О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1346

гр. Плевен, 07.10.2015г.

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на 07.10.2015г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Сложи на разглеждане докладваното от съдия Данева административно дело № 771 по описа на съда за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на С.Т. *** срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на РДНСК СЗР Враца да се произнесе по негово „ Заявление 2 по ЗДОИ от 06.08.2015 г.” В жалбата и в „уточнителната молба” твърди, че на 06.08.20215 г. е изпратил горецитираното заявление по електронен път . Навежда доводи, че заявлението е било ръкописно входирано на 31.08.2015 г. от юрисконсулт на ДНСК и препратено на 02.09.2015 г. Искането му към съда е да се отмени мълчаливия отказ на органа по подаденото от него заявление.

В изпратеното от РО”НСК” Плевен, чрез юрисконсулт Г.Л. писмо се изразява становище за недопустимост на жалбата. Счита, че не е налице мълчалив отказ по заявлението на Т., тъй като органът не е бил надлежно сезиран. Заявлението е било подадено по недопустим начин на ел. адрес в абв поща, който не е официално оповестен за кореспонденция, не се следи и няма служител в РДНСК-СЗРс вменено задължение да следи и регистрира постъпилите там съобщения. На официалната страница на ДНСК не е постъпило заявление. За подаването му е узнал след като е бил уведомен от служител в ДНСК ,че е постъпила жалба срещу „мълчаливия отказ”. Твърди още, че заявлението не е било подписано, но ако е било надлежно изпратено до органа, не е имало пречки последният да се произнесе по него, след отстраняване на нередовностите му. Твърди още, че жалбоподателят е уведомяван многократно/най-вече от юриста на РОНСК/ да не подава заявленията си по абв поща, а да прави това по конкретно указан начин. На следващо място сочи, че , с „Решение за предоставяне на достъп до обществена информация” № ДК-27-СЗР-01/03.12.2014 г. се е произнесъл по идентично заявление, подадено на 19.05.2014 г. Решението съдържа мотивиран отказ да се предостави достъп до исканата информация и е влязло в сила. Моли да бъде отхвърлена подадената жалба.

От приложените към делото доказателства,съдържащи се в изпратената в съда административна преписка , съдът установява следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят С.Т.Т. е подал до РДНСК-СЗР- Враца „Заявление 2”,датирано от жалбоподателя на 06.08.2015 г. От приложените копие на заявлението и приложение /данни е-мейл и искане/ не е ясно четливо на какъв електронен адрес е изпратено заявлението, но ясно е четлива датата на получаването му от адресата - 3 септември 2015 г.

В 3аявление 2 / л. 6/ С.Т. прави искане до РДНСК-СЗР да му бъде даден достъп до информация в шест точки както следва:

„1. Избройте всички ваши служители,които от началото на 2010 г. са се занимавали с процедурите по премахване на незаконни въздушни кабели и през периода са ползвали кабелна , ТВ или интернет услуга в гр. Плевен.

2.Посочете жилищните сгради на служителите по т. 1, за да мога аз да огледам за наличието на въздушни кабели. Ако са проверявани- да ми изпратите копия от констативните протоколи, последвалите ги становище и крайния резултат/премахнати ли са жиците/.

3. Посочете служителите по т. 1 ползвали ли са по някаква причина от началото на проверките досега преференциална такса за кабелна/ТВ и интернет услуга

4. Избройте критериите, по които са избрани районите и са определени границите на строежите с обявените преди няколко години множество заповеди за премахване на въздушни кабели в града.

5. Копие от документи, доказващи опита ви да издирите неизвестните субекти-нарушители.

6. Кои ваши служители отговориха и документираха писмото, което изпратих в началото на обявата ви, в качеството на засегнат активен гражданин /зависех от абонамента за ТВ и получавах в дома си сигнал от тази кабелна/ и тогавашен управител на фирма с кабели”.

В заявлението се твърди още, че адресатите му са измамили и него и съда , като твърди, че след решението по АД № 778/14 г. е отговорил навреме на писмото на поредния „СЗР шеф”.

От приложената по делото административна преписка се установява, че на 19.05.2014 г., Т. е подал до РДНСК-СЗР-Враца предходно Заявление по ЗДОИ /л. 17/, като от прочита и сравнението на двете заявления се установява, че исканията за предоставяне на достъп до информация са напълно еднакви, с буквално идентичен текст.

По направените със заявлението от 19.05.2014 г./ подадено на същия необслужван, според ответника абв електронен адрес/ е налице произнасяне на административния орган с мотивирано Решение № ДК-27-СЗР-01/ 03. 12. 2014г. на Началник РДНСК-Северозападен район /л. 11-12/, с което е отказан достъп до поисканата със заявлението обществена информация. Административният орган е изложил доводи по всеки един от поставените въпроси и е мотивирал отказа си да предостави исканата информация. Налице е постановен изричен отказ на Началник РДНСК-СЗР във връзка с подаденото заявление от 19.05.2014 г. Решението е съобщено на жалбоподателя Т. през м. декември 2014 г./ датата на получаване на съобщението е нечетлива върху представеното копие от „известие за доставяне” / л.10/. Не са налице данни решението да е обжалвано, а липсват и твърдения в тази насока. В жалбата си Т. не оспорва този факт, но счита, че след като са минали шест месеца , може отново да направи същото искане.

Съдът намира, че жалбата е недопустима.

Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, процесуална предпоставка за допустимост на искането за издаване на административен акт е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че по поставените от жалбоподателя въпроси в искането му за предоставяне на достъп до информация,предмет на настоящето производство, административният орган е постановил влязло в сила мотивирано решение за отказ да бъде предоставена информацията. По своята същност решението на органа представлява индивидуален административен акт и наличието му е процесуална пречка за допустимост на подаденото искане за издаване на друг такъв, със същия предмет и страни. Съдът не счита, че с изтичане на шестмесечен срок от постановения изричен отказ за предоставяне на достъп до информация , молителят може да прави искане със същия предмет. Чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ регламентира като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация обстоятелството, че исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. По аргумент за обратното следва, че след изтичане на шест месеца от предоставяне на обществената информация, същата може да бъде поискана отново. В случая обаче, с разпоредбата на специалния закон ЗДОИ, законодателят е предвидил изключението от принципа на чл. 27,ал. 2, т. 1 от АПК само за хипотезата на вече предоставена обществена информация, но не и за хипотезата на постановен отказ от предоставяне на такава. Влезлият в сила мотивиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е стабилен административен акт, наличието на който е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на ново искане за издаване на такъв със същия предмет и страни . Искането по повод на което е образувано настоящето производство е второ по ред със същите страни и предмет, няма данни за настъпили нови обстоятелства, поради което правоотношението е идентично с предходното,което е финализирано с влязъл в сила административен акт. Искането за предоставяне на информацията, предмет на настоящето производство е било недопустимо за разглеждане от административния орган по аргумент от чл. 27,ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган не е дължал произнасяне по това искане, поради което не е налице формиран мълчалив отказ от произнасяне. Липсва годен за обжалване пред съда административен акт, вкл. и мълчалив отказ от издаване на такъв, поради което жалбата на С.Т. се явява недопустима за разглеждане по същество, и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производства-прекратено.

Отделно от това настоящият съд намира, че жалбата е недопустима и на още едно основание. От приложеното на л. 6 и 7 от делото Заявление 2 до РДНСК за достъп до информация е видно, че същото е получено на изпратения адрес на 3 септември 2015 г. Срокът, в който органът следва да се произнесе, регламентиран както в АПК, така и в специалния закон-ЗДОИ е 14-дневен. Към датата на подаване на жалбата срещу „мълчалив отказ” – 07.09.2015 г. /л. 4/, срокът за произнасяне не е бил изтекъл, поради което не е бил формулиран мълчалив отказ на органа да се произнесе. Но дори и да се приеме като дата на получаване на заявлението отразената върху заявлението на л.5 от делото дата 31август, 2015 г. , на която е входирано в ДНСК, или 28 август , изписана върху същото, регламентираният в чл. 28,ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок за произнасяне на органа, към датата на подаване на жалбата не е бил изтекъл по отношение и на двете дати. Не са налице никакви обективни данни за подаване на искането и получаването му от административния орган преди 28 август 2015 г. Твърдението на жалбоподателя, че искането му е подадено на 06.08.2015 г. е недоказано. Изписаната от заявителя върху заявлението дата не може да се преценява като достоверна дата на подаването му. Следва, че и на това основание липсва годен за обжалване пред съда административен акт и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на РДНСК СЗР Враца да се произнесе по негово „ Заявление 2 по ЗДОИ от 06.08.2015 г.”

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 771/2015г. по описа на Административен съд- Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: