РЕШЕНИЕ № 105
гр.
Плевен, 11 Март 2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 816/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Г.С.”***
с ЕИК 202387890 срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплащане на
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, кампания
Жалбоподателят иска да бъде отменено Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания за кампания
Жалбоподателят е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат А.Г.
*** с пълномощно на л. 331 от делото. Счита, че в съдебното производство са били
напълно доказани изложените в жалбата обстоятелства обуславящи писмото в
обжалваната част. Сочи, че ЕТ „Г.С.” ползва двата процесни парцела по силата на
договори за аренда, като от своя страна след констатираното застъпване в този
парцел за първия процесен имот № 16345-378-2-1 единият от ползвателите не е
представил никакви доказателства за правото на ползване, а Т. И. е представила
договор за наем без нотариална заверка, с недоуточнена дата и невписан в
Службата по вписванията. Посочва, че по същия начин стои въпросът и по
отношение на втория процесен имот с № 73359-51-2-1, за който отново ЕТ „Г.С.” е
представила договор за аренда, вписан в Службата по вписванията, а срещу тях
отново Т. И. е представила договор за наем невписан в Службата по вписванията и
без нотариална заверка, подпис. Счита, че при това положение застъпването
следва да бъде отразен в полза на ЕТ „Г.С.”, поради факта, че тя ползва и
легитимира себе си като ползвател с достоверен договор, вписан надлежно и съгласно
чл. 37б, ал 1 от ЗСПЗЗ регистрация не се извършва, когато за имот се представят
повече от един невписани в службата по вписванията договори. В този смисъл цитира
и Решение № 198/23.04.2014 г., постановено по административно дело № 63/2014 г.
на Административен съд – Плевен, VІІ състав. Намира, че останалите специални
изисквания на закона също са спазени от ЕТ „Г.С.”. Посочва, че от заключението
на вещото лице ясно се е установило, че има две теренни проверки, при които е
установено, че площите се обработват от ЕТ „Г.С.”, каквото е и изискването за
поучавате на подпомагане, тоест налице са и останалите специални изисквания. Счита,
че така се достига до извънредно тежка санкция доколкото застъпванията са
довели и до налагане на санкция по § 5 на чл. 16, като първо неоснователно е
отказано подпомагане на 8,49 ха, допълнително е наложена и санкция като площта
за подпомагане е намалена с още 16,98 ха или общо около 26 ха., като при
установеното застъпване недопустимите за ползване площи биха били под тези
граници. Моли да бъде уважена жалбата против уведомителното писмо и същото да
бъде отменено в обжалваната му част. Моли да бъдат присъдени и направените
деловодни разноски.
Ответникът – Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие” - София, редовно призован за откритото
съдебно заседание, не се явява, представлява се от Д.П.-Л.
с пълномощно на л. 327 от делото. Счита жалбата за неоснователна
и намира оспорения акт за правилно издаден, от компетентен за това орган, при
спазена процедура за издаване и целта на закона. Моли да се вземе предвид
заключението на вещото лице, в което подробно е описано по БЗС номер на имотите
площите, които са заявени за ползване и от ЕТ „Г.С.” и от Т. И.. Сочи, че ДФ
„Земеделие” няма практика да степенува документите представени за правно
ползване, а се обосновава само и единствено на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5
от
Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за
установено следното:
Предмет на оспорване
е Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/2958 от 12.08.2014 г. в частта, в която
е установено несъответствия с изискванията за подпомагане по СЕПП и СНДП по
отношение на неотстранено застъпване на площ от 8,03 ха за парцели
16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 от общо приетата за застъпена площ от 8,49 ха и е
санкционирана площ от 16,98 ха.
Уведомителното писмо е
получено от Г.С. на 14.09.2014г., видно от обратна разписка на л. 332 от
делото, а жалбата е депозирана на 26.09.2014г. с вх. №
02-150-2600-2958, поради което същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество жалба за основателна.
Касае се за парцели с
БЗС 16345-378-2-1 (6033639) кад. № 063-004 и 73359-51-2
(6033312) кад. № 061-017.
Оспорващият ЕТ”Г.С.” е земеделски
производител, регистриран с уникален регистрационен номер УРН 591523. От ЕТ е подадено Заявление
за подпомагане за 2013год. с УИН 15/010413/67356,
с което са заявени за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и
Национални доплащания за площ (НДП) тридесет и девет парцела, в границите на 27
блока на земеделско стопанство (БЗС), подробно посочени в Таблица на
използваните парцели 2013г. на л.53-56 от делото, общо в размер на 902,33 ха.
След направени
теренни и административни проверки от ДФЗ били установени парцели, които са
недопустими за подпомагане поради това, че същите парцели били декларирани от
повече от един кандидат, т.е. парцелите били застъпени. От страна на ДФЗ и на
основание заповед № 247463/16.07.2013г.
от експерт при РТИ Плевен била извършена проверка на място, за което е съставен
Контролен лист (л. 179-202). Последният е връчен на 24.07.2013г. на кандидата
срещу подпис. С Уведомително писмо изх. №
01-152-6500-158/29.07.2013г. Г.С. е уведомена за констатирани несъответствия,
обективирани в Контролния лист. С Уведомително писмо от 12.09.2013г. на
заявителя за подпомагане ЕТ “Г.С.” били представени застъпените площи в
таблица-опис по БЗС и кадастрални номера. В таблицата-опис и съобразно
указанията от уведомителното писмо, едноличният търговец отбелязал потвърждения
и откази, като за първите представил съответните доказателства – нотариални
актове, договори за наем и за аренда (л. 147 – 173). Към последните е приложена
и Декларация от 10.10.2013г. за изясняване
принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, с
която потвърждава част от установените двойно декларирани площи, заявени от
него, и прилага документи, съгласно Таблица на установените застъпвания и опис
на представените документи.
Видно
от таблицата същият срещу подпис потвърждава заявлението си относно 7 имота, за
които представя договори за аренда, вписани в СВ, договор за наем и нотариален
акт №196/18.03.2010г., като не потвърждава /отказва останалите имоти.
Въз основа на тези фактически
установявания е издадено Уведомително писмо за извършване на оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2013г. изх. № 02-150-2600/2958/12.08.2014г., с което частично е отказано финансово
подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН 15/010413/67356
за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за
кампания 2013г., като е оторизирано плащане в размер на 267749,83 лева и
изплатено 252253,11 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на
основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а по Схемите за национални доплащания
(СНДП) е оторизирано 8267,56 лева и изплатено 8252,10 лева.
Именно същото Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/2958/12.08.2014г. е оспорено в частта, в която е прието, че за
парцели с идентификатор по БЗС 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 е налице
несъответствие с изискванията за подпомагане, доколкото е установено, че
за една и съща площ са подадени две или повече заявления и
застъпването на площи не е отстранено.
По делото са представени и
Уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, изпратени
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” съответно
до Д. В. К., А. Т. Т., ЕТ “П. Ц.”, Т. И. П.. От
приложените към писмата Таблици на установените застъпвания може да се
констатира, че адресатите на тези уведомителни писма са заявили за подпомагане
имоти с кадастрални номера, идентични със заявените от жалбоподателя, при които
е констатирана застъпена площ. Посочените лица също са представили документи,
удостоверяващи правата им и срещу
подпис в таблиците са потвърдили частично заявленията си. Конкретно в случая Т. И. П., декларирала, че ползва имоти с кад № 73359-063-004 и № 73359-061-017 в
землищата на с. Горна Митрополия и гр. Тръстеник, за което обстоятелство е
представила договори за наем (л. 298 и л. 233).
По делото са
представени Заповед №РД-09-840/02.12.2013г. на Министъра на земеделието и
храните е одобрен обновения
специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за Кампания 2013, като
част от СИЗП, като на заинтересованите земеделски стопани е дадена възможност
за запознаване със същия и за подаване на възражения. Няма данни оспорващият да
е подал възражение в указания в т.IV, вр. т.II от заповедта срок. Със Заповед
№РД-09-114/27.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен
окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за
кампания 2013 и окончателните цифрови географски данни за слоя и „Физически
блокове” са предадени на ДФ „Земеделие” с писмо вх.№02-0400/540/06.03.2014г.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира относно релевантните за делото обстоятелства. Според вещото лице имоти по БЗС 16345-378-2-1
и 73359-51-2-1 с кад. № 73359-063-004 и № 73359-061-017 са
двойно декларирани и имат застъпени площи съответно 2,98 ха и 5,05 ха. Същите
имоти са заявени от ЕТ “Г.С.”, на основание вписан договор за аренда №7435/19.05.2011г. и от Т. И. П. на основание договор за
наем от 05.09.2012г. и 17.05.2012г. Посочено
е, че при извършената проверка на място се е установило, че имотите се
стопанисват от ЕТ “Г.С.”.
При така установените факти съдът
прави следните изводи.
Оспорваният акт е обективиран в
писмена форма и е издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” като
административен орган, разполагащ с материална компетентност. В
§1, т.13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че „Разплащателна
агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да
взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Писмото
е подписано от изпълнителния директор на ДФЗ, поради което съдът счита, че
същото е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Условията и
реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ
нормативно са установени в Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ и Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Наредба № 5/2009г., земеделските производители кандидатстват за подпомагане с
подаване на общо заявление за подпомагане. Разпоредбата на чл. 2а, от Наредба №
5/2009г. указва от кои лица и въз основа на какви обстоятелства се считат за
ползватели. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗСЗП проверка за допустимост на
земеделските площи се извършва въз основа на електронна база данни за
ползваните земеделски земи, които се съдържат в Системата за идентификация на
земеделските площи /СИЗП/, което е част от Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/. Съгласно чл. 37 от ЗПЗП във вр. с чл. 43, ал.
2 от ЗПЗП административната проверка се извършва посредством Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/, чрез съпоставяне на вписаните в
заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите,
заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските
парцели. Обхватът на тази административна проверка включва: проверка за
допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи,
кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани
проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи,
декларирани от повече от един земеделски производител /в този смисъл чл. 24,
ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК/.
Земеделските
стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват
на територията на страната, по Схемата за единно плащане на площ, но при
наличие на предпоставките за извършване на директни плащания, посочени в чл.
43, ал. 1 от ЗПЗП, а именно: 1. кандидатът ползва и извършва земеделска дейност
в заявените земеделски площи; 2. площите се поддържат в добро земеделско и
екологично състояние; 3. размерът на използваната от земеделското стопанство
площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените от
закона /чл. 38 в/. Същевременно съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът е заявил площи, които не
стопанисва, както и когато за една и съща площ са подадени две или повече
заявления и застъпването на площи не е отстранено.
Разпоредбите на чл.
17 и 18 от Наредба № 5/2009г. дават
правилата за отстраняване на застъпените на площите. В случаите, когато се
установи застъпване (пресичане на границите) на два или
повече блока на земеделски стопанства, административния орган изпраща на
кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените
застъпвания. Уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания.
Кандидатите, получили уведомителни писма лично или чрез представител могат да
се явят в ОПМСП в срока по ал. 2, където попълват "Декларация за
изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един
земеделски стопанин". Към декларацията прилагат документи по чл. 2а, ал. 2
от Наредба № 5/2009г,, доказващи правото на ползване на застъпените площи.
Според чл. 17, ал. 6 на Наредба № 5/2009г. Когато за една и съща площ, за
която е установено застъпване, са предоставени документи, доказващи правото на
ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е
предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на
процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на
всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Процедурата
по чл. 18 от Наредба № 5/2009г. се прилага и в случаите, когато не се яви някой
от заявителите или в случай, че не представи документи, доказващи права върху
декларираните имоти.
Съгласно чл. 18, ал.
1 от Наредба
№ 5/2009г. Когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във
физическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател,
Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17,
ал. 5 декларации и документи за правно основание и извършва повторна проверка,
при която съпоставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата
допустима за подпомагане площ на физическите блокове съгласно Наредба № 5 от
2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по
схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища,
в рамките на физическия блок. Когато общата допустима за подпомагане площ на физическия
блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските
стопанства, изплаща субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в
този физически блок. Според ал. 2 Ако при проверката по ал. 1 се установи, че
общата площ на декларираните блокове на земеделските стопанства надвишава
общата допустима за подпомагане площ на физическия блок, Разплащателната
агенция отказва изплащането на субсидии за разликата. В този случай се извършва
пропорционално намаление на допустимите за подпомагане площи на всички блокове
на земеделските стопанства в рамките на допустимата площ от физическия блок.
В контекста на горното и при
фактическите установявания съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила което не дава възможност за преценка правилността на приложените материалноправни разпоредби, както и при
неспазване на установената от закона форма, доколкото същият не е мотивиран.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за
подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция
заявление за подпомагане по образец, каквото не се спори между страните, че е
подадено от оспорващия едноличен търговец. Неразделна част от общото заявление
е таблицата с използваните парцели, която съдържа данни за всички парцели,
обработвани от заявителя, като на база обективираните в нея данни се определя
размерът на субсидията. Таблицата се състои от две части - данни за
идентификация на парцела и схеми за подпомагане. В втората част от таблицата
има различни полета, в едно от които следва да се посочи основание за
ползването на имота. В
Таблицата на използваните парцели 2013г., попълнена от оспорващия, същият
вписал като основание за ползване на заявените площи - договори за аренда. Разплащателната
агенция е установила двойно заявени площи, във връзка с което е изпратила на ЕТ
„Г.С.” "уведомително писмо за площи, заявени от повече от един
кандидат" – л.л.43-146. В писмото е указано да представят налични
документи, доказващи право на ползване на описаните застъпени площи - договор
за аренда или наем, споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за комасация, договор за
съвместно ползване, декларация от собственика на земята заедно с копие от
документи, доказващи правото на собственост на арендодателя – в случай на
неформална договореност, нотариален акт заедно с актуална скица, протокол за
въвод във владение заедно с актуална скица на имота или други документи,
доказващи правото на ползване. Жалбоподателката е потвърдила ползването чрез
зачертаване на двете полета и поставяне на отметка „потвърждавам” срещу 7
БЗС, като 2 от тях са декларирани от Т. И. П. – л. 229 – 230. Към
уведомителното писмо са приложени нотариално заверени договори за аренда,
вписани в СВ. Потвърждение за спорните застъпени имоти е направила и Таня П.,
позовавайки се на договори за наем.
В разпоредбите на чл.43, ал.3, т.5 и
чл.47, ал.2, т.6 от ЗПЗП /редакция ДВ
бр.40/2014/, които регламентират основанията за отказ от плащане по СЕПП и по
СНДП е предвидено, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или
отказва плащане и по двете схеми, когато за една и съща площ са подадени две
или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В закона не е
изяснено какво следва да се разбира под израза „застъпването на площи не е
отстранено”. В общото понятие "НАДДЕКЛАРИРАНИ ПЛОЩИ” и които площи са неодобрени и
респективно недопустими за подпомагане се включва площта, попадаща в недопустим
по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й
от друг бенефициент и/или
площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство
и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена
проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция.
Следователно, критерият, по който се изяснява вида на такива площи е наличието
на документ, на което това ползване е основано.
Основателно
е възражението на оспорващата в насока, че оспореният административен акт е
немотивиран. Видно от оспореното уведомително писмо, за да постанови отказ за
подпомагане, административният орган е посочил като правни основания чл.
43, ал. 4 от ЗПЗП, поради факта, че са подадени две или повече заявления за
една и съща площ и застъпването на площи не е отстранено. На това основание е
отказано подпомагане
за 8,46 ха.
Съгласно
ТР 16/1975Г. на ОСГК на ВС е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване. В настоящия случай в уведомителното писмо се съдържа
позоваване на извършени преди издаването му проверки, изпратени до заявителя
уведомителни писма за резултатите от тях. Тези документи и установените с тях
правнорелевантни обстоятелства са приобщени към акта с цитирането им, с което е
спазен принципа за самостоятелност при осъществяване на производството от административния
орган и не е необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на
издаденото уведомително писмо. В своята съвкупност те изчерпват фактическите
основания, мотивирали административния орган да вземе решението си.
В акта,
както и в приложените към него таблици и документи обаче липсват посочени
факти, които да налагат прилагането на посочените правни норми. Следователно
липсват мотиви, какво точно от установените факти съответства на хипотезите на
посочените правни норми. От извършената автоматична проверка на въведени данни
(л. 108) се установява, че подаденото заявление с УИН 15/010413/67356 от ЕТ “Г.С.”
не са открити несъответствия. Същото кореспондира и с разпечатаните от ДФЗ
карти за парцели по БЗС 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 (л. 124 и 137). Застъпване
на пощи по отношение на същите парцели 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 не се установяват и в Контролен лист 9. (191 и л. 201). Нещо повече, от Контролния лист се установява,
че по отношение на парцел 73359-51-2-1 заявена площ от 5,54 ха, измерена
площ 6,0ха и допустима площ от 5,54 ха, като по отношение на парцел 16345-378-2-1
е измерена допустима площ от 4,42 ха, което е равно на заявената такава, а
недопустимата площ е 0 и за двата парцела. Налага се извода, че фактическите
констатации не кореспондират с правните изводи на административния орган, което
е недопустимо.
Липсата
на фактически констатации, които да обосноват приложението на конкретна
законова разпоредба, прави невъзможна
преценката за приложението не само на материалния закон, но и на правните
основания за издаването на акта. Правните норми се прилагат към установените
факти, а не обратното. Мотивирането на акта не може да стане чрез изслушване на
съдебна експертиза и от ВЛ, мотиви следва да бъдат изложени от страна на
органа. Те трябва да са ясни, точни, конкретни и изчерпателни, да съдържат
както фактически, така и правни основания за взетото решение, които да
кореспондират по между си. В заключението на експертизата са посочени
застъпвания на площи, която констатация на практика е преписана от
Уведомителното писмо, без да се посочи, поради каква причина се приема, че застъпената
площ е от 8,03 ха. По отношение на така заявените
застъпвания, органът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като се е
произнесъл, без да събере необходимите и относими доказателства.
По отношение на
застъпванията на площи в кампания 2013г. е следвало да се развие производство
по доказване правото на ползване на имотите. Както бе посочено по-горе за
парцели 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 са представени от страна на оспорващия
заверени договори за аренда. В същото време от страна на Т. И. са представени
договори за наем. Договорът за аренда е формален, консенсуален и реален. Видно
от заключението на експертизата, а и от представените от ответника
доказателства (Контролен лист), коментираните имоти се владеят и ползват от ЕТ
“Г.С.”. Следователно, налага се извода, че преди да се произнесе,
Изпълнителният директор на ДФЗ е било необходимо да се извърши съпоставка на
договорите за наем с представените от ЕТ Г.С.” договори за аренда. При тази
съпоставка е следвало да се установи, дали документите на И. са с
достоверна дата и подпис – дали са нотариално заверени както документите,
представени от едноличния търговец, и дали са противопоставими на същите, като
се прецени датата на вписване в СВ. Това именно включва проверка от външна
страна на представените пред административния орган договори от двете насрещни
страни. С оглед на факта, че документите на ЕТ „Г.С.” са нотариално заверени и
вписани в СВ, на практика хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47,
ал. 2 т. 6 от ЗПЗП са
неприложими. Дори ако И. е представила
договори за наем, които са заверени нотариално и вписани по-рано в СВ, то
вписаните по – рано договори ще са противопоставими на всички вписани
впоследствие – в този смисъл чл. 237, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
и тогава на И. е следвало да
се изплати субсидия, а на ЕТ „Г.С.” да се откаже на основание, че са заявени
площи, които не се стопанисват, а не на основание застъпване с площи на друг
кандидат. В случая нито са събрани доказателства, нито е направена преценка по
отношение застъпването на площите. Такава преценка следва да бъде осъществена
от административния орган, в противен случай всеки земеделски производител неправомерно
и недобросъвестно би могъл да декларира имот, обработван от друг земеделски
производител и по такъв начин да го лиши от полагащите му се субсидии, което не
е целта на закона. Целта на закона е всеки земеделски производител да получи
подпомагане съответно на добре стопанисваните от него земеделски земи.
От друга страна дори
и да се приеме, че Изпълнителният директор на ДФЗ, след като не е правораздавателен
орган и не е длъжен да извършва преценка на представените по преписката
доказателства – договори за наем и аренда, то не е
спазена процедурата по установяване правото на ползване при констатиране на
застъпвания, обективирана в чл. 17 и чл. 18 на Наредба № 5/2009г. Както бе
посочено по-горе след извършване на процедурата по чл. 17 от Наредбата и
независимо от резултата се прилага чл. 18 от същата. Доколкото в случая за парцели
16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 са представени договори за аренда и договори за
наем, то е следвало да бъде извършва повторна проверка, при която да се съпоставя
заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане
площ на физическите блокове съгласно Наредба № 5 от 2010г. за условията за допустимост за
подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и
регионални критерии за постоянни пасища, в рамките на физическия блок. След това съобразно установените резултати от тази проверка да се
изплатят субсидиите на всички заявители или да бъде отказана такава. При отказ
в административния акт, административният орган дължи ясни, точни и
изчерпателни мотиви и относно проведената и резултатите от проверката по чл. 18
от Наредба № 5/2009г.
Процедурата
по чл. 18 от Наредба № 5/2009г.
преди издаване на Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/2958 от 12.08.2014
г. не е извършена. Не са представени доказателства, че е направена съпоставка
заявените блокове от Г.С. и Т. И. с общия размер на физическия блок. От
представените по делото доказателства не може да се установи какви са е
размерите на физическите блокове, в които са ситуирани парцелите на
земеделските производители. Например, от скица 2431/06.06.1998г.
на л. 307 се установява, че имот с кад. № 061017 е с обща
площ от 119,627 дка, от които по договор за наем (л. 298) от страна на Т. И. са
наети 30 дка. От друга страна видно от карта на л. 137 и Конртолен лист (л.
191) се установява, че ЕТ “Г.С.” стопанисва 5,54 ха (55,4 дка) от парцел
73359-51-2-1 (6033312) кад. № 73359-061-017. Налага се извода, че при
извършена процедура по чл. 18, ал. 1 от Наредба №
5/2009г. би могло да се стигне до изплащане на субсидия за заявените блокове на
земеделските стопанства в този физически блок. Данни за размера на физическият блок по см. на Наредба № 5 от 2010 г. и
дали е изпълнена процедурата по чл. 18 от Наредба 5/2009г. не са представени от ответника.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че актът е издаден при съществено нарушение
на административно-производствените правила и липса на мотиви, поради което не
може да се прецени правилното приложение на материалния закон. Следва да се
посочи, че целта на закона е да се осигури подпомагане на всички земеделски
производители, които имат право на това, като такова следва да се откаже на
тези, които не поддържат земеделската земя в добро състояние или са декларирали
имоти на други лица. Но лицата, чиито имоти неправомерно са декларирани от
другиго без правно основание за такова деклариране, не следва да бъдат ощетени,
а органът следва да извърши преценка за техните права от външна страна. В
случай, че договорите за наем или аренда, представляващи правно основание за
ползване, са надлежно нотариално заверени и вписани в СВ, задачата на органа по
извършване на преценка е максимално улеснена, стига органът да събере и приложи
документи, удостоверяващи правата на другото лице. Ако такива документи няма,
или същите не са противопоставими на документите, представени от ЕТ „Г.С.”, не може да се откаже
субсидиране на основание неотстранено застъпване.
При този изход на делото претенциите
на присъждане на направените в производството разноски от страна на оспорващият
са основателни до размер на 600 лева съобразно представен договор за правна
защита (л. 331) и депозит за съдебно техническа експертиза (л. 348) и платена
държавна такса от 50 лева. Възражението
за прекомерност на процесуалния представител на ответника не следва да бъде
уважено, доколкото сумата по договора за правна защита и съдействие е по-малка
от двукратния размер на възнаграждението съобразно Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания за кампания
ВРЪЩА
административната
преписка на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за произнасяне съобразно
мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие” да плати в полза на ЕТ „Г.С.” с ЕИК 202387890 сумата от 600 /шестстотин
/ лава, като разноски по административно дело № 816 по описа на Административен
съд – Плевен за 2014г.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на република България в срок от 14 дни
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/