РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Плевен, 30.10.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА И.
при секретар Д.Д.
и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 813 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 88/18.08.2015 г. на
Районен съд на гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 188/2015 г., с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 218/11.03.2015 г. на Директора на ОД
на МВР – Плевен, с което на основание чл. 45, ал. 3 и чл. 46, ал. 1 от Закона
за закрила на детето, Е.Т.Б. *** с ЕГН ********** е санкциониран с глоба в
размер на 300 /триста/ лева за това, че на 25.01.2015 г. в гр. Койнаре, ул.
„Христо Ботев” № 4, около 02:30 часа, в качеството на родител на непълнолетния
С. Е. Б., допуснал същия на обществено място след 22:00 часа в
дискотека „Инсомния”, без да го придружи и без да му е осигурил пълнолетен
придружител, установено при полицейска проверка.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно
и постановено в противоречие на материалния закон. Касаторът счита, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Сочи, че първоинстанционният съд е
приел, че налагайки две наказания, без да установи в коя от хипотезите на чл. 8
от ЗЗД попада деянията на родителя, административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразно НП. Счита,
че изводите на РС – Червен бряг досежно обстоятелството, че разпоредбите на чл.
8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 от ЗЗД касаят две отделни нарушения, които се намират в
условията на евентуалност и не може задълженото лице да извърши и двете
нарушения едновременно, са неправилни и незаконосъобразни. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото НП.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Е.Т.Б., редовно призован за откритото съдебно заседание, се
явява лично. Моли решението на РС – Червен бряг да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната
жалба следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на РС
– Червен бряг.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да отмени оспореното
наказателно постановление, РС Червен бряг е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът е посочил, че в наказателно
постановление са описани две различни изпълнителни деяния, извършени чрез
бездействие, за които са дадени две отделни правни квалификации, но е наложено
едно наказание. В частност: жалбоподателят е санкциониран с едно
административно наказание за две отделни задължения на родителите на
ненавършили пълнолетие деца, регламентирани самостоятелно в разпоредбите на
чл.8 ал.3 и чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето. Според съда нарушения се
намирали едно към друго в условията на евентуалност, което ще рече, че задълженото
лице родител не може да извърши и двете нарушения едновременно. За да възникне
задължението му по чл.8 ал.4 от
ЗЗДт – да осигури пълнолетен придружител на непълнолетния си син,
същият би следвало да не е могъл да изпълни задължението си по чл. 8, ал.
3 от
с.з. / което
е основното му задължение/ лично да придружи детето си на обществено място, в очертания
от Закона времеви интервал. И обратното, ако е изпълнил задължението
си по чл.8 ал.
4 ЗЗДт, осигурявайки пълнолетен придружител на
ненавършилото си пълнолетие дете за това време, той не носи отговорност за
неизпълнение на задължение по чл.4, ал.3 от ЗЗДт. Направен е извод,
че като е наложил едно наказание за две нарушения – „не придружил“ и „не
осигурил пълнолетен придружител“, без да установи в коя от хипотезите на чл.8 от ЗЗДт
попада бездействието на родителя, администратовнонаказващият орган е допуснал
нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на
санкционирания да
разбере точно в какво е обвинен и по този начин е издал незаконосъобразен акт.
На следващо място районният съдия е приел, че
наказателното постановление не съдържало задължителни реквизити по чл.57 ал.1
от ЗАНН, конкретно липсва изложение на обстоятелствата, при които е установено
нарушението и не са посочени доказателствата, подкрепящи установяването на
нарушението.
Касационният съд намира, че
решението на РС Червен бряг е валидно и допустимо. Не се споделят обаче
изводите на решаващия съд относно тълкуването на материалния закон и допуснати
пропуски при излагане на обстоятелствената част в наказателното постановление.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.
3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция
от 500 до 1000 лв. В конкретния случай не се оспорва факта, че родителят не е
придружавал непълнолетния си син. Основното задължение на родителя, респ.
отговорното по закона лице е това по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт - да придружат
малолетния/непълнолетния съответно след 20.00 ч. за малолетния или след 22.00
ч. за непълнолетния на обществени места. Ако изпълнението на това задължение по
отношение на непълнолетно лице е невъзможно /законодателят не ограничава
източника на невъзможността до обективни причини/, негов сурогат е задължението
по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на
детето, т. е. предпоставка за отговорността на родителя е неизпълнението на
задълженията по ал. 3 и ал. 4 на чл. 8 от ЗЗДт.
В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че С. Е. Б., непълнолетен на 25.01.2015г., около 02,30 часа се е
намирал в дискотека “Исомния” гр. Койнаре. Същото е констатирано при извършена
полицейска проверка, при която установените в констативен протокол от
25.01.2015г. непълнолетни лица били отведени в полицейското управление, където
същите дали сведения относно пребиваването си в дискотеката според показанията
на св. Н., св. М. и св. И.. Такова сведение дал и С. Б., в което обяснил, че е бил придружаван
от пълнолетния Ц. И. Б.. Последният е бил разпитан като свидетел по делото и е потвърдил, че е
придружавал непълнолетния Б. в дискотека “Исомния”, както и че е присъствал в
полицейското управление. Присъствието на Б. в участъка потвърждава
и от св. С. М.. Независимо от даденото сведение от Б., в което сочи, че е бил на
дискотеката с придружител, на 30.01.2015г. бил съставен АУАН № 13/30.01.2015г. с който било повдигнато административно
обвинение на Е.Т.Б., за това, че като родител е нарушил чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗДт. Акта бил подписан с възражение, че синът е имал пълнолетен придружител.
По съставения акт било издадено наказателно постановление №218/11.03.2015г. с което на Е.Б. била ангажирана
отговорността по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт.
Така изложената фактическа обстановка налага извода, че
административното нарушение не е доказано по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, а именно да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Аргумент в тази
насока е факта, че непълнолетният Б. е посочил пълнолетно лице за придружител,
което е присъствало в полицейското управление. Според показанията на св. Б., същият е бил извикан в управлението, но никой не го е разпитвал, нито са
искали сведения от него. По мнение на настоящия състав, своевременно събраните
сведения от Ц. Б. биха били от значение за случая и несъбирането им представлява съществен
процесуален пропуск на актосъставителя, като основна процесуална фигура,
събираща обвинителни и оправдателни доказателства, така и на административно
наказващият орган, с оглед изясняването на основният елемент от
административнонаказателното производство – извършено ли е нарушение, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
При горните съображения, настоящият състав намира, че
Решение № 88/18.08.2015г. е правилно като резултат и следва да бъде оставено в
сила, макар и да не се споделят изводите на решаващия съд по същество.
Водим от изложените мотиви
и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/18.08.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 188 по описа на
Районен съд на гр. Червен бряг за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.