Р Е Ш Е Н И Е

№ 520/ 16 Ноември 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи октомври 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 785/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост.

Образувано е по жалба на Н.Д.П. ***, срещу Заповед № РД-14-48/21.07.2015г. на Областния управител на област Плевен, с която на осн. чл. 80 ал.1 от ЗДС е иззет недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №76, бл.1, вх.Б, ет.2, ап.3, поради това че се държи без правно основание – прекратено служебно правоотношение и прекратен договор за наем.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Изтъква, че през 2014г. е било прекратено служебното му правоотношение, поради придобиване право на пенсия, но продължил да ползва жилището и да плаща наем. През периода на ползване на жилището извършил за своя сметка редица подобрения на имота. На 27.01.2014г. подал молба за закупуване на жилището, но получил мълчалив отказ. Посочва, че жилището е единствено за него и семейството му, но заповедта, с която е наредено да освободи обитавания ведомствен имот, лишава семейството му от жилище, без да осигури алтернативно жилище. Счита, че правото на дом е гарантирано от Конституцията на Република България и от чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и други международни актове, позовава се на препоръки на Европейския комитет за социални права. В съдебно заседание прилага молби до МП за закупуване на процесното жилище, като твърди, че такава процедура е била разрешена, на пазарната оценка не е била по силите му, затова е помолил да се преразгледа случая и да му се даде допълнителна възможност за закупуване и очаква предложение.

Ответникът – Областен управител на област Плевен, чрез юрисконуслт Н. изразява подробно аргументирано становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед. Имотът е държавна собственост и се държи от лицето без правно основание. Неприложими са разпоредбите на ЗЗД за трансформиране на срочни в безсрочни договори. Изцяло недоказани са твърденията за извършени подобрения в имота, липсва съгласието на собственика – държавата, а и разглеждането им е предмет на съдебно производство по ГПК, съгласно чл. 59 от ЗЗД и чл. 72 - чл. 74 от Закона за собствеността. Относно твърденията за неспазване на международни актове - в по-голямата си част става въпрос за актове на Съвета на Европа, които имат препоръчителен характер, а и не са нарушени в конкретния случай. Защитата на публичната или частната собственост не попада в чл. 4 на Договора за функциониране на Европейския съюз и общностното право е неприложимо. В тази насока сочи практика на ІІІ отделение на ВАС. Международния пакт за икономически, социални и културни права не създава правни основания жалбоподателят да държи процесното жилище.

Заинтересованата страна – Министерство на правосъдието, чрез юрк. Д. в писмен отговор и становище по жалбата сочи, че след прекратяване на служебното правоотношение на П., е прекратен и договорът за наем на ведомственото жилище, в съответствие с клаузите на последния. Твърдените подобрения не са доказани и са неотносими към настоящия спор. Наемателят е имал задължението да полага грижата на добър стопанин към наетия имот. Соченият от П. мълчалив отказ за закупуване на жилището от 27.01.2014г. не е предмет на делото и е неотносим, тъй като след прекратяване на служебното правоотношение на 13.01.2014г. П. не е имал право да закупи имота. Моли да се отхвърли жалбата, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

П. е получил заповедта на 31.08.2015г. (л.24) Жалбата е подадена на 11.09.2015 г. направо в съда, в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Имотът е актуван с Акт за частна държавна собственост № 4366/24.09.2007г., с предоставено право на управление на Министерство на правосъдието.

Със заповед №ЛС-04-979/13.12.2007г. на министъра на правосъдието П., заемащ длъжност старши надзирател в Затвора Плевен и семейството му (съпруга и дете) са били настанени във ведомственото жилище на министерство на правосъдието, находящо се в гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №76, блок 1, вх.Б, ап.3, при месечна наемна цена от 36 лв.

Въз основа на заповедта е сключен Договор за отдаване под наем № 93-00-12/15.01.2008г. между Министерство на правосъдието и служителя за срок от 3 години, считано от датата на предаването на имота с приемо-предавателен протокол.

Съгласно чл.11, ал.1 от договора, в случай, че служебното правоотношение на наемателя се прекрати по време на срока на договора, същият се прекратява без съгласие на наемателя. Съгласно чл.11, ал.2 от договора, ако след изтичане на наемния срок по ал.1 наемателят продължи да ползва наетия имот със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок, но под условие наемателят да продължава да е в служебно правоотношение с наемодателя. Изрично в чл. 14 от Договора за наем е посочено, че държавният жилищен имот се отдава под наем на наемателя в качеството му на служител в Затвора – гр. Плевен към Министерство на правосъдието.

По силата на чл. 5, чл.6 и чл. 7 от договора, наемателят се задължава да ползва имота съгласно предназначението му, да полага грижата на добър стопанин и да предприема всички мерки за опазването му, както и да извършва текущи ремонти за своя сметка.

Жилището е предадено с приемо-предавателен протокол № 06/23.01.2008г., според който състоянието на апартамента е добро, липсва ВиК и ел. обкичване. Срокът на договора е изтекъл на 24.01.2011г. След изтичане на срока, наемателят е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като е заплащал наемната цена и договорът автоматично е продължен за неопределен срок, но под условие наемателят да продължава да е в служебно правоотношение с наемодателя.

Служебното правоотношение на полицай П. – надзирател І-ва степен в Затвора – Плевен ІІ категория е прекратено със Заповед №Л-325/13.01.2014г. на Главния директор на ГДИН, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта.

С писмо Изх. № 91-00-7/11.03.2015г. Министърът на правосъдието е отправил едномесечно предизвестие до Н.П., за прекратяване договора за наем на осн. чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС и чл. 238 от ЗЗД, поради прекратяване на служебното правоотношение. Предизвестието е получено от Н.П. на 24.03.2015г. и с изтичането на едномесечен срок от тази дата договорът за наем е бил прекратен.

С писмо Изх. № 91-00-71/07.07.2015г. министърът на правосъдието е уведомил областен управител – Плевен, че наемното правоотношение е прекратено и след изтичане срока на предизвестието П. не е предал доброволно имота, а го държи без правно основание. В тази връзка е поискал областния управител да упражни правомощията си по чл. 80 от ЗДС и да изземе посочения недвижим имот – частна държавна собственост.

Въз основа на отправеното искане Областен управител – Плевен издал процесната заповед с правно основание чл. 80 ал.1 от ЗДС за изземване на имота – жилище – частна държавна собственост от Н.Д.П.. В мотивите си приел, че искането на министъра на правосъдието е основателно и жилището се държи от П. без правно основание, тъй като договорът за наем на ведомственото жилище е сключен за срок от три години, трансформиран в договор за неопределено време, но под прекратително условие – докато наемателят е в служебно правоотношение с наемодателя. Приел е, че служебното правоотношение на П. е прекратено със Заповед № Л-325/13.01.2014г. на Директора на ГДИН, а с писмо от 11.03.2015г. на Министъра на правосъдието договорът за наем е прекратен с едномесечно предизвестие на осн. чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС като на наемателя е даден едномесечен срок да освободи жилището. До изтичане срока на предизвестието – 24.04.2015г. наемателят не е освободил жилището и го държи без правно основание.

С молба № Р-7013/14.08.2008г. до министъра на правосъдието П. е поискал да закупи ведомственото жилище. В последващо негово писмо до министъра на правосъдието и областния управител от 20.12.2008г. (без входящ номер) е посочил, че във връзка с изх. № 94-Н-229/11.12.2008г. на МП ( вх. № 0400-342/16.12.2008г. на Областен управител – Плевен) е разрешена процедура по чл. 49 вр. чл. 46 ал.2 от ЗДС за закупуване на ведомственото жилище, но изготвената от лицензиран оценител пазарна оценка на имота в размер на 25 600 лв. е висока и иска да бъде преразгледана, тъй като не е в състояние да закупи жилището на тази цена.

По делото П. е представил и друга молба до Министерство на правосъдието за закупуване на жилището, която е без дата и входящ номер, а жалбоподателят твърди, че това е цитираната в жалбата молба от 27. 01.2014г.

Видно от Удостоверение Изх. № УД002770/14.09.2015г. на Община Плевен, П. няма недвижимо имущество на територията на общината.

Съгласно Чл. 80 ал.1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, се изземва със заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

Според чл. 24. ал.1 от ЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите. А съгласно чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и поради прекратяване на служебното правоотношение на служител, настанен във ведомствено жилище.

В случая П. е бил настанен във ведомствено жилище на Министерство на правосъдието, представляващо имот – частна държавна собственост, в качеството си на служител на ГДИН към МП. Договорът е бил сключен за срок от 3 години и е изтекъл на 24.01.2011г. След изтичането на договора, той се е превърнал в договор без определен срок и наемателят е продължил да го ползва, но под прекратително условие – докато е в служебно правоотношение с наемодателя. С прекратяването на служебното правоотношение на наемателя това прекратително условие е настъпило. Той вече не е бил служител на ведомството, предоставило му за временно и възмездно ползване стопанисвания държавен имот. С отправяне на предизвестието наемателят е бил уведомен, че договорът се прекратява на осн. чл. 24 ал.3 т.1 от ЗДС – поради прекратяване на служебното му правоотношение. До изтичане срока на предизвестието 24.04.2015г. наемателят е следвало, но не е освободил жилището и затова правилно областният управител е приел, че след тази дата го държи без правно основание и държавният имот подлежи на изземване. Производството е било инициирано по подадено до областния управител мотивирано искане от министъра на правосъдието, на когото са предоставени правата по управление на държавния имот. В него са обосновани и приложени доказателства за твърдяните обстоятелства от значение за случая, а именно, че ведомственото жилище се държи от наемателя без правно основание след прекратяване на служебното правоотношение с министерството и за прекратяване на договора за наем на това основание.

Заповедта е издадена от компетентния административен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в установената писмена форма. Съдържа съответните правни и фактически основания, мотивирали волята на органа. Изяснени са всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Съответства на материалния закон и целта му.

Без значение за законосъобразността на обжалваната заповед са възраженията на жалбоподателя, че е поискал закупуване на ведомственото жилище и че е извършил значителни подобрения в него. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства, той е изявил желание за закупуване на жилището още през 2008г., но това не се е осъществило само поради факта, че той не е приел предложената пазарна цена, с което тази процедура следва да се счита за приключила. Впоследствие, но едва след прекратяване на служебното правоотношение, както той твърди – на 27.01.2014г. е поискал отново закупуване на жилището. Едно от условията за закупуване на ведомствено жилище е наемателят да е в служебно правоотношение с наемодателя съгласно чл. 71 ал.1 т.1 от ППЗДС, на което жалбоподателят към момента на подаване на искането вече не е отговарял.

Според чл. 26 ал.1 от ЗДС поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем, се извършва от наемателите за тяхна сметка. В чл. 7 от договора за наем изрично е посочено, че наемателят извършва текущи ремонти за своя сметка.

Що се отнася до твърдението за извършени от него основни ремонти и подобрения на имота, това няма отношение към предмета на това съдебно производство и няма значение за преценка законосъобразността на заповедта, защото не е сред законовите предпоставки за издаването й. Претенцията за заплащане на извършените подобрения подлежи на доказване в отделно съдебно производство по исков ред пред гражданския съд.

В приложимия ЗДС не се съдържа задължение за осигуряване на друго жилище. Ведомствените жилища служат за задоволяване нуждите на служителите на съответното ведомство, затова наличието на служебно правоотношение и жилищна нужда едновременно е поставено от законодателя като условие за правото на настаняване под наем в такива жилища и съответно прекратяването на служебното правоотношение е правопогасяващ факт, без да се държи сметка за жилищната нужда и възможностите на лицето да наеме жилище на свободен наем. В закона са предвидени и няколко хипотези, но за лица в уязвимо положение, при които е възможно продължаване на наемното правоотношение за определен период от време, но те не касаят конкретния случай.

Следва да се има предвид и че за лица с установена жилищна нужда и липса на средства за наемане на жилище, законодателството е предвидило възможности за настаняване в общински жилища. Така законодателството дава гаранция на крайно нуждаещите се лица да бъде осигурена тази основна жизнена потребност.

Предвид изложеното заповедта е законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото в полза на заинтересованата страна – Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 300 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.П. ***, срещу Заповед № РД-14-48 от 21.07.2015г. на Областния управител на област Плевен, с която на осн. чл. 80 ал.1 от ЗДС е иззет недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №76, бл.1, вх.Б, ет.2, ап.3, поради това че се държи без правно основание – прекратено служебно правоотношение и прекратен договор за наем.

ОСЪЖДА Н.Д.П. *** да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :