Р E Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Плевен, 18 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, първи състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател:
Калина Пецова
при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия
Пецова адм.дело № 797 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК
във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба от В.П.С. и А.А.Д. ***,
срещу Заповед № РД-12-701/14.08.2014г. на
Зам. кмета на Община Плевен, с която е одобрен проект за изменение на План за
регулация и застрояване на УПИ XI – 425 и XII –
424, кв. 56 по плана на с. Гривица. Наведени са доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Релевираните доводи за допуснати пороци при
издаване на оспорения административен акт се основават на следните фактически
твърдения: Твърди се, че с Плана за регулация границата между съседните имоти
се е премествала неправомерно, като по този начин съществено се изменя
квадратурата на собствения им имот. Твърди се, че имотът е наследен от А. Н. С.,
който придобил същия имот от 1160 кв.м. при делба по гр. д. № 522/1975г. на ПлРС. Сочи, че квадратурата и границите
на имота не са били променяни от 1963г. Счита, че границите на имотите могат да
бъдат променяни единствено със съгласие на техните собственици и със заявление
и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи. Такова заявление и договор обаче не били подписвали, като отделно от
това не желаели да бъдат отчуждавани под каквато и да е форма.
В съдебно заседание
оспорващите се явяват лично и подържат жалбата на заявените основания. Молят за
отмяна на Заповед № РД-12-701/14.08.2014г. на Зам. кмета на Община
Плевен.
Ответникът по жалбата зам.
Кмет на Община Плевен, за съдебно
заседание редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. В. аргументира
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Видно от Протокол от
21.11.1963г. по гр. д. № 242/1963г. Н. С. Н. от с. Гривица е
получил в дял дворно място с къща, находящо се в с. Гривица и представляващо
имот XIII, пл.№ 288, стр. кв. 56 по плана на селото, с площ от 1160
кв.м. Видно от Протокол от 18.09.1975г. по гр. д. № 522/1975г. в дял на
А. Н. С. е поставен имот, представляващ парцел XII, пл. № 424, в стр. кв. 56,
с площ от 1160 кв.м. От представеното на л. 6 Удостоверение за наследници №
008308/29.12.2010г. А. Н. С. е оставил като наследници В.П.С. и А.А.Д..
Със Заявление вх. № ТСУиС-94И-1958-4/11.07.2014г. до кмета на Община
Плевен, И. Г. И. от гр. Плевен е искал на основание чл. 135, ал. 1 от
ЗУТ изменение на ПУП – ПР за имоти УПИ XI-425 и
УПИ XII-424, кв. 56 по плана на с. Гривица. За
удостоверяване на права върху имотите са представени нотариален акт № 107, том IV, дело
№
К-755/1996г. и нотариален акт № 37, том IV, дело
№637/1996г.
(л. 33 и 34). По повод подаденото Заявление е издадено Предписание №
ТСУиС-94И-1958-3/07.07.2014г., с което е допуснато да се изработи проект за
изменение на ПУП – ПР за УПИ XI-425 и УПИ XII-424,
кв. 56 по плана на с. Гривица. Представен е проект за плана по част “Геодезия”,
ведно с обяснителна записка и скица на предложението. Същият проект е съобщен
на оспорващите по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ Обявление № ТСУиС-92-7468-1/16.07.2014г. и изпратен с писмо с
обратна разписка от 22.07.2014г. По проекта е подадено възражение от В.П.С. и А.А.Д.,
което възражение, ведно с проекта са разгледани на експертен съвет по
устройство на територията. ЕСУТ с Решение по т. 12 от Протокол № 32/07.08.2014г. е отхвърлил възражението с мотиви, че
Заповед № РД-12-1193/04.10.2012г. на Кмета на Община
Плевен за поправка и попълване на кадастралния план на с Гривица за пи 424,424
и 426 е в съответствие със спогодба по гр. д.№ 242/1963г. Границите на УПИ XIII-288 (по отменен план) съответстват с границите на УПИ
XIII-424, кв. 56 по плана на с. Гривица, при което изменението
на ПУП –ПР е прието. На основание последното и § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ е издадена Заповед №
РД-12-701/14.08.2014г., с която е одобрен План за регулация на УПИ XI-425 и
УПИ XII-424, кв. 56 по плана на с. Гривица, като
вътрешната регулационна линия се поставя по имотните граници.
За установяване на релевантните по делото
обстоятелства е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно. Според същата имоти
УПИ XI-425 не е идентичен с
парцел XIII-пл. № 288, стр. кв. 56 по плана на с Гривица,
както и че УПИ XII-424 не е идентичен с парцел XIII пл. 288 в кв. 56 по плана на с. Гривица. Имотните
граници на УПИ XI 425 съобразно вещните права, обективирани в
протокол от 21.11.1963г. по гр. д. № 242/63г.
са приложени и съгласно протокол от 18.09.1975г. по гр. д. № 522/75г. съвпадат. Посочено е още, че между проекта
за изменение на ПУП ПР за УПИ XI-425 и УПИ XII-424, кв. 56 по плана на с. Гривица и предходен план,
действал към 1963г., съществува идентичност като вид и разположение на имотите,
като е променена вътрешната регулационна граница в съответствие с влязла в сила
кадастрална карта от 2012г.
От експертизата се установява още, че със Заповед №
746/05.04.1920г. е бил одобрен дворищно регулационен план на с. Гривица и по
него била извършена делба на съсобствен имот между наследници, като са се
образували три имота УПИ VII-288, УПИ XIII-288 и УПИ XIV-288.
Наследодателят на оспорващите получил в дял УПИ XIII-288,
целият от 1160 кв.м. съгласно протокол от 21.11.1963г. по гр. д. № 242/1963г. Със Заповед № 1211/1969г. бил одобрен нов регулационен план на с.
Гивица и по него била извършена последваща делба между наследниците.
Образуваните имоти със Заповед № 746/05.04.1920г. останали непроменени, като
единствено била изменена номерацията им, при което наследодателят на
оспорващите получил УПИ XII-424 (УПИ XIII-288 стар), целият от 1160 кв.м., съгласно протокол от
18.09.1975г. по гр. д. № 522/1975г.
Със Заповед №
РД-15-1216/16.06.1989г. и Заповед №
РД-15-304/1999г. бил одобрен основния регулационен план на с. Гривица, като
процесните имоти останали без промяна, със същите номера от 1969г. - УПИ X-426, УПИ XII-424
и УПИ XI-425.
Със Заповед №
РД-12-1193/04.10.2012г. е одобрена поправка и попълване на кадастрална карта на
поземлени имоти 425, 426, и 424 в границите на УПИ X-426, УПИ XII-424
и УПИ XI-425. С тази заповед са изменени и площите на
поземлените имоти, като за ПИ425 е с площ от 887 кв.м., ПИ424 е с площ от 1160
кв.м. и ПИ 426 с площ от 906 кв.м.
При така установената фактическа обстановка съдът
формира следните изводи:
Жалбата е подадена от заинтересувани лица –
собственици на засегнат имот, в законоустановените срокове, доколкото Заповед №РД-12-701/14.08.2014г. е била съобщена на 18.08.2014г.
с писмо с обратна разписка, а жалбата е депозирана пред органа на 29.08.2014г.
с вх. № ТСУиС-94И-1958-3, следователно същата е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна при
съобразяване на следното.
Със Заповед № РД-12-701/14.08.2014г.е
одобрен План за регулация за УПИ XI-425 и
УПИ XII-424, кв. 56 по плана на с. Гривица, като
вътрешната регулационна линия между имотите се поставя по имотните граници.
Като правно основание за издаване на същата е посочено чл. 134, ал. 1, т. 1 от
ЗУТ по реда на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ
и при условията на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.
Параграф 8, ал. 1 от ПР ЗУТ предвижда
автоматично прекратяване, без провеждане на нарочна административна процедура,
на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР ЗУТ
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени по регулация поземлени
имоти или части от поземлени имоти. Относно незабавното прекратяване на
отчуждителното действие на тези планове, без провеждане на специална
административна процедура, се е произнесло и ОСГК на ВКС в ТР № 3/28.03.2011 г.
по т.д. № 3/2010 г. Собствениците на поземлените имоти по § 8, ал. 1 от ПР ЗУТ разполагат с една
от регламентираните възможности по ал. 2 на същия параграф: - да приложат
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове с договор за
прехвърляне на собствеността в нотариална форма, с което на практика също се
постига крайният ефект на дворищната регулация, но посредством доброволното й
прилагане по реда на ЗУТ - да поискат изменение на дворищнорегулационните
планове при условията и по реда на ЗУТ - да поискат вътрешните регулационни
линии на имотите им да бъдат поставени в съответствие със съществуващите
граници на поземлените имоти, което, видно от последващите разпоредби, се
извършва при спазване на изискванията на § 8, ал. 4 от ПР ЗУТ. Конкретно хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР ЗУТ съдържа в
себе си специално основание за изменение на заварените и неприложени в
сроковете по § 8, ал. 2, ал. 2 и ал. 4
от ПР ЗУТ дворищнорегулационни планове, в предмета на което се включва
единствено изменение на плана за регулация посредством поставяне на вътрешните
регулационни линии на засегнатите имоти, за които са образувани
дворищнорегулационните парцели, в съответствие с кадастралните им граници по
кадастрален план, респективно по кадастрална карта. Оттук може да се заключи,
че изменението по § 8, ал. 2, т. 3 от
ПР ЗУТ е наложително за случаите на съществуващо несъответствие между
границите на имотите по КП, респ. КК, и регулационните им линии, спрямо които
се определят възможностите за застрояване и отстоянията от строежите.
Последното обаче е във връзка с една обща задължителна материалноправна
предпоставка, а именно настъпването ex lege на установеното с § 8, ал. 1 ПР ЗУТ прекратяване на отчуждителното
действие на влезлите в сила и неприложени в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР ЗУТ
дворищнорегулационни планове. Това, съгласно § 6, ал. 2, са действащите към момента на влизане в сила на ЗУТ
/31.03.2001 г./, но неприложени по реда на ЗТСУ планове за дворищна регулация,
а съгласно § 6, ал. 4 ПР ЗУТ -
плановете за дворищна регулация, проектите, за които са внесени за обявяване до
31.05.2001 г. и които на основание § 6,
ал. 3 от ПР ЗУТ подлежат на съобщаване, съгласуване, одобряване,
обжалване и влизане в сила по досегашния ред /този по ЗТСУ и ППЗТСУ/ като
актовете за одобряването им се издават до 31.12.2001 г.
Относно тези две
категории дворищнорегулационни планове с § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР ЗУТ е предвидена възможност за
прилагането им по досегашния ред /този на ЗТСУ/, съответно по пар. 6, ал. 2 - в
6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, а по пар. 6,
ал. 4 - в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на плановете по пар. 6, ал.
3. Едва след изтичането на тези срокове за собствениците на поземлените имоти,
относно които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна
регулация, се поражда правото да реализират някоя от нормативно установените с § 8, ал. 2 ПР ЗУТ възможности.
Следователно, спорно
е доколко в процесния по делото случай изобщо може да се говори за възможност
за приложението на § 8, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ПР ЗУТ. Съгласно чл. 84, ал. 7 от ППЗТСУ /отм. ДВ
бр.1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, подробният градоустройствен план
се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащане на дължимите
обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се
предвиждат. Под визирания в § 6, ал. 2
и ал. 4 от ПР ЗУТ "досегашен ред" за приложение на
дворищнорегулационните планове следва да се имат предвид разпоредбите на чл.
110 – 114 и чл. 134 – 136 от ЗТСУ /отм. ДВ бр. 1/02.01.2001 г., в сила от
31.03.2001 г./. От съдържанието им може да се заключи, че за приложение на
регулацията по смисъла на ЗТСУ може да се говори само в два случая: - когато
става въпрос за недвижими имоти или части от тях, придадени по
дворищнорегулационния план към парцели на други ФЛ или ЮЛ, в който случай на
собствениците на придадените по регулация имоти или части от имоти се дължи
заплащане на съответно парично обезщетение; - когато става въпрос за образуван
по регулация общ парцел на ФЛ или ЮЛ, в който случай за изравняване на частите
на съсобственост в парцела също се предвижда заплащане на съответно парично
обезщетение.
Процесният случай
обаче не попада под нито една от хипотезите на § 8, ал. 2 във вр. с § 6 от ПР ЗУТ. От доказателствата по делото, в частност от изслушаната СТЕ се
установява, че имотните граници на УПИ XI
425 съобразно вещните права, обективирани в протокол от 21.11.1963г. по гр. д. № 242/63г. са приложени и съгласно протокол от
18.09.1975г. по гр. д. № 522/75г. съвпадат. Със
Заповед № РД-15-1216/16.06.1989г. и Заповед № РД-15-304/1999г. бил одобрен основният регулационен
план на с. Гривица, като процесните имоти останали без промяна, със същите
номера от 1969г. - УПИ X-426, УПИ XII-424 и УПИ XI-425.
Последните съответстват на имоти УПИ VII-288,
УПИ XIII-288 и УПИ XIV-288,
основани на Заповед № 746/05.04.1920г., с която е бил одобрен дворищно
регулационен план на с. Гривица. Т.е, плановете са влезли в сила и регулациите
са приложени, както и липсват придадени поземлени имоти или части от поземлени
имоти, поради което не е налице и отчуждително действие на дворищнорегулационни
планове. В
настоящото производство от събраните по делото доказателства и най-вече от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява по категоричен и безспорен начин, че не е налице план, действал
преди влизане в сила на ЗУТ или одобрен до 31.12.2001 г., предвиждащ предаване
по регулация на имоти или части от имоти, за което да са налице неуредени
сметки по отношение на процесните имоти.
Следователно,
процесният случай определено не попада в хипотезата на § 8, ал. 1 от ПР ЗУТ, която мотериалноправна предпоставка от своя
страна да даде възможност по реда на §
8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ да се измени плана за регулация. Все в тази
връзка, следва да се има предвид, че в документите по преписката поначало
липсва каквато и да било конкретика, която да обуслови приложимостта в случая на
§ 8, ал. 1 от ПР ЗУТ. Липсва и
изрично указване на конкретно използваната при одобряване на изменението в ПУП
нормативна възможност по§ 8, ал. 2 от
ПР ЗУТ. Като се има предвид, че с изменението на плана е постигнато
съвпадение на проектираните вътрешни регулационни линии на урегулирания УПИ XII-424 и УПИ XI-425 с
имотните граници на ПИ 424 и 425 по кадастрална карта, се налага извод, че
административният орган явно е одобрил изменението при условията на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ. Но както
вече се подчерта, в случая поначало липсва главната материалноправна
предпоставка, определяща приложението на която и да било от възможностите по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ, а именно
автоматично прекратяване при условията на § 8, ал. 1 от ПР ЗУТ на отчуждителното действие на заварен и
неприложен в сроковете по § 6, ал. 2
или ал. 4 от ПР ЗУТ дворищнорегулационен план за обхванатите от
процедираното устройствено изменение имоти.
Точно обратното се установява от приложената на л. 75 Заповед №
РД-12-1193/04.10.2012г., становище на л. 84 и мотиви към Решение по т. 12 от
Протокол № 32/07.08.2014г. на ЕСУТ. Касае се на нова заповед,
с която, считано от влизането и в сила (2012г.) са променени кадастралните
граници на пи 425, 424 и 426, кв. 56 по плана на с. Гривица. Последното изключва
възможността за прилагане на реда по § 8 от ПР ЗУТ.
Не е установено наличие и на другото посочено
в заповедта основание – чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ - настъпили съществени
промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил
съставен планът. Последният действащ регулационен план на с. Гривица е одобрен със
Заповед № РД-15-304/1999г., като единствената разлика в
обществено-икономическите условия, считано до момента на издаване на процесната
заповед е приемането на Република България в Европейския съюз. Последното обаче
не е основание за промяна на вътрешната регулационна граница между УПИ XII-424 и УПИ XI-425.
Налице е и друга
нерзаконосъобразност на оспорената Заповед № РД-12-701/14.08.2014г. Съгласно
чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и
липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания
представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо
до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е
административно-производствено нарушение, непосочването или погрешното
посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова,
при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. Заповедта е правно обоснована с разпоредбите на чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА,,
чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, § 6, ал. 1
и § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от ПР на
ЗУТ. Фактически основания за издаване на заповедта не са посочени, което ще
рече, че не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Фактически
обосновки за наличие на основанията за изменение на регулацията между УПИ ХII-424 и XI-425,
кв. 56 по плана на с. Гривица липсват както в мотивната част на обжалваната
заповед, така и в съпътствуващ нейното издаване документ. Не са посочени какви
конкретно са частите от неприложените дворищнорегулационни планове. В заповедта
е посочено, че вътрешната регулационна линия се поставя по имотната граница, която
обаче по никакъв начин не се установява да е съобразно Скица № 714 на л. 76 от делото. Къде е тази имотна граница не
се установява от представената по делото преписка. Едва в т. 5 на СТЕ се казва,
че разликата между проекта за ПУП – ПР за УПИ ХII-424
и XI-425, кв. 56 по плана на с. Гривица и
предходният план, действал към 1963г. се свежда до това, че са сменени номерата
на имотите и е променена вътрешната регулационна граница в съответствие с
влязла в сила кадастрална карта от 2012г. Последното не обосновава наличието на визираното основание за
изменение на плана, и на второ място, не може за пръв път , едва в рамките на
съдебното производство, да замести и допълни мотивите на заповедта в тази част.
В случая заповедта не съдържа фактическите основания за издаването и, което е
абсолютно основание за нейната отмяна.
По гореизложените съображения съдът намира, че
Заповед № РД-12-701/14.08.2014г. е незаконосъобразна, а жалбата срещу нея е
основателна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 от
АПК, Административен съд-Плевен, I-ви
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-701/14.08.2014г. на Зам. кмета
на Община Плевен, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: