Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 509

 

гр. Плевен, 13 Ноември 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар:Ц.Д.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 767/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Викинг-Н.”***, чрез управителя Т.Т. срещу Решение № 559 от 30.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1203/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 15-1502955 от 06.04.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Плевен /ДИТ/, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на “Викинг-Н.”*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева като намалил размера на наказанието на 1500 лв., затова че на 05.03.2015г. е установено, че в качеството си на работодател не е изплатил в установения в трудовия договор срок уговореното трудово възнаграждение на К. Н. З. – “охранител” на обект за охрана в гр.Долна Митрополия, за извършената от него работа за месец септември 2014 г. съгласно ведомост за заплати за същия месец - нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че не е съгласен с изводите на районния съд, че тъй като всеки трудов договор е с фиксирана дата за заплащане на трудовото възнаграждение, при неизпълнение на това задължение работодателят извършва нарушение. При наличието на падеж, задължението става изискуемо, поради което не може да се говори за продължавано противоправно състояние по смисъла на закона. В АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Неясната и непълна фактическа обстановка ограничава правото на защита. Моли да се отмени обжалваното решение, като по същество се отмени НП.

Ответникът по касация – Държавна инспекция по труда - Плевен, в съдебно заседание чрез юрк.И. моли да се остави без уважение касационната жалба, като сочи, че решението на районния съд е съобразено с материалния и процесуалния закон.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон и преценка фактите по делото.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че работодателят „Викинг Н.”*** е нарушил разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ като на 05.03.2015г. е установено, че не е изплатил уговореното трудово възнаграждение на К. Н. З. – „охранител” на обект за охрана в гр. Долна Митрополия за извършената от него работа за месец септември 2014г., съгласно ведомост за заплати за същия месец. Нарушената разпоредба задължава работодателя да изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В приложения по делото трудов договор липсва изрична уговорка за сроковете на изплащане на трудовото възнаграждение, като за неуредените условия приложение намират разпоредбите на КТ. Чл. 270 от КТ регламентира месечното изплащане на трудовото възнаграждение по ведомост. Затова правилно районния съд е приел, че трудовото възнаграждение е с периодичен характер и се дължи ежемесечно. Следователно към момента на проверката - 05.03.2015г. работодателят не е изплатил начисленото по ведомост възнаграждение на работника в размер на 318.75 лв. Едва няколко месеца по-късно – на 09.03.2015г.  е изплатил в брой 150 лв., което е само част от дължимата сума. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че е налице неизпълнение на задължението за изплащане на трудово възнаграждение за м. септември 2014г. в уговорения срок. Правилно съдът е изменил размера на наложеното наказание към установения в закона минимум от 1500 лв., предвид липсата на мотиви и доказателства относно конкретно определения от наказващия орган размер на наказанието. Този извод се споделя и предвид факта, че част от дължимото възнаграждение е било изплатено преди издаване на НП, което следва да се съобрази като смекчаващо вината обстоятелство.  

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил наличието на съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП – непосочване на датата на нарушението, тъй като не е изрично вписана датата за заплащане на трудовото възнаграждение. Както бе коментирано и по-горе, в трудовия договор не е уговорен изрично периода на изплащане на трудовото възнаграждение, затова и не е упоменат от наказващия орган. Посочено е общото задължение за периодично изплащане на уговореното трудово възнаграждение. И тъй като възнаграждението е уговорено за месец, следва че дължимостта му е периодична, т.е. дължи се ежемесечно и ежемесечно се начислява от работодателя  във ведомостта за заплати, което следва от разпоредбата на чл. 270 от КТ, приложима за неуредените в договора условия. Затова, макар и да не е конкретизирано в АУАН и НП като дата или период, в обстоятелствената част е посочено, че уговореното трудово възнаграждение за м. септември 2014г. съгласно ведомост за заплати за същия месец не е било изплатено, което в достатъчна степен съдържа описание на елементите от състава на нарушението. 

Решението е изцяло правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №559 от 30.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1203/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.