Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
гр. Плевен, 26 Ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: А.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 819/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, гр.Бургас, чрез юрк. И. срещу Решение № 65/11.08.2015 г. на
Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 232/2015 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление №15-030/21.05.2015 г. на и.д.
началник на отдел “Рибарство и контрол” гр.Плевен, с което на основание чл.70
ал.1 вр.чл. 91 ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на М.П.П. ***
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева за нарушение
на чл.20 ал.1 от ЗРА, с което е осъществен състава на чл. 61 ал.2 от ЗРА,
затова че при извършена проверка на 13.05.2015 г. в гр.Белене на р. Дунав на р.к. 580, в района на ХТК до
лимана в 10:38 ч. е заварен с риболовен кораб СВ 1198 с мрежа, която е в
работно положение в лодката, а при проверка на документите за риболов се
установило, че не води правилно риболовния си дневник – не е записал завръщане
на дата 08.05.2015 г. и 12.05.2015 г. с № 0697153 и №0697154.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че неправилно районният съд е отменил НП като незаконосъобразно. Следвало е
да преквалифицира деянието като приложи санкционната разпоредба на чл.88а ал.2 от ЗРА вместо чл.61 ал.2 от ЗРА.
Твърди, че съгласно чл. 354 ал.2 т.2 от НПК при доказано нарушение по чл.20
ал.1 от ЗРА, касационната инстанция има правомощия, при напълно и правилно
изяснена фактическа обстановка по делото, да приложи закон за еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение. Неправилното посочване на
санкционната разпоредба не е нарушило правото на защита на наказаното лице,
защото в НП са посочени необходимите реквизити съгласно чл. 57 ал.1 т.6 и т.7
от ЗАНН – нарушената законова разпоредба, съдържаща правилото за поведение по
чл. 20 ал.1 от ЗРА и размера и вида на наложеното административно наказание –
глоба в определен размер, поради което и не е налице съществено процесуално
нарушение, послужило като основание на първоинстанционния съд за отмяна на НП. Моли
да се отмени съдебното решение, и след като касационната инстанция измени
санкционната разпоредба, да се потвърди
НП.
Ответникът по касация – М.П.П., в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, и моли да се остави в сила
решението на районния съд. В съдебно заседание поддържа възраженията си.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства, решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в
сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо
и постановено при правилно приложение на материалния закон спрямо установените
факти по делото. За да отмени НП районният съд правилно е преценил, че е било
нарушено правото на защита на наказаното лице.
Съдържанието на НП не позволява да се установи за
какво конкретно нарушение е наказан П..
Правилно съдът е преценил, че цитираната разпоредба на
чл. 91 ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите определя кръгът на лицата,
които имат право да издават наказателни постановления, но не съдържа санкция за
извършеното нарушение.
В обстоятелствената част на НП се сочи, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗРА, с което е осъществен
съставът на чл. 61 ал.2 от ЗРА, а наказанието глоба в общ размер 600 лв. е
наложено за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗРА, съгласно чл. 70 ал.1 от ЗРА.
Посочването на всички тези разпоредби едновременно създава объркване и не може
да се установи коя правна норма е нарушил П.. Не може да се установи какво е
нарушението и следващото му се наказание.
Според чл. 20. ал.1 от ЗРА лицата, придобили право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми, са длъжни да попълват
риболовния дневник при всяко излизане на вода, освен в случаите по чл. 19, ал.
8. , а попълнената декларация за произход се предава на длъжностните лица в
ИАРА в срок до 48 часа след акостирането на брега. В ал.2 се посочва, че редът
за попълване и образецът на риболовния дневник по ал. 1 се определят с
наредбата по чл. 19, ал. 2.
Доколкото
описанието на нарушението позволява да се разбере, П. е наказан, че не е водил
правилно риболовния дневник като не е записал завръщане за две дати. Това
изисква да бъде посочена нормата от приетата на осн. чл. 20 ал.2 от ЗРА
наредба, която разписва конкретното правило за поведение относно начина на
водене на дневника. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 61 ал.2 от ЗРА,
едновременно с чл. 20 ал.1 от ЗРА създава още по-голяма неяснота относно
извършеното нарушение. Тя предвижда наказание имуществена санкция в размер на
600 до 1200 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което не предостави
декларация за произход в нарушение на чл. 20,
ал. 1 и чл. 27, т. 4 ЗРА. Очевидно
описаното деяние не е свързано с непредоставяне на декларация за произход,
което е втората хипотеза на чл. 20 ал.1 от ЗРА, а П. е наказан като физическо
лице с „глоба”, каквото наказание цитираната разпоредба въобще не предвижда.
Посочена е и още една
разпоредба – чл. 70 ал.1 от ЗРА, съгласно която е наложено наказанието. Тя
гласи, че, който пренася, превозва и продава в живо, прясно и охладено
състояние риба и други водни организми, в нарушение на чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до
2000 лв. Разпоредбата е неотносима към описаното деяние, налага се за нарушение
на чл. 33 ал.1 ЗРА и предвижда глоба за физическите лица в по-голям размер,
затова по никакъв начин не може да бъде свързана с нарушение по чл. 20 ал.1 от
ЗРА.
При така описаното деяние и
посочени едновременно като нарушени правни норми – по чл. 20 ал.1, 61 ал.2, чл.
91 ал.4 и чл. 70 ал.1 от ЗРА, които сочат на различни по вид нарушения и
различна по вид и размер санкция, не може да се разбере за какво конкретно
нарушение е наказан П.. Отделно по делото не са приложени копия от водения
дневник, за доказване на описаното нарушение. Допуснато е особено съществено
процесуално нарушение относно съдържанието на НП по чл. 57 т.6 от ЗАНН,
нарушаващо правото на защита на наказаното лице и абсолютно основание за
отмяната му като незаконосъобразно. И тъй като е съществено, нарушението не
позволява НП да бъде санирано в съдебната фаза, защото е свързано с обхвата на
административно-наказателното обвинение, който следва да бъде ясен още със
съставянето на АУАН. А в случая това не е налице.
Като
е отменил НП на процесуално основание, Районен съд – Левски е постановил
правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
65/11.08.2015 г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 232/2015 г.
по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.