдебно заседание се явява лично
и счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованата
страна М.Д. в съдебно заседание се явява лично и счита жалбата за
неоснователна.
Заинтересованата
страна И.Г. се явява лично и моли жалбата да не бъде уважавана.
Представителя на
Окръжна прокуратура-Плевен, конституирана на основание чл.16 ал.1 т.3 от АПК
като страна в процеса, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че е налице решение на Районен съд-Плевен за постоянно настаняване на детето,
което не е обжалвано, по думите на оспорващата, поради изтекъл срок.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл.27 ал.1 от
ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето, като актовете се издават и обжалват по реда на АПК
(ал.6), т.е. 14-дневен срок от деня на съобщаване. Нормата на чл.98 ал.2 от АПК
регламентира, че ако жалбата е отхвърлена от горестоящия административен орган,
на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, в 14-дневен
срок от съобщаването (чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК). Заповед
№ДСПСП-11-255/06.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Долна Митрополия е връчена на оспорващата К.Н. на 17.08.2015г.,
видно от приложено на л.33 от делото известие за доставяне, а жалбата до
Директора на РД”СП”-Плевен е подадена чрез административния орган на
25.08.2015г. (л.41) и отхвърлена с
Решение №94КК-0005-0027/15.09.2015г. на Директора на РД”Социално
подпомагане”-Плевен (л.43-44). Последното е получено в Д”СП”-Долна Митрополия
на 18.09.2015г. (л.42). Жалбата срещу Заповед №ДСПСП-11-255/06.08.2015г.
(актът, подлежащ на оспорване пред съда по арг. от чл.98 ал.2 от АПК) е
подадена на 30.09.2015г. в Административен съд-Плевен. Ето защо, жалбата е
допустима, като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че родители на
непълнолетната И. И. Г., родена на ***г., са К.Г. Г. и И.В.Г.. С решение №737/25.11.2003г. по гр.дело
№1401/2003г. по описа на Районен съд-Плевен е прекратен с развод гражданския
брак между И.В.Г. и К.Г. Г., която след развода
възстановява предбрачното си фамилно име Н.. С това решение родителските права
върху децата Г. и И. са
предоставени за упражняване на майката К.Н..
На 10.07.2015г. в
Д”Социално подпомагане”-Долна Митрополия е постъпил анонимен сигнал
рег.№ЗД-92-0231/10.07.2015г., в който се твърди, че децата Г. И. Г. и И. И. Г. са подложени на системен психически тормоз
от страна на майка им К.Н.. Твърди се още, че вероятно майката има здравословен
проблем, който не осъзнава и не желае лечение. Моли се да се помогне на децата.
Във връзка със сигнала
е извършено проучване от органите на Д”СП”-Долна Митрополия дали от бабата на
децата са подавани сигнали в РПУ-Долна Митрополия срещу майка им-К.Н., като е
установено, че такива не са подавани (л.30-31).
Със собственоръчно
написана декларация вх.№ЗД-94ГГ-0007/05.08.2015г. (л.72) от децата Г. Г. и И. Г. е декларирано
желанието да им бъде осигурено от отдел „Закрила на детето” защита и спокойна
семейна среда за отглеждане.
По делото са приложени
и два броя декларации за даване на съгласие по чл.24 ал.3 от ЗЗДет. от Т.Г.Н. и
от М.Е.Д. с дата 03.08.2015г.(л.22-23), с които лицата изразяват съгласие за
настаняване в семейството им на детето И. И. Г., което съгласие е дадено в
присъствието на социален работник.
Във връзка с горното е
изготвен Социален доклад от 06.08.2015г. относно предприемане мярка за закрила
„Настаняване в семейна среда на роднина по майчина линия по реда и условията на
чл.27 ал.1 от ЗЗДет.” (л.35-38). В социалния доклад са описани битовите
потребности на непълнолетното дете И.;
нейното физическо и психическо развитие; семейни и социални отношения; описан е
съвместния начин на живот с майката К., бабата и дядото по майчина линия;
приятелският кръг на детето; кризите в семейството и начина им на преодоляване;
описан е начина на живот на роднините по майчина линия, като е посочено, че
роднините по бащина линия не участват в живота на момичето. В заключение в
доклада е направен извод, че се касае за дете в риск по смисъла на ЗЗДет.,
което е заявило категорично, че не се чувства спокойно в дома си поради
поведението на своята майка, която освен вербална често използва и физическа
сила, и не осъзнава че не изпълнява ефективно родителските си права и
задължения. Посочено е, че от извършеното проучване е установено, че роднините
по майчина линия Т.Н. и М.Д. категорично заявяват желание и готовност да поемат
ангажимента по отглеждането и възпитанието на непълнолетната И.. Във връзка с констатираното е дадена препоръка да
бъде продължена работата с детето и спазвайки висшите интереси на същото спрямо
него да бъде предприета мярка за закрила „Настаняване в семейството на Т.Н. и М.Д.
за срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако учи-до завършване на
средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, до произнасяне на съда
с решение по чл.28 от ЗЗДет.”
Дадено е и становище от
Директора на Д”СП”-Долна Митрополия относно годността на семейството на Т.Н. и М.Д.
за отглеждане на непълнолетната И. в
тяхната семейна среда и е прието, че последното е изцяло в интерес на детето.
Процедурата е финализирана с издаването на Заповед
№ДСПСП-11-255/06.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна
Митрополия, с която е наредено настаняване на детето И. И. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в семейството на Т.Г.Н. и М.Е.Д.,*** (л.32). За да
обоснове този резултат административният орган се е позовал на данните за
положението на детето, изнесени в социалния доклад и обстоятелството, че
непълнолетното е дете в риск.
Заповедта е обжалвана по административен ред пред
Директора на РД”Социално подпомагане”-Плевен, който с Решение
№94КК-0005-0027/15.09.2015г. е отхвърлил същата като неоснователна (л.43-44).
По арг. от чл.98 ал.2 от АПК предмет на настоящето
производство е именно Заповед ДСПСП-11-255/06.08.2015г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия.
От фактическа страна по делото е установено още, че по
молба от Д”СП”-Долна Митрополия до Районен съд-Плевен с правно основание чл.27
ал.1 и чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет. (л.40, л.46-48) е образувано гр.дело
№4178/2015г. по описа на съда, по което е постановено решение от 23.09.2015г.,
с което непълнолетното дете И. Г. се настанява за отглеждане и възпитание в
семейството на нейните близки-Т.Н. и М.Д., с настоящ адрес ***, за срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи-до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст. Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Плевен, като в изпълнение на определение на съда ответната
страна посочва, че нямат данни дали е обжалвано.
В изпълнение на нормата на чл.15 ал.1 от ЗЗДет. в
съдебно заседание при закрити врата е проведено изслушване на непълнолетната И.
Г. в присъствието на социален работник Е. Й.. Детето категорично заявява, че желае да остане при
вуйчо си Т., където се чувства спокойна и сигурна, и са й осигурени
необходимите условия за живот. Заявява още, че не иска да прекъсва връзката с
майка си, иска да се вижда с нея, но отдалеко е по-спокойно.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по чл.27 ал.1 от ЗЗДет. в кръга на неговите
правомощия и съобразно настоящия адрес на детето.
Издадена е в
предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59
ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания, които осъществяват
фактическия състав на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет. В заповедта ответникът
се е позовал на установеното от социален работник положение на детето, поради
което съдът намира, че административният орган се позовава и на всички факти,
обстоятелства и доказателства установени и посочени в изготвения социален
доклад. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че
мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ,
съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ.
При издаване на заповедта
са спазени административно-производствените правила и не е налице противоречие
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1 ал.2 от
ЗЗДет. държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички
сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния
статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на
всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода
на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при
осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето
следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия,
отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на
детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими
за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни
и административни мерки. Именно в изпълнение на тези си функции компетентните
институции, следва да съобразяват всички обстоятелства свързани с житейският
опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия,
необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място съществуването на
причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното
развитие на детето.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
намира, че непълнолетната И. Г. е дете в риск по смисъла на §1 т.11 б.”а” предл.
последно и б.”в” от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на
нейното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие,
както и е останала без адекватна родителска грижа от страна на майката, на която
с решението за развод са предоставени родителските права.
Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗдет, настаняването на
дете в семейство на роднини или близки се извършва от съда, като до неговото
произнасяне Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със
заповед на директора (чл.27 ал.1 от ЗЗДет.). Съгласно чл.12 и при спазване на
разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗЗДет. е осигурено правото на непълнолетното дете
да изрази своето мнение, което е обективирано и в собственоръчно написана
декларация, приложена по делото. При настаняване в семейство на роднини или
близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се
проучва неговата годност, като съгласието на приемащото лице се изразява с
декларация по образец (ал. 3 на чл.27), каквото съгласие е налице от страна на Т.Н.
и М.Д. (л.22-23). Извършено е и проучване на семейството, което се установява
от доказателствата по делото и административното производство е приключило с
издаване на процесната заповед за временно настаняване на непълнолетното дете И.
Г. в семейството на Т.Н. (вуйчо по майчина линия) и М.Д.-съжителстваща на
семейни начала с Т.Н..
При изясняване на фактите по делото съдът счита, че освен
всички приобщени доказателства, вкл. изготвения социален доклад, най-голяма
яснота внасят дадените от непълнолетното дете И.
сведения. Последното е на възраст, която му позволява да формира собствено
мнение. Детето категорично изразява желание да остане да живее в семейната
среда на неговите близки по майчина линия-вуйчо Т.Н. и неговата съжителстваща М.Д..
Сочи, че там се чувства спокойна и осигурена, изслушана и подкрепяна. Заявява,
че има изградена силна доверителна връзка с вуйчо си, който винаги е оказвал
морална, а в не редки случаи, и финансова подкрепа. Заявява още, че обича майка
си и не желае да прекъсва връзката с нея, но нейното отношение влияе негативно
върху психо-емоционалното й развитие, тъй като семейната й среда е изпълнена с
постоянни конфликти и проявена незаинтересованост. Споделеното от детето
кореспондира с установеното в изготвения социален доклад.
С оглед непротиворечивите доказателства, че К.Н. не
изпълнява ефективно родителските си права и задължения спрямо непълнолетното си
дете И., както и обстоятелството, че същата не
осъзнава, че поведението й влияе негативно върху цялостното състояние на дъщеря
й, и че е в невъзможност да задоволи нейните психо-емоционални и социални потребности
предвид рисковата възраст, в която се намира детето, съдът счита, че е
изпълнена хипотезата на чл.25 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДет.
В контекста на
изложеното по-горе и при установеното от фактическа страна, съдът счита, че
правилно административният орган е направил преценка на всички значими за
израстването и възпитанието на едно дете факти и обстоятелства и невъзможността
оспорващата К.Н. да ги предостави на детето си, поради което правилно и в негов най-добър интерес непълнолетното
дете И. Г. е временно настанено в семейството на роднини Т.Н. и М.Д. до
произнасяне с решение на компетентния районен съд. От правна страна от
съществено значение е обстоятелството, че оспорената заповед е издадена по реда
на чл.27 от ЗЗДет. за временно настаняване в семейство на роднини и действието й
е ограничено до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. В разглеждания
случай с решение от 23.09.2015г. на Районен съд-Плевен по гр.д.4178/2015г., на
основание чл.28 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от ЗЗДет., е постановено
настаняване на непълнолетната И. Г. за отглеждане и възпитание в семейството на
нейните близки - Т.Н. и М.Д., за срок до навършване на пълнолетие от детето, а
ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст. Това решение, независимо че може да бъде оспорено пред ОС-Плевен,
подлежи на незабавно изпълнение (чл.28 ал.4).
Съдът счита още, че процесната заповед съответства и с
целта на закона-да се охраняват интересите на непълнолетното дете И. Г., което
е абсолютно необходимо с оглед възрастта, в която се намира детето.
Мотивиран от горното, съдът намира, че оспорената
заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия е
издадена при съобразяване с фактите и правилно прилагане на закона, поради
което жалбата на К.Н. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Н. *** срещу Заповед
№ДСПСП-11-255 от 06.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Долна Митрополия.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: