Р E Ш Е Н И Е

514

гр.Плевен, 13 Ноември 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:                                                     Председател: Юлия Данева

                                                                  Членове:  Елка Братоева

                                                                                           Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 795 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 656 от 24.07.2015 г., постановено по нахд № 1568/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-034866 от 19.05.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115-и, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите и чл.222 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите, за това, че при извършена проверка на 16.10.2014 г. в магазин „Виваком 5231” в гр.Плевен, на ул.„Васил Левски” № 96, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена за четвърти път рекламация на мобилен телефонен апарат „LG”, е установено, че търговецът не е описал рекламацията на потребителя в регистъра на предявените рекламации и не е описал в издадения документ номера, под който рекламацията е вписана в регистъра.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, чрез юрисконсулт Л. Б., който счита същото за необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира, че ПРС не е отчел факта, че процесното НП е недоказано, неправилно и издадено в нарушение на материалните разпоредби. Твърди, че за да осигури защита на правата на потребителите, БТК поддържа електронен регистър за всички предявени рекламации в своите търговски обекти и наличието на такъв регистър в проверения обект не се оспорва нито от административно наказващия орган, нито от първоинстанционния съд. Твърди също, че всяка рекламация на мобилен апарат се приема чрез въвеждане на пореден номер, дата, на която рекламацията е предявена, име на потребителя, данни за модел и сериен номер на устройството, предпочитан от потребителя начин за удовлетворяване на рекламацията и въз основа на направения запис се издава сервизна поръчка, отразяваща въведените в електронния регистър данни и която има същия номер, под който рекламацията е вписана в регистъра. Според касатора при наличие на запис с всички необходими реквизити в редовно водения от БТК електронен регистър, чийто номер по ред доказва навременното вписване на рекламацията, не може да се твърди наличие на нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП. Навежда доводи, че НП и оспореното решение се основават единствено на твърдения на потребителя, изложени в жалбата му до КЗП, без същите да са проверени с допустими доказателствени средства и без административно наказващият орган да е изследвал и събрал доказателства относно правнорелевантните за случая факти, поради което административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е недоказано. Счита, че базирайки се единствено и само на заключенията на административно-наказващия орган, без да извърши необходимата проверка на фактите и поради превратното тълкуване на законовата норма, районен съд е постановил едно изцяло необосновано и немотивирано решение. Счита, че изложените в решението факти са непълни и  неизчерпателни, като съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Според касатора съдебният състав неправилно е възприел фактическата обстановка и не е преценил събраните по делото доказателства в съвкупност, което от своя страна води до грешна преценка при формиране на вътрешното убеждение на съда относно относимите и правно релевантни факти и твърдения на страните, което е довело и до неправилните изводи, обективирани в потвърждаването на процесното НП. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, в съдебно заседание не се представлява, депозирано е писмено становище, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Ответникът моли да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № К - 034866/19.11.2014г. от главен инспектор при КЗП - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Т. и Б., както и М. Х. –упълномощено лице от името на наказаното дружество. Съставен е за това, че при извършена на 06.10.2014 г. проверка в магазин „Виваком 5231”, стопанисван от „БТК” ЕАД гр.София, във връзка с постъпила в КЗП - ПЛЕВЕН жалба вх. № Р-03-1389/29.09.2014 г. от потребител относно предявена на 26.09.2014 г. рекламация за мобилен телефонен апарат “LG” е изяснено, че за същия телефонен апарат се подава четвърта поред рекламация, като е приет със сервизна поръчка № 358495/26.09.2014г. При така извършената проверка в търговския обект е съставен Констативен протокол 2014 № К - 0172825/06.10.2014 г., в който е описано, че в регистъра на предявените рекламации не е описана рекламацията от 26.09.2014 г. за мобилен телефонен апарат “LG” от , направена от Т. Г. Н. или М. Е. Д..  Установено е, че за периода 01.09.2014 г. – 26.09.2014 г. са описани 9 рекламации в регистъра, като последната е от 23.09.2014г. под № 15821/23.09.2014 г. от Н. Д.  за таблет. Направен е извода, че на 26.09.2014г. търговецът не е описал рекламацията на потребителя М. Д., предявена в магазин „Виваком 5231” в гр.Плевен, за мобилен телефонен апарат “LG” в регистъра на предявените рекламации и не е описал в издадения документ (сервизна поръчка № 358495/26.09.2014 г.) номера, под който рекламацията е вписана в регистъра. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 127 ал. 3 от Закона за защита на потребителите. Отбелязано е, че нарушението е за първи път. При съставяне на АУАН не са направени възражения. Такива не са постъпили и  по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Описаната фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган, който е издал обжалваното наказателно постановление, с което на „БТК” ЕАД гр.София е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.127 ал. 3 ЗЗП.

Въз основа на така установените факти съдът направил извод, че и съставеният акт, и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица , което се установява от приложените на л.42 – 43 от делото доказателства. За неоснователно приел възражението за липса на отразяване в санкционните актове на обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението. Съдът констатирал, че  в АУАН са посочени писмените доказателства, въз основа на които е съставен, а в НП изрично е отбелязано, че се издава въз основа на преписката, образувана по АУАН № К - 034866/19.11.2014г. В този смисъл направил извод, че са надлежно  спазени както чл.42 т.10 ЗАНН, така и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

 По съществото на вмененото нарушение съдът се позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и направил извод за законосъобразност на НП и за доказаност на отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. На тези основания потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Според посочената като нарушена разпоредба на чл.127 ал.1 и ал.3 от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно, като при предявяване на рекламация лицата задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. От представените по делото , в т.ч. от самото наказано лице доказателства-   жалба вх. № Р-03-1389/29.09.2014 г. на л.40 от делото на РС и сервизна поръчка №358495/26.09.2014 год. на л.29 от делото на РС се установява по безспорен начин, че на дата 26.09.2014 год. е била направена рекламация от потребител за мобилен телефонен апарат “LG” и именно  затова на същия е била предоставена сервизна поръчка, след като апаратът е бил приет за ремонт. Видно е също от  констативен протокол 2014 № К - 0172825/06.10.2014 г. и  заверено извлечение от регистъра на предявените рекламации на търговеца за месец 09.2014г. на л.38, л.86 и л.101-102 от делото на РС , че на 26.09.2014г. търговецът не е описал рекламацията на потребителя , описана в сервизната поръчка от същата дата, за мобилен телефонен апарат “LG” в регистъра на предявените рекламации и не е описал в издадения документ (сервизна поръчка № 358495/26.09.2014 г.) номера, под който рекламацията е вписана в регистъра. С това е осъществен състава на вменената като нарушена норма на чл.127, ал.3 от ЗЗП, за осъществяването на който е достатъчно на датата на предявяване на рекламацията, в случая това е 26.09.2014 год.  рекламацията да не бъде отразена, да не бъде описана във водения регистър, без значение дали той е електронен или на хартиен носител, което е доказано от приобщените доказателства.  Не е спорно между страните, че наказаното дружество води такъв регистър за предявените рекламации, което е възражението на БТК, но и дружеството не е наказано за липса на регистър, а за невписване в съществуващия такъв на всички обстоятелства, подлежащи на вписване. Фактът, че на жалбоподателя, направил рекламацията , е издадена сервизна поръчка, не замества и не изключва задължението на търговеца да вписва всяка подадена рекламация в регистъра. Двата документа не са тъждествени и взаимозаменяеми и имат различно предназначение и цел и ако е вярно твърдението на дружеството, че сервизната поръчка представлява извадка от водения електронен регистър за предявени рекламации, то и в двете представени копия на този регистър (представени от самото наказано дружество) е логична да бъде отразена направената на 26.09.2014 год. рекламация, а тя не е видна в регистъра. В този смисъл неоснователно е възражението, че вмененото нарушение е доказано единствено от описаните в жалбата на потребителя обстоятелства. Същото се доказва и от представените от самия наказан търговец копие на електронен  регистър за периода и сервизна поръчка. Противно на твърденията в касационната жалба, въззивният съд подробно, аргументирано и аналитично е отговорил на всички релевирани с жалбата оплаквания, като въз основа на правилно установена фактическа обстановка въз основа на подробен анализ на събраните доказателства е формирал и правилни изводи за съставомерност на вмененото деяние и за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 656 от 24.07.2015 г., постановено по нахд № 1568/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.