Р E Ш Е Н И Е

№ 519

гр.Плевен, 13 Ноември 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:                                                   Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове: Елка Братоева

                                                                                         Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 815 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 652 от 23.07.2015 г., постановено по нахд № 1440/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 148147-F157321 от 13.05.2015 г. на Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново, с което на „Тотлебен солар” ООД, със седалище и адрес на управление с.Тотлебен 5899, община Пордим, ул.”Васил Априлов” № 1, ЕИК 202180182, с управител М.Д.Д., на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.179 ал.1 от ЗДДС са наложени четири имуществени санкции по 500 лв. всяка, за две нарушения по чл.125 ал.5, във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС и за две нарушения по чл.125 ал.5, във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС  затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок – до 14-число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, за м.януари 2015 г. и м.февруари 2015 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис Плевен, чрез ст.юрисконсулт Ц. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира доводите на съда, че административно наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, за неоснователни. Твърди, че от приложените към жалбата доказателства е видно, че актосъставителят е направил нужното да уведоми дружеството, че не е подадена декларация по ЗДДС за процесните периоди и че ще бъде съставен АУАН, но първата покана не е потърсена, а втората е връчена на счетоводителя на задълженото лице, което се е явило в НАП и АУАН е съставен и връчен на това лице. Позовава се на приложеното по делото пълномощно, според което това лице е имало представителна власт да подписва, подава и получава документи в институции, сред които и ТД на НАП. С оглед на това счита, че решението на районен съд е неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. В заключение моли съда да отмени решението.

 

 

 

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г. с надлежно пълномощно на л.21 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението и да потвърди оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба – „Тотлебен солар” ООД с.Тотлебен, е депозирал писмено становище чрез упълномощения адвокат Г., в което моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 157321/25.03.2015г. от инспектор по приходите, в присъствието на свидетелите Ц. и М., както и пълномощник на санкционираното юридическо лице – Д. С.. Съставен е за това, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка - декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок до 14 - то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. За процесните данъчни периоди лицето декларирало, че няма покупки и продажби и подадените декларации са с нулеви данни. Така описаното е квалифицирано като нарушения по чл.125, ал. 5, във вр. с чл. 125, ал. 1 ЗДДС и по чл.125, ал. 5, във вр. с чл. 125, ал. 3 ЗДДС. Актът е бил връчен на пълномощника, който не е направил възражения при съставянето му. По административнонаказателната преписка не са постъпили възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че описаната по – горе фактическа обстановка е възприета от административнонаказващия орган, който е прецизирал, че се касае за четири нарушения, изразяващи се в неподаване в срок на справка – декларация и на отчетни регистри по ЗДДС за всеки от месеците януари и февруари  2015г. На тази основа, издал обжалваното наказателно постановление, с което на “ТОТЛЕБЕН СОЛАР” ООД - с.ТОТЛЕБЕН ЕИК: 202180182 са наложени четири административни наказания имуществена санкция, всяко в размер на 500 (петстотин) лв. Съдът констатирал,  че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица.

Съдът направил извод обаче, че при реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Позовал се на разпоредбата на чл. 40 ал.1 ЗАНН, която въвежда по императивен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. Изключение от това правило е предвидено в чл. 40 ал. 2 ЗАНН –  когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. От събраните в хода на делото доказателствени материали съдът установил, че въпреки наличието на данни за нарушителя и за неговия адрес, “ТОТЛЕБЕН СОЛАР” ООД  - с.ТОТЛЕБЕН изобщо не е бил съответно потърсен чрез отправяне на покана за изпращане на нарочен представител в хода на административнонаказателното производство.

От друга страна констатирал, че по силата на представеното по делото пълномощно пълномощникът С. е имала правото да „представлява фирмата пред ТД на НАП,  „Местни данъци и такси”, НЗОК, НСИ, община Плевен, НОИ, като подписва, подава и получа документи от тези институции”. Приел, че се касае за общо упълномощаване, при което пълномощникът не е бил овластен да представлява санкционираното дружество или неговия управител нито по административно – наказателни производства, нито – по конкретното такова, започнало със съставения  АУАН. Съдът изложил мотиви, че участието в административнонаказателно производство е свързано с упражняване на процесуални права, а не просто подписване, подаване или получаване на документи. Въз основа на анализ на горните обстоятелства съдът направил извод, че нито управителят, нито – дружеството като юридическо лице са били надлежно поканени за съставяне на акт – така, както повелява разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН. Пристъпено е към съставяне на акт в присъствие на нарушителя, без да са били налице условията за съставяне на акт по реда на чл.40 ал.1 ЗАНН. Присъствието на пълномощник, при липсата на съответно изрично упълномощаване, не е в състояние да изпълни хипотезата на чл.40 ал.1 ЗАНН и следва да се приеме, че актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя. От друга страна, съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, т. е. без физическото лице - управител да е било поканено (или поне да е била отправена съответна покана до „ТОТЛЕБЕН СОЛАР” ООД да изпрати надлежен представител) да се яви за съставяне на акт за нарушение, съставлява съществено нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗАНН. Това нарушение на процесуалните правила съдът приел за съществено, тъй като е ограничило правото на защита на санкционираното лице и в частност – възможността му да участва в започващото срещу него административнонаказателно преследване. На тези основания отменил оспореното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, макар и не на всички посочени в него основания. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на проведеното административнонаказателно производство. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

 С касационната жалба са представени два броя покани за съставяне на акт за нарушение, изпратени до наказаното дружество, като първата, видно от обратна разписка на л.4 изобщо не е достигнала до своя адресат, а втората покана, приложена на л.5 от делото, е връчена на упълномощеното лице Д. С. на 24.03.2015 год., и на следващия ден-25.03.2015 год. е съставен акт за нарушение срещу дружеството в присъствието на упълномощеното лице Д. С., на която е било предявено съдържанието на акта и която е получила екземпляр от същия. С оглед на тези новопредставени доказателства изводът на РС Плевен , че дружеството не е било надлежно поканено, се явява неправилен. Следва да се има предвид обаче, че съдът още с разпореждането за насрочване на делото е изискал от административнонаказващия орган цялата преписка по издаване на НП, в т.ч. изрично е поискал покани за съставяне на акт, ако такива са били изпратени, и наказващият орган , чрез своето процесуално бездействие, липса на процесуална активност, неангажиране на изрично поискани от съда доказателства е станал причина съдът на формира  своите изводи за  липса на надлежно проведена процедура по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН.  Съобразно с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, именно в тежест на АНО е  да установи надлежно проведената процедура по съставяне на акта за нарушение и издаване на НП, както и наличието на нарушение и неговия автор. По настоящото дело това не се е случило, въпреки указанията на съда. По този начин, като не е съдействал за събиране на допустимите, необходими и относими доказателства от съществено значение за установяване на релевантните факти по делото, АНО е понесъл и процесуалните тежести, а именно отмяната на издадения от него административно-наказателен акт.

Независимо от представените доказателства, които влияят и променят  извода на съда относно  спазване на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, крайният извод за незаконосъобразност на НП , изведен от ПРС не се променя, поради правилността на другия му извод, а именно, че АУАН, след като е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е връчен на  пълномощник на дружеството, без същият да е снабден с изрично пълномощно от управителя на дружеството за предявяване и получаване на актове за нарушения. Видно е от приложеното на л.7 от делото пълномощно, че то е общо и не дава права на упълномощеното лице да получава съставени срещу дружеството актове за нарушения. В своята константна практика настоящата инстанция нееднократно е поддържала становището, че  се касае за санкционна отговорност, при която липсата на изрична делегация на права в това отношение не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителя не би могъл да упражни,  без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Предвид изложеното, съдът приема, че допуснатите нарушения при съставяне на акта, като основание за издаване на наказателното постановление са съществени и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно,  до какъвто правилен извод е достигнал и въззивният съд, чието решение като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 652 от 23.07.2015 г., постановено по нахд № 1440/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.