Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

50/ 06. Февруари 2015г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четиринадесети януари  2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 784/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 82 от Закона за водите.

Образувано е по жалба на „Енерджи Делта” ЕООД – гр. Самоков, представлявано от управителя С. Г. В., чрез юрисконсулт С. срещу Решение № 23-МВ/30.07.2014г. на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен за изменение и частично отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247/25.08.2009г., с което на осн. чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите, § 146 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ-бр.61/2010г.), чл.75 и чл. 79а ал.2 вр. чл. 79а ал.1 т.5 от ЗВ е изменено разрешителното с титуляр „Енерджи-Делта” ЕООД – Самоков и отнета част от водовземането – средноденонощен дебит в размер на 0,88 л/сек за обект „Хотелски комплекс” в курортен комплекс Белчински бани, общ. Самоков, поради системно добивани по-малки количества минерална вода от разрешените през периода 2009г.-2013г.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и административно-производствените правила и противоречие с целта на закона и иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на процедурата е нарушен чл. 62а ал.5 от ЗВ, тъй като преди издаване на решението дружеството не е било уведомено като титуляр на издаденото разрешително за предстоящото изменение, то не е получило такова съобщение и така е било лишено от възможността да направи възражения и сочи доказателства. Публичното уведомяване чрез Община Самоков по реда на чл. 62а ал.2 от ЗВ и поставянето на съобщението на електронната страница на органа не може да замести и санира неуведомяването на засегнатото дружество, то цели да уведоми останалата общественост и да даде възможност на други евентуално засегнати лица да направят възражения. Излага доводи за нищожност на решението, тъй като за обект на новото разрешително е посочен „Делта 2”, а обект на първоначалното разрешително е „Хотелски Комплекс” и в този смисъл не е спазена установената форма в разпоредителната част на акта и новото разрешително не може да породи целените правни последици. Отнемането е мотивирано „ …с оглед на съществуващ недостиг на свободни водни количества, свързани с инвестиционни намерения …”, както и „добиване на по-малки количества вода”. Счита този извод за опроверган от заключението на вещото лице, което е установило, че с удовлетворяване нуждите на всички консуматори ще остане свободен воден ресурс - средноденонощен дебит - Q = 0,19 л/сек. Средноденонощният дебит на дружеството за периода 01.04.2014г. – 01.01.2015г. е Q = 0,944 л/сек и в настоящия момент то черпи близки до разрешените количества минерална вода, като върхово потребление има през месеците юли-септември 2014г. – средноденонощен дебит – Q = 1,062 л/сек. Констатирано е монтирането на два броя вертикални помпи, с което е преодоляна липсата на налягане и водочерпенето за обекта е станало възможно. Следователно наличния воден ресурс позволява задоволяване потребностите на всички титуляри по разрешителни. Органът не е отчел бъдещото потребление, свързано с инвестиционните намерения на дружеството, за което е бил изготвен проект от 2008г. за реконструкция и модернизация на комплекса. Издадена е Заповед № ЛС-01-1281/25.08.2014г. на кмета на гр. Самоков за закупуване от дружеството на съсобствената с общината част от терена, която е влязла в сила по време на съдебния процес. Издадена е и заповед за учредяване сервитут на преминаване във връзка с изграждане на ново трасе на водопровода, захранващ комплекса. Първоначалното разрешително е дадено за срок от 20 години, който е оптимален за реализиране на инвестиционните намерения, но намаляването на значителна част от разрешеното количество в първите три години от предоставянето му, ще препятства и обезсмисли инвестиционните намерения, което е в противоречие с целта на закона и изводите, мотивирали решението. Моли за отмяна на решението и присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите - Дунавски Район с център Плевен, чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес, тъй като дружеството не е подало възражения преди издаването на акта, за което твърди, че е било уведомено, чрез изпратено писмо и публично обявление от Община Самоков и на електронната страница на дирекцията. В тази връзка счита за неоснователни и доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на решението. Отнемането е мотивирано с неизпълнение на задължения по издаденото разрешително за предходен период  от 2009г. до 2013г., за който е безспорно доказано, че дружеството е черпило значително по-малък обем водни количества от първоначално разрешените, с което не са спазени условията по разрешителното. Допуснатата техническа грешка при изписване на обекта на водоползването не прави акта нищожен и подлежи на поправка по реда на чл. 62 от АПК. Периода, за който дружеството твърди, че е увеличило потреблението си е неотносим, защото обстоятелствата са настъпили след издаване на решението. Възразява срещу направеното искане за разноски, тъй като е направено едва в писмената защита, депозирана след приключване на последното съдебно заседание и е недопустимо.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че жалбата е основателна и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно. Излага съображения, че не е доказана тезата на ответника, че уведомителното писмо за започване на процедурата по частично отнемане на разрешителното е получено от титуляра. Наличното водно количество от водоизточника е достатъчно за задоволяване потребностите на всички титуляри като се вземе предвид първоначално разрешеното на дружеството количество и остава излишък. В хода на делото дружеството доказва, че има инвестиционни намерения, задвижени са административни процедури с община Самоков, които предстои да бъдат реализирани и са били монтирани нови помпи, с което са преодоляни всички пречки за ползването на цялото разрешено водно количество.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решение № 23-МВ/30.07.2014г. за изменение и частично отнемане на резрешително за водовземане от минерална вода № 01610247/25.08.2009г. с титуляр „Енерджи Делта” ЕООД – Самоков е изпратено с писмо изх. № ПВ2-00159/06.08.2014г. и получено от засегнатото дружество на 25.08.2014г., видно от обр. разписка известие за доставяне. Жалбата е подадена с Вх. № ЖИАА-11/03.09.2014г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, насочена е срещу индивидуален административен акт, засягащ интересите на дружеството-жалбоподател, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Затова са несъстоятелни доводите на ответника, че дружеството няма правен интерес, след като не е възразило в срок, след уведомяването му за започналата процедура по издаване на акта. Тази теза не почива на нормативна уредба, различна от уредените общи положения за обжалваемост на индивидуалните административни актове. Без съмнение разпореденото отнемане на първоначално разрешените водни количества засяга интересите на дружеството и е неблагоприятен за него акт.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на „Енерджи – Делта” ЕООД – Самоков е било издадено Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247/ 25.08.2009г. за подземен воден обект – находище „Белчински бани” № 9, Сондаж № 1хг с. Белчин, община Самоков за водоснабдяване на Хотелски комплекс на територията на парцел V от кв.2 по плана на к.к. „Белчински бани”, собственост на дружеството при разрешен дебит 1,1 л/сек и разрешен годишен обем 34689,6 м3 с цел „отдих”. Разрешителното е за срок 20 години.(л.79 от делото)

С процесното Решение № 23-МВ/30.07.2014г. на Директора на БДДР – Плевен за изменение и частично отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247/25.08.2009г. на осн. чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите, § 146 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ-бр.61/2010г.), чл.75 и чл. 79а ал.2 вр. чл. 79а ал.1 т.5 от ЗВ е изменено разрешителното с титуляр „Енерджи-Делта” ЕООД – Самоков и отнета част от водовземането – средноденонощен дебит в размер на 0,88 л/сек за обект „Хотелски комплекс” в курортен комплекс Белчински бани, общ. Самоков, поради системно добивани по-малки количества минерална вода от разрешените през периода 2009г.-2013г. както следва: през 2009г. са черпени 949.86 м3, през 2010г. – 7000.38 м3, през 2011г. – 4192.60м3, през 2012г. – 4755.70 м3 и през 2013г. – 1656,70 м3.

Решението е мотивирано с оглед съществуващ  недостиг на свободни водни количества (експлоатационни ресурси), свързани с инвестиционни намерения за находището на минерална вода, утвърдени със Заповед № РД-257/23.03.2012г. от Министъра на Околната среда и водите и предвид неупражняването на права в определените в разрешителното параметри на използването – разрешено годишно водно количество 34689,60 м3 като на осн. чл. 79а ал.2, вр. чл. 79а ал.1 т.5 от ЗВ е отнето част от водовземането като е определен намален размер от 7000 м3 годишно водно количество при средноденонощен дебит 0,22 л/сек., съобразно реално потребеното за периода 2009г. – 2013г. водно количество, бъдещото потребление и изискванията на чл. 151 ал.5 и ал.6 от Наредба № 1/10.10.2007г.

В решението е посочено още, че е извършено съобщение съгласно чл. 75 вр. чл. 62а от ЗВ на 14.07.2014г. в Община Самоков във връзка с отнемане на част от разрешителното и че в законоустановения срок не са постъпвали възражения и/или предложения за издаване на административния акт.

Във връзка с § 146, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (обн. ДВ – бр. 61/2010г.) разрешителното е приведено в съответствие с изискванията на закона. Посочена е цел на водовземането – „за други цели”, която заменя вписаната в предходното разрешително цел „ за отдих”. Закона за водите и Наредба №1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води изисква в разрешителното да се посочат целите на водоползването, но не борави с легални дефиниции относно видовете цели, предмет на разрешителния режим. В чл. 57 е посочен максималния срок, за който се издава разрешителното, като приложима в конкретния случай ще бъде съответно хипотезата на ал.2 т.3, според която в останалите случаи, извън посочените в т.1 и т.2, разрешителното се издава за срок до 20 години. Това обаче не е основание за промяна на първоначално заявената цел, за която е било издадено разрешително, след като няма искане за промяна от титуляра и няма легални дефиниции и изчерпателно или примерно изброяване на видовете цели на водоползване. Освен това в чл. 50 ал.4 т.4 ЗВ се посочва, че разрешителното за водоползване, издадено за „други цели”, включва и промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Следователно липсва основание за промяна на вече разрешената цел – „за отдих” на осн. § 146 от ЗВ за привеждане на разрешителното в съответствие с нови изисквания на закона, а практически с вписването „за други цели” не се изменя целта на водовземането, а се подвежда под по-общото понятие.

По отношение обекта на водоснабдяване към „хотелски комплекс” в скоби е добавено пояснението („Делта 2”), но останалите вписани обстоятелства остават непроменени и затова не възниква съмнение и неяснота, че се касае за същия обект на водоснабдяване „хотелски комплекс на територията на парцел V, кв.2 по плана на кк Белчински бани, общ. Самоков, собственост на „Енерджи – Делта” ЕООД”, предмет на измененото разрешително. Това не засяга валидността на решението.

От приложените справки за ползваната от дружеството минерална вода за периода 2009г. – 2013г. и съобразно заключението на в.л. Ц.Г., неоспорено от страните в тази си част, се доказва, че според подаваните от дружеството справки за показанията на водомера, обекта е черпил по-малки от разрешените водни количества както следва: за 2009 г. - Q = 949,863м3; за 2010г. Q = 7000,38 м3; за 2011г. – Q = 6705, 8 м3 или 0,212 л/сек; за 2012г. - Q = 4755,7 м3 или 0,151 л/сек; за 2013г. - Q = 1656,6 м3 или 0,052 л/сек. , което е значително по-малко от разрешеното общо годишно водно количество от 34689.60 м3 годишно и средногодишния проектен дебит Q = 1,1 л/сек. С това дружеството не е упражнило правата си в определените в разрешителното параметри на използването относно разрешеното годишно водно количество, което е основание за изменение на издаденото разрешително в тази част, чрез отнемане на част от разрешеното водоползване на осн. чл. 79а ал.2 вр. чл. 79а ал.1 т.5 от Закона за водите.

При изменение на разрешителното е определено годишно водно количество на база върховото потребление от обекта през 2010г. от Q = 7000,38 м. или Q = 0,22 л/сек., което е съразмерно и справедливо.

Според заключенията както на в.л. Ц.Г., така и на в.л. Р. Г. след издаване на разрешителното със Заповед № 257/23.03.2012г. на Министъра на Околната среда и водите са утвърдени експлоатационните ресурси на находище на минерална вода „Белчински бани” , с. Белчин и технически възможния дебит на водовземното съоръжение сондаж 1хг, разкрило минералната вода от находището като са намалени от Q = 10,3 л/сек на Q =9,1л/сек. Въз основа на това през 2012г. е издадено решение на Директора на БДУВДР – Плевен за изменение (намаление) на разрешителните за водовземане на минерална вода от ползвателите. Към настоящия момент не е налице предпоставка от геоложки характер, която да води до промяна състоянието на водоизточника и да налага ограничаване ползването по издадени разрешителни на осн. чл. 79 ал.1 т.6 от ЗВ.

Видно и от двете експертни заключения, след като се сумират разрешените количества по вече издадени разрешителни, разрешителни в процедури и количеството на „Енерджи – Делта” ЕООД – Самоков преди частичното отнемане, от водоизточника остава свободен воден ресурс за евентуални бъдещи заявители, което опровергава мотивите на органа, че съществува недостиг на свободни водни количества (експлоатационни ресурси), свързани с инвестиционни намерения  за находището на минерална вода „Белчински бани”.

При издаване на акта се сочи, че е било съобразено бъдещото потребление. Това твърдение категорично се опровергава от събраните доказателства.

Според констативен протокол № 2-ВМ-35/ 15.04.2014г. на БДУВДР – Плевен (л.85), подписан и от представител на дружеството, за обект „хотелски комплекс” са монтирани нов водомер и два броя вертикални помпи, с които се подава минерална вода в тръбната система и така е преодоляна липсата на налягане и водочерпенето за обекта е станало възможно. Следователно тази промяна е била известна на административния орган преди издаване на решението и е трябвало да бъде съобразена при преценка на бъдещото потребление на титуляра.

Според заключенията след тази промяна от м. април 2014г. до 01.01.2015г. дружеството черпи количества, близки до разрешените – средноденонощният дебит за периода е 0,944 л/сек, като върховото потребление се наблюдава през месеците юли – септември 2014г. при средноденонощен дебит - Q = 1,062л/сек.

За изграждането на хотелския комплекс е бил изготвен идеен проект през септември 2008г., като за реализирането на инвестиционните си намерения дружеството е поискало с писмо Вх. № 2600-304/07.05.2012г. до Община Самоков да закупи общинската част от съсобствения с общината урегулиран поземлен имот. Със Заповед № ЛС-01-1281/25.08.2014г. Кмета на Община Самоков на осн. чл. 16 ал.5 от ЗУТ, влязъл в сила ПУП, одобрен с решение на ОС – Самоков № 2051/09.09.2011г. и решение по Протокол № 71/16.07.2014г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ е разпоредил дружеството да придобие право на собственост върху имота. Заповедта е влязла в сила на 02.09.2014г. в хода на настоящото дело. Със Заповед № ЛС-01-1138/14.07.2014г. Кмета на Община Самоков е учредил  в полза на дружеството право на прокарване и сервитут на „Разпределителен водопровод – тръбна система за минерална вода от сондаж 1 до четири точки” к.к. „Белчински бани” с цел снабдяване на имотите, които се засягат трайно от обекта.

При издаване на акта органът не е преценил бъдещото потребление на дружеството за осъществяване на инвестиционните му намерения и така е постановил незаконосъобразен акт.

         Това е така, защото в хода на производството е било допуснато съществено процесуално нарушение.

         Отнето е частично водоползването на осн. чл. 79а ал.2 вр. чл. 79а ал.1 т.5 от ЗВ, поради неупражняването на права в определените в разрешителното параметри на използването. Безспорно дружеството е ползвало значително по-малки количества от разрешените за предходния период и формално е налице цитираното в решението правно основание.

         Директорът на БДУВДР – Плевен е материално и териториално компетентният орган съгласно чл. 52 ал.1 т.4 от ЗВ, който може да се произнесе с решение за изменение и частично отнемане на разрешителното в случаите на чл. 79а ал.1 т.5 от ЗВ.

Но причината за намаленото потребление е била техническа и тя е била отстранена с монтирането на две нови вертикални помпи и водомери, което е станало през м. април 2014г. преди издаване на решението и е било известно и е следвало да се съобрази от Директора на БДУВ ДР – Плевен преди издаване на решението с оглед евентуалното бъдещо потребление на дружеството. Разрешителното е със срок 20 г., което е достатъчно дълъг период, в който да бъдат осъществени инвестиционните намерения, за които е издадено разрешителното. Видно от изложените по-горе доказателства, дружеството е задвижило процедурите с Община Самоков за осъществяване на инвестиционните си намерения, които са отнели по-продължителен период от време – от 2008г. – 2014г.  Тези факти не са били съобразени, защото преди издаването на акта не е  взето становището на засегнатото дружество и не му е дадена възможност да направи своевременно възраженията си и представи доказателства за осъществените до момента и бъдещи инвестиционни намерения и да докаже нужните му водни количества за осъществяване на дейността. Затова всички възражения са направени едва след издаването на решението, в хода на съдебното обжалване.

Съгласно чл. 75 от ЗВ изменението на разрешителното подлежи на обявяване по реда на чл. 62а в случаите, когато се изменят параметрите на разрешеното използване на водите, както е в конкретния казус.

Според разписаната в чл. 62а ал.2 процедура съобщението със съдържанието по ал. 1 се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване и се поставя на интернет страницата на органа по чл. 52, ал. 1.

Съгласно чл. 62а ал.5 ЗВ съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване. В случая се касае именно за изменение на параметрите на разрешеното ползване, засягащи титуляра на издаденото вече разрешително.

Изготвеното съобщение Изх. № ПВ2-00159/10.07.2014г.  със съдържанието по чл. 62а ал.1 от ЗВ е било изпратено до Община Самоков и обявено с поставянето му на таблото за обяви на общинската администрация на 14.07.2014г., за което БДУВДР – Плевен е уведомена с писмо Изх. № 2400000212/15.07.2014г. (л.27). Било е обявено и на интернет страницата на БДУВДР – Плевен па 14.07.2014г., видно от разпечатката и потвърдено с писмо от обслужващата сайта на администрацията фирма „Си Бокс” ООД София.

Съобщението е било изпратено с придружително писмо под същия Изх. № 00159/10.07.2014г. с копие, адресирано до „Енерджи – Делта” ЕООД – Самоков, описано като пратка № 25 в списък-опис, под който е било предадено на „Български пощи” на 10.07.2014г. като обикновена пратка, за удостоверяването на което е поставено клеймо с датата от пощенската станция. Наличието на изпратено обикновено писмо под № ПВ2 – 00159 от 10.07.2014г. с получател „Енерджи – Делта” ЕООД – Самоков е потвърдено и с Удостоверение № 411/10.10.2014г. на Ръководител Областна пощенска станция – Плевен. Според писмо Изх.№ 392/25.11.2014г. на Началник пощенска станция Самоков обаче в периода от 10.07.2014г. до 30.07.2014г. не е постъпвало писмо под № ПВ2-00159 с подател БДУВДР – Плевен. Предвид твърдението на жалбоподателя, че не е получавал такова съобщение, факта, че писмото е изпратено като обикновено, а не препоръчано и не се доказва връчването му срещу обратна разписка, както и че всички документи по преписката са заведени с един и същ входящ № ПВ 2 – 159, съдът счита за недоказано твърдението, че писмото е достигнало до адресата си.

Следователно жалбоподателят не е бил редовно уведомен за започналата процедура по отнемане на разрешителното. Тъй като законът изисква изрично нарочно уведомяване и на титуляра по разрешителното, чиито права ще се засегнат от изменението, не може да се счете, че уведомяването на обществеността по чл. 62а ал.2, чрез публично обявление на интернет страницата на органа и чрез Община Самоков замества или санира неуведомяването на титуляра.

Това процесуално нарушение в случая се явява особено съществено, защото засегнатото дружество е било лишено от възможността да направи възражения и представи доказателства, с които да обоснове необходимостта от ползване на разрешените водни количества и да докаже инвестиционните си намерения. Сторило е това едва в съдебната фаза на производството и така е обосновал нуждите си. Ако представените пред съда възражения, доводи и доказателства бяха депозирани в срока за възражения, то органът би стигнал до различен извод относно очакваното бъдещо потребление на минерална вода от дружеството, която достига проектните нива и параметрите, разрешени за ползване и следователно няма основание за частично отнемане на разрешените количества.

При изменение на разрешителното административният орган не е спазил изискванията на чл. 55 т.1, 2, 3 и 4 от ЗВ, тъй като не е отчел наличните водни ресурси, потребностите на ползвателя на водния обект, състоянието на водното тяло и придобитите права, с което е постановил противоречащ на материалния закон и целите на закона акт. Наличните водни ресурси от източника, след намалението им през 2012г. са достатъчни за задоволяване потребностите на всички титуляри по разрешителни, включително в процедури, като остава свободно количество, без да е необходимо намаляване на предоставения на дружеството - жалбоподател воден обем, който задоволява напълно неговите потребности за осъществяване на настоящите нужди и бъдещи инвестиционни намерения.

Решението на Директора на БДУВДР – Плевен е незаконосъобразно и следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 1104 лв., представляващи 750 лв. – разноски за в.л., 50 лв. - д.т. за завеждане на делото, 4 лв. –д.т. за ксерокопия от документи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 300 лв., тъй като разноски са били поискани още с подаване на жалбата.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 23-МВ/30.07.2014г. на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен за изменение и частично отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247/25.08.2009г., с което на осн. чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите, § 146 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ-бр.61/2010г.), чл.75 и чл. 79а ал.2 вр. чл. 79а ал.1 т.5 от ЗВ е изменено разрешителното с титуляр „Енерджи-Делта” ЕООД – Самоков и отнета част от водовземането – средноденонощен дебит в размер на 0,88 л/сек за обект „Хотелски комплекс” в курортен комплекс Белчински бани, общ. Самоков, поради системно добивани по-малки количества минерална вода от разрешените през периода 2009г.-2013г.

ОСЪЖДА Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски Район с център Плевен да заплати на „Енерджи Делта” ЕООД – гр. Самоков  деловодни разноски в размер на 1104 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :