Р E Ш Е Н И Е

№ 501

гр.Плевен, 11 Ноември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 820 по описа за 2015г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 59 от 07.08.2015г., постановено по НАХД № 124 по описа за 2015г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 9 от 23.03.2015г. на началника на Митница – гр. Свищов, с което на Е.В.С. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 3489.14 лв., като е постановено и отнемане в полза на държавата на 327.5 литра ракия с различно алкохолно съдържание, за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Е.В.С., чрез адв. И.М., в която са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че районен съд-Левски е игнорирал възражението в жалбата, че наказващият орган е определил погрешно размера на наложеното наказание, като е ползвал акцизната ставка определена в чл.31 ал.1 т.5, а не тази в чл.31 ал.1 т.6 от ЗАДС, съгласно която разпоредба акцизната ставка за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране е 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. В тази връзка се твърди, че по безспорен начин е установено, че предметът на нарушението е етилов алкохол (ракия), който е бил дестилиран в инсталацията за дестилиране в дома, който обитава нарушителя, която по същество е специализиран малък обект за дестилиране. Сочи се, че след извършената проверка и съставянето на АУАН инсталацията е регистрирана в Митница – Свищов, като регистриран СМОД. За несъстоятелен се счита аргумента на представителя на Митница Свищов, че за да се счита за СМОД обекта трябва да бъде първо регистриран. В заключение се моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът Е.В.С. се явява лично и с адв. М., който поддържа жалбата на заявените основания. Излага подробни съображения за естеството на обекта и за това, че същият е специализиран малък обект за дестилация по см. на чл.31 ал.1 т.6 във вр. с чл.4 т.8 от ЗАДС. Счита, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че акцизната ставка следва да бъде определена по общата правна норма на чл. 31 ал.1 т.5 от ЗАДС. По същество моли за отмяна на решението и наложеното наказание.

В съдебно заседание ответникът – Митница Свищов не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е неправилно, а жалбата е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.10.2014г. от служители на Митница – Свищов със съдействието на органите при РУМВР – Левски е извършена проверка на частен имот – къща, находяща се в с.Трънчовица, обитавана от Е.С.. При извършения оглед от външната страна на къщата е установен улей за отвеждане на джиброви отпадъци. Проверяващите са допуснати до имота от С. и при извършения оглед в обособена селскостопанска постройка установили инсталация за дестилиране на етилов алкохол (казан за ракия) с обем 200 литра. С. заявил, че казанът е негов и не е регистриран съгласно изискванията на акцизното законодателство. В хода на проверката са установени и наличие на алкохол и  алкохолни напитки. При поискване от проверяваното лице на данъчен документ, удостоверяващ плащането, изчисляването или обезпечаването на акциза за откритата течност с мирис на алкохол, такъв не е представен. В момента на проверката С. заявил, че откритата течност с мирис на алкохол в обитавания от него имот е негова и е варена посредством казана, изграден в двора на имота, но е отказал да изложи това в писмени обяснения, като заявил, че ще го стори на по-късен етап. На 29.10.2014г. С. се явил в ТМУ Свищов, където дал писмени обяснения, според които откритата при проверката на 24.10.14г. ракия била наследена от неговия дядо и е за лична консумация. В хода на контролните действия е установено, че количеството на течността е 327.5 литра. С оглед установяване и идентифициране вида на количеството течност, дали представлява акцизна стока по смисъла на ЗАДС и дали е годна за човешка консумация е взета представителна проба по реда на Наредба №3/2006г. на МФ, като контролните действия от 29.10.2014г. са протоколирани с ПИП №1338/29.10.2014г., към който е приложен опис на иззетите като веществени доказателства стоки. Резултатите от извършения анализ на пробите са предоставени в Митница Свищов с митнически лабораторни експертизи, съгласно които цялото количество от 327.5 литра течност с мирис на алкохол, представлява дестилатен алкохолен продукт – ракия, годен за консумация, с отразяване и на установеното действително алкохолно съдържание по обем. Въз основа на констатираното на С. е съставен АУАН за това, че държи в избено помещение, в кухнята и стопанска постройка в обитавания от негов частен дом – къща, находяща се в с. Трънчовица, общо 327.5 литра дестилатен алкохолен продукт, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз, като нарушението е квалифицирано по чл.126 от ЗАДС.   Въз основа акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на С. е наложена глоба в размер на 3489.14 лева /двойния размер на акциза/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението.

При така установеното от към факти, районният съд е приел за безспорно установено, че С. е извършил вмененото му нарушение – държи акцизни стоки без документ за платен акциз. Приел е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни. По отношение на възражението за неяснотата при определяне на размера на акциза, съдът посочил, че същия се определя по чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС. Въз основа на горните мотиви, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Административен съд Плевен, в настоящият касационен състав намира, че решението на Районен съд-Левски е валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения:

Спор по фактите между страните няма. По делото е безспорно установено, че Е.С. е държал в частен дом – къща, находяща се в с. Трънчовица, общо 327.5 литра дестилатен алкохолен продукт, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. От обективна страна деянието представлява нарушение на разпоредбата на чл.126 от ЗАДС. Последното правилно е прието от АНО и районния съд. Неправилно, обаче е изчислен дължимият акциз.

Съгласно чл.31 т.5 от ЗАДС, акцизната ставка за етилов алкохол е 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, а съгласно т.6 за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране - 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. При анализ на разпоредбата се установява, че законодателят е разграничил акцизната ставка съобразно обекта на производство, като е заложил по-малка акцизна ставка за етилов алкохол, произведен в специализиран малък обект за дестилиране. Това разграничение е в унисон със съображения 11 и 13 на Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19.10.1992г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки - изисква се намиране на общи решения, за да се позволи на държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки по отношение на бира, произведена в малки независими пивоварни, и етилов алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране, като се има предвид, че по отношение на бирата, виното и други напитки, получени от ферментация, е препоръчително да се позволи на държавите-членки да освободят от акцизно облагане домашно произведени продукти, които не са с търговско предназначение.

Съгласно чл.4 т.8 от ЗАДС , „специализиран малък обект за дестилиране" е обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. Съгласно чл.22 §2 от Директива 92/83/ЕИО, за целите на намалените ставки понятието „малък обект за дестилиране" означава обект за дестилиране, който е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз.

В административнонаказателното производство е фактически установено, че Е.С. е извършил нарушението в къща, находяща се в с. Трънчовица, обл. Плевен, в която има казан за изваряване на ракия с обем от 200 л. Самия предмет на нарушението 327.5 литра дестилатен алкохолен продукт, по същество представляващ ракия с различно алкохолно съдържание от 36.5% до 70%, който е съхраняван в пластмасови туби и бидони и по обяснения на нарушителя са били изварени в казана, находящ се в къщата. Последното е залегнало като констатация на АНО в наказателното постановление и е възприето от районния съд. По административнонаказателната преписка, както и по делото не се съдържат констатации, че намереният алкохол се е продавал или е бил предназначен за продажба. Възприето е, че същият е за лична употреба, което и с оглед вмененото нарушение “държи” акцизни стоки без да е заплатил дължимият акциз, е без правно значение. Последното е от значение, обаче, за характеризирането на произхода на алкохола, като такъв от „малък обект за дестилиране" по см. на чл. 22 §2 от Директива 92/83/ЕИО и такъв по см. на чл.4 т.8 от ЗАДС, доколкото разпоредбата, която е по-рестриктивна, свързва предназначението на алкохола с личната употреба.

От изложеното по-горе се налагат изводите, че процесния 327.5 литра дестилатен алкохолен продукт произхожда от “Специализиран малък обект за дестилиране", като не е доказано, че същият не е за лично и семейно потребление. Следователно, приложимата разпоредба за определяне на акцизната ставка би била чл.31 т.6 от ЗАДС, а не възприетата от наказващия орган и преповторена от районния съд чл.31 т.5 от ЗАДС. Аргумент в тази насока е приложения на л.76 от делото на районния съд Удостоверение № BG004300А0272 за регистрация на Специализиран малък обект за дестилация. Самият АНО е възприел, че обектът казан за изваряване на ракия с обем от 200 л, находяща се в къща в с. Трънчовица, обл. Плевен, представлява “Специализиран малък обект за дестилиране". В тази връзка следва да се посочи, че характеристиките “Специализиран малък обект за дестилиране" или”малък обект за дестилация” по чл.22 §2 от Директива 92/83/ЕИО са обективни и съществуват независимо от регистрацията на същия по реда на чл. 56 ал.1 т.1 от ЗАДС, ползването на който представлява отделно административно нарушение – 109, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗАДС.

Следва да бъде посочено още, че в самото наказателно постановление №9/23.03.2015г. липсва обосновка защо наказващият орган е приел, че акцизната ставка следва да бъде определена по реда на чл.31 т.5 от ЗАДС. Последното води до необоснованост на наложеното наказание и съществено процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви по една от основните части на административното наказване. Като е възприел изложеното от АНО, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено наказателното постановление по отношение наложената глоба.

По отношение отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, представляващ 327.5литра дестилатен алкохолен продукт, настоящият състав намира, че доколкото по делото е безспорно установено извършеното нарушение, то в тази част наказателното постановление е в съответствие с разпоредбата на чл.107е ал.1 от ЗАДС и съответно решението на районния съд в частта, с която се потвърждава наказателното постановление за отнемане в полза на държавата е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 07.08.2015 г., постановено по НАХД № 124 по описа за 2015г. на Районен съд – Левски в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 9 от 23.03.2015г. на Началника на Митница – гр. Свищов в частта, в която на Е.В.С. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 3489,14 лева, за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9 от 23.03.2015г. на Началника на Митница – гр. Свищов в частта, в която на Е.В.С. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 3489,14 лева, за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.