Р Е Ш Е Н И Е

№ 551/ 02 Декември 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети ноември 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 805/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.С.В. *** срещу Решение № 2153-14-19/10.09.2015г. на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 5/02.06.2015г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 90а ал.2 от КСО, считано от 11.02.2015г. е отпусната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя в размер на 124.30 лв. пожизнено и едновременно на осн. чл. 95, ал.1 т.4 е спряна отпуснатата социална пенсия за инвалидност като е разпоредено да получава само отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е в размер на 258.55 лв.

Жалбоподателят изрично писмено е заявил пред съда, че оспорва решението на директора на ТП на НОИ- Плевен и изразява недоволство срещу изложените в него факти относно признатия стаж в читалище „Просвета” – гр. Левски, който е 8г. и 6м. и не е бил зачетен при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че не е искал отпускане на пенсия по болест, а получаване на добавка от порядъка на 20 – 40 лв. върху редовната пенсия, но не знае на базата на кой закон.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа съображенията, изложени в решението.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 10.09.2015г. Жалбата е подадена на 23.09. 2015г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В.С.В. е подал заявление по образец Вх. № МП30269/28.05.2015г. до Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което поискал отпускането на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Приложил Експертно решение № 1879 от зас. № 083/12.05.2015г. на ТЕЛК, с което е определена пожизнено 75% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране – 11.02.2015г. На осн. чл. 98 ал.4 от КСО решението на ТЕЛК е било разгледано и потвърдено от медицинската комисия при ТП на НОИ – Плевен с Решение № 3603 от зас. № 035/ 15.05.2015г. Решението на ТЕЛК не е обжалвано пред НЕЛК и е влязло в сила на 27.05.2015г.

С Разпореждане № 5/02.06.2015г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен на В. е отпусната пожизнено социална пенсия за инвалидност по чл. 90а ал.1 от КСО в размер на 124,30 лв. съгласно чл. 90а ал.2 от КСО, считано от 11.02.2015г. – датата на инвалидизиране, за 75% трайно намалена работоспособност и навършена възраст 72г. и 4м. Със същото разпореждане на осн. чл. 95 ал.1 т.4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност и е определено да се изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 258,55 лв.

Срещу разпореждането В. подал жалба до Директора на ТП на НОИ – Плевен с Вх. № 1012-14-23/25.08.2015г. Изразил несъгласие с разпореждането и поискал да се изяснят правните основания, поради които се отказва допълнително заплащане към основната пенсия. Поискал е да се разясни и защо при пенсионирането му през 2007г. не е бил признат половината осигурителен стаж от 4г.и 3 м. за работа извън работно време. Посочва, че за това обстоятелство при пенсионирането си е представил УП от Народно читалище „Г.Парцалев” – гр. Левски, където в продължение на 8г. и 6м. е работил по съвместителство като поддържал ел.инсталацията и ел.техниката.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-19/10.09.2015г., с което отхвърлил жалбата на В. и потвърдил като правилно и законосъобразно разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на В. е отпусната и спряна социалната пенсия за инвалидност и е определено да се изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 258,55 лв..

В мотивите си пояснил, че В. е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.4 от КСО, отпусната от 23.09.2007г. пожизнено с Разпореждане № 4/22.11.2007г. на ръководител ПО. Съгласно Разпореждане № **********/01.07.2014г. на ръководител ПО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е осъвременена и е в размер на 258,55 лв. Посочено е, че съгласно чл. 90а ал.1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. С ЕР на ТЕЛК № 1879/12.05.2015г. на В. са определени повече от 71 % трайно намалена работоспособност, поради което отговаря на условията на чл. 90а, ал.1 от КСО. Но съгласно чл. 101 ал.1 т.4а от КСО (в редакцията ДВ – бр. 107 /2014г., в сила от 01.01.2015г.) не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия. В. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.09.2007г. пожизнено, което съгласно чл. 101 ал.1 т.4а от КСО е абсолютна пречка за получаване на социална пенсия за инвалидност. В тази връзка е прието, че правилно е отпусната и спряна личната социална пенсия за инвалидност, която е и в по-неблагоприятен за лицето размер, ако се изплаща само тя.

По отношение на второто оплакване в жалбата, че още при отпускане на пенсията на В. през 2007г. не му е зачетен изцяло осигурителния стаж от Народно читалище „Г. Парцалев” – гр. Левски е съобразено следното: При подаване на заявление Вх. № 4734/11.12.2006г. от В. с искане за отпускане на пенсия е представено Удостоверение обр. УП-3 № 124/30.11.2005г., издадено от Народно читалище „Г. Парцалев” – гр. Левски, в което е отразен осигурителен стаж за периода от 01.12.1972г. до 31.03.1981г. като „осветител” с изрично отбелязване, че е работил на непълно работно време – 4 часа при законоустановен 8-часов работен ден. В същото време в Трудова книжка № 2715/21.10.1963г. за периода от 14.01.1972г. до 01.11.1999г. – 21г. 09 м. 17 д. е отразен трудов стаж в „Държавна напоителна система” – Плевен, който стаж е зачетен изцяло за осигурителен стаж от пенсионния орган при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № 4/22.11.2007г. на ръководител ПО. Счетено е, че няма законово основание периода, посочен в Удостоверение обр. УП-3 № 124/30.11.2005г., издадено от Народно читалище „Г. Парцалев” – гр. Левски да се зачете повторно, тъй като същият се припокрива със зачетен осигурителен стаж за периода от 14.01.1971г. до 01.11.1999г. – 21г. 09 м. 17 д. в „Държавна напоителна система” – Плевен. А освен това съгласно чл. 34 от Правилника за колективната и лична трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (утв. С ПМС № 35/ 05.06.1987г.) работниците и служителите, които работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи. Изяснено е, че с изменението на чл. 9 ал.8 на КСО ( ДВ- бр.1/2002г.), считано от 01.01.2002г. е допустимо завишаване на осигурителния стаж в съотношение 4 години за 5 години от ІІІ-та категория, когато лицата са работили по трудов договор на пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време повече от 3 часа. Тази разпоредба на закона е в сила от 01.01.2002г., а спорният период е преди тази дата – от 01.12.1972г. до 31.03.1981г., поради което е неприложима в конкретния случай.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са правилни и законосъобразни.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. Съгласно чл. 98 ал.4 от КСО разпорежданията за отпускане на пенсии за инвалидност се издават въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст като е изложил подробни аргументи, които са поднесени разбираемо и обосновани с факти, доказателства и правно. Изяснено е на жалбоподателя какво разпорежда закона и защо в неговия случай не може да се удовлетвори желанието му, като конкретните факти са подведени под съответната приложима правна норма. В същото време са обсъдени и нормите, съдържащи съответната законова възможност като е обяснено защо са неприложими към конкретния случай.

Правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 90а от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто е 110 на сто от социалната пенсия за старост. С ЕР на ТЕЛК е определена трайно намалена работоспособност за жалбоподателя от 75% пожизнено, предвид навършената възраст за придобиване на право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят отговаря на условията за възраст и процент трайно намалена работоспособност, поради което на осн. чл.90а ал.1 от КСО е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер 124,30 лв. съгласно ал.2 на същия член пожизнено и представлява 110% от определената от МС социална пенсия за старост.

Същевременно изплащането на така определената лична социална пенсия за инвалидност е спряно на осн. чл. 95 ал.1 т.4 от КСО, който гласи, че пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на осн. чл. 101 от КСО. Съгласно чл. 101 ал.1 т.4а КСО не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия. Разпоредбата в тази си редакция е в сила от 01.01.2015г. Изменението на чл. 101 ал.1 т.4а КСО кореспондира и с изменение на ал. 3а на същия член, където считано от същата дата - 01.01.2015г. е отпаднало второто изречение „когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 %”.

В случая на жалбоподателя е била отпусната друг вид пенсия – за осигурителен стаж и възраст, което е пречка за получаването едновременно с нея и на социална пенсия за инвалидност по силата на цитираните разпоредби. Социалната пенсия за инвалидност представлява пенсия, несвързана с трудова дейност, а средствата за изплащането на тази категория пенсии се осигуряват от държавния бюджет, а не от фонда на общественото осигуряване при НОИ, формиран от вноските на задължително осигурените лица. Предпоставките за придобиване правото на социална пенсия за инвалидност не са обвързани със задължение за внасяне на осигурителни вноски при упражняване на трудова дейност от осигурените лица. Условията са само две – възраст и установена от органите на медицинската експертиза процент трайно намалена работоспособност. Функцията на този род пенсии е социална. Целта на разпоредбата на чл. 101 ал.1 т.4а КСО след изменението от 01.01.2015г. е да ограничи възможността за получаване на социална пенсия, несвързана с реципрочно задължение за осигуряване върху доходите от трудова дейност, едновременно с друг вид пенсия.

КСО не предвижда друга възможност в случая на жалбоподателя да получава добавка или процент от отпуснатата пенсия за инвалидност едновременно с пенсията за осигурителен стаж и възраст, каквото е искането му.

По отношение на второто изтъкнато от жалбоподателя възражение, също правилно е приложен закона. По заявление от 05.11.2007г. на жалбоподателя е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № 4/22.11.2007г., считано от 23.09.2007г. пожизнено по чл. 68 ал.4 КСО. Видно от описа на документите за осигурителен стаж, приети с предходно заявление от 11.12.2006г. (л.19-20) и приложено Удостоверение УП-3 Изх. № 124/30.11.2005г. В. е работил като осветител на четиричасов работен ден в Народно читалище „Г. Парцалев” – гр. Левски за периода от 01.12.1972г. до 31.03.1981г. общо 8 години и 4 месеца. За същия период според описа на данните в трудовата книжка е работил и в „Държавна напоителна система” - Плевен, който осигурителен стаж е бил зачетен и изчислен при пенсионирането му – общо 21г. 09м. 17 д. при този работодател. Правилно е съобразено, че няма законово основание да се зачете повторно периода, през който лицето е работило на допълнителен трудов договор в Народно читалище „Г. Парцалев” – гр. Левски, защото този период се припокрива с вече зачетен осигурителен стаж по основно трудово правоотношение в „Държавна напоителна система” – Плевен. Допълнителен аргумент да не се зачита този стаж е, че според относимите към момента на полагането на труда законови разпоредби – чл. 34 от Правилника за колективната и лична трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (утв. С ПМС № 35/ 05.06.1987г.) работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи. Т.е. по допълнителния трудов договор не са били осигурявани на друго основание, с което да се свързва възможността за ползване на осигурителни права при пенсиониране, поради което и такива не се предвиждат в действалото към онзи момент законодателство и затова не могат да бъдат приложени.

Чл.9 ал.8 КСО след изменението с ДВ бр.1/2002г., считано от 01.01.2002г. предвижда при пенсиониране да се зачита и осигурителния стаж на лицата по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, ако едновременно са работили по трудов договор при пълно работно време. Разпоредбата е материално правна и има действие само занапред, не е предвидено изрично обратно действие с преходна или заключителна разпоредба на КСО. Поради това не може да се приложи към юридически факти настъпили преди това и относими към периода 01.12.1972г. – 31.03.1981г., когато е бил положен труда по допълнителен трудов договор. Спрямо този период са относими действалите тогава законови разпоредби, които не предвиждат възможност за изцяло или частично признаване на положения труд по допълнителен трудов договор като допълнителен осигурителен стаж при пенсиониране, наред с признаването на осигурителния стаж по основното трудово правоотношение. Последният е бил зачетен при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Затова правилно е било преценено, че няма основание за изменение на отпуснатата с влязло в сила разпореждане пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 99 ал.1 т.6 от КСО и за определяне на по-висок размер.

В заключение съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което на осн. чл. 90а ал.2 от КСО, считано от 11.02.2015г. е отпусната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя в размер на 124.30 лв. пожизнено и едновременно на осн. чл. 95, ал.1 т.4 КСО е спряна отпуснатата социална пенсия за инвалидност като е разпоредено да получава само отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 258.55 лв. е законосъобразно.

Издадено е от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на административното производство са били изследвани и изяснени спорните факти, като е отговорено подробно и разбираемо на всички възражения на жалбоподателя.

Изводите са обосновани на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, при правилно приложение на относимите правни норми и в съответствие с целта на закона.

Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В. *** срещу Решение № 2153-14-19/10.09.2015г. на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 5/02.06.2015г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 90а ал.2 от КСО, считано от 11.02.2015г. е отпусната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя в размер на 124.30 лв. пожизнено и едновременно на осн. чл. 95, ал.1 т.4 КСО е спряна отпуснатата социална пенсия за инвалидност като е разпоредено да получава само отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 258.55 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :