Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр.Плевен,26 Юни 2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, IІ-ри състав, в открито съдебно заседание на първи юни
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
СЕКРЕТАР:
Г.К.
ПРОКУРОР: И. Шарков
Като разгледа
докладваното от съдия Данева адм.дело №788 по описа за 2014 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Делото е образувано по искова молба /ИМ/ от И.Й.Г. –
лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затворническо общежитие /ЗО/
“Атлант” Троян, против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, с
която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В исковата
молба се сочи,че по лекарско решение следва да носи шапка на главата по
здравословни причини. Въпреки разпоредбата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС /Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража/ е бил принуден да я свали,
като му е разрешено да носи найлонова торба на главата си, което е накърнило
човешкото му достойнство. Това му е нанесло психически тормоз и го е лишило от
право на здраве. Претендира сумата 5000 лева заедно с лихви за забава от
15.01.2014 г.
Първоначално ИМ е подадена до РС-Ловеч, където е
образувано гр.дело №118/2014 г. С
определение №118/23.01.2014 г. по това дело същото е прекратено, като ИМ е
изпратена по подсъдност на Административен съд – Ловеч, където е образувано
административно дело №40/2014 г. По възникнал спор за подсъдност между двете
съдилища, смесен петчленен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл с Определение №55/14.07.2014
г. по адм.д. №34/2014 г., с което е приел, че делото е подсъдно на Административен
съд – Ловеч. След отвод на всички съдии в този съд, с Определение
№10782/08.09.2014 г. по адм.д. №10669/2014 г. на ВАС, на основание чл.133, ал.6
АПК делото е изпратено на настоящия съд. Всички посочени по-горе дела са
приобщени към настоящето.
С Определение №1262/27.10.2014 г. (л.14) искането за
предоставяне на правна помощ е оставено без уважение. В тази му част определението
не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото определение ИМ е била оставена без
движение, като на ищеца е указано да посочи мястото на увреждането и периодът,
през който е търпял вредите. Въз основа на това определение със заявление
/л.19/ е уточнено мястото на увреждането
- ЗО “Атлант” гр.Троян, и периодът на
увреждането – от 28.12.2013 г. до месец март 2014 г., през който период е
търпял вредите. Със същото определение №1262/27.10.2014 г. на ищеца е указано
да внесе държавна такса в размер на 10 лева.
С Определение №1337/17.11.2014 г. /л.22/ делото е
прекратено поради невнасяне на държавната такса. Това определение е отменено с
Определение №1808/18.02.2015 г. по адм. д. №1342/2015 г. на ВАС, като ищецът е
освободен от заплащане на държавна таса, а делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По същество ищецът твърди, че има нарушение на закона и деяние, за което
заслужава обезщетение. Счита за доказано, че Затворническо общежитие „Атлант“
Троян нарушава чл.129 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, според който медицински документ издаден от лекар към затвора се дава
само и единствено на лишения от свобода и е задължителен за изпълнение и за
началника на затвора. Бил е лишен от правото му от администрацията на затвора
Ловеч, като е лишен от правото му от здраве и са му нанесени психически и
здравословни вреди. Искането му е да бъде справедливо обезщетен за вредите.
Счита, че съдът ще оцени по справедливост нанесените му вреди. Причинените
му вреди са доказани, и има връзка между причинените вреди и действията на
администрацията.
Ответникът по иска – ГДИН, е подал чрез юрк. П. писмен отговор на исковата молба
/л.л.43,44/. Твърди, че предявеният иск е недопустим. Навежда довод, че не е посочено
в какво се изразяват незаконосъобразните действия на администрацията на затвора,
от които се претендира, че са произтекли вреди, не са посочени нито законовите
разпоредби, които са нарушени, нито периодът на искането. Алтернативно сочи, че
искът е неоснователен. Не е посочена разпоредба на нормативен акт, от която
пряко да произтича задължение за действие или бездействие на администрацията, което
тя е била длъжна да изпълни и да не е изпълнила. Не е посочено задължение за
фактически действия на администрацията, което тя не е изпълнила. Моли да се остави
без разглеждане ИМ като недопустима, алтернативно – да се отхвърли предявеният
иск като неоснователен и недоказан. Прави искане за присъждане на разноски
съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото
доказателства така предявеният иск е неоснователен и недоказан и предлага да
бъде оставен без уважение. Необходимо е да има причинно-следствена връзка между
твърдените от ищеца вреди, които претендира и незаконосъобразните действия или
бездействия на затворническата администрация спрямо лишения от свобода. От
събраните писмени доказателства и от показанията на разпитания свидетел не
става ясно какви са действията или бездействията на администрацията на затвора
спрямо ищеца и вредите, които са му причинени. Моли да се остави без уважение
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Административен
съд-Плевен,като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното
относно допустимостта на иска:
Исковата молба, съответно
допълнена и уточнена, е частично допустима. Всяко лице има право да предяви иск
за обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия /каквито се
твърдят/ на административни органи и длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/.
Незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Неимуществени вреди
могат да се претендират само когато са настъпили към момента на подаване на ИМ.
Претендиране обезщетяването на бъдещи неимуществени вреди е недопустимо. Видно
от ИМ /л.3 от дело 118/2014/, на същата е поставена дата от ищеца 14.01.2014
г., на същата дата е приета от затворническата администрация в ЗО /щемпел на
пощенски плик - л.6 от това дело/. С оглед на посочения период на настъпване на
вредите, ИМ е допустима за причинени
вреди в периода от 28.12.2013 г. до 14.01.2014
г. и е недопустима относно вредите
в периода от 15.01.2014 г. до март 2014
г. По тези причини относно претендираните вреди, настъпили в периода след
14.01.2014 г. ИМ в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане, а
делото в тази му част – прекратено.
Въз основа на събраните доказателства се установява
следната фактическа обстановка по отношение на иска в допустимата му част:
Видно от справка на л.68, в периода 20.12.2013 г. -
20.02.2014 г., Г. е изтърпявал наказание “лишаване от свобода” в ЗО “Атлант”,
като е пребивавал във втори коридор, спално помещение №10. По делото са
приобщени две медицински справки /л.л.64,65 и л.л.69,70/, които подробно
описват заболяванията, от които ищецът боледува или е боледувал, и според
справките за същия няма лекарско решение да носи шапка. В изпълнение на
определение №437/02.04.2015 г. Г. е представил в оригинал медицинска бележка,
която според него представлява предписание по чл.129, ал.3 ЗИНЗС, което не е
изпълнено от затворническата администрация. Същата е приобщена като л.58 от
делото, и има следното съдържание: Здр. служба ЗО “Атлант” Троян. И.Й.Г. да се
къпе всекидневно с работещите. Срок 3 месеца. Същото сутрин в 9 часа. Поставена
е дата 23.ІV (или ІХ). 14 г. Налице е щемпел С.
П., лекар, и нечетлив подпис. На обратната
страна на медицинската бележка е написано: „Да носи шапка с изключение на
обществени места.” Отново е поставен щемпел С.
П., лекар, и нечетлив подпис.
По
делото по искане на ищеца е допуснат и разпитан свидетел - М.Д.М.. Същият
изтърпява наказание лишаване от свобода. Бил е в „Атлант“ гр.Троян, в момента е
в Затвора Ловеч. В „Атлант“ е бил от м. февруари – м.март 2013 г. до 13.09.2014
г., в една килия с ищеца. Знае, че ищеца има бележка, според която да носи
шапка поради здравословни причини. Твърди, че може да има и 100 бележки, но в
Троян не важат. Има разрешение да носи шапка, накарали са го да свали шапката.
Почнал е да ходи с един найлон на главата. За найлона не са му правили проблем,
с шапка не са му давали. Не може да каже колко време не са му давали да носи
шапка. Не може да каже със сигурност колко време е носил на главата си найлон,
но 20 дена или месец. Мисли, че е било по Нова година. След като не е носил найлон
на главата, шапка е могло да се носи вътре на етажа, докато са го вдигнали за
Ловеч. Не може да уточни с дати точното време, през което ищецът не е носил
шапка. По отношение на психическото състояние на ищеца заявява, че при
положение, че има бележка, нормално е да се реагира и Г. е реагирал, както
винаги, остро. Неговото състояние на яд срещу забраната е продължило докато го
вдигнат и го пратят в Ловеч. Всеки ден е имало караници, разправии, „глупости”,
докато отиде в Ловеч.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Към периода, посочен в уточнението на ИМ, както и
понастоящем, действа ЗИНЗС. Съгласно последния, местата за лишаване от свобода
се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, т.е. с акт на
държавен орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и
контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието. Министърът
на правосъдието определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни
служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби (чл. 10, ал. 2,
т.8 ЗИНЗС), а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно изричната разпоредба на чл.
12, ал. 2 ЗИНЗС тази дирекция е юридическо лице към министъра на правосъдието
със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /с
изменение на алинеята, в сила от 01.01.2014 г. - на бюджетна издръжка/, а
затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на
наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). Съгласно чл.41, ал.2 от ЗИНЗС, към
затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип,
а към поправителните домове - затворнически общежития от открит тип. Следователно
ГДИН е администрация, която следи дейността по изпълнение на наложените
наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните
актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията,
възложени на нейните служители в тази насока.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да се
предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни
действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда,
пред който е предявен искът.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по
настоящето дело - ГДИН, е юридическо
лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворническото общежитие и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГДИН-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за
вреди на ищеца Г..
Искът за обезщетението за
неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затворническо общежитие
“Атлант” – Троян, който съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК е в
подведомствеността на административния съд, а местната подсъдност е съобразно
чл.204, ал.4, а във случая и във вр. с чл.133, ал.6 от АПК.
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за претърпени вреди от нарушаването на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС, за
което нарушение се твърди, че е настъпило в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затворническо
общежитие “Атлант” – Троян. Сочената като нарушена разпоредба постановява, че “Предписанията
на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.”
По отношение на твърдението, че ищецът е лишен от
правото му да носи шапка, на основание лекарско предписание, в нарушение на
чл.129, ал.3 ЗИНЗС, съдът съобразява следното:
Представена е медицинска бележка, която според ищеца
представлява предписание по смисъла на чл.129, ал.3 ЗИНЗС. Същата е представена
от ищеца, приета е като доказателство и не е оспорена от ответника. Видно от
последната, същата е издадена на 23.ІV (или ІХ) 14 г. /месецът, написан с
римски цифри, не е добре четлив/. Същата обаче предписва на Г. да носи шапка с
изключение на обществени места за период, различен от сочения в уточнението на ИМ.
В уточнената ИМ е посочен период, започващ на 28.12.2013 г., и съгласно
изложените по-горе основания относно допустимата част на иска приключващ на
14.01.2014 г. Дори за недопустимата част от иска /относно период на увреждането
от 15.01.2014 г. до март – до март 2014
г., според уточнението на ИМ/, липсва предписание за носене на шапка. Най-ранната
дата на това предписание е 23.ІV.2014 г. Към момента, посочен като период на
увреждането в уточнението на ИМ, такова предписание не е имало. Следва да се
посочи, че съгласно справката на л.68, Г. е преведен от ЗО “Атлант” Троян в
Затвора – Ловеч на 13.03.2014 г., поради което евентуалното неизпълнение на
предписаното в медицинската бележка, която според неоспореното и съдържание е
издадена по-късно, въобще не може да бъде извършено от служителите в
затворническата администрация на ЗО “Атлант”.
По тези причини съдът приема, че Г. е носил найлон на
главата си не поради забраната да носи шапка съгласно предписание, доколкото
липсва предписание в този смисъл относно периода на престоя му в ЗО “Атлант”, а
по свое собствено желание. В ИМ не се твърди, нито при разпита на свидетеля М.
се установява, че Г. е бил принуден да носи найлон на главата си, което да му е
причинило неимуществени вреди поради накърняване на човешкото му достойнство,
психически тормоз и лишаване от право на здраве.
Следва да се отбележи за пълнота, че медицинската
бележка не предоставя абсолютно право за носене на шапка, макар и за период,
последващ периода, посочен в уточнението на ИМ. Видно от същата, шапка не може
да се носи на обществени места. Доколкото местата за лишаване от свобода трудно
биха могли да се нарекат обществени, доколкото са места с особен ред с оглед
изискванията на ЗИНЗС, обществено място по смисъла на същата бележка вероятно
представлява място извън спалните помещения на етажа в ЗО. В този смисъл са
показанията на св.М., който заявява, че шапка е могло да се носи вътре на
етажа, докато са го вдигнали за Ловеч. Следователно Г. е имал възможност да
носи шапка на етажа в ЗО, на който е пребивавал.
По тези причини
съдът приема, че не е доказано наличието на предписание на медицински
специалист за процесния период, което да не е изпълнено от затворническата
администрация, в нарушение на чл.129, ал.3 ЗИНЗС. По тези причини липсва и увреждане.
При липса на незаконосъобразно действие или бездействие, не следва да се търсят
и доказват вреди, нито пряката им причинна връзка с липсващите действие и
бездействие. По тези причини искът в допустимата му част следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от
АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на И.Й.Г. – лишен от свобода,
изтърпявал наказание в ЗО “Атлант” Троян, против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,в частта, с която се претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода
15.01.2014 г. - март 2014 г. и прекратява
делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Й.Г. – лишен от свобода, изтърпявал
наказание в ЗО “Атлант” Троян, против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в частта с която се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000лв., пред
периода 28.12.2013 г. - 14.01.2014 г.
ОСЪЖДА И.Й.Г., ЕГН ********** да заплати на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” 435,00
/четиристотин тридесет и пет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез
Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: