О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1423

гр. Плевен, 21.10.2015г.

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, 2015 г., в състав : председател Юлия Данева сложи на разглеждане адм. дело № 797/2015г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба на И.Д.Г. *** против Заповед № ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началник РДНСК-Плевен. Жалбоподателят твърди, че във връзка с покана за доброволно изпълнение е депозирал заявление под № Пл-108-00-342/17.06.2009г. за снабдяване с екземпляр от оспорената Заповед и други документи. Горното сторил с цел запознаване със съдържанието на Заповедта, тъй като същата не му е била съобщавана. Предвид липсата на действия по принудителното изпълнение на процесната заповед, на 24.07.2012 г. депозирал второ поред заявление под № Пл-108-01-124 , отговор на което не е получил до настоящия момент. Счита ,че оспорената заповед е незаконосъобразна , като излага съображения в три точки. Моли да бъде отменена.

Ответникът изразява писмено становище по жалбата, като счита същата за недопустима. Твърди, че заповедта е връчена на извършителя на 20.10.2008 г., като същият е отказал да я получи. Отказът е оформен в разписка от същата дата. Г. е прочел предоставения му екземпляр от заповедта, но е отказал да го получи. Отказът е удостоверен с подписите на двама присъствали свидетели. Твърди, че връчването е редовно и заповедта е влязла в сила. След влизането й в сила, на Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 05.06.2009г. На 30.07.2012 г. е била подадена жалба срещу Заповед № ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началник РДНСК-Плевен, но административният орган е пропуснал да я внесе в Административен съд-Плевен, като е продължил да счита, че заповедта е влязла в сила. По повод изпратено писмо до Г. на 08.09.2015 г. , със заявление от 15.09.2015 г. Г. е уведомил, че е подал жалба до съда, която не е внесена. В РО”НСК” е била извършена проверка на всички налични преписки, и действително е намерена въпросната Жалба вх. № Пл-108-01-177/30.07.2012 г., като е констатиран пропускът да бъде внесена в съда. Счита подадената жалба за недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане.

От приложената административна преписка се установява, че със Заповед № ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началник РДНСК-Плевен е разпоредено да бъдат премахнати допуснати съществени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж на „ Жилищна сграда със застр. площ от 82,00 кв.м./етапна реализация, партерен етаж/, находяща се в гр. Плевен, УПИ ХІ-3584, кв. 139 по плана на града ул. „Белмекен” № 1, собственост на И.Д.Г.. Определен е двумесечен срок за доброволно изпълнение и са разпоредени действия по принудително такова при неспазване на срока за доброволно.

Съставена е разписка за връчване на заповедта/л. 13/, в която е отразено, че на 20.10.2008 г. И.Г. е отказал да получи копие от заповедта, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели: инж. Е. А. и В. П..

Към преписката е приложена Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 277 от АПК с изх. № Пл 108-00-210/02.06.2009г./л. 28/. В същата адресатът И.Г. е поканен да изпълни доброволно задълженията си по Заповед № ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началник РДНСК-Плевен, издадена на основание чл. 225 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ за премахване на допуснати съществени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж на „ Жилищна сграда със застр. площ от 82,00 кв.м./етапна реализация, партерен етаж/, находящ се в гр. Плевен, УПИ ХІ-3584, кв. 139 по плана на града ул. „Белмекен” № 1. Поканата е получена от И.Д.Г. на 05.06.2009 г., видно от разписката за връчването й с пощенска пратка / л. 29 от делото/.

Предвид изложените факто, съдът намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения.

Чл. 61 от АПК регламентира задължението на административния орган да съобщи издадения акт на всички заинтересовани лица. В ал. 2 е указано, че съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което да се удостовери чрез подписа на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Следва извод, че законът не въвежда връчването на самия акт / в случая- заповед/ като основание за редовност на съобщаването му. Актът следва да се счита връчен , когато, писмено или устно, при условията на чл. 61,ал. 2 от АПК, адресатът е уведомен за неговото съдържание.

В разглеждания случай не са налични доказателства дали при съставянето на разписката за връчване на заповедта, и при удостоверяване на отказа на адресата да получи последната, съдържанието й е било съобщено от присъствалите длъжностни лица. Въпреки, че в становището се твърди това, този факт не е удостоверен по надлежен начин, както изисква горната разпоредба . Подписите удостоверяват отказа да се получи заповедта, но не удостоверяват устното съобщаване на съдържанието й на нейния адресат- И.Г.. Съдът намира, че оспорената заповед е съобщена на И.Г. с изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Както е посочено и по-горе, в поканата се съдържа целият текст от разпоредителната част на заповедта , и в този смисъл тя следва да се счита като писмено съобщение на административния акт. В поканата е посочен номерът на заповедта , основанието на което е издадена , както и всички разпоредителни действия, съдържащи се в нея. Следва извод, че дори и да се приеме, че отказът да му бъде връчена заповедта не е редовно връчване,най –късно при получаване на поканата за доброволно изпълнение/ което е станало на 05.06.2009 г./, административният акт е съобщен на жалбоподателя, и от този ден е започнал да тече срокът за неговото обжалване.Тук следва да се отбележи, че тъй като в поканата не е посочен срок за обжалване на заповедта, намира приложение чл. 140,ал. 1 от АПК, съгласно който,в посочената хипотеза срокът за обжалване се удължава на два месеца.

След като съдържанието на Заповед № ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началник РДНСК-Плевен е съобщено на жалбоподателя/ най-късно/ на 05.06.2009 г., и при условията на чл. 140,ал. 1 от АПК, срокът за обжалването й е изтекъл на-късно на 05.08.2009 г.

Жалбата е подадена на 30.07.2012 г. с входящ номер на ДНСК РО „НСК” Пл-108-01-177 от същата дата, при изтекъл преди повече от три години срок за обжалване. Като такава е просрочена и следва да се остави без разглеждане, а образуваното дело- да се прекрати.

Тук е мястото да бъде отбелязано, че в самата жалба Г. твърди, че до момента на подаването й не е получил препис от оспорената от него заповед. Това не му е попречило да подаде жалбата си, като изложи доводи за незаконосъобразността й – нещо, което е можел да направи веднага след съобщаването й , съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение.

По изложените съображения, и на осн. чл.159, т. 5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Г. *** против Заповед № ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началник РДНСК-Плевен.

Прекратява производството по адм.д. № 797/2015г. по описа на Административен съд- Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението .

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: