Р E
Ш Е Н И Е
№ 459
гр.Плевен, 27 Октомври
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 745 по описа за
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
С Решение от 23.07.2015г., постановено по НАХД
№103 по описа за 2015г., Районен съд Никопол е потвърдил Наказателно
постановление №3А/07.05.2015г. на Началника на РУ –Никопол към ОД на
МВР-Плевен, с което на Р.Н.А. ***, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложена
глоба в размер на 500лв., за извършено нарушение на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от Р.А., в която са наведени доводи за неправилност
на съдебния акт. Счита се, че последният е издаден в нарушение на материалния
закон. Сочи се, че районният съд е възприел изцяло отразената в акта и НП
фактическа обстановка и е кредитирал показанията на полицейските
служители, а не се е съобразил с доводите изложени от жалбоподателя. Твърди се,
че не е налице нарушение на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като срокът посочен в
тази норма е спазен. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява лично
и с адв.Я. *** с надлежно пълномощно, който поддържа касационната жалба. Счита,
че районният съд неправилно е приложил чл.87 от ЗОБВВПИ, а А. е подал в срок
необходимите документи. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да остане в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че А. притежавал
разрешително за носене, съхранение и употреба на ловно оръжие, чийто срок е бил
продължен до 08.05.2015г., като лицето се явило на 28.04.2015г. в РУ-Никопол и подал
заявление обр.10 вх.№305000-344/28.04.2015г. заедно с необходимите документи за
продължаване на срока на разрешението. При подаване на заявлението е
констатирано, че А. не е спазил срока по чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, за което е съставен
АУАН. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от към факти, съдът е счел от
правна страна, че липсват съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП вкл. и посочване на дата на извършване и установяване на
нарушението, като е изложил подробни мотиви за това. На следващо място е приел,
че правилно е ангажирана отговорността на А. за нарушение на чл.87 ал.1 от
ЗОБВВПИ, а именно не е спазен едномесечният срок преди изтичането на срока по
чл.84, ал.2 за подаване на заявление по образец за подновяване на разрешението за
носене, съхранение и употреба на ловно оръжие. В тази връзка е изложил подробни
мотиви по отношение законовата регламентация за издаване на разрешително за
съответната дейност и неговото подновяване. Тълкувайки нормите на закона е
достигнал до заключение, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните
правила. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ
на доказателствата. Не е извършено твърдяното в касационната жалба нарушение от
страна на съда за кредитиране само на показанията на полицейските служители. Фактите
са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана
административно-наказателната отговорност по ЗОБВВПИ. Фактическите констатации
и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата
инстанция, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.
Направените в касационната жалба възражения са
аналогични на изложените пред районния съд, на които последният е отговорил
подробно и мотивирано, и неговите изводи се споделят от настоящия състав. За
пълнота следва да се посочи следното:
В случая в съставения АУАН и издаденото наказателно
постановление точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, което е
свързано с неизпълнение на задължение регламентирано в разпоредбата на чл. 87
ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно която в едномесечен срок преди изтичането
на срока по чл.84 ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП
на МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Подаването на заявление за подновяване след
изтичането на срока по чл.87
ал.1 от ЗОБВВПИ и преди изтичането на срока на валидност на
разрешението, осъществява състава на неправомерно поведение, обявено за
наказуемо по административен ред с общата разпоредба на чл. 212 от
ЗОБВВПИ. Самото продължаване на срока за носене и употреба на
огнестрелно оръжие не е уредено със самостоятелни изисквания в ЗОБВВПИ, а
нормата на чл. 87 от
ЗОБВВПИ препраща към реда за издаване на разрешение по искане,
регламентиран в чл. 83 от
същия закон. Според чл. 83, ал. 5
от същия закон, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него
длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението.Точно този нормативно установен месечен срок за
произнасянето на органа е съобразен от законодателя и в случая на продължаване
на разрешението, защото именно той налага извода, че определеният срок за подаване на заявлението в този смисъл е краен
- същият следва да е такъв, че да позволи на органа да изпълни в срок
задълженията си. Иначе казано, ако лицето иска продължаване на срока на
разрешението, същото следва да подаде заявление със документите за това не
по-късно от месец преди изтичане на срока за разрешението, като в конкретния
случай ако валидността е до 15.05.2015г., то до 15.04.2015г. е следвало да бъде
подадено заявлението за продължаване на разрешителното. Обратното би означавало
да се приеме, че ако лицето подаде заявление за продължаване в последния ден
преди изтичането на срока на разрешението, след като органът не дължи
произнасяне в съкратени срокове, лицето на следващия ден вече няма да има
разрешение и ще няма такова поне в рамките на следващия един месец, в който
органът дължи произнасяне, което при това може и да не е положително. Като е
достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 23.07.2015г., постановено по
НАХД №103 по описа за 2015г. на Районен съд Никопол.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.