Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
гр.Плевен, 6 Ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета
година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №803
по описа на Административен съд-Плевен за 2015 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.42, ал.2, т.4 и
чл.42г, ал.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).
Делото е образувано по
жалба от Л.Х.У. *** срещу Заповед № СП-03-2М-1141/03.08.2015 г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” - Плевен в частта, с която е отказана добавка
за социална интеграция, тъй като не съответства на условията на чл.42г, ал.1 от
ЗИХУ-не представя медицинско направление от лекар – специалист. Заповедта в
тази и част е потвърдена с Решение №94ЛЛ-0002-0023/03.09.2015 г. на Директора
на Регионална Дирекция за социално подпомагане гр.Плевен.
В жалбата са наведени доводи, че липсва нормативно
основание, което еднозначно да указва, че социалните служби следва да изискват
медицинско предписание от лекар – специалист, като задължително условие за отпускане
на добавка за социална интеграция. Нормативната уредба, по- точно чл.41а, ал.2
и чл.42, ал.2, т.13 от ЗИПУ указват, че всички въпроси, свързани с предоставяне
на финансова подкрепа на хората с трайни увреждания, се уреждат в Правилника за
прилагане на ЗИХУ /ППЗИХУ/. Изискванията за предоставяне на финансова подкрепа
са уредени в чл.28 от ППЗИХУ, който не изисква такова медицинско предписание.
Твърди, че социалните служби не са вникнали в същността на нейния случай, а
отказът означава, че на нея неправомерно е била предоставена комплексна здравна
услуга. Моли да се отмени отказа, а делото да се реши по същество, като й се
признае правото да получи добавката и се осъди ответника да я предостави.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично.
Заявява, че с направление от личния
доктор е отишла на лечение по клинична пътека (КП) 241 на 6 юли – направление №
7 за настаняване в болница за лечение по КП. То остава в болницата. КП е 7 дни,
провеждат се процедури, назначени от лекар и на края на това лечение се издава
епикриза, в която се посочва какво е извършено и е написано предписание –
според нея това е предписание на лекуващия лекар, за назначаване на
рехабилитация. Лекуващият лекар в болницата й е предложил да продължи
лечението, но по комплексна здравна услуга, която се заплаща. В нея влиза
спане, храна, процедури – всичко необходимо. След клиничната пътека е
продължила лечението без прекъсване – при същия лекар, в същата болница, в същата
стая още пет дни. Не може да вземе друго предписание, т.к. е в болницата, не е
излизала от нея. Предписанието се намира в епикризата, тя е медицинско
предписание от лекуващия лекар, който е провел лечение по КП. Моли съда да отмени заповедта в оспорената и част.
Ответникът в настоящето производство в съдебно заседание не се
явява и не се представлява. Постъпило е писмо , приложено на л.65-66 от делото,
чрез юрк.В., в което се сочи, че заповедта в обжалваната й
част е правилна и обоснована, и се моли да се остави в сила. Сочи, че У. е лице
с 92% степен на увреждане. Същата е лекувана в периода 06-13.07.2015 г. в
Балнеосанаториум Павел Баня, за което са представени съответните
разходооправдателни документи. В периода 13-18.07.2015 г. е пребивавала в този
санаториум по нейно желание, като е ползвала комплексна здравна услуга, без
наличие на медицинско предписание от лекар-специалист за този период. Не е
представила такова медицинско предписание пред ДСП, а наличието на такова
предписание е императивна предпоставка за отпускане на добавка за социална
интеграция по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ. Моли да се остави без уважение жалбата.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
На 30.07.2015 г. У. е
подала заявление – декларация за отпускане на добавка за социална интеграция по
реда на чл.28 (от ППЗИХУ) за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги /л.2/.
В същото заявление е декларирала, че “не мога да представя направление от
специалист”. В заявлението е посочена банкова сметка, *** /ЕР/ на ТЕЛК
№0678/10.02.2015 г. Това ЕР е приобщено на л.3 от делото, и съгласно същото на У.
са определени 92% вид и степен на увреждане без чужда помощ, с дата на
инвалидизиране 06.10.2014 г. По отношение на У. е налице и социална оценка
/л.4/, съгласно която има право на отпускане на добавка за социална интеграция
за балнеолечение и рехабилитационни услуги – веднъж в годината. Към заявлението
си У. е приложила фактури, издадени от СБР-НК ЕАД, филиал Павел баня, както следва:
на стойност 15 лева от 06.07.2015 г., за такса избор храна /л.5, лице/; за
182,50 лева от 13.07.2015 г. - за комплексна здравна услуга /КЗУ/ в размер на
172,50 лева и за застраховка в размер на 10,00 лева /л.5, гръб/. Приложени са и
2 броя епикризи от Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс”
ЕАД филиал Павел баня. Съгласно първата /л.6/ У. е приета на 06.07.2015 г. и
изписана на 13.07.2015 г., лекувана е по КП №241, с диагноза: Z50.8 Лечение включващо други видове рехабилитационни
процедури. G55.1 Притискане на нервни
коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове. Описани са придружаващи заболявания, анамнеза,
статус, изолирани тестувания, проведеното лечение. Посочено е, че се изписва в
добро общо състояние, дадени са препоръки за адекватен дв. режим. Апаратна ФТ.
Балнеолечение. Да повтори курс електростимулация след 15-20 дни. Насочва се към
ОПЛ за проследяване на основното заболяване. Съгласно втората епикриза /л.7/ У.
е приета на 13.07.2015 г. и изписана на 18.07.2015 г., лекувана по КЗУ с
диагноза: G55.1 Притискане на нервни коренчета и плексуси
при болести на междупрешленните дискове. Всичко останало в двете епикризи
съвпада, с изключение на изписване по друг начин на някои съкращения в графата
за лечение /което лечение е същото/, премахване на редове, останали непопълнени
в първата епикриза, както и някои редакционни промени. Приложена е и декларация
/л.8/ от У., съгласно която същата декларира, че желае да продължи лечението си
след ползване на КП, още 5 дни по цени на КЗУ. Приложени са и нейни декларации:
за информирано съгласие относно лечението, от 13.07.2015 г., и че е провела
болнично лечение при спазване на режима по “КП № КЗУ в СБР-НК ЕАД филиал Павел
баня” в периода 13.07-18.07.2015 г., от 18.07.2015 г. /л.8, гръб/.
По така подаденото заявление е постановен отказ /л.25/,
като е посочено, че проведеното балнеолечение в периода от 13.07.2015 г. до
17.07.2015 г. е било по КП, и не отговаря на условието на чл.28, ал.3 от ППЗИХУ
- услугата е ползвана на друго правно основание. Не отговаря на условията и на
чл.42г, ал.1 от ЗИХУ – не представя медицинско предписание от лекар –
специалист. При обжалването по административен ред горестоящият орган е изискал
доказателства от лечебното заведение, при което е получил писмо от СБР-НК ЕАД
филиал Павел баня /л.12/. Съгласно последното, У. е била на лечение в периода
06.07.-12.07.2015 г. по КП, а за периода 13.07-17.07.2015 г. по КЗУ. За проведеното лечение по КЗУ пациентката
няма медицинско предписание от лекар – специалист. Представено е ксерокопие
от направление за хоспитализация по КП, и декларация на У. за продължаване на
лечението.
Въз основа на подадена жалба против постановения
отказ, горестоящият административен орган е постановил решение, с което е
уважил същата в частта й относно доплащането за храна при пролежаването по КП,
и е оставил в сила заповедта по отношение заплащането за КЗУ. Посочил е,
че в периода 06.07.-13.07.2015 г. У. е
лекувана по КП№241, заплатена такса за храна за този период не се ползва на
друго правно основание и следва да се изплати. По отношение на лечението в
периода 13.07-18.07.2015 г. е приел, че същото не е по КП, както е твърдяла и У.,
за разлика от директора на ДСП, но поради липса на медицинско предписание от лекар
– специалист заповедта на Директора на ДСП следва да бъде оставена в сила в
тази и част. Именно оставената в сила част от заповедта, касаеща отказ за
плащане по втората представена фактура /която фактура е на стойност на 182,50
лева/, е предмет на преценка по настоящето дело.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед /л.25/ е била обжалвана по
административен ред /жалба, наименована възражение на л.л.27,28/, като с
Решение №94ЛЛ-0002-0023/03.09.2015 г. на Директора на Регионална Дирекция за
социално подпомагане гр.Плевен /л.л.14,15/ е била частично отменена. Срещу
оставената в сила част на заповедта е подадена настоящата жалба пред съда, като
същата е депозирана на 17.09.2015 г., видно от поставения вх.№ на органа
/л.20/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване,
пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена
форма и е издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -
Община Плевен, като административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност на основание изричната разпоредба на чл. 42, ал.7
от ЗИХУ.
В заповедта се съдържат фактически и правни основания
за издаването й. От правна страна административният орган се е позовал на чл. 42г, ал.1
от ЗИХУ, а от фактическа страна като основание за отказ да се
изплати поисканата добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги е
посочено, че няма представено медицинско предписание от лекар специалист. Мотивите в частта им
относно лечение по КП за периода са коригирани при обжалването по
административен ред, поради което съдът приема, че единствено липсата на медицинско
предписание от лекар специалист е
основание за отказа.
Според разпоредбата на чл. 42 от
ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за
социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно степента на
намалена работоспособност, или вида и степента на увреждането. Добавката е
диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените
доходи, и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, между които и
тези (чл. 42, ал.2,
т.4 от ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал.1
от ЗИХУ, лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена
работоспособност имат право на добавка по чл. 42, ал.2, т.4, която се
предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар
специалист.
На основание чл. 42, ал.13
от ЗИХУ, определянето на размера, условията и реда за отпускане,
прекратяване и възобновяване на добавката се уреждат в правилника за прилагане
на закона. В чл. 28, ал.1
от ППЗИХУ е предвидено, че добавката по чл. 42, ал.2,
т.4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или
рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".
Разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или
рехабилитационни услуги се представя в едномесечен срок от крайната дата на
ползването им в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес. Според
ал.2 на същата норма, добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания
минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно
представените документи, а според ал.3, добавката се ползва, когато не се
получава на друго правно основание.
От направения преглед на относимата нормативна уредба
се извличат следните материалноправни предпоставки за отпускане на добавка за
балнеолечение и рехабилитационни услуги по чл. 42г, ал.1
от ЗИХУ: поискалият добавката да е лице с трайни увреждания с над 90
на сто намалена работоспособност; същият да е направил допълнителни разходи за
балнеолечение и/или рехабилитационни услуги според индивидуалните му
потребности и съобразно вида и степента на увреждането, при наличие на
медицинско предписание от лекар специалист; добавката да не се получава на
друго правно основание и да не се предоставя повече от веднъж годишно.
Процесният
отказ не е мотивиран със съображения заявителят да е получил поисканата добавка
на друго правно основание /с оглед коригиращите мотиви на горестоящия
административен орган/, или вече да му е предоставяна такава през календарната
година. По безспорен начин с писмени доказателства по делото е установено, че У.
е лице с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, а също и
обстоятелството, че в периода от 13.07.2015 г. до 18.07.2015 г. същата е била
на лечение по КЗУ в Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс” ЕАД филиал Павел баня, за което е представен разходо-оправдателен документ за извършен
от лицето разход в размер на 172,50 лева за ползваната комплексна здравна
услуга и 10,00 лева за застраховка.
Така
представените доказателства удостоверяват по несъмнен начин провеждането на
физикално лечение на жалбоподателката в медицинско заведение, където е постъпила
два пъти последователно, без прекъсване между пролежаванията. Само първото
приемане, пролежаването по което не е предмет на делото, при което е лекувана
по КП №241, е въз основа на направление за хоспитализация, а второто, по което
е заплатена такса за КЗУ, не е станало въз основа на медицинско предписание от
лекар специалист. Липсата на такова медицинско предписание се признава от
самата У. в заявлението – декларация /л.2/, както и от лечебното заведение, в
което същата е била лекувана /л.12/.
По отношение на твърденията на У., че такова
медицинско предписание представлява самата епикриза, издадена при първото
пролежаване, съдът съобразява следното:
Този
извод се подкрепя и от факта, че е проведено лечение по КП №241 в периода
06.07-13.07.2015 г. Видно от съдържанието на самата КП: “Код Z50.8 се използва
задължително като водеща диагноза, за да покаже, че пациентът е приет за
извършване на рехабилитационни процедури за състояние, обикновено лекувано
преди това. Като допълнителни диагнози следва да бъдат посочени съответното
остатъчно състояние последвано от причината.” Следователно посоченият код на
диагнозата в първата епикриза посочва само лечението, което е приложено, а
посоченото на второ място заболяване в основната диагноза G55.1 Притискане на
нервни коренчета и плексуси при болести на между прешленните дискове е
основното заболяване, което е на първо място /като основно заболяване/ във втората
епикириза, от второто пролежаване. Следователно, и при двете пролежавания на У.
е била поставена една и съща диагноза, налице е едно и също заболяване,
лекувана е по един и същи начин. Отразените придружаващи заболявания също са
еднакви. Медицинско предписание за лечение се дава в случай, че съответното
лечение не може да се проведе и не е провеждано от лекаря – специалист. В
случая лечение на същото заболяване е проведено, и в епикризата е посочено, че
са “повлияни основните оплаквания - редуциран болков синдром, увеличен обем на
движения в лумбалната област. Подобрени походка и ДЕЖ. Изписва се в добро общо състовяние.“
При тези констатации не може да се приеме, че пациентката е насочено за
продължаване на същото лечение, в същото лечебно заведение. Самата У. е
пожелала да продължи лечението, видно от приложената декларация, и липсват
доказателства, че лекуващият лекар и началникът на отделение, подписали
епикризата, са го поискали, както се твърди от жалбоподателката по отношение на
първия.
По отношение на твърдението, че
органът е следвало да приложи ППЗИХУ, който не предвижда изискване за
медицинско предписание от лекар – специалист, а не ЗИХУ, който го изисква,
съдът счита, че законът е нормативен акт от по-висока степен, и дори ако има
противоречие между него и правилника за прилагането му, се прилага законът. В
този смисъл е чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове: “Ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока
степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.” В случая
такова противоречие няма, просто изискването за представяне на медицинско
предписание от лекар – специалист не е възпроизведено в правилника, поради което
същото изискване се прилага само въз основа на закона.
Относно твърдението
на У., че е ползвала комплексна здравна услуга неправомерно, съдът съобразява
следното: Жалбоподателката е ползвала КЗУ в нарушение на изискванията на ЗИХУ,
и това означава, че не следва да й бъде заплатена добавка за социална
интеграция. Всяко лице може да използва здравни услуги, но е съвсем различен
въпросът дали изразходваните средства за същите ще му бъдат заплатени.
Настоящият състав на
съда намира, че административният орган точно е приложил закона, като е отказал
поисканата добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги, при липса на
едно от изискуемите основанията за нейното отпускане. При постановяването на
отказа не се констатират допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Като мотивиран и непротиворечащ на
материалноправните разпоредби на закона, оспореният административен акт следва
да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба - отхвърлена като
неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от
АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Х.У. *** срещу Заповед №
СП-03-2М-1141/03.08.2015 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
Плевен в частта, с която е отказана добавка за социална интеграция, тъй като не
съответства на условията на чл.42г, ал.1 от ЗИХУ-не представя медицинско
направление от лекар – специалист.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: