Р Е Ш Е Н И Е

№ 522 / 17 Ноември 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи октомври 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 753/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Г.М.С. ***, чрез адв. Д.Н. ***, срещу Заповед №15-0938-001459/02.08.2015г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171 т.1 буква “б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача С. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда като отказва да бъде проверен с техническо средство, за което е съставен АУАН №028864/01.08.2015г. и издаден талон за медицинско изследване.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаря на истината и затова е немотивирана. Възразил е, че не е управлявал мотоциклета по време на проверката и затова законосъобразно е отказал да бъде изпробван за алкохол. В обжалваната заповед е налице несъответствие между мотиви и диспозитив, което е съществено процесуално нарушение. В мотивите е записано, че е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с дрегер, а в т. 8 от диспозитива на заповедта е посочено, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,5-1,2 на хиляда. Твърди, че за едно и също нарушение са издадени два АУАН и НП с различни дати. Претендира разноски.

Ответникът – Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 24.08.2015г. Жалбата е подадена до съда по пощата на 31.08.2015г., видно от пощенското клеймо, в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН 2715/01.08.2015г. с фабричен номер 028864, затова че на 01.08.2015г. около 21.50 часа в гр.Плевен, ул.България до бензиностанция “Шел” в ж.к. Дружба, до бл.№213 С. управлявал мотоциклет Ямаха ИЗФ 1000 с рег.№САXXXXВ, собственост на Д. Р. С. с ЕГН **********, като извършил следните нарушения: табелата с регистрационния номер не е поставена на определеното място; нарушава пътен знак В1, разположен в бензиностанция “Шел”; при извършване на проверката не представя СУМПС и КТ към него, СРМПС-част ІІ, полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност”; управлява мотоциклета без поставена обезопасителна каска на главата; отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство дрегер Алкотест 7510 ARBA 0152. Водачът видимо е в нетрезво състояние и силно лъха на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване №0438435. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.140 ал.1, чл.6 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и т.2, чл.137е, чл.174 ал.3 във вр.чл.5 ал.3 т.1. При съставяне на АУАН С. е вписал възражение, че не е управлявал мотоциклет.

Талонът за медицинско изследване е връчен и подписан от С..

Видно от протокол за извършеното медицинско изследване от 01.08.2015г. по-късно на същия ден С. е дал кръвна проба, но отново е отрекъл да е употребил алкохол. С Протокол № 41/05.08.2015г. за резултатите от медицинската експертиза се доказва наличието на етилов алкохол в количество 1,2 промила в кръвта на жалбоподателя.

Въз основа на АУАН с ф. номер 28864/ 01.08.2015г. е издадено НП №15-0838-002715/14.08.2015г., с което за установените с акта нарушения са наложени административни наказания. В обстоятелствената част е посочено, че е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство и управлява под въздействието на алкохол като е посочен и резултата от химическата експертиза – 1,2 промила, но не е наложено наказание за описаното в акта последно нарушение.

Впоследствие е съставен АУАН фабричен номер №241509, издаден на 24.08.2015г., затова че С. на 01.08.2015г., около 21.50 часа в гр.Плевен, ул.България до бензиностанция “Шел” в ж.к. Дружба, до бл.№213 управлява мотоциклет Ямаха ИЗФ 1000 с рег.№САXXXXВ, собственост на Д. Р. С. с ЕГН ********** под въздействието на алкохол 1,2 промила в кръвта, установено с протокол за химическа експертиза – нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено НП №15-0838-002714/10.09.2015г., с което за установеното с акта нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управлява под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда са наложени административни наказания на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП – глоба в размер 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

И двете НП са връчени на жалбоподателя на 17.09.2015г., подадена е жалба до Районен съд – Плевен като до момента не е постановен влязъл в сила съдебен акт и следователно въпроса за отговорността не е решен окончателно.

Процесната заповед е изпратена за изпълнение до РУ – Червен бряг на 21.08.2015. При връчването й на 24.08.2015г. жалбоподателят е декларирал, че на 21.08.2015г. свидетелството за управление на МПС е било откраднато, в същото време прилага по делото ксерокопие от него.

Със Заповед №8121з-48/16.01.2015г. министъра на вътрешните работи е оправомощил длъжностни лица – ръководители на службите за контрол по ЗДвП да издават заповеди за ПАМ по чл.171, т.1, 2, 4, 5 буква “а” и т.6 от ЗДвП.

От показанията на разпитания свидетел – В. К. К. – приятел на жалбоподателя се установява, че на 01.08.2015г. двамата са имали среща при бензиностанция „Шел”, но тя не се осъществила. Свидетелят К. пристигнал на уреченото място, където забелязал паркиран мотоциклета на жалбоподателя в близост до полицейска кола и полицейски служители, които разговаряли с него. Едва на другия ден разбрал от С., че му бил съставен акт за липса на регистрационни номера.

От приложеното свидетелство за регистрация от 19.01.2015г. е видно, че мотоциклета е регистриран като собственост на Д. Р. С.. С писмен договор от същата дата - 19.01.2015г. с нотариална заверка на подписа Г.М.С. е закупил мотоциклета, но няма данни да е регистрирал прехвърлянето му в съответната служба за пътен контрол. Така не е бил завършен сложния фактически състав по прехвърляне собствеността на МПС, но става ясно, че С. е ползвал мотоциклета като е считал, че след покупката е придобил собствеността върху МПС. В подкрепа на този извод е и приложената застрахователна полица от 22.05.2015г. за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” и „злополука” мотоциклета е отразен като собственост на Д. Р. С., а Г.М.С. е вписан като ползвател.

Оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителни административни мерки е издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, оправомощен със Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, в това число и по чл. 171 т.1 б. „б” от ЗДвП – соченото в заповедта правно основание.

Разпоредбата на чл. 171 т.1 б. „б” от ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Мярката е с временен, превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Цели се недопускането на водачи, употребили алкохол да създават опасност за движението, като предвижда незабавното преустановяване управлението на МПС от такива лица, чрез отнемане свидетелството им за правоуправление. Отнемането е ограничено със срок – до решаване въпроса за отговорността - с влязло в сила НП, съответно прекратяване на административно-наказателното производство от административно-наказващия орган или отмяна на издаденото НП по съдебен ред. Но този срок е ограничен и не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

Разпоредбата на чл. 171 т.1 б. „б” ЗДвП предвижда няколко различни хипотези, при които се прилага принудителна административна мярка – отнемане свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В мотивната част на заповедта са описани всички нарушения, констатирани със съставения на 01.08.2015г. АУАН, между които и това, че С. е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство дрегер алкотест 7510 № 0152, водача видимо е в нетрезво състояние и е издаден талон за медицинско изследване № 0438435 като деянието е квалифицирано в т.8 като нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда.

Независимо от възпроизвеждането на цялото съдържание на съставения АУАН и всички констатирани нарушения,(което е ненужно), гореописаното при съпоставка с посоченото материално правно основание за издаване на заповедта позволява да се направи извод, че посочената ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б” – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца се прилага в хипотезата – отказ да бъде изпробван с техническо средство и управление под въздействието на алкохол от 0,5 до 1,2 промила. Такъв отказ безспорно е налице. А резултатите от извършеното медицинско изследване доказват наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя с концентрация от 1,2 промила, какъвто е посочения в заповедта диапазон, обосноваващ ангажирането на административно-наказателна отговорност на водача по чл. 174 ал.1 във вр. чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП от ЗДвП - посочено в съставения АУАН. В този смисъл съдът не приема за основателни възраженията за противоречие в мотивите и диспозитива на заповедта. Налице са законовите предпоставки за прилагане на ПАМ. Мярката е ограничена с предвидения в разпоредбата срок.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.3 от същата разпоредба в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В случая това фактически не е станало със съставянето на акта, тъй като жалбоподателят не е представил при проверката свидетелството за управление на МПС и защото е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. При връчване на заповедта също не го е предал, като е посочил, че е изгубил свидетелството си.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че към момента на проверката не е управлявал мотоциклета. Видно от твърденията на жалбоподателя, писмените доказателства и от показанията на свидетеля К. мотоциклета се е ползвал от С. и той го е управлявал до бензиностанцията, където е била извършена проверката и не се сочи друго лице за водач на моторното превозно средство. Следователно отказа на С. да бъде изпробван с техническо средство е неоснователен. Освен това принудителната административна мярка е с временен характер – със срок до указания в закона – до решаване на въпроса за отговорността с влязло в сила НП, но не повече от 6 месеца. В хода на производството по обжалване на НП подлежат на доказване всички възражения относно извършеното нарушение, включително и авторството на деянието. Същите тези обстоятелства не са от значение за законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. Достатъчна предпоставка за издаването на ПАМ е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл. 171 т.1 б. „б” от ЗДвП, защото мярката има превантивен характер. Несъмнено разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП забраняваща водачите да управляват МПС под въздействието на алкохол, попада в хипотезите, при които се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Не се възприемат за основателни възраженията, че за същото нарушение е бил съставен друг акт. Както се изясни по-горе, последващ АУАН е съставен след като са били ясни резултатите от химическата експертиза и които установяват по несъмнен начин, че водачът е употребил алкохол, за което нарушение е издадено впоследствие и НП за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – за управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация от 1,2 промила. Това не се отразява на законосъобразността на заповедта за ПАМ, защото принудителната мярка се основава на установеното със съставянето на АУАН нарушение, но мярката е временна, докато се реши въпроса за отговорността с влязло в сила НП. Такова към момента не е налице. Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е предмет на друго съдебно производство. Всички възражения в тази насока са неотносими към законосъобразността на заповедта за ПАМ. В случай, че жалбоподателят успешно докаже пред съда възраженията си и издадените НП бъдат отменени, това ще доведе до преустановяване на мярката. Същият ефект настъпва и с изтичането на 6 месечен срок от издаване на заповедта. В зависимост от това кое от двете - дали условието или срокът ще настъпи първо.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.С. ***, чрез адв. Д.Н. *** срещу Заповед №15-0938-001459/02.08.2015г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171 т.1 буква “б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача С. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда като отказва да бъде проверен с техническо средство, за което е съставен АУАН №028864/01.08.2015г. и издаден талон за медицинско изследване.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :