РЕШЕНИЕ
№ 65
Плевен,
23.02.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди
и петнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. и с участието
на прокурора Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова
и.адм. дело № 767 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 вр. чл.204, ал. 4
от Административно -процесуалния кодекс (АПК)
Административното
дело е образувано по искова молба от Й.Й.М.,***,
съдебен адрес : гр. Плевен, ул. XXX чрез адв. К. с
пълномощно на л. 5 по делото срещу ДФ
„Земеделие”, гр. София, ул. „Цар Борис ІІІ” №136.. Претендира се изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен като
незаконосъобразен административен акт – отказ за финансиране по програма СЕПП
за 2010 година с решение № 5177/24.07.2013 година на АССГ по адм дело № 3834 по
описа на съда, потвърдено с решение №5409/17.04.2014 година на ВАС, ІV
отделение по адм. дело 13067 по описа за 2013 година на ВАС. Претенцията е за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лева, явяваща се отказано
финансиране за 2010 г. по програма СЕПП ведно със законната лихва в размер на
8 000 лева за периода от 01.07.2011 г. – до датата на подаване на ИМ –
04.09.2014 г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева
за периода 01.07.2011г. – 17.04.2014 г. и разноските по делото.
В съдебно
заседание 29.01.2015 година по искане на пълномощника на ищеца е допуснато
изменение на иска по отношение на размера, като същият е предявен за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер главница -26 327,69 лева за
периода 01.07.2011г. – 04.09.2014 г. и лихва от 8433,17 лева и остава, като
непроменена, исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева за процесния период.
В исковата молба
се посочва, че претенцията се основана на отменения като незаконосъобразен
административен акт -уведомително
писмо № 02-0150-6500/3292/02.10.2011г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, с който е отказано финансово подпомагане по схема за единно
плащане на площ /СЕПП/, което е отменено с решение № 5177/27.07.2013г по адм. № 3834/2013г. на Административен съд София град, което
е потвърдено с решение № 5409/17.04.2014г. по адм.
дело. № 13067/2013г. на ВАС. Твърди се, че следствие
отказаното плащане ищецът търпи както имуществени вреди, в размер на отказаното
плащане, така и неимуществени вреди поради невъзможност да осъществява
плановете си за производство на животинска продукция и да отговаря на
последните изисквания на ЕС за екологична поддръжка наетите пасбища. Ограничена
е възможността му за участие в последващи търгове по наемане на пасбища при
изискването за тяхната екологична поддръжка. В продължение на три години ищецът
се опитва да докаже, че изпълнява условията по програмата и тези притеснения и
тревоги водят до влошаване на климата в семейството, здравословни проблеми,
изразяващи се в хипертония, диабет, сърдечно съдови проблеми, до фрустрация.
Моли за присъждане на обезщетенията.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника , в който се оспорва исковата молба. Твърди се, че иска
за имуществени вреди е неоснователен, т.к. по повод отменения административен
акт уведомително писмо №
02-0150-6500/3292/02.10.2011г. е постъпило плащане в размер на 26 327,69 лева
на 08.09.2014г. по сметката на ищеца в ТБ ОББ-АД, тъй като ответникът е
изпълнил съдебното решение и издал нов административен акт със съответна сума
за кампанията 2011 година. Счита се, че при евентуалното уважаване на иска
ищецът би се обогатил двойно. Твърди, че в отменения като незаконосъобразен акт
уведомително писмо липсва посочване на сума и осъдителен диспозитив, по силата
на който ДФ”Земеделие” –Разплащателна агенция да изплати на ищеца определена
сума, а административната преписка е върната за ново разглеждане.Сочи още, че
не са ангажирани доказателства за реално претърпени имуществени вреди, не
представя доказателства за имуществената облата, която е щял да придобие и за
която е имал реална възможност, която е била опорочена именно от неизплащане на
безвъзмездната финансова помощ за ползваните от него земи. Намира за
неоснователна претенцията за лихви, т.к. не би могло да бъде начислявана
законна и мораторна лихва за един и същ период. Отделно от това сочи, че лихва
би могло да бъде претендирана едва след като е установена незаконосъобразността
на административният акт, което по същество е станало с решение № 5409/17.04.2014г. по кахд. № 13067/2013г. на ВАС, от който момент главното вземане
е станало изискуемо. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К., който поддържа
иска. Посочва, че изплатената сума от 26 327, 69 лева е главница по иска
за обезщетение за имуществени вреди и това представлява действие по изпълнение
на съдебно решение, което изпълнение следва да бъде извършено веднага, а не
след 6 месеца и това следва да бъде взето предвид от съда.Намира за основателна
претенцията за изплащане на лихва за забава именно за периода от 01.07.2011 г.
– 4.09.2014 г., тъй като ответникът е забавил изплащането на помощта. Счита, че
са налице претърпени и неимуществени вреди, доказани от свидетелските показания
и е налице пряка връзка от постановения отказ за плащане и притесненията на
ищеца, който е принуден да прекрати плановете си за бъдеща дейност , губи
възможност за участие в бъдещи търгове и съществува опасност да прекрати
дейността си. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът –Държавен фон „Земеделие”
–София не се представлява.
За Окръжна прокуратура –Плевен се явява прокурор
Антонова, която намира, че искът е частично основателен, при съобразяване на
следното: Претенцията по отношение на сумата от 26327,69 лева е неоснователна,
доколкото същата е била изплатена, а по отношение на претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, същата е основателна, но размерът следва да бъде
намален съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази заявеното от страните, въз основа
на доказателствата по делото и закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Й.Й.М. е подал общо заявление за плащане на
площ за кампания 2010г. с УИН 15/090610/48294 и УРН 238179, с което е заявил за
подпомагане по СЕПП пет парцела в землището на с. Пелишат с обща площ 180,54
ха, за която е поискал субсидия в размер на 33028,99 лева. С Уведомително писмо
изх. № 02-150-6500/02.10.2011г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ – Разплащателна агенция е отказано финансово подпомагане.
Същото е било оспорено пред АССГ, който с решение № 5177/ 24.07.2013г. по адм.дело
№ 3834/2013г. е отменил
уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 5409/17.04.2014г. по кад. № 13067/2013г. на ВАС. Основни съображения в съдебните
решения са, че административния орган не е доказал наддекларирането по см. на
чл. 43, ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ. На основание съдебните решения е издадено
Уведомително писмо № 01-6500/10858/09.10.2014г. (л.
59-66) на Изпълнителният директор на ДФЗ, с което е уважено искането на Й. М. от 2010г. за подпомагане в намален
размер от 26 327,69 лева вместо 33 028,99 лева. По настоящето дело са
представени доказателства, че е налице плащане в размер на 26 327,69 лева по
претендираната с общо заявление за плащане на площ за кампания 2010г. субсидия
– извлечение от системата СЕБРА (л. 34 и 35) и извлечение от банкова сметка ***
Й.М. (л. 38).
По делото е изслушана съдебно- икономическа
експертиза, съгласно която допустимата площ е 168,33 ха, а недопустимата 12,21
ха от обща декларирана площ 180,54ха. Посочено е, че съгласно чл. 58 от
Регламент 11-22/2009г. когато недопустимата площ е повече от 3% или 2 ха, то
същата се удвоява и изважда от допустимата площ, поради което изчислената
недопустима площ на ищеца е 24,42 ха. И при сумата, изплатена на ищеца в размер
на 26 327,69 лева и определена за площ от 143,91 ха по 182,945532 лв. за хектар.
Направен е извод, че за разликата между
декларирана площ и допустима площ, т.е 36,63 ха се дължат 6701,30 лева, като лихвата
за забава върху тази сума е 2146,53 ха за периода от 01.07.2011 г. до подаване
на исковата молба 04.09.2014г. Определена е и лихвата за забава за същият
период за сумата от 33 028,99 лева и е в размер на 10579,70 лева. По
поставена допълнителна задача вещото лице е установило, че лихвата за забава за
периода от 01.07.2011г. до подаване на исковата молба 04.09.2014г. върху
одобрената сума 26 327,69 лв. е в размер на 8433,17 лева. Съдът кредитира
заключението на съдебно-икономическата експертиза само относно обстоятелството
за размера на изплатената сума по
заявлението от 2010 година в размер на 26 327, 69 лева, като намира така
извършените други изчисление за неотносими към предмета на делото.
За доказване на неимуществените вреди ищецът представи
етапна епикриза от АИППИМП д-р Дарин Тошев
от 25.11.2014 година, в която е
отразено здравословното му състояние за периода от 29.08.2011 година до
13.11.2014 година. Съдът намира, че по отношение на периода от 01.07.2011 – до
28.08.2011 липсват доказателства за здравословното състояние, като и отразените
данни в епикризата – хипертонична болест на сърцето, неинсулинозависим диабет,
диабетна полиневропатия, суспектна глаукома не доказват влошено здравословно
състояние поради липсата на доказателстава за обективното здравословно
състояние на лицето преди 01.07.2011 година предвид твърденията в това
производство, че е налице влошаване на състоянието. От
изслушаните свидетелски показания се установи, че ищецът се занимава с
отглеждане на животни, съсед и съселянин е на разпитаните свидетели, същите го
познават от дълъг период от време. Описват го като спокоен и жизнерадостен
човек, като преди 2-3 година има промяна в поведението му -нервно напрежение, раздразнителност,
което свидетелите намират, че има връзка с проблемите на М. с ДФ „Земеделие”.
С оглед така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като
тежестта на доказване е оставена на ищеца.
Предявените искове са допустими.
В конкретната хипотеза се касае за два обективно съединени иска при условията
на кумулативност за обезщетения за вреди, причинени на физическо
лице-земеделски производител от отменен като незаконосъобразен административен
акт с влязло в сила съдебно решение. Исковете са предявени от активно
легитимирана страна Й.М., който е адресат на обявен отменения акт, от който
претендира вреди. Исковете са насочени срещу надлежен ответник - от ДФ „
Земеделие", който като юридическо лице съгласно изричната разпоредба на чл. 205
от АПК във вр. с чл. 11, ал. 1 от
ЗПЗП
и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник, отговаря по исковете за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове на служители от областните
разплащателни агенции, към чиято структура те принадлежат.Наличието на признат
по съдебен ред за незаконосъобрезен акт е предпоставка за допустимост на двата
обективно съединени иска, предявени в исковата молба на М. .
Материалноправните предпоставки за търсене
на отговорност от държавата и общините за вреди са обективирани в Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване
на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:
незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на
пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка
и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
ред. В конкретната хипотеза се касае за акт, а именно уведомително писмо №
02-0150-6500/3292/02.10.2011 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания за кампания 2010 г в размер на 0.00 лева, който е отменен и е
върната преписката на административния орган за произнасяне.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Касае се за обективна безвиновна
отговорност на държавата при причиняване на вреди от актове на нейни органи. Разгледани
по същество, така предявените искове са изцяло неоснователни. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия
състав, установен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -
наличието на незаконосъобразен акт, претърпяна от ищеца вреда, както и пряката
и непосредствена причинна връзка между този акт и вредата. Съдът счита, че в
процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника не е налице.По делото безспорно е установено
наличието на първия елемент от правопораждащия фактически състав на
отговорността на ответника. Отказът за изплащане на дължимата субсидия е
индивидуален административен акт, съставляващ волеизявление на държавен орган,
който е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение по адм.
дело №3834/13 на ААСГ, влязло в сила на 17.04.2014 г.. С отмяната на това уведомително
писмо обаче не е решен спорът по същество и преписката е върната за ново
произнасяне. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха твърдяните
имуществени вреди –претърпени загуби, представляващи неучастие в последващи
търгове по наемане на пасбища и опасност от прекратяване на дейността, поради
неплащане на подпомагането от ДФ „Земеделие”. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. В настоящото производство се установи, като не се оспорва и от
ищеца, че в изпълнение на съдебно решение № 5177/24.07.2913 г по адм дело №
3834/2013 г. по описа на АС София града е постановен нов административен акт уведомително
писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх.
№ 01-65000/10858 от 09.10.2014 година , с който е определена сума за изплащане
и същата е в размер на 26 327,69 лева е изплатена на 08.09.2014 г. т.е. в
случая е налице нов административен акт, чиято законосъобразност подлежи на
оспорване в самостоятелно производство и по отношение на размера, като в
настоящото производство ищецът не доказа твърдяните имуществени вреди –
неучастие в бъдещи търгове и опасност от прекратяване на дейността да са
настъпили и същите да са в размер, определен в уведомителното писмо от
09.10.2014 година, тъй като при връщане на административната преписка за ново
произнасяне по адм. дело № 3438/2013 по описа на АССГ е постановен нов
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, а вредите в случая се
претендират от уведомително писмо от 02.10.2011 година, с което се отказва
подпомагане и липсва определена субсидия.
Съдът намира, че в случая отмененото
уведомително писмо не се намира в причинна връзка с претендираните от ищеца имуществени
вреди Пряката причинна връзка предполага директно въздействие върху правната
сфера на лицето и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразния акт на административния орган. Под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. От друга страна, освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат (в този смисъл Решение №8466 по адм. дело №7915/ 2008г. на ВАС, III
отд.). В конкретния случай липсва пряка и непосредствена връзка между отменения
отказ и твърдяния, но недоказан противоправен резултат – невъзможност за
участие в бъдещи търгове и опасност от прекратяване на дейността.
Предвид обстоятелството, че съдът приема
за неоснователен и недоказан иска за претърпени имуществени вреди, то
неоснователна е и претенцията за заплащане на лихва.
По отношение на иска за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – влошаване на климата в семейството, здравословни
проблеми, изразяващи се в хипертония, диабет, фрустрация, съдът намира също за
неоснователен като недоказан.
По делото са събрани като доказателства етапна
епикриза на Й.Й.М. *** с подробни записи за здравословното му състояние от
29.08.2011г. и гласни такива. От изслушаните
свидетелски показания на Г, и П. се установи , че ищецът се занимава с отглеждане на животни,
съсед и съселянин е на разпитаните свидетели, същите го познават от дълъг
период от време, като го описват го като спокоен и жизнерадостен човек, но преди 2-3 години твърдят посочват ,че забелязват нервно напрежение,
здравословни проблеми, което им било обяснено с финансови проблеми, възникнали
във връзка с отглеждането на животните. От представената етапна експертиза съдът приема, че ищецът страда от
хипертонична болест на сърцето , неинсулинов захарен диабет с неврологични
усложнения, диабетна полиневропатия и други , като периодът, отразен в
епикризата е от 29.08.2011 година до 13.11.2014 година, като съдът намира, за
недоказано твърдението на ищеца за влошено здравословно състояние през
процесния период. От представената етапна епикриза не се установява състояние
различно от обичайното за установените заболявания – ежемесечни прегледи, без
данни в насока, че състоянието е нетипично за заболяванията, които има М.. Не
са ангажирани доказателство относно твърдяното „влошаване”, тъй като липсват
данни за здравословното състояние на лицето преди 01.07.2011 година, за да е
възможно извършване на констатация от съответният специалист, че е налице
влошаване на здравословното състояние. Отразените данни за хипертонична болест
на сърцето не се доказа и не може да се приеме от съда, че са настъпили през
юли 2007 година, нито че е налице влошаване на състоянието,предвид липсата на
доказателства за обективното му състояние преди постановяване на уведомителното
писмо. По отношение на посоченото
обстоятелство, че е лицето се е разболяло от диабет именно на 30.10.2013 година, съдът намира
предвид отразеното в епикризата –„неинсулинозависим диабет с неврологични
усложнения”, че може да е налице диагностициране на това заболяване именно в
процесния период, но липсват данни относно точния момент на възникване на
заболяването, а с посочването, че са налице неврологични усложнения, се предполага
развитие на болестта през дълъг период от време, през който не е осъществено
адекватно медицинско лечение. Не са ангажираха доказателства за лечение в
болница с оглед заявеното от свидетеля Г.,
че е посетил лицето. Съдът намира,
предвид обстоятелството, че етапната епикриза обхваща и период след подаване на
исковата молба, че здравословното състояние на лицето е непроменено от това
през процесния период – същият посещава личния лекар ежемесечно с оглед контрол
на диагностицираните заболявания и не се доказа влошаване на състоянието му
именно в процесния период, което да е в резултат на постановения отказ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203,
ал. 1 вр. чл. 204, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля исковете на Й.Й.М.,***, съдебен адрес : гр. Плевен, ул. XXX срещу ДФ „Земеделие”, гр. София,
ул. „Цар Борис ІІІ” №136. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – отказ за
финансиране по програма СЕПП за 2010 година с решение № 5177/24.07.2013 година
на АССГ по адм дело № 3834 по описа на съда, потвърдено с решение
№5409/17.04.2014 година на ВАС, ІV отделение по адм. дело 13067 по описа за
2013 година на ВАС, в размер на 26 327,69 лева и лихва от 8433,17 лева и за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за
периода 01.07.2011г. – 04.09.2014 г..
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи
на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: