РЕШЕНИЕ

№ 568

гр. Плевен, 9 Декември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:А.Х.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 787 по описа на съда за 2015 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.Т. ***, чрез адв. Й. ***, против решение №582/07.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. №694/2015 г. на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е изменено НП №ДАИ-0000014 от 06.02.2015 г. на Директор на Дирекция ”АИ” гр.София.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди ,че актосъставителят не е разполагал с никакви измервателни уреди и устройства за установяване на теглото на камиона и натоварването на всяка от осите. Кантарните бележки, които водачът е представил за преглед, не удостоверяват теглото на камиона и товара за съответния курс. Счита, че не е съобразен чл.166, ал.2, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съобразно която разпоредба като доказателство могат да служат резултатите от измерването с техническо средство, но не и описаната прехвърлителна разписка. Навежда довод, че НП не е издадено от компетентен орган, доколкото е издадено от директора на дирекция “АИ”, а не от органа, на чиято територия е извършено нарушението. Не обсъден въпросът за маловажност на нарушението, съгласно чл.28 ЗАНН. Същата разпоредба е следвало да бъде приложена, доколкото нарушението е извършено за първи път, водачът не е бил наказван за други нарушения, не са настъпили вредни последици, не е изменена правната действителност, не са засегнати чужди права, ниска е степента на обществена опасност. Твърди, че по АУАН има само един свидетел, с което е нарушен чл.42, т.7 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на НП.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен прокурор Иван Шарков дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, първи касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С АУАН №198636 от 22.01.2015 г. е констатирано, че на същата дата около 10.15 часа в гр.Долни Дъбник на изхода за гр.Искър А.Т.Т. като водач на тов. автомобил ДАФ с рег.№ СА9129КК с прикачено ремарке с рег.№ С6809ЕК, извършва обществен превоз на товари (пшеница) с пътен лист № 154199, товарителница № 725141 и лиценз №1114520002 (заверено копие), като извършва следното нарушение – управлява състав от ППС влекач с две оси и полуремарке с три оси с надвишено общо максимално тегло от 40000 кг. Видно от пътно-прехвърлителна разписка №0001101от 22.01.2015 г., общото тегло на композицията е 47980 кг - превишение с 7980 кг, с което е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, буква “а” от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001 г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, с което за нарушението на основание чл.177, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева.

Решаващият съд е изменил оспорваното НП, като е приел, че изложените в АУАН фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства - разпита на свидетелите, чиито показания са приети като обективни, логични и последователни, и от събраните писмени доказателства. Но доколкото не са изложени съображения и мотиви относно размера на наказанието, РС е намалил размера на същото на минимума – 500 лева.

Съдът се произнася само по посочените в жалбата касационни основания.

По отношение на оплакването , че актосъставителят не е разполагал с никакви измервателни уреди и устройства за установяване на теглото на камиона и натоварването на всяка от осите, а пътно-прехвърлителна разписка, която водачът е представил за преглед не удостоверява теглото на камиона и товара за съответния курс, същото е неоснователно. Не е допуснато процесуално нарушение от проверяващия орган, който не е измерил с везна тонажа на товарния автомобил, а се е позовал на представената от проверяваното лице пътно-прехвърлителна разписка, приобщена на л. 9 от делото пред РС. Т. сам е предоставил на проверяващия орган цитирания документ, който е писмено доказателство за извършеното нарушение. В случай, че проверяваното лице не е било съгласно със записаните в разписката килограми, е могло в момента на проверката да възрази и да поиска замерване, но той не е направил писмени възражения при съставяне на акта, а е направил възражение в законния 3-дневен срок, но само относно неизползване на техническо средство за измерване, без да твърди, че отразеното в пътно-прехвърлителната разписка тегло е различно. Следва извод, че касаторът още в момента в който е било извършено претегляне на товара и е започнал осъществяването на превоза, е бил наясно, че управлявания от него автомобил е претоварен и въпреки това е тръгнал на път с превозно средство, чиято маса надвишава нормативно установената.

За пълнота следва да се отрази, че съгласно законовата презумпция на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП дава възможност на контролите органи да извършват измервания, но не лишава от доказателствена сила документите, които са съставени за извършване на превоза. Тези документи могат да бъдат опровергани, но в случая това не е станало, като дори не е поискано опровергаването на пътно-прехвърлителна разписка.

НП е издадено от компетентен орган - директора на дирекция “АИ”, който е компетентен съгласно приложената на л.13 от делото пред РС заповед №РД-08-702/10.12.2013г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Неговата компетентност е на територията на цялата страна. Видно от протокола от о.с.з. на РС /л.38, гръб/, след съставянето на АУАН, но преди издаване на НП, актосъставителят е бил назначен за и.д. Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Плевен, поради което не е могъл да издаде НП.

Нарушението не е маловажно, съгласно чл.28 ЗАНН. Доколкото същото е формално, не може да се съобразяват вредни последици и засягане на чужди права. С извършването му е изменена правната действителност, като обществената опасност не се различава от другите случаи на аналогични нарушения с превишение на теглото на ППС. Доколкото нарушението е извършено за първи път, за него правилно е наложено предвиденото в чл.177, ал.3 от ЗДвП наказание, а при повторност се прилага наказание – глоба в по-висок размер съгласно чл.177, ал.4 от ЗДвП. Доколкото няма доказателства водачът да е бил наказван за други нарушения, правилно РС е намалил размера на глобата до предвидения в закона минимум. Липсата на доказателства за наложени наказания за други извършени нарушения обаче не може да обоснове отмяна на наказанието за настоящето нарушение.

Не е налице и твърдянато нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, АУАН следва да се подпише от поне един свидетел. По тази причина подписването на АУАН само от един свидетел, и посочването в него само на един свидетел, е достатъчно.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №582/07.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. №694/2015 г. на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е изменено НП №ДАИ-0000014 от 06.02.2015 г. на Директор на Дирекция ”АИ” гр.София.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.