О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1372

гр. Плевен, 13.10.2015г.

Административен съд- Плевен, втори състав , в закрито съдебно заседание на 13.10.2015г., в състав:

Председател: Юлия Данева

Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 783/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на ЕТ”ЕВИ-2-В.М.”***, представляван от В.П.М. против Решение № 145/06.08.2015 г. на Министерството но околната среда и водите/МОСВ/.

С Определение № 1206/11.09.2015 г. съдът е оставил жалбата без движение с указание към жалбоподателя, в 7-дневен срок от съобщението да подпише жалбата си, да представи документ за внесена държавна такса и удостоверение за съществуването и представителството на търговеца-жалбоподател. Указано му е също в същия срок, с писмена молба с препис за ответната страна да посочи обжалвания от него акт, в какво се състои незаконосъобразността му и какво е искането му към съда, като в мотивите е разяснил, че това указание се дава с оглед на обстоятелството, че с обжалваното Решение № 145/06.08.2015 г. е потвърдено решение на Директора на БДДР-гр. Плевен.

Съобщението, с което на жалбоподателя е връчено горното определение, е получено от него на 07.10.2015 г., чрез представляващия търговеца.

В указания срок, с молба вх. № 3466/12.10.2015 г., жалбоподателят, чрез адв. В.С. *** е представил документ за внесена държавна такса в размер на 50,00лв. Представил е и подписано копие от подадената първоначално до съда и неподписана нито от жалбоподателя, нито от адвоката жалба „за успокоение на състава” , с което може да се приеме, че е отстранил тази нередовност на жалбата. Не е изпълнил указанието за представяне на удостоверение за съществуването и представителството на търговеца , като е развил подробно доводите си за това, че не дължи представянето на такова удостоверение съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър. В подадената молба изрично и подчертано е заявил, че жалбата е подадена срещу Решение № 145/06.08.2015 г. на Министерството на околната среда и водите/МОСВ/, както това е посочено в жалбата му. Твърди, че: „незаконосъобразността на атакувания административен акт, който, пак повтарям е Решение № 145/06.08.2015 г. на Министерството на околната среда и водите” е изложена в обстоятелствената част на жалбата , с което се опровергавало твърдението в съдебното определение, че не се сочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт.

От ответника-Министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител е постъпило становище, в което се излагат доводи за недопустимост на жалбата по аргумент за обратното от чл. 145,ал. 2, т. 2 от АПК. Отделно, като издаден от Министъра на околната среда и водите акт, решението не е подсъдно за разглеждане от административен съд по аргумент от чл. 132,ал. 2, т. 2 от АПК.

След като се запозна с постъпилите с административната преписка доказателства и становищата на страните, отразени в подадените молби, съдът установи следното:

Както е посочено по-горе, съдът е оставил жалбата без движение с указание да бъде посочен обжалвания акт. В мотивите на определението си, съдът е указал на жалбоподателя при посочване акта, който обжалва да съобрази обстоятелството, че с Решение № 145/06.08.2015 г. на МОСВ е потвърдено решение на Директора на БДДР. Доколкото жалбата и уточняващата молба са подадени чрез адвокат, това разяснение е достатъчно квалифицираният юрист да прецени, че следва да посочи като обжалван първоначалният административен акт, тъй като с акта на по-горестоящия орган първоначалният е потвърден.

Независимо от дадените указания, в подадената в изпълнение на определението на съда молба, жалбоподателят, чрез своя защитник последователно и категорично / използвайки словосъчетание: ”пак повтарям”/, сочи като обжалван акт Решение № 145/06.08.2015 г. на Министерството на околната среда и водите, навежда доводи за неговата незаконосъобразност , а искането към съда е да се отмени изцяло това решение.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, включително отказът да се издаде такъв. Съгл. т. 2 решението на по-горестоящия орган подлежи на обжалване когато с него е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. По аргумент за обратното, когато с акта на по-горестоящия орган е потвърден първоначалния административен акт, на оспорване подлежи последният. В разглеждания случай с Решение № 145/06.08.2015 г. на Министерството на околната среда и водите е потвърдено решението на Директора на БДДР № ПВ2-00185/03.06.2015 г., т.е., на оспорване подлежи първоначалният акт- решението на Директора на БДДР.

Както в първоначално подадената жалба, така и в последващата я уточняваща молба жалбоподателят не е посочил решението на Директора на БДДР като предмет на оспорване, а сочи потвърждаващото го решение на по-горестоящия орган. Това решение, посочено от жалбоподателя , чрез неговия защитник в подадената молба, не подлежи на оспорване пред съда по реда на АПК по аргумент от чл. 145,ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК.Налице е жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което и на осн. чл. 159,т. 1 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото-да се прекрати.

Основателно е наведеното от ответника в писменото му становище възражение, че оспореното решение , като акт на министър не е подсъдно за разглеждане от административен съд на осн. чл. 132,ал. 2,т. 2 от АПК. Посоченият текст регламентира, че актовете на министрите подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. В случая, настоящият съд не намира за необходимо да изпраща на ВАС по подсъдност жалбата срещу решението на Министъра на МОСВ, тъй като, по вече подробно изложени съображения, решението на последния, като потвърждаващо решение на административен орган-Директор на БДДР, не подлежи на оспорване пред никой съд, включително и пред ВАС.

Що се отнася до изложените в молбата на жалбоподателя доводи, че не дължи представяне на доказателства за съществуването и представителството на търговеца-жалбоподател на осн. чл. 23,ал. 6 от Закона за търговския регистър, настоящият съд намира, че е налице неизпълнение на указание за отстраняване на нередовността на жалбата. Това е така, тъй като чл. 151, т. 1 от АПК регламентира наличието на такъв документ като предпоставка за допустимост на жалбата. Към момента на подаването й, и към настоящия момент разпоредбата на чл. 151, т. 1 от АПК не е отменена, тя е действаща правна норма, и следва да се спазва , като чл. 23, ал. 6 от ЗТР е относим в съдебните производства, но не и когато се касае до допустимост на жалбата, в които случаи е изискуем такъв документ. Но дори и при обратен извод за редовността на жалбата , предвид изискванията на чл. 158,ал. 1 във вр. с 151,т. 1 от АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане поради недопустимостта й на осн. чл. 159,т. 1 от АПК.

Водим от горното, и на осн. чл. 159,т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ”ЕВИ-2-В.М.”***, представляван от В.П.М. против Решение № 145/06.08.2015 г. на Министерството но околната среда и водите.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №783/2015г. на Административен съд-Плевен

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: