РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Плевен, 29.10.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
петнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията
Снежина Иванова по адм. дело № 741 по описа за 2015 година на Административен
съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във
вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на К.Б.Х.,*** срещу
решение № 2153-14-6/10.08.2015 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата
се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е
отказано отпускане на пенсия в действителен размер поради невъзможност да се
определи индивидуален коефициент, тъй като за периода от 01.08.2000 г –
31.12.2005 г. като едноличен търговец не е внесъл авансовите осигурителни
вноски и не може да бъде определено съотношението за ИК. Счита, че неправилно е
определена пенсия в минимален размер и посочва, че пенсионният орган следва да
определи размер на пенсията с оглед стажа и дохода след 1997 година, за който има
внесени осигурителни вноски. Моли за отмяна на решението и разпореждането.
В съдебно
заседание оспорващият- К.Б.Х.,*** се явява лично и с адв.С., който поддържа жалбата и
моли за присъждане на разноски в размер на 350 лева – договорено и платено
възнаграждение за един адвокат. Представя писмена защита, в която поддържа
искането за отмяна на решението и разпореждането и определяне на пенсия в
действителен размер при съобразяване на периодите, за които са внесени
осигурителни вноски и се зачитат както за осигурителен стаж, така и за
осигурителен доход.
Ответникът
– директорът на РУСО –Плевен се представлява от гл. юрк. Р., която намира
жалбата за неоснователна и счита, че правилно пенсионният орган е приел, че не
може да бъде приложен чл.70, ал. 3 от КСО, регламентиращ начина на изчисляване
на размера на пенсията, тъй като от 01.08.2000 г. – до 31.12.2015 г.
оспорващият е едноличен търговец и не е внасял осигурителни вноски и не може да
се определи съотношението за определяне на ИК. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административен
съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
заявление от 09.02.2015 година Х. прави искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като
посочва че избраните три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. са
от 01.09.1987 г – 31.08.1990 г..
На
27.02.2015 година е издадено разпореждане № 2 , в което за осигурителен стаж от
трета категория 38 години е отпусната пенсия в минимален размер от 154,50 лева,
тъй като се уточнява осигурителен стаж и
доход.
Установено
е от пенсионния орган при проверка на документите за осигурителен стаж, че оспорващият е собственик на ЕТ”К.Б.”*** и е
декларирал на 01.08.1992 година, че упражнява дейност, а със заявление от 01.02.2009
година заявява, че прекратява дейността. Установено е, че за периода от
01.08.2000 г – 31.12.2004 г. не е
заверена осигурителната книжка, тъй като не са внесени авансовите осигурителни
вноски по приходите на ДОО от самоосигуряващото лице, а за периода от 01.01.2005
г – 31.12.2005 г – са внесени авансовите осигурителни вноски, но не е внесена
осигурителна вноски в размер на 53,36 лв. по годишна данъчна декларация, като
за този период е заверена осигурителната книжка. Тези констатации са отразени в
КП № КВ-5-14-00021525/05.05.2015 г
С
разпореждане № 19 от 01.06.2015 година е изменена личната пенсия за ОСВ, като е
зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 8 години 1 месец 28 дни и от ІІІ
категория – 31 години 3 месеца 11 дни или общ осигурителен стаж -41 години 5
месеца 24 дни и е определена пенсия в минимален размер – 154, 50 лева. Мотивите
на пенсионния орган за отпускане на пенсия в минимален размер са, че Х. като
самоосигуряващо се лице е упражнявал дейност в периода 07.10.1992 г –
09.02.2015 г. и е длъжен да внася
осигурителни вноски, като за периода от 01.08.2000 г. – 31.12.2005 г. – не са
внесени дължимите осигурителни вноски и е не подадена декларация обр. 1 и не
може да бъде приложен чл.70, ал. 3 от КСО за определяне на индивидуалния
коефициент и след внасяне на осигурителни вноски пенсията ще се определи в действителен
размер.
На
22.07.2015 година Х. подава възражение срещу разпореждането от 02.06.2015
година и посочва, че следва размерът на пенсията да бъде определен с оглед
внесените осигурителни вноски и признатия осигурителен стаж.
На
10.08.2015 година е постановено процесното решение от директора на ТП на НОИ
–Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето. Изложени са мотиви, че с оглед
разпоредбите на чл. 70 от КСО за за определяне на ИК, то такъв не може да бъде
определен, тъй като лицето има изискуеми стаж, години, но поради невнасяне на
осигурителни вноски за периода от 01.08.2000 г. - 31.12.2005 г., когато е
упражнявал дейност като едноличен търговец, то е невъзможно определяне на индивидуален
коефициент и правилно е определена пенсия в минимален размер.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО
–Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила.
Съдът намира обаче, че решението е
постановено при нарушаване на материалния закон . Размерът на пенсията и дохода
, който се вземе предвид, се определят съгласно разпоредбите на чл. 70 и сл. от
КСО, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата,
образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж. В ал. 2 е регламентирано, че доходът, от който се
изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за
страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се
умножи по индивидуалния коефициент на лицето, а съгласно ал. 3 индивидуалният
коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени
осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за
периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния
коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и
средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от
Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и
средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният
коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава
съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените
произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
В ал. 1 чл. 70а от КСО е регламентиран начинът на определяне на средномесечният осигурителен доход - той се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
В случая пенсионният орган приема, че
вноските за периода от 01.08.2000 г. – 31.12.2005 г. са дължими от Х., който не
е подал декларация , че не упражнява дейност като ЕТ и следователно е
упражнявал дейност и е задължен да се осигурява, тъй като е осигурено лице по
см. на чл.4, ал. 1 от КСО. Обстоятелството, дали осигурителните вноски са
дължими и в какъв размер е въпрос от компетентността на органите по приходите
съгласно чл.12, ал. 1 т. 6 от ДОПК и чл.106 и сл. от ДОПК. В случая липсват доказателства за проведено
производство по установяване дължимост на осигурителните вноски за
горепосочения период от орган по приходите, но дори е и такова да е проведено,
то съдът намира, че в средномесечния доход за определяне на ИК на лицето следва
да бъде взет предвид само този доход, върху който са внесени осигурителните
вноски и е признат за осигурителен, тъй като при незачитане на този доход е
налице нарушение на закона, а именно на чл.70а, ал. 1, предл .първо от КСО,
който посочва, че СМД се определя от осигурителния доход върху който са внесени
осигурителни вноски. В процесния случай неправилно не е изчислен ИК от
установения осигурителен доход на лицето за периода след 01.01.1997 година, тъй
като за този период са представени съответните документи и е недопустимо при
осигурителен стаж и доход да се игнорира доходът върху който са внасяни
осигурителни вноски поради обстоятелството, че за един период от 01.08.2000 г.
– 31.12.2005 г. не са внесени осигурителни вноски, определени от пенсионния
орган като дължими, като не се спори от страните, че такива вноски не са
внесени.
Мотивите на пенсионния орган за невъзможност
за определяне на ИК противоречат както
на буквата, така и на духа на закона, тъй като при реално признат осигурителен
доход след 01.01.1997 г. до датата на подаване на заявлението, върху който са
внесени осигурителни вноски, то лицето е лишено от този доход при определяне на
ИК, тъй като има период, за който не е осигурен. Съдът намира, че следва да
бъде определен ИК с оглед признатия осигурителен доход на лицето след 1997г. и
изложеното, че това не е възможно не намира опора в закона още повече, че разпоредбата на
чл.70а, ал. 1 от КСО е разписана при условията на алтернативност „внесени или
дължими” т. е. внесенити осигурителни вноски следва да бъдат взети предвид
независимо от това, че има дължими невнесени осигурителни вноски и като се
отчита обстоятелството, че дължимостта на осигурителните вноски в настоящото
административно-производство не е доказана. Мотивите на административния орган
противоречат на Решение на СЕС по дело №
С-103/2013 г. по преюдициално запитване на Административен съд София – град във
връзка с т.н. дело "Сомова", съгласно което както осигуреното лице,
така и пенсионният орган нямат право да не зачетат осигурителен период, за
който са заплащани осигуровки. Макар и постановено за друг случай, същото е
приложимо, тъй като развива идеята, че никоя от страните по пенсионното
правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период респ.
осигурителен доход, за който са представени редовни документи. В случая
оспорващият е лишен от правото да му бъде определен ИК, макар че има признат
осигурителен стаж и осигурителен доход след 1997 г., защото за период от 5
години не е внесъл осигурителни вноски и по този начин е ограничено правото му
да ползва дохода, върху който е осигурен, което е в противоречие с целта на
закона – да се ползват права с оглед реалния принос на всяко лице към
държавното обществено осигуряване, като в случая и без горепосоченият период, който не е
зачетен нито за осигурителен стаж, нито за осигурителен доход, Х. е правоимащо
лице и за приетите 41 години 5 месеца и
24 дни осигурителен стаж има право на пенсия в минимален размер. Релевантни за
определянето на действителния размер на отпуснатата пенсия по смисъла на чл.
70, ал. 3 и чл.
70а КСО са осигурителния стаж и доход за периодите, за които са внесени
осигурителни вноски за ДОО.
Предвид горепосоченото жалбата се
явява основателна, а обжалваният административен акт като незаконосъобразен следва
да бъде отменен, като преписката бъде върната на директора на ТП на НОИ Плевен
за ново произнасяне при определяне на ИК с оглед осигурителния доход, за който
са внесени осигурителни вноски.
С оглед изхода на делото, искането на
пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП на НОИ –Плевен следва да заплати на К.Б.Х.,*** разноски в размер на 350 лева –договорено и изплатено
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за прана защита и съдействие на
л. 77 по делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя решение №2153-14-6/10.08.2015
година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане №
19/01.06.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”.
Връща преписката на директора на ТП
на НОИ Плевен за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на
настоящото решение.
Осъжда ТП на НОИ –Плевен, гр.Плевен,
пл. „Иван Миндиликов” № 8 да заплати на К.Б.Х.,*** разноски
в размер на 350 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: