Решение по Административно дело 758/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 323

гр.Плевен, 8 Юли 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №758 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 122 ал.1 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.А.Х.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и се претендира обезщетение в размер 25000лв., ведно със законната лихва в размер на 12500лв., считано от 02.04.2013г. до окончателното изплащане, за неимуществени вреди претърпени в периода 02.04.2013г. – 02.05.2014г. от незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Плевен, които в нарушение на закона и заповед на Министъра на правосъдието, издадена на основание чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти за лишените от свобода, са го лишили от притежаването на аудио плейър „Diva” с адаптор към него и не са му осигурили условия за упражнява правата си като притежава вещи разрешени му със закон.

В исковата молба се твърди, че на 15.03.2013г. ищецът е преведен от Затвора Ловеч в Затвора Плевен, като при привеждането му е разполагал със лични вещи разрешени със Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012г. на Министъра на правосъдието, издаден на основание чл.122 ал.1 от ЗИНЗС. Твърди се още, че вещите, които е притежавал при постъпването му в Затвора Плевен са иззети от него и оставени в склада на затвора за съхранение и проверка от компетентно длъжностно лице. Сочи се, че на 02.04.2013г., след проверка на вещите, някои са дадени на ищеца за ползване, като не му е предоставено за ползване аудио плейър „Diva” с адаптор към него с мотива, че няма право на такова устройство. В тази връзка ищецът сочи, че докато е бил в Затвора Ловеч и преди това в Затвора Варна е ползвал същото това устройство. Според ищецът, съгласно Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012г. на Министъра на правосъдието има право да ползва аудио плейър „Diva” с адаптор към него, тъй като това устройство отговаря на изискванията на заповедта. Твърди се още, че с молба от 04.04.2013г. Началникът на Затвора Плевен е уведомен, че на ищеца не се предоставя устройството. Ищецът сочи, че съгласно чл.31 ал.5 от Конституцията на Република България ответникът е длъжен да осигури условия за спазването на правата на ищеца, които не са отнети с присъдата, като се твърди, че с присъдата, която излежава, съдът не му е отнел правото да притежава аудио плейър с адаптор към него, който отговаря на изискванията на закона. Счита се, че ответникът незаконно лишава ищеца от притежаването на аудио плейър с адаптор към него и незаконно бездейства като не осигурява условия на л.св. да упражнява правата си и да притежава вещи разрешени му със закон. Ищецът сочи, че е налице основния елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице за период 02.04.2013г. – 02.05.2014г., което не е изпълнило преки задължения произтичащи от закон-да осигури възможност на ищеца да притежава вещи, разрешени му със закон (аудио плейър „Diva” с адаптор към него). Твърди се, че от това незаконно бездействие ищецът е понесъл значителни неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирана в защитна реакция на организма при болки и стрес-сълзене на очите (плач). Твърди се също, че неимуществените увреждания са пряка и непосредствена последица от незаконното поведение на ответника. В заключение се моли ответникът да бъде осъден за заплати обезщетение в размер на 25000лв. ведно със законната лихва в размер на 12500лв., считано от 02.04.2013г. до окончателното изплащане, за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно поведение на длъжностно лице при ответника за периода 02.04.2013г. – 02.05.2014г.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, чрез процесуален представител юрисконсулт П., в подадени по делото писмени бележки (л.88-89) оспорва предявения иск и счита същия за недоказан. Моли да бъде отхвърлен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280лв., съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В изнесено съдебно заседание в Затвора-Плевен, ищецът Х. се явява лично, поддържа исковата молба по основание и размер и моли същата да бъде уважена.

Ответникът в изнесеното съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е неоснователна и недоказана, тъй като липсва причинно-следствена връзка твърдяните неимуществени вреди да са в пряка и непосредствена връзка от действията и бездействията на администрацията.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Х.А.Х.,***, е осъден на „Доживотен затвор без право на замяна” на основание чл.196, чл.339, чл.116, чл.216, чл.25 и чл.23 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 17.03.2000г. при първоначално постановен Специален режим.

Л.св.Х. е пребивавал в различни поделения на местата за лишаване от свобода, а именно 17.01.2000г.-14.06.2002г. Затвора Ловеч; 14.06.2002г.-12.08.2005г. Затвора Варна; 12.08.2005г.-20.12.2006г. Затвора Ловеч; 20.12.2006г.-19.02.2009г. Затвора Варна; 19.02.2009г.-15.03.2013г. Затвора Ловеч и от 15.03.2013г. до настоящия момент Затвора Плевен.

От приложените на л.127-130 по делото оригинал на опис на вещите на л.св.Х.А.Х., изготвен на 15.03.2013г. при привеждането му от Затвора Ловеч в Затвора Плевен, се установява, че под №28 е вписан МРЗ плейър „Diva” със зарядно 1бр., срещу който няма отбелязване „взел” и подпис на л.св. От назначената по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че ръкописният текст на 4бр. листи хартия формат А4 с дата 15.03.2013г. е изписан от И. С. И.-***, т.е. описът на вещите на л.св.Х. при привеждането му в Затвора Плевен на дата 15.03.2013г. е изготвен от длъжностно лице при Затвора Плевен - надзирател И.И..

По делото е приложена Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития. Изпълнението на заповедта е възложено на началниците на затворите, поправителни домове и затворнически общежития. От приложеният към заповедта списък е видно, че под пункт І „Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да държат в спалното помещение”, т.5 „Битови вещи”, б. „ж” е посочено портативни радиоприемник и аудио плейър без записващо устройство, с жични слушалки, касети, музикални CD, батерии и адаптер.

От приложената на л.24 по делото молба от л.св.Х.Х., с дата на изготвяне 02.04.2013г., и с вх.№868/09.04.2013г., до Началника на Затвора Плевен е видно, че ищецът е уведомил началника на затвора, че на 02.04.2013г. при връщане на техниката, която е била проверена от длъжностно лице при затвора, не му е върнат 1бр. адаптер и 1бр. аудио плейър „МРЗ”, които съгласно заповед на министъра на правосъдието за утвърждаване на списък с разрешените вещи, има право да държи при себе си, тъй като аудио плейъра е без записващо устройство. Моли се да бъде разпоредено връщане на устройството.

От данните по делото се установява, че молбата е разгледана на комисия, където л.св.Х. е изслушан на 11.04.2013г., като от книгата за получени вещи е видно, че ищецът не е получил исканата вещ, тъй като не е получавал в затвора такава (такъв мотив е изложен в справка на л.22 по делото). Върху молбата от И.К.-длъжностно лице в затвора с дата 03.04.2013 е отразено „При условие, че компетентно длъжностно лице установи, че аудио плейъра е без записващо устройство, с мнение молбата да се уважи.”

От справка на л.57 по делото е видно, че при извършена проверка на намиращите се в склада на Затвора Плевен иззета техника и вещи без притежатели, е налична вещ МП-3 плейър „Diva” с неизвестен собственик. Към справката е приложена докладна записка от технически сътрудник НОТ при Затвора Плевен, от която се установява, че устройството е технически изправно и не съдържа гласов рекордер (звукозапис).

По делото са приети като доказателства (л.67-68) гаранционна карта на МРЗ плейър „Diva”, с дата на закупуване 07.01.2009г. и купувач Г. А. Х. (по данни от делото лицето е майка на ищеца), както и служебна бележка №2790, издадена на л.св.Х., в която е посочено 1бр. адаптер. По делото е приобщена и служебна бележка от ГД”ИН”-Затвор гр.Ловеч, от която е видно, че л.св.Х. на 19.02.2009г. е внесъл за ползване 1бр. МР 3 плейър „Diva” и 1бр. адаптер. Последната притежава подпис на длъжностно лице и на л.св. Х., внесъл вещта. От последните, съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че процесната вещ аудио плейър „Diva” с адаптор към него е собственост на ищеца Х.А.Х..

От фактическа страна по делото е установено още, че въз основа на служебната бележка от Затвора Ловеч, на 15.05.2015г. на л.св.Х. е предоставен за ползване МР-3 плейър „Diva” (л.159). Към справката, удостоверяваща връщане на вещта, е приложено обяснение на л.св.Х. и служебна бележка №28566, издадена от Затвора-Плевен на л.св.Х.Х. в уверение на това, че на 15.05.2015г. същият е внесъл за ползване 1бр. МР-3 плейър „Diva”.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, като свидетели са допуснати и разпитани Ч. С. Ц., Л.И. Ц. и И. С. И. ***. От свидетелските показания на св.Ц. се установява, че когато постъпва лишен от свобода в Затвора Плевен вещите му се проверяват и описват в опис, като първо се пита за забранени вещи. Свидетелят сочи, че екземпляр от описа се дава на лишения от свобода, а друг остава за прилагане към досието на осъдения. Свидетелят твърди, че ако има техника, същата се слага в обособена стая, свързана със СОТ, като там се съхранява и се проверява всеки вторник от колега, който отговаря за СОТ-а. Заявява, че списъкът се изготвя от лишен от свобода, като последното заявление е оспорено от ищеца с твърдението, че списъкът на неговите вещи при привеждането му в Затвора Плевен е изготвен от служител в затвора-И. С. И.. Свидетелят сочи още, че при предаване на техника на лишените от свобода се издават служебни бележки след проверка на веща от длъжностно лице.

От разпита на св.Ц. се установява, че при постъпване на лишен от свобода в Затвора Плевен се създава опис, като ако има вещи, които не му се разрешават, се слагат в склада. Служебна бележка се издава след като л.св. предостави документи, че вещта е лично негова собственост.

От разпита на св.И. С. И. се установява, че при приемане на новопостъпил затворник се прави опис и проверка на вещите на л.св., описват се вещите на компютъра от командира на отделението или от някой от служителите. На въпроса на ищеца „Помните ли на 15 март 2013г. дали сте изготвяли опис на вещите ми и този почерк дали е Вашият?” свидетелят категорично заявява „Такъв опис няма как да издам.Това доколкото виждам са неща, които трябва да минат на проверка. В три екземпляра трябва да е служебната бележка. Почеркът на описа не е мой.”. На твърдението на ищеца, че свидетелят И. лъже, последният отново заявява, че „Твърдя, че това не съм писал аз.” (като става въпрос за описа, изготвен на 15.03.2013г. при привеждането на л.св.Х. ***). Във връзка с последното, по делото е назначена съдебно-графологична експертиза, в заключението на която, неоспорено от страните и кредитирано от съда, вещото лице е констатирало, че ръкописният текст на 4бр. листи хартия формат А4 с дата 15.03.2013г. е изписан от И. С. И.. Предвид това съдът не кредитира с доверие и няма да цени свидетелските показания на св.И..

Във връзка с твърдяните неимуществени вреди, по делото е разпитан като свидетел л.св.Х. Т. А.. Св.А. дава сведения, че познава ищеца Х. от 2002г., като за периода 02.04.2013г.-02.05.2014г. са били на един етаж в съседни клетки. Твърди, че ищецът му е споделял за случилото се, както и че е бил стресиран от факта, че са му взели незаконно аудио плейъра. Сочи, че л.св.Х. е бил отчаян, изпитвал е неудовлетвореност, яд, както че бил изпаднал в депресия, тъй като нямало с какво да уплътнява времето си, защото телевизорът му бил развален. Твърди, че когато човек е сам в килия и няма какво да прави, в главата му идват налудни мисли и повтаря едно и също многократно. Сочи, че л.св.получил бъбречна криза следствие на изживения стрес. Свидетелят заявява също, че е видял ищеца с устройството в София, както и че след вземането му л.св.Х. многократно си го е искал от длъжностно лице при Затвора Плевен, но без резултат, като едва преди месец са му го върнали.

В приобщеното към настоящето дело адм.дело №405/2014г. е приложена медицинска справка от 10.05.2014г. за здравословно състояние на л.св.Х.А.Х., от която се установява, че от първичният медицински преглед при постъпването в Затвора Плевен на 15.03.2013г. л.св. е определен като соматично и психично здрав, включен е на диетичен режим по религиозни причини. Установява се още, че ищецът рядко посещава МЦ с незначителни здравословни проблеми (невралгични, гастритни), като на 25.03.2014г. е проведен годишен профилактичен преглед със заключение „Клинично здрав”. Видно е също, че на 07.05.2014г. е прегледан по повод бъбречна криза, като е осъществен консултативен преглед с нефролог.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204 ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът (ал.4 на чл.204).

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Плевен, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Х..

Искът за обезщетението за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен, който съгласно чл.128 ал.1 т.5 от АПК е в подведомствеността на административния съд, като местната подсъдност е съобразно чл.7 ал.1 от ЗОДОВ и чл.204 ал.4 от АПК.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен.

Последните, по твърдения на ищеца, се изразяват в нарушение на правото му да притежава и ползва вещ, разрешена му с утвърден със Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012г. на Министъра на правосъдието, списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, издаден на основание чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, а именно аудио плейър „Diva” с адаптор към него (без записващо устройство), вследствие на което е преживял отрицателни емоции, изразяващи се в причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот и др.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно обаче за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

Преценката за наличието на горните предпоставки предполага отговор на въпроса дали соченото от ищеца бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора Плевен е осъществено и дали с него е допуснато нарушение на правата му определени по закон и с утвърдения списък по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, който дава право на лишените от свобода да държат в спалното помещение портативни радиоприемник и аудио плейър без записващо устройство, с жични слушалки, касети, музикални CD, батерии и адаптер.

Следва да се отговори и на въпроса дали соченото бездействие на служителите на Затвора Плевен е било основано на нормативната уредба, регулираща дейността по изпълнение на наказанията и свързаната с нея дейност по организиране и опазван на реда в пенитенциарните заведения. Нормата на чл.86 ал.3 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да получават по време на свиждане и държат при себе си храни и предмети, а съгласно чл.97 т.1 от с.з. лишените от свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети. Следователно ЗИНЗС въвежда разрешителен режим относно вещите и предметите, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Това произтича както от посочените норми, така и от чл.122 от ЗИНЗС. Според последната разпоредбата, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, като предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват, а собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора или на поправителния дом. Заповедта се обявява на лишения от свобода срещу подпис, като той може да я обжалва в 14-дневен срок от запознаването при условията и по реда на чл. 111 от с.з. Аналогия на чл.122 ал.1 от ЗИНЗС е разпоредбата на чл.82 ал.7 от ППЗИНЗС. Логическото тълкуване на горните норми сочи, че изброяването в списъка на разрешените вещи и предмети е изчерпателно, т.е. всички, които са извън списъка не са разрешени.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 15.03.2013г. л.св.Х.А.Х. е приведен от Затвора Ловеч в Затвора Плевен и съгласно вътрешните правила на затвора, е направен опис на личните му вещи, като под т.28 е вписан МРЗ плейър „Diva” със зарядно 1бр. Именно това устройство не му е върнато след извършена проверка, като се установява по делото, че е предадено в склада за иззета техника и вещи без притежатели. Установява се още, че с молба от 02.04.2013г. л.св.Х.Х. е уведомил началника на Затвора Плевен, че при връщане на техниката, която е била проверена от длъжностно лице при привеждането му в затвора, не му е върнат 1бр. адаптер и 1бр. аудио плейър „МРЗ”, които има право да ползва. От всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства се установява също, че процесното устройство е закупено през м.януари 2009г. от майката на ищеца, ползвано е от последния при пребиваването му в Затвора Ловеч, както и при привеждането му в Затвора Плевен е било сред личните вещи на л.св.Х.. Установява се, че този аудио плейър отговаря на изискванията по заповедта на министъра на правосъдието и утвърдения с него списък, а именно няма записващо устройство. Въпреки последното, за периода от 02.04.2013г. до 02.05.2014г. ищецът е бил лишен от правото да ползва разрешената вещ, като едва на 15.05.2015г. същата му е върната.

В контекста на горното от правна и фактическа страна, съдът намира, че твърдяното в исковата молба бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация е преустановено, тъй като на ищеца е върната претендираната вещ за ползване, но в доста по-късен момент от датата на подадената от него молба до началника на Затвора Плевен – 02.04.2013г. Ето защо, вече не е налице бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

Доколкото, обаче, е имало период от време на бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация, съдът счита, че искът за вреди вследствие на периода на бездействие е допустим (по арг от чл.204 ал.3 от АПК), като в настоящето производство следва да бъде установено това бездействие, макар и вече прекратено, дали е незаконосъобразно. Списъкът, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно нормата на чл.122 ал.1 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да държат при себе си и да ползват вещите от него, като предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Именно на последното се позовава ответника, като сочи че л.св.Х. не е предоставил документ за собственост за веща, която му е била отнета, като в момента на удостоверяване на правото на собственост вещта му е върната. Съдът намира последното възражение за неоснователно, именно поради факта, че с при привеждането му в Затвора Плевен ищецът е носил лични вещи, сред които и МРЗ плейър „Diva” със зарядно 1бр. Последното устройство е включено в описа от 15.03.2013г., изготвен от И.И.-служител при затвора, наречен „Опис на вещите на л.св. Х.А.Х.”. На подадената от ищеца молба с дата 02.04.2013г. за връщане на иззетото устройство е дадено мнение за уважаване, при условие, че техниката отговаря на изискванията да няма записващо устройство. По делото не се спори между страните, а и се установява от доказателствата, че процесният аудио плейър няма записващо устройство, т.е. отговаря на изискванията приети в списъка, утвърден от министъра на правосъдието. По делото не се установява на ищеца да е указано, че следва да представи документ за собственост, различен от гаранционната карта и описа с дата 15.03.2013г., какъвто по данни от делото ищецът притежава, а именно служебна бележка от Затвора Ловеч (л.115). Едва след завеждане на исковата молба, ответникът дава становище, че следва да бъде представен документ удостоверяващ собствеността върху вещта с конкретно съдържание и реквизити. Предвид изложеното, съдът приема, че за периода 02.04.2013г. – 02.05.2014г. е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при администрацията на Затвора Плевен, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона да се осигури възможност на ищеца да ползва разрешена съобразно списъка, утвърден от министъра на правосъдието, вещ - аудио плейър „Diva” с адаптор към него. Т.е. налице е основание за ангажиране отговорността на държавата при наличие на другите две предпоставки, а именно вреда и пряка и непосредствена причинна връзка на същата с незаконосъобразното бездействие. В подкрепа на изложеното по-горе е и факта, че от страна на Началника на Затвора Плевен не е издавана заповед по чл.122 ал.3 от ЗИНЗС, а именно заповед за отнемане собствеността на веща в полза на Фонд "Затворно дело", с каквато възможност разполага когато не е установена чия собственост е вещта.

По делото се доказа и твърдението на ищеца, че от незаконосъобразното бездействие – лишаване от правото му да притежава и ползва вещ, разрешена му с утвърдения от Министъра на правосъдието списък, а именно аудио плейър „Diva” с адаптор към него (без записващо устройство), е преживял отрицателни емоции, изразяващи се в причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот и др., което е довело до нанасяне на неимуществени вреди, за които претендира обезщетение. От свидетелските показания на св.А. се установява, че ищецът е бил стресиран от факта, че са му взели незаконно личния аудио плейър. При разпита свидетелят твърди, че л.св.Х. е бил отчаян, изпитвал е неудовлетвореност, яд, както и че бил изпаднал в депресия, тъй като нямало с какво да уплътнява времето си, защото телевизорът му бил развален. Според твърденията на свидетеля, ищецът е получил бъбречна криза следствие на изживения стрес. Свидетелят заявява също, че след вземането на устройството л.св.Х. многократно си го е искал от длъжностно лице при Затвора Плевен, но без резултат, като едва преди месец са му го върнали. Ето защо, въпреки че аудио плейъра не е жизнено необходима вещ, съдът намира, че неговата липса е довела до емоционален дискомфорт в ищеца.

С оглед установеното от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен, което е в пряка причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от ищеца Х.. Исковата му претенция за присъждане на обезщетение за тях се явява основателна, но частично доказана по размер относно претендираното обезщетение от 25000лв. Дължимото обезщетение подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ. Съобразно интензитета и естеството на породените негативни емоции, както и с оглед причиненото неудобство свързано с невъзможността ищеца да ползва своята лична вещ – аудио плейър за сочения период 02.04.2013г.-02.05.2014г., съдът счита, че сумата от 500лв. е справедлив размер на обезщетение, размер, който би репарирал изцяло претърпените неимуществени вреди. Последното е поради обстоятелството, че в резултат на причинения емоционален дискомфорт не са настъпили други вредни последици свързани със здравословното състояние на ищеца, нито се е наложило да се ползва лекарска помощ и медикаментозно лечение, което се установява от приложената медицинска справка. Ето защо искът е частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 500лв, ведно с лихвата от момента на предявяване на исковата претенция-02.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част над тази сума искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280лв. Съгласно чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормите на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78 ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Ищецът в настоящото производство не претендира разноски за адвокат нито в исковата молба, нито в пледоарията по същество, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца Х.А.Х. направените разноски за държавна такса в размер на 10лв. Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд-Плевен сумата от 50лв., представляваща изплатено възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204 ал.4 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –София да заплати на л.св.Х.А.Х.,***, V-та група, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 500лв. (петстотин лева), ведно със законната лихва, считано от 02.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора Плевен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта му над 500лв. до 25000лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София да заплати в полза на л.св.Х.А.Х.,***, V-та група, ЕГН: **********, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв. (десет лева).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанието”-София да заплати в полза на Административен съд-Плевен сумата от 50лв. (петдесет лева), представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по назначената по делото графологична експертиза.

Решението може да се оспори, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: