Р Е Ш Е Н И Е
№ 54 / 11 Февруари 2015 г.
гр.Плевен.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Плевен,
втори състав, в публично заседание на тринадесети
януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Секретар: Г.К.
Като разгледа
докладваното от съдия Данева административно дело № 808 по описа за 2014 год. на Административен
съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Закона за
интеграция на хора с увреждания/ЗИХУ/. Образувано
е по жалба на А.Е.Г. ***, като майка и законна представителка на малолетното си дете С.Ч.Г. *** против Заповед
№ СП-03-2-С-615/26.08.2014г., издадена от Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-Плевен, потвърдена с Решение № 94АА-0009-0037/ 16.09.2014г. на и.д. Директор на Регионална дирекция
за социално подпомагане-Плевен.
В
жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна като постановена в
нарушение на материалноправните
разпоредби и в несъобразяване с целта
на ЗИХУ. Жалбоподателката твърди,
че детето й С.Ч. е пребивавало в летен лагер-курс за деца с диабет,
организиран от Национална асоциация на децата с диабет в хотел”Орфей” на КК
Пампорово през периода от 20.07.2014 г. до 27.07.2014 г. Целта на лагера е
запознаване на детето със специален
хранителен режим, какъвто трябва да спазват децата, страдащи от диабет,
подходящ двигателен режим и самостоятелен
прием на инсулин от детето. В курса са взели участие диетолози и
лекари-специалисти, както и помощен медицински персонал. Изнесени са лекции, проведено е обучение ,
при съобразяване на храната и режима със
здравословното състояние на децата.
Основната цел на курса е била да направи
децата по-самостоятелни и независими в ежедневието им, по-спокойни и
уверени в своето бъдеще. Твърди, че тази
цел на курса съвпада с определението, дадено в чл. 15,ал. 4 от ЗИХУ на
„социална рехабилитация”. За участието в курса е било издадено направление от
лекар за санаториално лечение, което е било предпоставка за допускане на
детето до курса. По-късно направлението е представено на
социалната служба в гр. Плевен за отпускане на дължимата по реда на чл. 42 от
ЗИХУ добавка. Пред службата, в законоустановения срок е бил представен и
разходо-оправдателен документ.
Жалбоподателката счита, че са налице условията за изплащане на добавка за социална интеграция
на детето, тъй като спрямо същото е проведена социална рехабилитация. Моли да бъде отменена оспорената заповед,
потвърдена с решението на Директора на РДСП-Плевен с присъждане на разноските
по делото. По същество, с подадена чрез адв. Х.М. молба
поддържа жалбата си на изложените в нея основания и сочи съдебна практика.
Ответникът-
Директор на Дирекция ”Социално подпомагане”- Плевен, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М.В. оспорва
жалбата. Счита, че от събраните доказателства
се установява, че детето отговаря на предпоставките за отпускане на търсената помощ с изключение на изискването
услугата да е реализирана в заведение по стандартите на Наредба № 30
от 2004 г. за утвърждаване на медицински
стандарт ”Физикална и рехабилитационна медицина”. Счита, че заповедта е
издадена при спазване на процесуалните, материалноправните предпоставки и целта
на закона и моли да бъде потвърдена . Алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните и като
извърши проверка на законосъобразността
на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и
е процесуално допустима.
По
същество е основателна.
От
доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със
Заявление-декларация вх. № СП-3-615/06.08.2014 г. до Директора на Дирекция ”Социално
подпомагане” гр. Плевен ,
жалбоподателката А.Е.Г. е направила
искане да бъде отпусната на С.Ч.Г. добавка за социална интеграция за
проведено балнеолечение в комплекс „Пампорово” за периода 20-27 юли с
придружител. В молбата е декларирала притежавано
ЕР на ТЕЛК, както и други обстоятелства от значение за отпускане на добавката.
Към молбата са приложени документи по опис- социална оценка, ЕР на ТЕЛК,
разходооправдателен документ, както и
медицинско направление за
санаториално лечение и удостоверение
за раждане на детето.
Към делото е
приложено писмо на РЗИ- Смолян изх. №
2808/06.08.2014 г с уведомление за функциониращите на територията на обл. Смолян лечебни заведения, отговарящи на изискванията
на Наредба № 30/2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина”. Приложено е
и писмо на СПА хотел „Орфей” с вх. № на
АСП-Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, в отговор на запитване
от последния относно
обстоятелството дали А.Г. е ползвала придружаваща програма и на друго
правно основание.
На основание събраните данни, Директорът на
ДСП-Плевен е издал оспорената с жалбата
по настоящето производство Заповед № № СП-03-2-С-615/26.08.2014г., с която е отказал отпускането на добавка за
социална интеграция по подаденото от
жалбоподателката заявление . В мотивите
за издаване на заповедта е посочено, че
съгласно чл. 42,ал. 2 от ЗИХУ и във вр. с чл. 28,ал. 1 от ППЗИХУ добавката за извършено балнеолечение и
рехабилитационни услуги се изплаща ако
са проведени в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30/2004 г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина”.
Позовава се на писмото на Директора на
РЗИ Смолян изх. № 2808/06.08.2014 г. , според което хотел „Орфей” –Пампорово не
е лечебно заведение, отговарящо на стандартите на Наредба № 30/2004г. на територията на област Смолян.
Жалбоподателката е оспорила заповедта пред Директора на РДСП-Плевен, който с Решение №
94 АА-0009-0037/16.09.2014 г. е отхвърлил жалбата по съображения, аналогични с доводите за постановяване
на заповедта.
Така установените факти мотивират следните
правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган- Директор на дирекция”Социално
подпомагане” при Община Плевен, съобразно правомощията му по чл. 42,ал. 7 от
ЗИХУ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна
добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно
степента на намалена работоспособност и ли вида ни степента на увреждането. Тази
разпоредба регламентира материално правните предпоставки за получаването на месечна
добавка за социална интеграция. Основна предпоставка според тази разпоредба за
получаване на месечна добавка за социална интеграция е наличието на трайно
увреждане на лицето. Допълнителните фактори определящи размера на същата са
степен на увреждане и индивидуални потребности на увреденото лице.
По делото безспорно е установено, че малолетното дете С.Ч.Г.
отговаря на изискванията на закона за получаване на месечна добавка за социална
интеграция. Видно от приетото по делото като доказателство експертно решение на
ТЕЛК № 3638 от 211 от 28.11.2012г. на същото е определена 75% степен на
увреждане с чужда помощ със срок на инвалидност
до 01.11.2015 г.
Според чл.42, ал.2 ЗИХУ добавката по ал.1 е
диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените
разходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за: 1.
Транспортни услуги; 2. Информационни и телекомуникационни услуги; 3. Обучение;
4. Балнеолечение и рехабилитационни услуги. Редът за изплащане на средствата е
уреден в чл.28, ал.1 от ППЗИХУ – „добавката се изплаща след представяне на
разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни
услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, като според ал.2
от същата норма тя е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален
доход, но не повече от действително направения разход, съгласно представените
документи.
Безспорно установено по делото е, че малолетното дете С.Ч.Г.
е правоимащо лице по смисъла на чл.42г и чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗИХУ. Налице е
медицинско предписание предписано от лекар-специалист за санаториално лечение в
хотел „Орфей” КК Пампорово с оглед диагнозата „захарен диабет тип 1”. Детето е
пребивавало в хотел „Орфей” в КК Пампорово за периода от 20.07.2014 г. до
27.07.2014 г., за което са съставени и разходооправдателни документи.Не се
спори,и са налице доказателства, че
курсът е организиран от Национална асоциация на деца с диабет, както и че е
проведена социална рехабилитация с участието на детски ендокринолог.
Детето е било придружавано от своята майка А.Е.Г..
Съгласно чл.15,ал.4 от ЗИХУ социалната рехабилитация е
създаване наумения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на
зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ,
предоставяне на социални услуги и други дейности. Безспорно в настоящия случай
при пребиваването на детето С.Ч.Г. в
летния лагер организиран от Националната асоциация на деца с диабет в хотел
„Орфей” в КК „Пампорово” е проведена социална рехабилитация на детето, страдащо от диабет. Проведените при престоя на детето
в СПА хотел „Орфей” срещи с
лекари-специалисти и създаденият специален хранителен и двигателен режим са
подпомогнали подобряването на здравословното състояние на детето, поради което
следва да се приеме, че направените разходи са били за балнеолечение и
рехабилитационни услуги.
Балнеосанаториалното лечение като част от лечебновъзстановителния процес
включва комплекс от терапевтични процедури извършвани от квалифицирани
специалисти съобразно диагнозата на увреждането. Допълнителната разпоредба на
§1, т.5 от ЗИХУ дефинира понятието „рехабилитация” като последователен и
непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да
достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на
дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока
степен на независимост. От тази гледна точка летуването на детето С.Г. в летния
лагер организиран от Националната асоциация на деца с диабет в СПА хотел
„Орфей” КК „Пампорово” следва да се квалифицира като проведено балнеолечение и
рехабилитационни процедури по смисъла на закона.
При така изложените съображения съдът счита, че са
налице материалноправните основания за отпускане на добавка за социална
интеграция на детето С.Ч.Г., поради което отказът на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Плевен за отпускане на такава е незаконосъобразен.
След като ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат като условие за отпускане на добавката за
социална интеграция провеждането на рехабилитация в специални лечебни заведения
регистрирани като такива по Закона за лечебните заведения, то въведените такива
условия в оспорения акт,мотивирали административния орган да откаже отпускането
на добавката, противоречи на материалноправната разпоредба на закона и не
съответства на неговата цел.
Преследваната от законодателя цел в коментираната правна материя е да се
подпомогнат лицата с трайни увреждания или деца с определен вид и степен на
увреждане с финансова помощ веднъж годишно за балнеолечение или
рехабилитационни услуги. В случая е от значение обстоятелството, че
балнеолечение и рехабилитационни услуги са извършени като няма значение дали
обекта в който са проведени е регистриран за балнеолечебна и рехабилитационна
дейност.
Добавката за социална интеграция по чл.42 ал.2 т.4 от
ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за
социална рехабилитация според смисъла на тези понятия, посочен съответно в
чл.15, ал.2 и ал.4 от ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация
представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо – социалната
рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя
интеграционна добавка. Въведеното ограничение с изменението и допълнението на
нормата на чл. 28,ал. 1 от ЗИХУ, според което
обектите, в които се извършват санаториалното лечение и
рехабилитационните услуги следва да
отговарят на медицинските стандарти по Наредба № 30/2004г. е относимо
при провеждане на медицинска, но не и на социална рехабилитация, каквато е извършена в разглеждания казус.
В приложимите разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ не е
предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални
лечебни заведения. Ето защо настоящия съд намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправната
разпоредба и целта на закона, поради което следва да се отмени, а преписката да
се върне на административния орган за ново произнасяне.
При новото произнасяне административния орган да се
съобрази с дадените в настоящото решение задължително указание относно
тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода от делото и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение за един
адвокат, който размер е извън хипотезата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК вр. §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност се отхвърля като
неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № СП-03-2-С-615/26.08.2014г., издадена
от Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-Плевен,
ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Плевен за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация №
СП – 03-2-С-615 от 06.08.2014 г. от А.Г.Е. като майка и законен представител на
малолетното дете С.Ч.Г., при спазване на указанията на съда дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен да
заплати на А.Е.Г. *** сумата 400.00 лева представляващи направени по делото
разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: