Р E Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Плевен, 16 Януари 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и
четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 770 по описа за 2014 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 246
от 24.03.2014 г., постановено по нахд №
210/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 35-0000009
от 02.01.2014 г. на И.Д.Директор на Дирекция – Плевен , с което на М.В.К. *** с
ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.93 ал.2 от Закона
за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лева за нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС,
за това, че на 06.12.2013 г. около 15,30 часа на път І-ІІІ-Бяла-Ботевград
км.82+214, като водач на товарен автомобил Мерцедес с рег.№ САXXXXРМ, собственост на „ПОЛИ-ЕФ 04”
ЕООД, извършва обществен международен превоз на товари като не представя
удостоверение за психологическа годност.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.В.К. чрез адвокат Ж.Н.Ж.
***, чиито действия по подаване на касационната жалба са потвърдени изцяло от М.К.
с Молба с вх.№3494/07.11.2014 год. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на административно
производствените правила. Твърди, че първоинстанционния съд счита обжалваното
НП за писмено доказателство, а то е акт, с който се налага санкция, а не
писмено доказателство. Посочва граматически грешки, които водят до неяснота на
заявеното от съда в обжалваното решение. Сочи също, че в грубо нарушение на
административно производствените правила, неправомерно е иззет контролния талон
към свидетелството за управление на МПС на К., което е от правомощията само на
органите на МВР, както и че при връчването на НП неправомерно му е иззет и
АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Намира, че не е изяснена
компетентността на административно наказващия орган. Твърди, че от съкращенията
в обжалваното НП не става ясно от кой закон и кои разпоредби са нарушени. Навежда
доводи, че в НП не е посочено местоизвършването на нарушението, а в него се твърди,
че може да се обжалва пред районния съд по местоизвършване на нарушението. В
заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не
изразява становище по съществото на спора. В писмена молба заявява, че поддържа
изцяло заявените в касационната жалба доводи.
Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Плевен, в съдебно заседание не се
представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на
спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 06.12.2013
год. около 15:30 часа на път І-ІІІ-Бяла-Ботевград, км. 82+124 проверяващите
инспектори към ОО “КД ДАИ”-Плевен констатирали, че К., като водач на товарен
автомобил “Мерцедес” с рег І ЕН СА XXXX РМ,
собственост на “ПОЛИ-ЕФ 04” ЕООД (лиценз №9915) извършвал обществен
международен превоз на товари, като не представил удостоверение за
психологическа годност, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. І,
т. 7 от Наредба № 11 на МТС. Съставили АУАН, въз основа на който било издадено НП № 35-0000009/02.01.2014 година на и.
Д. Директор на Дирекция – Плевен, с което на К. на осн. чл. 93, ал. ІІ от ЗАвтП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500,00 лева за нарушение по чл.
19, ал. І, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС. Съдът приел за
установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на разпитаните
свидетели Х. и Ц., които
съдът кредитирал с доверие като логични, непротиворечиви и категорични досежно
фактите, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал обществен
международен превоз на товари и не представил удостоверение за психологическа
годност. Съдът изложил мотиви, че в подкрепа на горната фактическа обстановка
са и приобщените към делото по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства: копие от удостоверение за психологическа
годност, АУАН серия А-2013 № 178559 от 06.12.2013 год. и Наказателно
постановление № 35-0000009/02.01.2014 година на И. Д. Директор на Дирекция –
Плевен.
При така изложената фактическа обстановка съдът счел,
че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. І т. 7
от Наредба N 11/31.10.2002г. на МТС, чието съдържание цитирал. ПРС
приел, че жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил и е извършвал
международен превоз на товари, като при проверката същият не могъл да представи
удостоверение за психологическа годност. Приложеното на стр. 5 в делото
удостоверение за психологическа годност приел за такова с изтекъл срок на 12.07.2013 година. Направил
извод, че правилно и законосъобразно наказващият орган е констатиран
нарушението и е ангажирал административно наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 19, ал. І т. 7 от
Наредба N 11/31.10.2002г. на МТ.
Наведените в жалбата доводи за допуснати процесуални
нарушения съдът счел за неоснователни, предвид че към момента на проверката
жалбоподателят не е имал валидно удостоверение за психологическа
годност. Направил извод, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Счел, че АУАН
и НП са издадени от компетентните за това лице по арг. на приложените на стр. 9
и 10 в делото Заповед № РД-08-702 от 10.12.2013 год. на МТ и Заповед №
РД-01-608 от 05.12.2013 год. на ИД на ИА “АА”. На тези основания потвърдил
оспореното НП.
Оспореното решение е неправилно и следва да бъде
отменено на следните основания:
Съгласно чл.19 ал.1 т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002 г.
на МТС, при извършването на международен превоз на товари, един от документите,
които трябва да се намират в превозното средство, е удостоверението за
психологическа годност на водача. Не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че в момента на проверката не е представено на контролните
органи такова удостоверение. Приложеното на л.5 от делото на ПРС е с дата на издаване 12.07.2010 год. и към
датата на проверката от контролните органи и съставяне на акта за
нарушение-06.12.2013, срокът на същото действително е бил изтекъл, на основание
чл . 8, ал.2 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, според който тези удостоверения се издават за срок
от 3 години. При това положение контролните органи е следвало да приемат, че
водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а не че
не е представил такова в момента на проверката, за което е следвало да му бъде
наложено наказание на основание разпоредбата на чл.93, ал.1, а не, както е посочено в оспореното НП-на основание чл.93,
ал.2 от Закона за автомобилните превози.
На второ място, наказателното
постановление е издадено от П. А. И., посочен в оспореното пред РС наказателно постановление
като и.д. Директор на Дирекция, без да е конкретизирано на коя дирекция е
директор, в структурата на главно управление на Изпълнителна дирекция „АА” ли е
тази длъжност, или в структурата на местната регионална дирекция. Това нарушение
е съществено, защото видно от приложената на л.9 от делото на РС заповед
№РД-08-702-/10.12.2013 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, оправомощени да издават НП по Закона за автомобилните превози и
нормативните актове въз основа на тях са девет длъжностни лица, сред които три
вида Директори на дирекция-Директор на Дирекция „Административно-правно
обслужване”, Директор на Дирекция „Автомобилна инспекция”, Директор на
регионална дирекция „Автомобилна администрация”, като е възможно в структурата
на ИА”АА” на централно и териториално ниво да има и други длъжности „Директор
на дирекция”, които от своя страна изобщо не са оправомощени да издават НП. Липсата
на конкретно посочване на структурното звено, в което издателят на НП изпълнява
длъжността Директор съставлява нарушение
на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН от категорията на съществените, тъй
като препятства правото на лицето да разбере всички елементи на
административното обвинение и да представя доказателства за оборване на
констатациите в НП, както и препятства съда да осъществи контрол дали НП е
издадено именно от компетентния орган по смисъла на закона. Като не е
констатирал допуснатото от органа нарушение, съдът е извел неправилни и
необосновани на събраните по делото доказателства изводи, че НП е издадено от
компетентен орган.
Останалите наведени в касационната жалба
доводи за неправилност на оспореното решение са неоснователни и не съставляват
отменителни основания. Позоваването в оспореното съдебно решение на НП като
доказателство , въз основа на което съдът е изградил изводите си, не опорочава
волята на съда и не съставлява отменително основание, предвид, че по делото са
събрани и други писмени и гласни доказателства,
въз основа на които съдът е
произнесъл решаващите си мотиви.
Допуснатите граматически грешки в разпореждането в
диспозитива на решението относно възможността за неговото обжалване, не
съставлява съществен порок, тъй като дори при неяснотата на волята на ПРС пред
кой съд и в какъв срок решението може да се оспори, касаторът е упражнил
надлежно и в срок правото си на жалба, което е целта на тази част от
диспозитива на оспореното решение-да уведоми страната, за която съдебният акт е
неблагоприятен , за срока и органа , пред който може да се упражни правото на
жалба.
Неоснователно е оплакването, че неправомерно е иззет контролния талон към
свидетелството за управление на МПС на К., което е от правомощията само на
органите на МВР, както и че при връчването на НП неправомерно му е иззет и
АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Съгласно чл.92 от Закона
за автомобилните превози , в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и
съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за
нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон
към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на
задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец
от връчването му на водача.
Съобразно § 5 от ПЗР на Наредба №11/2002 год., наредбата се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25,
ал. 2, чл. 29, ал. 2,
чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози, а съобразно
§ 4а от Закона за автомобилните
превози , за прилагането на този закон и на
ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава
наредби и инструкции.
Твърдението за изземване на АУАН от водача
при връчване на НП, не е доказано и не е доказано как този факт при
евентуалното му наличие се отразява на законосъобразността на издаденото НП.
Действително в наказателното постановление
на места са изписани съкращения.
Например, не е изписано наименованието на Наредбата, текст от която е посочен
като нарушен. Същата обаче е индивидуализирана посредством номер, дата и година
на издаване и издател. Съкращаването на наименованието на закона, въз основа на
който е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. също не
съставлява съществено процедурно нарушение предвид, че самото нарушение е
описано текстово изключително ясно, конкретно и подробно и е вменено на лице,
което по занятие осъществява превоз, поради което следва да е запознато с
разпоредбите относно извършване на превоза.
Местоизвършването на нарушението е ясно,
конкретно и е подробно описано в НП, и не е препятствало правото на К. да
оспори НП именно пред местно компетентния Районен съд-Плевен в срок.
Ето защо и на изложените основания
оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, следва да се отмени
и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което НП да се
отмени.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 246 от 24.03.2014 г., постановено по нахд № 210/2014 г. на Районен съд –
Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
35-0000009 от 02.01.2014 г. на И.Д.Директор на Дирекция – Плевен , с което на М.В.К.
*** с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.93 ал.2 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на МТС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.