Р Е Ш Е Н И Е

№ 466 / 28 Октомври 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 780 по описа за 2015година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 575/03.07.2015г., постановено по НАХД № 1427/2015г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 2015-033437 от 16.02.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „И. ***, представлявано от упълномощен представител Г.В.И., на осн. чл. 27,чл. 28,чл.53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП /е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127,ал. 2 от ЗЗП за това, че при извършена на 16.06.2014 г. проверка в заведение за хранене и развлечения „HOT CIKEN” в гр. Плевен, ул.”Цар Борис ІІІ”, комплекс ”Благоев”, стопанисван от „И. *** е установено, че в обекта няма, и при поискване не е представен и не се поддържа регистър на предявените рекламации.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Регионална дирекция към Комисия за защита на потребителите гр. Русе, чрез процесуален представител юрисконсулт Л.. Касаторът счита, че Районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Твърди, че при извършената проверка е установена липса на регистър за рекламации, като и при проверката на документите, както и в съдебното производство такъв не е представен. Счита, че регистър следва да се поддържа в търговския обект, а не алтернативно на всеки от посочените в чл. 127,ал. 4 от ЗЗП адреси. Твърди, че след като обектът е работел, то е следвало да се приемат рекламации, които да се вписват в нарочния регистър. Това вписване трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията , което е невъзможно, ако регистър не се намира в търговския обект. Счита за неправилно Районният съд, единствено въз основа на показанията на свидетелката И. да достигне до извод, че регистър има, но същият се е намирал в счетоводителя на фирмата. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита , че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Плевенският районен съд основателно е приел, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е кредитирал показанията на свидетелите Н. и Б.. Безспорно е, че към момента на извършената проверка регистър за рекламациите липсва в проверявания обект и това обстоятелство не се оспорва от ответника по касация.

За да отмени наказателното постановление решаващият съд е кредитирал и показанията на свидетелката Е. Г., според които фирмата е нова и регистърът, по време на проверката, на която е присъствала като упълномощен представител, се е намирал при счетоводителя на фирмата.

Въз основа на тези показания, решаващият съд е приел за безспорно установено, че дружеството поддържа регистър на рекламациите, който при проверката се е намирал на адреса на управление на дружеството. На основание този фактически извод, е извел и правен такъв за несъставомерност на деянието като нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, според който мястото, където търговецът е длъжен да поддържа регистър е алтернативно , на изброените в разпоредбата адреси- търговския обект, адреса на управление, или друго място, посочено от търговеца. По тези съображения е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е отменил.

Решението е неправилно.

В съответствие с постоянната си практика, настоящият състав споделя изложените от решаващия съд правни доводи за задължението на търговеца да поддържа в наличност регистър за рекламации във всеки един момент, като това може да е на всяко едно от местата, където потребителят , по свой избор, гарантиран от чл. 127,ал. 4 от ЗЗД може да предяви такава, включително и в търговския обект. Регистърът може да се съхранява както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца.

Не се споделя обаче фактическият извод на решаващия съд за установено по безспорен начин, че търговецът поддържа регистър на рекламациите, който към момента на проверката се е намирал на адреса на управление на дружеството.

АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП е съставен на 27.08.2014 г. , на основание установеното с констативен протокол от 16.06.2014 г. нарушение- в заведение за хранене и развлечения „HOT CIKEN” в гр. Плевен, ул.”Цар Борис ІІІ”, комплекс ”Благоев”, стопанисван от „И. *** няма, и при поискване не е представен и не се поддържа регистър на предявените рекламации. Още от момента на съставяне на този констативен протокол, за ответника по касация е ясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Във всеки един от този момент нататък за него е съществувала възможност да обори констатацията, че не поддържа регистър за рекламациите, като представи такъв. Не го е направил при съставяне на АУАН на 27.08.2015 г.- повече от два месеца след установяване на нарушението. Нещо повече, не е вписал в акта възражение при съставянето му, не е подал такова и след това, каквато възможност е указана в него. Не е навел съществуването на регистър като довод и в жалбата си срещу НП до Районния съд. Не е представил регистъра, за който съдът е приел, че съществува нито в първоинстанционното производство, нито в производството пред касационния съд. Решаващият съд е приел, че такъв съществува единствено на основание показанията на свидетелката Е. Г., според която регистърът се е намирал при счетоводителя.

Настоящият съд не споделя извода, че тези показания са достатъчни, за да оборят констатациите в протокола и в АУАН, че не се поддържа регистър за рекламациите. Отделно от това, че свидетелката,като служител на наказаното дружество е заинтересована от изхода на делото, съществуването на един документ в правния мир се установява по безспорен начин с неговото физическо представяне пред съответните институции, а не с твърдения, че същият се намира някъде. Както е казано по-горе, наказаното лице е имало множество възможности, и в един голям период от време да представи този документ- пред актосъставителя при съставяне на АУАН, пред административно-наказващия орган с възражение срещу АУАН, пред Районния съд при разглеждане на делото, пред касационния съд в производството по касационната жалба. Не го е направил, което мотивира извод, че регистър за рекламациите в обекта не се поддържа въобще

Като е отменил наказателното постановление, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а НП-Потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 575/03.07.2015г., постановено по НАХД № 1427/2015г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2015-033437 от 16.02.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.