Р E Ш Е Н И Е
№ 553
гр.Плевен, 4 Декември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от
съдия Кънева адм.дело № 744 по описа за
2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.45 от Закона за общинската
собственост (ЗОбС).
Делото е образувано по жалба от Х.П.П. *** срещу
Заповед № РД-10-138/02.02.2015г. на Кмета на Община
Плевен, с твърдения, че същата е нищожна, неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. По същество моли за отмяна на оспорения акт. С уточняваща молба
от 10.09.2015г. П. сочи, че обжалва поредния незаконен отказ на Община Плевен и
прави искане да се отмени отказа и да се задължи общината да предостави
административна услуга временно настаняване в жилище.
От Община Плевен, с преписката по издаване на Заповед № РД-10-138/02.02.2015г., е постъпило становище за
недопустимост на подадената жалба, алтернативно се излагат доводи за
неоснователност. По същество се сочи, че Х.П. е искал предоставяне на общинско
жилище от общински жилищен фонд “Резервен”. Сочи се още, че с писмо изх. № ОУС-11-18-33/16.12.2014г. на Комисията за решаване на
жилищните въпроси от П. е изискана информация за обстоятелства по чл. 26, ал. 1
от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен за реда за
управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти (Наредба №18 на
ОбС-Плевен). Сочи се също, че в указания срок не са представени документи,
обосноваващи нужда за настаняване в резервно жилище, поради което е издадена
оспорената Заповед № РД-10-138/02.02.2015г., с
която е отказано на П. настаняване в общинско жилище.
В съдебно заседание
оспорващият не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени
бележки от Х.П., в които същият заявява, че не притежава недвижима собственост
и не разполага с доходи.
Ответникът по жалбата – Кмет
на Община Плевен не се явява, не се представлява и не ангажира становище по
съществото на спора.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено следното:
От доказателствата по делото (л.10) се установява, че
Заповед № РД-10-138/02.02.2015г. е връчена на Х.П. чрез
Български пощи с ИД 00SQK8 4 на 04.02.2015г. Жалбата
от Х.П.П. срещу Заповед №
РД-10-138/02.02.2015г. на Кмета на Община Плевен е постъпила в Административен
съд Плевен по електронната поща на 28.08.2015г., като писмото представлява
препращане на предходно такова от 16.02.2015г. до Община Плевен, съдържащо
самата жалба. По делото е представена на л.91 справка от Мейл.БГ, от която се
установява, че електронно писмо от адрес fori@mail.bg е било
доставено до адресата mayor@pleven.bg, който е официално обявения електронен адрес
на Община Плевен за контакти (http://www.pleven.bg/2011-12-02-12-26-58.html).
Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за електронния документ и електронен подпис
/ЗЕДЕП/, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от
адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна
информационна система, изявлението е получено с постъпването му, в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система -
с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е
постъпило. Както бе посочено и по-горе Община Плевен е обявила официален
електронен адрес, на който е изпратена и доставена жалбата на Х.П.. Според чл.8
от ЗЕДЕП, потвърждаване на получаването на електронно изявление не е
необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са
уговорили друго, а съгласно чл.11 от ЗЕДЕП се счита, че адресатът на
електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото
получаване. По правилата на чл.60 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК срокът, който
се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срокът, и изтича в края на последния ден. Вярно е, че жалбата е подадена в
23,58 часа на 16.02.2015г., което обаче е в рамките на преклузивния 14-дневен
срок, изтичащ на 18.02.2014г. Съгласно чл. 44, ал. 3 от ГПК връчването на
електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
Конкретно в случая са представени копия на електронен запис от електронната
поща на жалбоподателя, съдържащо и писмо от мениджър на екип “Контактен център“
Мейл.БГ ЕАД. Последното съдържа данни за доставяне на електронното писмо с
жалба срещу Заповед № РД-10-138/02.02.2015г. на
адрес mayor@pleven.bg. При горните съображения съдът намира, че
жалбата на Х.П. е подадена от активно легитимирано лице в законоустановения
срок и е процесуално допустима за разглеждане.
По съществото на жалбата съдът съобрази следното:
От доказателствата по делото, включително приобщеното адм.дело
№ 1027/2012г.
по описа на Административен съд Плевен се установява, че производството по
издаване на оспорената Заповед №
РД-10-138/02.02.2015г. е започнало по сигнал, с характер на заявление от П. ***
за извършване на административна услуга
-„временно настаняване” заявена по електронен път, чрез сигнал от 16.11.2012
г. до Община Плевен. Последвал е мълчалив
отказ, който е бил предмет на разглеждане от Административен съд Плевен в адм.дело
№1027/2012г. С Решение №72 от 30.12.2013г. по адм.дело №1027/2012г.,
потвърдено с Решение № 6772/20.05.2014г. по адм.дело
№ 6356/2014г. на ВАС, Административен съд
Плевен е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община Плевен за произнасяне по
подадения сигнал от 16.11.2012г. и е върнал преписката за произнасяне след
изпълнение на задължителните процедури и в сроковете по АПК и съобразно
мотивите на съдебното решение. Последните определят както предмета на спора,
така и рамките на процедурата, която следва да бъде изпълнена, а именно производство
по смисъла на чл.45, ал.1, т.2 от ЗОС, респ. чл.26, ал.1, т.2 от Наредба №18 на
ОбС-Плевен, при условията на засилено служебно начало по смисъла на чл. 35 и
чл. 36 от АПК.
От доказателствата по делото се установява още, че с
писмо изх. № ОУС-11-18-33/16.12.2014г. Комисията за
решаване на жилищните нужди на гражданите /КРЖНГ/ при Община Плевен е изискала
от Х.П. да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 5, ал. 1 от
Наредба № 18 на ОбС-Плевен, като е указан 10-дневен срок за това от получаване
на писмото. Същото е получено от П. на 19.12.2014г., видно от ИД№ 00S4YV J. По данни от делото не се установява П. да е
представил изисканите от КРЖНГ документи.
По сигнал на Х.П. е била образувана преписка с вх.№ 2872/2014г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен по
повод оплакване за бездействие на длъжностни лица от Община Плевен във връзка с
искането му за временно настаняване в общинско жилище. С Постановление от
19.01.2015г. на прокурор от ОП-Плевен е отказано образуването на досъдебно производство
и преписката, ведно със събраните доказателства е изпратена на Комисията за
решаване на жилищните нужди на гражданите /КРЖНГ/ при Община Плевен. Последната
е провела заседание на 30.01.2015г., обективирано в Протокол № 25/30.01.2015г. и след като е разгледала постъпилата
преписка от ОП-Плевен се е произнесла с категоричен отказ за настаняване в
общинско жилище на Х.П.. Последното е мотивирано с обстоятелствата, че лицето
има настоящ адрес ***, има собственост, има земеделска земя, получава помощи,
съгласно данните от документите и с това не са спазени изискванията на
нормативните документи, регламентиращи настаняване в общинско жилище, а именно
на Наредба №18 на Общински съвет Плевен и ЗОбС. Въз основа на решението на
помощния орган Кметът на Община Плевен е издал Заповед № РД-10-138/02.02.2015г., с която отказва настаняването
на Х.П. в общинско жилище от фонд “Резервен”. Като правно основание за издаване
на заповедта са посочени чл.44, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМСМА, чл.45, ал.1, т.2
от ЗОбС, чл.26, ал.1, т.2 от Наредба №18 на Общински съвет Плевен и
съобразяване с мотивите на Решение № 72/21.02.2013г. по адм.дело№ 1027/2012г. на
Административен съд-Плевен.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира, че Заповед №
РД-10-138/02.02.2015г. е издадена от компетентен орган в предвидената писмена
форма, но при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с материалния
закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:
На първо място, както бе посочено и по-горе с Решение № 72/21.02.2013г. по адм.дело
№ 1027/2012г. на Административен съд Плевен са дадени указания за тълкуването и
прилагането на закона, в частност Наредба № 18 на Общински съвет Плевен. В мотивите към решението
е направено ясно разграничаване между производствата по Глава 2, Раздел I и Раздел II от
Наредба №18 във вр. с Глава V на Закона за общинската
собственост.
В глава V от ЗОС е регламентирана процедурата във
връзка с ползването на различни основания на общински жилища, като съобразно
разпоредбата на чл.42, по своето предназначение общинските жилища са: за
настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши
собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени;
резервни. (същото в Глава 1 от Наредба №18 на ОбС-Плевен). В текста на
чл.45 от ЗОС са разписани предпоставките, при които нуждаещите се настаняват в
резервните жилища под наем за срок не по-дълъг от две години, като нуждаещи
според закона са лицата, жилищата на
които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни
бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; лицата, в семействата на които са налице остри
социални или здравословни проблеми. Съгласно чл.45а от ЗОС условията и
редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 45
се определят с наредба на общинския съвет.
Такава е именно Наредба №18 на Общински съвет Плевен, приложена по делото
(л.28-42), която в Глава 2, Раздел I и
Раздел II определя две различни производства –Отдаване
под наем на общински жилища, включваща условия за настаняване, установяване на
жилищни нужди и картотекиране и настаняване в общински жилища (Глава 2, Раздел I, чл. 5 – чл. 25) и Резервни жилища (Глава 2, Раздел II, чл. 26 -28). Разликата в производствата се състои в
това, че Глава 2, Раздел II, чл. 26 -28 от Наредба №18
на ОбС-Плевен урежда обществените отношения, възникнали извънредно и спешно,
като целта е да се окаже своевременна помощ на нуждаещите се, докато
производството по Раздел I не се характеризира с
условия на крайна необходимост и краткосрочност. Разпоредбата на чл.26 от
Наредбата дава временна защита на лицата, за срок не по-дълъг от 2 години, при
изчерпателно посочени условия. Процедурите по Раздел І и Раздел ІІ са различни
и не следва да се смесват. Документите, изискващи се от разпоредбата на чл.5 от
Наредбата касаят условията за настаняване в общинско жилище, която процедура е
различна от тази по чл.26 от Наредбата. Според съда в случаите на искане за
настаняване в резервно жилище, чл. 5 е неотносим, на първо място с оглед
предвидената бързина и неотложност на нуждите, за задоволяването на които е
създаден чл.26 от Наредбата, и на второ място, предвид, че систематически
процедурите по настаняване в общинско жилище и в резервно жилище са
регламентирани в отделни раздели, всеки от които установява самостоятелни
критерии и изисквания с оглед на целения краен резултат. Самите обстоятелства,
релевантни за прилагане на чл.26 от Наредбата са различни (природни бедствия,
аварии, остри социални нужди, здравословно състояние) от тези, приложими към
общата хипотеза за кандидатстване за наемане на общинско жилище. “Съответните
документи” в частта от нормата на чл.26, ал.2 от Наредбата не следва да се
тълкува буквално в смисъла на документите по чл.5 от Наредбата (които се
отнасят за настаняването в общински жилища след картотекиране), а съобразено с
изискванията на хипотезата на чл.26, като например при наличието на природни
бедствия и аварии по чл.1, т.1 по необходимост адресата на нормата следва да има
настоящ адрес ***. Обратното тълкуване би довело до неприложимост на
разпоредбите на Раздел II от Наредба №18 на
ОбС-Плевен.
Независимо от гореизложено и въпреки дадените
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в Решение № 72/21.02.2013г. по адм.дело
№1027/2012г. по описа на Административен съд-Плевен, административният орган и
помощната комисия не са изпълнили указаното в съдебния акт. Съобразно решението
и по аргумент от чл.36 във вр. с чл.35 от АПК вр. с чл.26, ал.3 от Наредба №18
на ОбС-Плевен, Комисията е следвало да установи всички релевантни за случая
обстоятелства, включително и да направи оглед на място при необходимост. Претенцията
за получаване на жилище на Х.П. е на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 предл. 1 от
Наредна №18 – при наличие на остри социални нужди. Конкрено за случая “остра
социална нужда” се изразява в липса на жилище и липса на доходи за наемане на
такова, изхождайки от изнесеното в сигнал от 16.11.2012г. и поддържано във
всички производства от жалбоподателят П.. Следователно, това са релевантните
обстоятелства, подлежащи на установяване от Комисията, като се има предвид
“жилище” не само като собственост по документ, а като реална възможност за
ползване по предназначение (арг. от чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба 18) или
реални доходи, позволяващи наемане на такова.
В случая с писмо изх.№ОУС-11-18-33/16.12.2014г.
Комисията за решаване на жилищните нужди на гражданите /КРЖНГ/ при Община
Плевен е изискала от Х.П. да представи доказателства за обстоятелствата по чл.
5, ал. 1 от Наредба №18, като конкретно са посочени документ от Бюрото по труда
– Плевен, от РУ”СО”на НОИ, Д”СП”- Плевен, ТЕЛК, Местни данъци и такси, Агенция
по вписванията, ЕСГРАОН. Действително, това са релевантни обстоятелства, от
които се установява финансовата обезпеченост на заявителя по отношение второто
условие, изложено по-горе – липса на доходи. Няма доказателства по делото, че
такива документи са представени, а и не се твърди от жалбоподателя да ги е
представил, като единствено в жалбата последният сочи, че “живее в чужди мазета
и няма доходи за вода, хартия и химикал”.
С Постановление от 19.01.2015г. на прокурор от ОП
Плевен, обаче преписката, ведно със
събраните доказателства е изпратена на КРЖНГ при Община Плевен. Същата съдържа
данни за П. от НБД Население, Справка рег.№ 10.04.11-14#1/09.01.2015г. от Дирекция “Бюро по
труда” – Плевен, справка от Отдел “Приходи от местни данъци и такси” Община
Плевен изх. № 13/07.01.2015г.,
удостоверение от служба по вписванията
за лицето Х.П.П., Справка №
11-0001/09.01.2015г. от Д”СП” – Плевен, Справка № МП-741/14.01.2015г. от ТП на НОИ. Последните са
приети, видно от т.46 на Протокол №
25/30.01.2015г. на КРЖНГ и въз основа на тях е изразен категоричен отказ за
настаняване в общинско жилище. Изводите на Комисията, основани на приетите
доказателства са, че лицето има настоящ адрес ***, има собственост, има земеделска
земя, получава помощи, съгласно данните от документите и с това не са спазени
изискванията на нормативните документи, регламентиращи настаняване в общинско
жилище. Това становище е преповторено и като мотиви на оспорената Заповед № РД-10-138/02.02.2015г.
По мнение на съда, така посочените доказателства са
необходими, но не достатъчни за установяване на обстоятелствата за прилагане на
чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба №18 на ОбС-Плевен. От една страна, при изнесено
твърдение от Х.П., че “е измамен и живее по мазета”, съдът счита, че КРЖНГ е
следвала да извърши проверка, включително и чрез оглед, и да установи
действителното фактическо положение. Това е така, защото по делото са
ангажирани доказателства, че съгласно нотариален акт № 144, том Х, дело № 1944/1995г Х.П.
е дарил недвижим имот дворно място от 280 кв.м., съставляващо парцел XVII-6254, кв. 259 по плана на гр. Плевен, ведно с
построените в това място къща, пристройка, шапрон и гараж на И. Т. Н.. Този нотариален акт е бил предмет на съдебно
разглеждане, като едва с Решение №368/03.04.2013г.
по гр. д
№ 243/2012г. на ВКС договора за дарение е
унищожен. Следователно, логичен е въпроса съществува ли реално дворно място от 280
кв.м., съставляващо парцел XVII-6254, кв. 259 по
плана на гр. Плевен, с построена в това място къща и ползва ли се същото от П.,
доколкото с решението ВКС се е произнесъл единствено по иска по чл.29, ал. 1 от
ЗЗД, но не е взел отношение по владението на имота. Аргумент в тази насока
отново е разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба №18 на ОбС-Плевен, в
хипотезата на природни бедствия и аварии, т.к. формално и документално лицата
ще имат в собственост жилища, но реално не могат да ги ползват. Тук се проявява
най-ярко разликата между процедурите по Раздел I
и Раздел II на Глава 2 от Наредба №18 на ОбС-Плевен,
защото наличието на собственост на недвижимо имущество (жилище, нежилищен имот
земя и пр.) е предпоставка кандидата да не бъде картотекиран, респ. да не бъде
настанен в общинско жилище, докато обратното – наличието на негодно за
обитаване жилище по см. на чл. 26, ал. 1, т. 1 е предпоставка за подпомагане на
лицата, при останалите условия. В случая КРЖНГ е следвала да установи има ли
жилище Х.П., същото годно ли е за обитаване и ползва ли се от П., респ.
съществуват ли пречки последния да го ползва.
От друга страна, по делото се установява, че Х.П. е
получил някакви доходи под формата на помощи и евентуални доходи по арендни
договори, които обаче административният орган е следвало да прецени в
светлината на необходимост и достатъчност като средства за физическо
съществуване и наемане на жилище. От приобщените по делото справки от Д”СП”
Плевен се установява, че за 2014г. Х.П. е получил 569.40 лева като месечна
помощ по чл. 9 от ППЗСП (или по 47,45 лева на месец), 200 лева по чл. 16 от
ППЗСП еднократна помощ и 391 лева целева помощ за отопление, или общо 1160.40
лева. Според справка рег. №
10-04-11-14#1/09.01.2015г. от Дирекция “Бюро по труда” – Плевен, Х.П., считано
от 10.12.2013г. до настоящия момент (дата на издаване на писмото) е безработен,
а според писмо изх. № МП-741/14.02.2015г. от ТП
на НОИ – Плевен, П. не получава пенсия. По делото служебно съдът е изискал и
приобщил справка от Агенцията по вписванията Имотен регистър - гр. Плевен с данни
за притежавана недвижима собственост от Х.П.. От последната се установява, че лицето
е притежавало земеделски земи както следва 2720 кв.м в м.Стражата, Община
Плевен; 10200 кв.м в м.Текийски орман ,
Община Плевен и 20,252 дка гр.Славяново, м.Под селото, както и коментирания
по-горе недвижим имот в гр.Плевен – дворно място с къща. Установява се още, че
за земеделските земи има сключени договори за аренда, съгласно които за имот
20,252 дка гр.Славяново е договорена цена 50 лева на декар (л.62), за имоти
10200 кв.м в м.Текийски орман и 2720
кв.м в м.Стражата по 35 лева на декар. Следва да бъде отбелязано, че последните
два имота са отчуждени от П. по повод изпълнителни производства по ГПК, но към
момента на произнасяне на административния орган са били в патримониума на
жалбоподателя, макар и възбранени. Следователно, може да се направи извод, че
за 2014г. Х.П. е получил общо 2625.20 лева, от които 1160.40 лева като помощи и
1464.80 лева като арендни плащания по договори или общо по 218,76 лева на
месец. Така очертаната фактическа обстановка е следвало да бъде отнесена към
официалните данни за необходимите месечни средства за издръжка на лице, обявени
от Национален статистически институт и да се прецени налице ли е остър социален
проблем по отношение на П. (за сравнение в процедурата по Раздел І Глава 2 изискването
е среден месечен доход на член от семейството
да не надвишава тройния размер на минимална работна заплата за страната
- чл. 5, т. 4 от Наредба №18 на ОбС-Плевен). Последното не е направено от помощната
комисия, която необосновано и твърде лаконично е изразила “категоричен отказ от
настаняване в общинско жилище”. Тук е мястото, където следва да се посочи, че
Комисията за решаване на жилищните нужди на гражданите не е положила дори минимални
усилия за събирането на каквито и да е доказателства по случая в нарушение на
чл. 36, ал. 1 от АПК. Това е така, защото една част от справките са събрани от
прокурор при ОП-Плевен по повод преписка №
2872/2014г., а друга част от доказателствата, приобщени към делото, са служебно
изискани от настоящият съдебен състав. Налага се извода, че КРЖНГ, като е
приела, че “лицето има настоящ адрес ***, има собственост, има земеделска земя,
получава помощи” и е отказала категорично настаняване в общинско жилище, се е
произнесла в нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 35 от АПК,
при непълнота на доказателства за относимите за случая факти и обстоятелства,
без каквито и да е анализи на изпратените от ОП-Плевен такива. В оспорената Заповед
№ РД-10-138/02.02.2015г. Кметът на Община
Плевен механично е преповторил становището на комисията и приетите от същата
доказателства, като отново липсва анализ на последните и обосновка на взетото
решение да се отхвърли искането на П., което прави заповедта издадена при липса
на мотиви, в нарушение на процесуалните правила и при несъответствие на
материалния закон и целта на закона-да се подпомогнат с жилища от общинския
фонд нуждаещите се граждани от гледна точка на тяхното социално-битово и
здравословно състояние чрез извършване на реална и ефективна, а не само
формална проверка.
Ето защо Заповед №
РД-10-138/02.02.2015г. на Кмета на Община Плевен
следва да бъде отменена и делото да се върне като преписка на органа, който да
извърши необходимите проверки относно редовността на искането и неговата
основателност и след изпълнение на предвидената в закона и общинската наредба
процедура да се произнесе с нарочен мотивиран писмен акт в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 предл. второ вр. с чл. 173, ал. 2 и чл.174 от АПК,
Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-10-138/02.02.2015г. на Кмета на Община Плевен,
с която на Х.П. *** е отказано настаняване в общинско жилище от фонд
„Резервен”.
ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Плевен
за ново произнасяне с нарочен мотивиран писмен акт след изпълнение на предвидената
в закона и общинската наредба процедура в едномесечен срок от влизане в сила на
съдебния акт, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
Решението
подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: