ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1375

гр. Плевен, 14.10. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 811/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 вр. чл. 54, ал.1, т.3 Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Окръжния съюз на трудово-производителните кооперации /ОС на ТПК/ с ЕИК 114508486, гр. Плевен представлявано от П.К. чрез адв. И. А. с пълномощно на л. 4 от делото. Иска се отмяна на заповед № РД-10-1459/09.09.2015г на Кмета на Община Плевен, с която е спряно производството по издаване на индивидуален административен акт в изпълнение на съдебно решение № 2433/09.03.2015г., постановено по адм. дело № 5668/2014г. на Върховния административен съд на Република България. Претендира се незаконосъобразност на заповедта, предвид допуснати съществени нарушения на процедурните правила при издаването й и неизясняване на всички факти, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Жалбата е подадена в срока по чл. 197, вр. чл.54, ал.5 от АПК /съобщена е на жалбоподателя на 11.09.2015г., видно от товарителница №2278367 на л. 12 от делото, жалбата е депозирана пред органа на 24.09 2015г./, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

С решение № 2433/09.03.2015г., постановено по адм. дело № 5668 по описа на ВАС за 2014г. е отменено изцяло решение № 103/11.03.2014г. по адм. дело № 1158/2013г. на Адм. съд-Плевен и вместо него е постановена отмяна на заповед № РД 10-1766/11.11.2013г. на Кмета на Община Плевен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество по искане № ОУС-92-1096-1/13.12.2007г., като се прецени налице ли са останалите материално правни предпоставки по §26 от ПЗР на Закона за кооперациите /ЗК/. ВАС е приел, че е налице пълна идентичност между заявения за реституция имот и описаните имоти в нотариални актове /НА/, представени от жалбоподателя – НА № 4, том І д. № 9/1962; НА №44, т.V, д. 1644/1964г., както и че е доказана собствеността върху терена и това, че цялата сградата е построена 13.07.1991г. и надлежно предявено искане. Според § 26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ, бр.41/2007/ - Кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Искането се предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до 31 декември 2007 г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз. Следователно съдебното решение на ВАС е оставило за преценка от административния орган единствено дали сградата е изградена със собствени средства от жалбоподателя. За изясняване на това обстоятелство са изискани доказателства от жалбоподателя и е направена проверка от комисия в Дирекция „Регионален държавен архив”, гр. Плевен. След което е назначена графологична експертиза със задача дали подписът за „Гл. счетоводител” в Счетоводна справка за инвестирани парични средства при строителството на обект „Битов комбинат”, гр. Плевен през 1962 и 1963 год. и подписите за „Гл.счетоводител – отчет за финансовото състояние на Съюза към 31. Декември 1963год. и Обяснителна записка към Годишен отчет за резултатите от бюджетното управление и приходите и разходите по окръжните фондове за 1963г. са на едно и също лице. Експертизата дава заключение, че подписите не са положени от едно и също лице. Въз основа на този извод на вещото лице, административният орган е направил преценка, че са налице престъпни обстоятелства /без да ги посочи конкретно/, чието установяване е от значение за издаването на административния акт, поради което е спрял производството по издавеното му с процесната заповед.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за назначената графологическа експертиза, не е предоставил сравнителни материали за извършването й и не е бил запознат с експертното заключение. В представената административна преписка не се представени доказателства за обратното, поради което съдът намира че са нарушени процесуалните правила – чл. 12, ал.1 от АПК осигуряваща откритост, достъпност и пълнота на информацията за страните в административното производството. Правото на страните да бъдат уведомени за назначената експертиза и нейните резултати се извежда и от чл. 49, ал. 3 вр. чл. 33,ал. 1 от АПК, които гарантират на страните в производството правото на отвод на вещото лице, както и чл. 51, ал.4 от АПК възлага задължение на вещото лице да предостави преписи от експертното заключение за страните. Административният орган не е представил доказателства, че е изпълнил тези изисквания на закона при издаването на заповедта, предмет на производството. Нарушението на тези изисквания представлява съществено процесуално нарушение, защото пряко и силно ограничава правото на страна да участва в производството по издаването на индивидуалния административен акт, гарантирано и от чл. 8 и чл. 34 от АПК.

Съдът намира още, че административният орган не е изложил мотиви, от какво значение за издавеното на акта е заключението на вещото лице, че горепосочените документи /Счетоводна справка за инвестирани парични средства при строителството на обект „Битов комбинат”, гр. Плевен през 1962 и 1963 год. и подписите за „Гл.счетоводител – отчет за финансовото състояние на Съюза към 31. Декември 1963год. и Обяснителна записка към Годишен отчет за резултатите от бюджетното управление и приходите и разходите по окръжните фондове за 1963г./ не са подписани от едно и също лице. По мнение на съда, този факт няма отношение към доказването на собствеността върху средствата за изграждането на сградата „Битов комбинат”, ул. Васил Левски № 174, гр. Плевен, а само върху редовността на водената счетоводна отчетност. Нито в мотивите на оспорената заповед, нито в констативно съобразителната част на експертното заключение е посочено, че всички изследвани документи са подписани от лицето К.К. – Гл. счетоводител. В приложения снимков материал към експертното заключение /л. 25 от делото/ е видно, че в обект на изследване „Отчет за финансовото състояние на Съюза към 31. Декември 1963год” няма отбелязване, кой е подписал същия. Още повече, че няма пречка документите да са подписани от различни лица и въпреки това да са автентични и верни, например защото по времето на съставянето им гл. счетоводител е бил някакъв вид отпуск или командировка и функциите му са изпълнявани от друго лице. Релевантният факт, който се изследва е относно собствеността на средствата, с които е извършен строежа на сградата „Битов комбинат”, ул. Васил Левски № 174, гр. Плевен това би могло да се установи не с графологична експертиза, а със счетоводна такава, която да проследи веригата на счетоводните записи за релевантните периоди, която да установи разполагала ли е Кооперацията с необходимите средствата за изграждането на сградата и видно ли е от съответните аналитични, синтетични и други счетоводни сметки, че средствата са разходвани за тази цел. Листата на мотиви е съществено нарушение на изискването на чл. 59 ,ал. 2, т.4 от АПК, което пречи, както на адресата на акта и заинтересованите страни, така и съдът да разбере защо административния орган е взел съответното решение, а оттам се препятства и възможността на проверка на приложимия материален закон.

Съдът съобрази още, че в административната преписка няма доказателства, че е образувана проверка от страна на Окръжна прокуратура – Плевен по подадения от Община Плевен сигнал № ОУС-92-1096-1/09.09.2015г. /л.16 от делото/. Следователно липсват каквито и да било данни за предмета на проверката, образуваната преписка, нейното движение, от които обстоятелства да се прецени относимостта й към предмета на административното производство. Още повече, съдът намира, че до установяването на престъпление не може да се стигне и поради простото съобразяване на чл. 80 от Наказателния кодекс, които регламентира давността относно наказателно преследване, като най-продължителния срок е двадесет години от довършване на престъплението. В случая е налице твърдение за престъпление извършено през 1962-1963година, от тогава до сега са минали повече от 50 години, поради което наказателно преследване не може да бъде възбудено и следователно не може да бъде потвърдено наличието на престъпление. Последното прави неприложим чл. 54, ал.1, т.3 АПК.

С оглед всичко изложено се налага извод за незаконосъобразност на заповед № РД-10-1459/09.09.2015г на Кмета на Община Плевен, с която е спряно производството по издаване на индивидуален административен акт в изпълнение на съдебно решение № 2433/09.03.2015г. на Върховния административен съд на Република България, поради което същата следва да бъде отменена и производството да продължи с произнасяне по същество съгласно указанията дадени от ВАС в посоченото съдебно решение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 200 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № РД-10-1459/09.09.2015г на Кмета на Община Плевен, с която е спряно производството по издаване на индивидуален административен акт в изпълнение на съдебно решение № 2433/09.03.2015г., постановено по адм. дело № 5668/2014г. на Върховния административен съд на Република България.

ВРЪЩА преписката на Кмета на община Плевен за издаване на административен акт съгласно указанията дадени съдебно решение № 2433/09.03.2015г., постановено по адм. дело № 5668/2014г на Върховния административен съд на Република България.

Определението подлежи на оспорване от страните, участващи в административното производство с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/