РЕШЕНИЕ
№ 395
Плевен, 25.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и
петнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина
Иванова по адм. дело № 812 по описа за 2014 година на Административен съд –
Плевен.
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по
жалба на С.Д.Т. от гр. Кнежа, съдебен
адрес ***, чрез адв.П. П. против заповед
№ 25/15.07.2014. на кмета на Община
Кнежа за одобряване на ПУП – план за регулация в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в кв.
34 по плана на гр. Кнежа при условията на чл. 19,ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.
В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като приетият вариант І
не отговаря на изискването за разстояние на сградата на основното застрояване до дъното
на новообразувания парцел и този вариант е приложим единствено при изрично
съгласие на съделителите на имота, като такова съгласие няма, а напротив
направено е възражение. Намира, че е налице влязъл в сила съдебен акт по адм.
дело № 442 по описа за 2013 година на Административен съд –Плевен, което
решение е потвърдено от ВАС, като посочва че при оспорената заповед кметът е
одобрил друг вариант и е приел, че следва да има изменение на граничната линия
между имотите, съобразявайки се с необходимото отстояние от гаража като
второстепенна постройка, но това изменение на геометричната линия е допустимо
само при изрично съгласие на съсобствениците, а такова не е заявено. Моли за
отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият – С.Д.Т. от гр. Кнежа, съдебен адрес ***, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и
моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В указания срок представя
писмена защита, в която поддържа жалбата и намира, че от фактическа страна,
предвид заключението на вещото лице, се
налагат два правни извода – необходимостта от създаване на лице на даден имот
не е основание за изменение на границата между имотите, каквото е направил
административния орган и такова е
допустимо, ако конкретните обстоятелства го налагат, каквато е и константната
практика на ВАС при съгласие на двете
засегнати страни, а такова в настоящия случай не е налице. Намира за правилно
заключението на вещото лице в т. 4 , че не е налице спазено отстояние на
самостоятелната сграда до дъното на имота.
Ответникът – кметът на Община Кнежа, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрк Б., която намира заповедта за
законосъобразна и моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, за
които ще приложи списък.
Заинтересуваната страна –А.Д.А.,
съдебен адрес ***, офис 6, редовно призован, се явява лично и с адв. Г., която
намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени
разноски. Намира, че одобреният първи вариант на делба е законосъобразен и е в
изпълнение на съдебното решение по адм. дело № 442/2013 г АС –Плевен. Намира,
че са спазени изискванията по чл. 19, ал. 4 от ЗУТ. Представя писмена защита, в
която посочва, че с решение №
93/05.07.2012 г РС-Кнежа е допуснал да се извърши делба на УПИ ХVІІІ-760 в кв.
34 по плана на гр.Кнежа с площ от 807 кв.м при квоти за А.Д. – 2/3 идеални
части, а за С.Т. – 1/3 идеални части. Изискано е от ОС Плевен становище относно
поделяемост на имота и такова е
предоставено от гл. архитект на Община Кнежа, като за имота на А.Д. е
предвидено имотът да е с лице към улицата от 11,20 м и от 538 кв.м , а за Т. –с лице към улицата от
12 м. и площ от 269 кв.м. , като е посочено, че следва да се изработи ПУП- План
за регулация. Намира, с оглед неоспореното заключение на вещото лице, че са спазени изискванията на ЗУТ при
изработване на плана, като образуваните два имота съгласно вариант І отговорят
на условията на чл.19, ал. 4 от ЗУТ минимални изисквания за лице на имота, като
счита, че са спазени и минималните изисквания на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ,
както и минималното изискване за
разстоянието от сградата на основното застрояване до дъното на имота.
Административен съд - Плевен,
пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна
следното
От приложения към делото н.а.
№ 327, том І, дело № 600/1997г. на
Районен съдия при Районен съд-гр. Кнежа се установява, че оспорващият С.Д.Т. е
собственик на 1/3 ид. част от дворно място, цялото от 800 кв.м., представляващо
парцел ХVІІІ-760, кв. 34 по плана на гр.
Кнежа, заедно с цялата масивна жилищна
сграда на два етажа, построена върху 80 кв.м. в югозападната част на парцела.
От приложения нот. акт № 70, том І, дело № 39/2008г. на Нотариус М. В. с район на действие
РС-Кнежа се установява, че А. Д. А. е собственик на 2/3 ид. части от същия недвижим имот- дворно място, заедно с построена в
североизточната му част масивна жилищна сграда и такава в
северозападната му част.
С писмо
изх. № 4656/11.12.2012г.(л. 92 по адм дело№ 442/2013 по описа на
Административен съд –Плевен) на Окръжен съд- Плевен до главен архитект на Община Кнежа , на последния е указано да нареди с мотивирано предписание на А.Д.А.
и С.Д.Т. да внесат проект за изменение
на действащия план за регулация, отнасящ
се до УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по ЗРП на
гр. Кнежа.
С искане вх. № АБ-20-2/04.02.2013 г. ,
приложено по горепосоченото административно дело № 442/2013 на АС –Плевен, до Община
Кнежа А. Д. А. е внесъл проект за ПУП-ПР за разделяне на УПИ
ХVІІІ-760, кв. 34 по плана на гр. Кнежа
с молба същият да бъде обявен и разгледан в ЕСУТ при Община Кнежа
На 14.03.2013г. кметът на Община Кнежа е издал
заповед № 9 от 14.03.2013 г., с която е одобрен Подробен устройствен план- План за регулация/
ПУП-ПР/ в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по ЗРН на гр. Кнежа , при условията
на чл. 19, ал. 3 и 4 от ЗУТ.Съгласно така издадената заповед, имотът се разделя на два самостоятелни имота, при
условията на чл. 19,ал. 4 от ЗУТ. Създава се нов УПИ ХL-760 с площ от 588 кв.м. и лице към улицата 11,20 м.-
за А.Д.А.. Частта от имота за С.Т. , с нов № ХVІІІ-760 е с площ 269 кв.м. и
лице към улицата 12,00 м. Съгласно заповедта, съществуващата двуетажна къща в
имота на Т. е с намалени отстояния до страничната имотна граница-1,18 м. и
частично намалено отстояние до дъното на имота- 3,00 м.
Тази заповед е обжалвана пред Административен
съд –Плевен и е образувано адм. дело №
442 по описа за 2014 година и с решение
№ 624/30.10.2013 г. е отменена заповед № 9/14.03.2013 година на кмета на Община
Кнежа, с която е одобрен ПУП –План за регулация в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в
кв. 34 по ЗРН на гр. Кнежа при условията на чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Съдът
е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и материалния закон, а именно нарушена е разпоредбата на чл.31, ал. 1
от ЗУТ за отстоянието на сградите на основното застрояване по отношение на
имотните граници, тъй като не е налице изискуемото отстояние от 5 м. до дъното
на имота, като в случая не е допустимо такова намаляване на отстоянието, тъй
като чл. 36, ал. 1 от ЗУТ предвижда намалени
отстояния между сградите, но е и отклонения в отстоянието на сградата на
основното застрояване до дъното на имота и страничната регулационна линия.
Постановено е от съда , че административният орган е следвало да издаде отказ. Съдебното
решение е обжалвано пред Върховен административен съд и образувано адм. дело №
16759 по описа за 2013 година и с решение № 3949 от 21.03.2014 година е
оставено в сила решението на Административен съд- Плевен.
На 22.04.2014 година, след влизане в сила на
съдебното решение на ВАС, Второ отделение, А.А. е подал заявление да се допусне
изменение на ПУП –ПР – заповед за повторно допускане.
На 22.04.2014 година е изготвено предложение
от гл. арх. на Община Кнежа (л. 18 по делото) до кмета на Община Кнежа да се
издаде заповед по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ.
Със заповед № 8/22.04.2014 година (л. 22) на
кмета на Община Кнежа е разрешено
изработването на ПУП-План за регулация в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по
ЗРН на гр. Кнежа, като е изготвено
обявление (л. 19) и е съобщено на А.А. и С.Т. на 30.04.2014 година.
На 15.05.2014 г. е подадено възражение от Т.
срещу предложението за изготвяне на ПУП-ПР, като изтъква материална
незаконосъобразност на проекта, тъй като не са спазени изискванията за
отстояние на сградата до страничната регулационна линия.
На 26.06.2014 година на заседание ЕСУТ на
Община Кнежа по протокол № 8 в т. 3 е
приел вариант І на проекта за изменение на ПУП –План за регулация –делба УПИ - ХVІІІ 760 в кв. 34 по ЗРН на гр. Кнежа
с площ от 807 кв.м и образуване на нови УПИ ХVІІІ-760 с площ 269 кв.м, лице от
12 м. и УПИ ХL -760 с площ 538 кв.м и лице от 11,20 м, като
е отхвърлил възражението на Т..
На 15.07.2014 година е издадена оспорената
заповед от кмета на Община Кнежа, с която е одобрено изменение на ПУП-План за
регулация –вариант –І, делба на УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по ЗРН на гр. Кнежа, при
условията на чл.19, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Разделен е УПИ ХVІІІ-760 на два
самостоятелни имоти при спазване на дяловете на лицата – частта от имота за А.А.
е с нов № ХL -760 с площ 538 кв.м и лице от 11,20 м, а за С.Т.
– нов № ХVІІІ-760 с площ 269 кв.м, лице от 12 м. Съгласно заповедта,
съществуващата двуетажна къща в имота на Т. е с най-малко отстояние до
страничната имотна граница-3,16 м. , а към имотната граница в дъното на имота-
4,08 м..
Съдът по искане на оспорващия допусна
изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице, неоспорено от страните, и прието от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно, одобреният с оспорената заповед ПУП-ПР
е съобразен с изискванията на ЗУТ по отношение на лице и повърхност на
новообразуваните имоти, предвид критериите на чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 4 от
ЗУТ, а именно според одобрения първи вариант при новообразуван имот от 538 кв.м
, при намаление с 1/5 на параметрите, то лицето на имота е 12 м., а имотът от
269 кв.м е с лице от 11,20 м, които размери са в рамките на допустимото
намаление от 1/5.. Вещото лице дава заключение, че одобреният ПУП-ПР е съобразен
с изискванията на закона по отношение на
разстоянието между сградите на
основното застрояване и разстоянието до
границите към дъното на имота – разстоянието между жилищната сграда в новообразувания
УПИ ХVІІІ-760 и страничната имотна граница
е 3,16 м., което отговаря на минимални изискуемите параметри, но разстоянието
между тази жилищна сграда и дъното на имота е 4,08 м., което намалено
разстояние вещото лице приема, че е в границите на допустимото отклонение по
чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. Съдът обаче не споделя
този извод, тъй като това е правен въпрос , като по отношение на изискванията
по чл.31, ал. 1 от ЗУТ за разстояние между сградите на основното застрояване и границата към дъното на урегулирания имот и
до страничната граница на урегулирания имот, законът не допуска изключение и не
може тези разстояния да са под изискуемите най-малко 3 м. от сградата на
основното застрояване до страничната граница на УПИ и 5 метра до границата към
дъното на УПИ. Вещото лице е установило, че правата линия на междинната
вътрешна граница към улицата между новообразувваните имоти се налага да бъде
скосена с оглед осигуряване лице за образуване на УПИ ХL-760 с необходимите по закон 11,20.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок , от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
В случая по отношение на делбата на УПИ ХVІІІ-760 в
кв. 34 по ЗРП на гр. Кнежа е постановена заповед №9/14.03.2013 г от кмета на
Община Кнежа, която е обжалвана от С.Т. , образувано е адм. дело № 442 по описа за 2013 г на АС-Плевен и е
постановен съдебен акт, който е обжалван пред ВАС и е оставено в сила съдебното
решение. по отношение на УПИ760 , между същите страни и на основание делба на
УПИ. Налице е постановена заповед, която е отменена и според мотивите на съда е
следвало административният орган да се произнесе с отказ за образуване на два
отделни имота, тъй като е налице материална незаконосъобразност на заповедта от
14.03.2013 година – несъответствие на акта с изискванията на чл.31, ал. 1 от
ЗУТ – неспазване на установените изисквания за разстояние между сградите на
основното застрояване до страничната регулационна граница и до дъното на имота.
Действително по адм. дело № 442/2013 гл вещото лице е изразило становище за
възможно поделяне на имота и след влизане в сила на съдебното решение, с което
е отменена заповедта, то А.А. е подал заявление, като е посочено в същото „за
преиздаване на заповед”, но съдът намира, че в случая такова преиздаване не
следва да бъде извършено, а е следвало административният орган, с оглед
мотивите в съдебното решение, след влизането му в сила, да се произнесе с отказ
за издаване на заповед за одобрение на ПУП -ПР за УПИ ХVІІІ-760, тъй като
заповедта е издадена по заявление на Д. и е установено, че не могат да се
спазят изискванията на закона – чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, а като е издал оспорената
в настоящото производство заповед, е издал същата в неизпълнение на съдебното решение
по адм. дело № 442 по описа за 2013 година.
Съдът счита, че
оспорената заповед № 25/15.07.2015 г. на кмета на Община Кнежа следва да бъде
отменена, тъй като същата не е съобразена с материалния закон. Съгласно чл. 31,
ал. 1 от ЗУТ, при ниско жилищно
застрояване ,каквото е налице в
разглеждания случай, нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до
страничната граница на УПИ-най-малко 3 м.;2. до границата към дъното на УПИ-
най-малко 5 м.. Отклонение от правилото за
разполагане на сградите по отношение на
имотните граници, законът не предвижда.
Единствено в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ е предвидено отклонение от нормите , но то се отнася до разстоянието
между сградите, а не от сградите до страничните граници на имота и до границата
към дъното на имота. В конкретния
случай, предмет на разработка е само планът за регулация, и не засяга застрояването в имота. С оглед установените и
от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, то
и в заповедта от 15.07.2015 г. е налице
намалено разстояние между сградата на основното застрояване в частта на имота на Т. до границата към
дъното на имота от 4,08 м. при допустими 5 м. Съдът намира, че е налице
материална незаконосъобразност на постановената заповед, тъй като не е спазено
изискването на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ за разстоянието от сградите на основното
застрояване до дъното на имота – изискуемите 5 метра, които в случая са 4, 08
м., като в случая, както и съдът по адм. дело№ 442 по описа за 2013 година на АС –Плевен е посочил, разпоредбата на чл.
36, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е неприложима, тъй като при делба се допускат намалени
отстояния между сградите на новообразуваните имоти, но не и намалени, под
размерите в чл.31, ал. 1 от ЗУТ, разстояния между сградите и границите към
дъното на имота и до страничната граница на имота. Липсват нови факти от
значение за делото, които да мотивират издаването на нова заповед. В
разглежданата хипотеза, при
съществуващите в проекта намалени
разстояния от сградата до границата в дъното на имота, създаването на нови урегулирани имоти при тези условия не може да бъде допуснато , още повече, че
между страните няма и съгласие за такова , нещо повече- налице е изрично изразено
несъгласие на съсобственика С.Т.
с проектираните намалени разстояния на
жилищната му сграда до
страничната регулационна линия( л. 35),
поради което , и на осн. чл. 15, ал. 9 от ЗУТ, административният орган е
следвало да издаде заповед, с която да постанови отказ от изменението на плана за регулация поради
предвиденото с проекта недопустимо по закон разположение на съществуващата сграда.
Предвид горепосоченото съдът намира, че
заповедта следва да бъде отменена и административната преписка да бъде върната
на органа за произнасяне с отказ за изменение на ПУП – ПР в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по
плана на гр. Кнежа при условията на чл. 19,ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ по заявление
вх. № 25-98/22.04.2014 г на А. Д. А..
С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на оспорващия и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че Община Кнежа, гр. Кнежа, ул. „М.Боев” №
69 следва да заплати на С.Д.Т. от гр.
Кнежа, съдебен адрес *** разноски в размер на 845 лева – 10 лева внесена
държавна такса, 300 лева депозит за изготвяне на съдебно –техническа експертиза,
35 лева държавна такса за обнародване в държавен вестник и 500 лева
договорено и изплатено възнаграждение
за един адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 74 по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр.
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № 25/15.07.2014. на кмета на Община Кнежа за одобряване на ПУП –
ПР в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по плана на гр. Кнежа при условията на
чл. 19,ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.
Връща административната преписка на кмета на
Община Кнежа за произнасяне с отказ за изменение на ПУП – ПР в обхвата на УПИ ХVІІІ-760 в кв. 34 по
плана на гр. Кнежа при условията на чл. 19,ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ по заявление
вх. № 25-98/22.04.2014 г на А. Д. А..***
да заплати на С.Д.Т. от гр. Кнежа,
съдебен адрес *** разноски в размер на 845 лева .
Решението
да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: